№ 433
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502217 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се решение № 261158/12.4.2021 г. по гр.д. № 105/2020 г. по описа на ПдРС, в
частта, с която е признато за установено, че със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК В. Д.
Д. дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата от 2750 евро - главница,
произтичаща от договор № 006LD-R-001641 от 8.2.2011 г.; сумата 182.97 евро - договорна
лихва за периода 17.5.2016 г. – 8.2.2018 г.; сумата 1103.63 евро - наказателна лихва за
периода 17.5.2016 г. - 16.5.2019 г., като с решение № 261814/23.6.2021 г. е допълнено
решението като е присъдена и законна лихва и е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка по отношение на наказателната лихва като е променен периодът.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано,
че договорът е изпълнен и претендираната от ищеца в производството главница се дължи на
посоченото в исковата молба основание. Твърди се, че липсват доказателства за усвояване
на сумата на сочената дата. Оспорват се изводите на съда, касаещи доводите на
жалбоподателя, за недействителност на отделни уговорки в договора за кредит поради
противоречие със закона и добрите нрави. Излагат се подробни доводи. Моли се
обжалваното решение в частта, с която са уважени исковете да бъде отменено и същите да
1
бъдат отхвърлени.
Постъпил е отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, с който се моли да се
остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна. Твърди се, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Посочва се, че по делото са
събрани доказателства за това, че ответникът е усвоил предоставения му кредит. Приемат се
за правилни доводите на РС за липса на основание за приемане като нищожни на отделни
клаузи на договора за кредит. Излагат се подробни доводи. Моли се жалбата да се остави без
уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от Първа
инвестиционна банка АД против В. Д. Д. искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 9 и сл. ЗПК в редакцията от 08.02.2011 г. искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2750 евро - главница, произтичаща от договор № 006LD-R-001641
от 8.2.2011 г. с краен падеж 08.02.2018 г.; сумата 2133,17 евро – просрочена договорна
лихва, съгласно т. 4, раздел ІІ от договора за периода 08.03.2011 г. – 8.2.2018 г.; сумата 3153,
23 евро – просрочена наказателна лихва, съгласно т. 10 от Раздел ІІ от договора за периода
08.03.2011 г. - 16.5.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 17.05.2019 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7749 по описа
за 2019 г. на ПРС. Първоинстанционният съд е уважил отчасти така предявените искове,
като е приел за основателно направеното възражение за погасяване по давност на
претенциите за договорна и наказателна лихва, като предмет на обжалване е решението в
частта, с която е признато за установено, че В. Д. Д. дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД сумата от 2750 евро - главница, произтичаща от договор № 006LD-R-001641 от
8.2.2011 г.; сумата 182.97 евро - договорна лихва за периода 17.5.2016 г. – 8.2.2018 г.; сумата
1103.63 евро - наказателна лихва за периода 17.5.2016 г. - 16.5.2019 г. (по отношение на
наказателната лихва е поправена очевидна фактическа грешка в решението с Решение от
23.06.2021 г.).
Жалбоподателят оспорва изпълнението на договора за кредит от страна на въззиваемата
страна – кредитор, като твърди, че не се установява, че заемната сума е усвоен в посочения в
договора краен срок за това, а именно: 22.02.2011 г. Така изложените възражения са
2
неоснователни. С молба от 28.01.2021 г. банката е представила е и прието като писмено
доказателство извлечение от сметката на В.Д., от която е видно усвояването на заемната
сума в размер на 2750 лв. на 10.02.2011 г., като тази дата се установява и от вещото лице по
приетите основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводната експертиза. В чл.
1 от договора страните са се договорили, че банката предоставя на кредитополучателя
банков кредит в размер от 2750 евро по разплащателна сметка с IBAN
BG36FINV915001014837243 за погасяване и закриване на кредитна карта, съгласно Договор
125РКО- А- 0252/12.09.2007 г. От приетото като писмено доказателство извлечение на така
посочената в договора банкова сметка е видно, че на 10.02.2011 г. заемната сума е преведена
по нея, като кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит и възраженията
за недължимост на главницата се явяват неоснователни, а обжалваното в тази част решение
правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба е направено възражение за неправилност на решението в частта,
касаеща установената като дължима и непогасена по давност договорна лихва в размер от
182,07 евро. Първоинстанционният съд е приел, че възраженията на ответника за
нищожност на клаузата на раздел ІІ, т. 4 от договора не е нищожна поради противоречие са
добрите нрави, като настоящият въззивен състав напълно споделя това становище. Видно от
съдържанието на оспорената клауза страните са договорили възнаградителна лихва в размер
на Базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като се
посочва, че към датата на сключване на договора БЛП е 7,99 % годишно, от което следва, че
размерът на възнаградителната лихва е 18 % годишно. Това обстоятелство се установява и
от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Доколкото се касае за необезпечен кредит, то уговорената възнаградителна лихва в размер
на 18 % годишно, доколкото дори не надвишава два пъти законната лихва, то не се явява
прекомерно голяма и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Действително общата сума за възнаградителна лихва е близка до размера на
предоставената главница, но това се дължи на дългия период за връщане на заемната сума, а
не на размера на възнаградителната лихва.
