Р Е Ш Е Н И Е № 709/20.11.2018 г.
гр. Ямбол, 20.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Е. В. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1328/
Подадена е искова молба от „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон
България”, срещу Ю.М.Р. ***. В нея се твърди, че между „БНП
Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника на 31.10.2016 г. е сключен Договор
за потребителски заем с номер *** за сумата
376.92 лв. Сумата е трябвало да бъде изплатена на 12 вноски, всяка в размер на 38.46 лв., според уговорен
между страните погасителен план. Месечните погасителни
вноски включват главницата, ведно
с оскъпяването `и, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, уговорени в договора. Ю.М.Р. е
преустановил плащането на вноските
на 20.01.2017 г., като до този момент
е платена 1 вноска. Съгласно общите условия по Договора вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората
пропусната месечна вноска - 20.02.2017 г.. От посочената дата вземането е станало изискуемо в целия му размер, за
което кредиторът е изпратил и изрично уведомление до длъжника.
Неплатени са 355,55 лв. – главница,
65,97 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 20.01.2017 г. до 20.11.2017 г. Заемателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, равно на 32,23 лв. за периода от
20.02.2017 г. до 11.01.2018 г. „БНП Париба Пърсънал
файненс” ЕАД се е вляло в „БНП Париба
Пърсънал файненс С.А.”-Франция, което упражнява дейността си чрез „БНП Париба Пърсънал
файненс
С.А.-клон България”. Срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на
сумите ответникът е възразил в срок. От
съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото
дължи на ищеца сумите по издадената
заповед за изпълнение-главница в размер
на 355,55 лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане, 65,97 лв.- договорна възнаградителна лихва за периода 20.01.2017 г. до 20.11.2017 г. и 32,23 лв. - лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г., като се претендират и
съдебни разноски, вкл. по заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. Поддържа исковете в писмена молба.
В срока за отговор особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Възраженията си
основава на факта, че длъжникът не е записал в договора трите си имена саморъчно,
а само двете. Ищецът не е представил доказателства за платени вноски.
Възразява, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявената предсрочна
изискуемост и такава не е настъпила, поради което лихвата за забава не е
дължима от 20.02.2017 г., а от падежа на последната вноска-20.11.2017 г..
Намира клаузата за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост за
недействителна поради противоречие с ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представеното заверено от ищеца копие на Договор за паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, подписан от „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД на 30.10.2016 г. и от длъжника ответник на
31.10.2016 г., е
видно, че кредиторът е предоставил в заем сумата от 376.92
лв.. Посочена е обща цена на стоките
349 лв., която сума е платена на „Технополис България” ЕАД, видно от Служебен
бон от 30.10.2016 г. В Стандартен европейски формулар
за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочен вида на
стоката- смартфон НТС. Записана е застраховка
„Сигурност на плащанията” от 2,33 лв. месечно на 12 вноски. Съгласно представения Сертификат № ***по Групова
застрахователна полица със застраховател „Кардиф Животозастраховане,
клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, такава е сключена с
посредничеството на „Директ Сървисис" ЕАД. Договорени са между старните
посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните
вноски, и периодите им на изискуемост, както и относно обезщетение за забава
върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. Посочена е в договора
обща стойност на плащанията 461,52
лв., при годишен процент на разходите 41,54 % и лихвен % от 35,24. Падежът на последната, 12-та погасителна вноска е 10.11.2017 г. Уговорено е, че ако кредитополучателят просрочи
две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората
пропусната месечна вноска вземането става
предсрочно изискуемо (чл.3 изр.2). В чл.4 е
договорен редът за погасяване на задълженията (разноски, лихви, главница).
Съдът
е назначил счетоводна експертиза за установяване на размера на претендираните вземания. Вещото лице дава заключение, че кредиторът
е финансирал закупуването на стоки –смартфон на
стойност 349 лв. Общата стойност на кредитираната застрахователна премия е
27,92лв. Към момента на изготвяне на експертизата дължимата неплатена главница
е 355,55 лв., а неплатената договорна лихва (за периода 20.01.2017 г. до
20.11.2017 г.) -65,97 лв.. В.л. е взело е
предвид извършеното плащане на сумата от 40 лв., с които са погасени задължения
за възнаградителна лихва за
периода 30.10.2016 г. -20.12.2016 г. - 18,63 лв., главница 21,37 лв.. В
съдебно заседание пояснява, че плащането на една вноска е на датата 30.12.2016
г., когато са внесени 40 лв. Няма други плащания. Застраховката не е начислена
въобще, няма и плащания по нея. Не е включена в погасителния план, само в
договора е посочена.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № ***/2018 г. на ЯРС. Заповедта е връчена по реда на чл.
47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл.
240 и чл.86 от ЗЗД.
В случая вземанията на ищеца се
основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Договорът
поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал
на търговеца, от когото длъжникът е закупил стока. Това, дали са записани
ръкописно само две от имената на длъжника, не влияе на валидността на договора.
В него фигурират всички индивидуализиращи данни на длъжника, видно от печатния
текст. Не е оспорена истинността на документа в преклузивния
срок за отговор, като не е заявено, че подписът не е на лицето. Оспорването като
нищожна едва в хода на устните състезания на клаузата относно размера на възнаградителната лихва е несвоевременно и не следва да
бъде обсъждано, тъй като това възражение обуславя, както указване на
доказателствена тежест на ответника, така и събиране на доказателства за него. Доколкото
липсват доказателства, че договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната
лихва, възражението се явява и неоснователно.
Процесуалният представител на
ответника оспорва основателността на претенцията, като твърди, че вземането не
е предсрочно изискуемо. Позовава се на т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отнасящо се за банките.
Съдът въз основа на практика на ВКС в тази връзка, като например Решение № 99 от
01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., т. к., І т. о. на ВКС по чл. 290
от ГПК, Определение № 748 от 12.11.2013 г. по
ч.т.д. № 3559 по описа за
Тъй като договорът е валиден, поражда
претендираните вземания, чийто падеж е настъпил (вкл.
крайната дата). Исковете са доказани и по размер, доколкото са ангажирани
доказателства за размера на платените и неплатени вноски, за падежа им и
размера на обезщетението за забава. Исковете
следва да бъде уважени изцяло, въз основа на изчисленията на вещото лице.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
В заповедното производство са
дължими разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че Ю.М.Р. ***, ЕГН **********, дължи на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал
файненс
С.А.-клон България” -гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр.14, ЕИК *********, въз основа на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от 30.10.2016 г., сключен между „БНП Париба Пърсънал файненс” ЕАД и ответника, сумите: главница в размер на 355,55 лв., ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-22.01.2018 г. до окончателното плащане, 65,97 лв. - възнаградителна лихва за периода от
20.01.2017 г. до 20.11.2017 г., 32,23 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода от 20.02.2017 г. до 11.01.2018 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение № *** /23.1.2018г. по ч.гр.д. №***/2018 г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Ю.М.Р. да
заплати на „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.”-Франция, чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон
България” -гр. София, направените по заповедното производство разноски
в размер на 75 лв..
ОСЪЖДА И. А. Г.от гр. С. да заплати на „БНП Париба Пърсънал
файненс
С.А.”-Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънал файненс С.А.-клон България” -гр. София, направените по делото разноски в размер на 575 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: