№ 247
гр. Кюстендил, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. С.
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500290 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „***q с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника му адв. Г. Я.,
насочена против Решение № 152/11.03.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1386/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд –
Кюстендил е осъдил К. С. П. да заплати на *****умата от 5 507,99 лв., от
която: 5 492,99 лв., представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка ‚**+“ във връзка с щета ***,
както и 15,00 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба (12.03.2021 г.) до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 905,76 лв.,
представляваща мораторна лихва върху присъдената главницата за периода
от 12.07.2019 г. до 22.02.2021 г., като е оставил без уважение исковите
претенции до пълните им размери - за горницата над 5 507,99 лв. до
претендирания размер от 7 390,19 лв., представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „**+“ във връзка с
щета ***, както и за горницата над 905,76 лв. до претендирания размер от 1
215,37 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
от 7 390,19 лв. за периода от 12.07.2019г. до 22.02.2021 г., като неоснователна
и недоказана; осъдил е К. С. П. да заплати на *****умата от 1 235,67 лева,
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение в
отхвърлителните му части и в частта за разноските, като навежда аргументи
за неговата неправилност в тези му части поради необоснованост,
1
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че районният съд неправилно е определил
размера на вредите, подлежащи на обезщетяване, като е приел, че следва да
бъде приложен корекционен коефициент от 0,7 за автомобили на възраст
между 4 и 7 години съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 24/2006 г. на КФЗ.
Позовава се на практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК
(Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г.), и твърди, че в случая
при определяне размера на обезщетението не следва да бъде прилагана
Наредба № 24/2006 г. на КФЗ, доколкото прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 от Приложение № 1
към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/2006 г. на КФЗ, не е задължително, а същата
се прилага в случай на липса на доказателства за извършените разходи при
ремонт на МПС в сервиз. Акцентира върху наличието на представени с и.м.
писмени доказателства – фактура за сума в размер на 7 375,19 лв., издадена от
автосервиз за извършения ремонт, както и приетата по делото ССЕ,
установяваща заплащането от ищеца на същата сума. Твърди, че вещото лице
по извършената САТЕ правилно било приело, че пазарната стойност за
възстановяване на вредите е посочения размер 7 375,19 лв., но неправилно е
приложило корекционния коефициент съгласно цитираната наредба и е
намалило тази сума. Възразява срещу констатацията на районния съд за липса
на оспорване на експертната оценка от страна на ищцовото дружество и
подчертава, че САТЕ била изрично оспорена в частта относно прилагането на
корекционния коефициент с молба, изпратена по ел. път и докладвана в о.с.з.
от 20.10.2021 г. по делото. Навежда аргументи в подкрепа на твърдението си,
че при определяне на възстановителната застрахователна стойност не се
прилага обезценка, а районният съд, приемайки обратното, е постановил
решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ и
незаконосъобразно е определил възстановителна стойност на щетите при
прилагане на обезценка (чрез процесния корекционен коефициент от 0,7).
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени до пълния
им размер, респ. да бъдат присъдени разноските за първоинстанционното
производство в пълния им претендиран размер. Претендират се и разноските
във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна К. С. П..
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението
на КнРС в обжалваните части за незаконосъобразно. Съображенията за това
са следните:
Районният съд е бил сезиран е регресен иск с правно основание чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 50 от ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД на застраховател, платил
застрахователно обезщетение по застраховка "**+" срещу причинителя на
2
вредата, настъпила в резултат на виновно поведение му, тъй като е оставил
без надзор животни (крави), при което едно теле навлязло на пътното платно
и станало причина за пътнотранспортно произшествие с МПС Киа, модел
Оптима, с рег. № ***, в резултат на което на последното били нанесени
материални щети.
Районен съд е приел, че искът е основателен, тъй като са налице
предпоставките за това: наличие на застрахователно правоотношение по
автомобилна застраховка „**+“ за лек автомобил с ДК № ***, при покрити
рискове „клауза пълно **“, валидна към датата на процесното ПТП;
настъпване на застрахователното събитие- на извънградски път ПП-I-6, км
8+500 в района на с. Г., общ. Кюстендил е настъпило пътно-транспортно
произшествие, а именно: сблъсък на застрахованото МПС с 1 бр. теле,
изскочило на пътя и намиращо се под надзора на ответника; настъпили за
застрахованото лице имуществени вреди; противоправно поведение на
ответника под формата на бездействие, изразяващо се в неосъществен от него
надзор спрямо стадо животни (крави), какъвто е бил длъжен да осъществява
като отговорен субект по см. на чл. 50 от ЗЗД. Този иск е уважен за сумата 5
492,99 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение във връзка с щета ***, както и за 15 лв. ликвидационни разходи.
Частично уважен е и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 905.76
лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода
от 12.07.2019 г. до 22.02.2021 г. В тези части решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на въззивната жалба е решението на районен съд в частите, в
които са отхвърлени исковете за горницата до пълно претендирания размер за
главница от 7390,19 лв. и до пълно претендирания размер от 1 215.37 лв.
мораторна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 22.02.2021 г.
За да отхвърли иска за главницата, районен съд е приел, че в приетата и
неоспорена от страните съдебно- автотехническа експертиза е определена
пазарната стойност за възстановяване на увредения автомобил с 1 882,20 лв.
по- малко от заплатената от дружеството сума за ремонт, т.е. определена е
пазарна стойност за възстановяване в размер на 5 492,99 лв. в съответствие с
предвиденото в раздел III „Определяне размера на застрахователното
обезщетение по експертна оценка“, чл. 12, ал. 3 на Наредба № 24/2006г. на
КФН и при отчитане възрастта на автомобила и използван в тази връзка
корекционен коефициент Кк=0,7.
Основното възражение във въззивната жалба е свързано приложимостта
на утвърдената с Наредба №24/08.03.2006 г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "**“ на МПС. В тази връзка следва да се посочи
следното:
По въпроса за приложението на цитираната методика е създадена
задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г.
по т.д. 652/2009 г., Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г.,
Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г., Решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК. В тях е прието, че
методиката не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите,
3
когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за
извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение
се определя по експертна оценка.
От така цитираната съдебна практика се налага изводът, че методика
дава указания относно начина за изчисляване на щетите в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя и по който не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз и тогава, когато застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Следва да се отбележи, че в
случаите на съдебно предявена претенция прилагането на методиката за
определяне размера на обезщетението не е задължително и съдът не е
обвързан от размера на обезщетението, определен от застрахователя.
В настоящия случай безспорно се установи, че застрахователят е
възложил извършване на ремонта на повредения автомобил в доверен на него
сервиз. От последния е била издадена фактура № 6936/01.04.2019 г., от която
е видно, че извършените ремонтни работи на автомобила възлизат на 7 375.19
лв. с ДДС. С Ликвидационен акт от 23.10.2018 г. тази сума е определена като
обезщетение за изплащане и впоследствие е изплатена, като по този начин
щетите върху застрахованото МПС са били възстановени.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че корекционен
коефициент на овехтяване не е следвало да бъде прилаган при определяне
размера на обезщетението при неговото изчисляване от вещото лице, тъй като
възстановените части следва да бъдат заплатени по действителната им
стойност. Като е възприел заключението на вещото лице, районен съд е
постановил незаконосъобразно решение в обжалваната част за главница.
Предвид на акцесорния характер на иска за мораторна лихва и
доколкото искът по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 50 от ЗЗД е изцяло
основателен, то се дължи и мораторна лихва за исковия период в пълен
размер, а именно в размер на 1 215.37 лв.
Доколкото исковите претенции са уважени в пълен размер на
въззивното застрахователно дружество следва да се присъдят още 422.28 лв.
деловодни разноски за първата инстанция. Следва да се присъдят изцяло
деловодните разноски в първата инстанция, които са в общ размер 497.76 лв.
(460.12 лв. адвокатско възнаграждение и 37.64 лв. държавна такса).
Ето защо въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а
решението на РС- Кюстендил се отмени в обжалваните части и се постанови
друго, с което да се уважат исковете и в отхвърлените части.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 152/11.03.2022 г. на Кюстендилския районен съд,
постановено по гр.д. №1386/2021 г. по описа на същия съд в частите, в които
са отхвърлени предявените от „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** срещу К. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. ***
за сумите над 5 507.99 лв. до 7 590.19 лв., представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка ‚**+“ във връзка с
4
щета *** и за сумата над 905.76 лв. до 1 215.37 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 22.02.2021 г. и вместо нето
постановява:
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. *** да заплати на
„***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***** още 1 882.20
лв. или уважава изцяло иска с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с
чл. 50 от ЗЗД за сумата 7 590.19 лв., представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка ‚**+“ във връзка с
щета ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и още 309.61 лв. или уважа изцяло иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата 1 215.37 лв., представляваща обезщетение за
мораторна лихва за периода от 12.07.2019 г. до 22.02.2021 г.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. *** да заплати
на „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***** още
422.28 лв. деловодни разноски за първата инстанция, както и 497.76 лв.
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1- месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5