На основание гореизложените доводи настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
решение в частта на присъдената, като непогасена по давност възнаградителна лихва също е
правилно и законосъбразно и следва да се потвърди.
Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя за недействителност на уговорената
и претендирана наказателна лихва. Съгласно т.10 от раздел ІІ на договора за кредит
плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателна
сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения
по раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е в неработен ден. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че наказателната лихва е в размер от 28 %.
3
Първоинстанционният съд е приел, че така договорената наказателна лихва не е
необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, както и че клаузата за заплащането й
има стимулираща и санкционна функция и не противоречи на добрите нрави.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първонистанционния съд за дължимост
на претенцията за наказателна лихва, като възприема изцяло възраженията на
жалбоподателя, че същата излиза извън присъщата й стимулираща и санкционна функция и
размерът й е необосновано висок.
С клаузата на раздел ІІ, т.10 от договора потребителят се е задължил при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение в размер на
възнаградителната лихва плюс надбавка от законната лихва, тоест общо 28 % върху
дължимите вноски, което съставлява повече от една четвърт от главницата за всяка
календарна година, поради което е налице нереципрочност на размера на наказателна лихва
спрямо размера на главницата, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като
определената надбавка от 10 пункта над договорената възнаградителна лихва е
необосновано висока, поради което клаузата на т.10 от раздел ІІ от договора е нищожно,
съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП. Съгласно практиката на СЕС неравноправната договорна клауза,
като нищожно няма задължителна сила за потребителя – ответник по делото, поради и което
същата не следва да се прилага в отношенията между страните, нито да се прилага
диспозитивната разпоредба на чл. 86 ЗЗД, уреждаща размера на лихвата за забава.
С оглед на така изложеното обжалваното решение в частта, с която е признато за
установено, че се дължи сумата от сумата 1103.63 евро - наказателна лихва за периода
17.5.2016 г. - 16.5.2019 г. следва да се отмени, а предявеният иск за установяване на
дължимостта й да се отхвърли. Предвид частичната отмяна на обжалваното решение, то
следва да се извърши преразпределение на разноските в полза на ищеца, като следва
първоинстационният съдебен акт да се отмени и в частта, в която са присъдени разноски в
полза на ищеца, съразмерно на уважената претенция над установения от настоящия съдебен
състав размер. В първоинстанционното производство ищецът е представил доказателства и
претендира разноски в общ размер 1595,88 лв. за исковото производство и 364,36 лв., от
които съразмерно на уважената част от претенцията с оглед изхода на спора във въззивната
инстанция му се дължи сумата от 582,43 лв. за първоинстанционното исково производство и
сумата от 124,69 лв. за заповедното производство. С първоинстанционното решение е
прието, че се дължат разноски в размер на 837,94 лв. за исковото производство и 182, 18 лв.
за заповедното производство, поради и което решението в частта за разликата между така
присъдените суми и установените от въззивния съд следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД в полза на всяка от страните по делото се дължи
присъждане на разноски. Доколкото жалбоподателят – ответник е представляван от особен
представител, то същият не е направил разноски и съответно такива не му се дължат.
4
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивна инстанция, които съдът установява, че
са в общ размер от 500 лв., от които сумата от 400 лв.- заплатен депозит за особен
представител и сумата от 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 363,26 лв.
По така изложените съображения в обжалваната му част решението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261158/12.4.2021 г. по гр.д. № 105/2020 г. по описа на ПдРС, в частта,
с която е признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
4346/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7749 по описа за 2019 г. на ПРС В. Д. Д. дължи на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата от 1103.63 евро - наказателна лихва за периода
17.5.2016 г. - 16.5.2019 г. по т.10, раздел ІІ от договор № 006LD-R-001641 от 8.2.2011 г.,
както и в частта за присъдените в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД
разноски над размера от 582, 37 лв. до уважения размер от 837,94 лв.- разноски за
производството по гр.д. № 105/2020 г. по описа на ПРС и над размера от 124,69 лв. до
уважения размер от 182,18 лв.- разноски по ч.гр.д. № 7749/2019 г. по описа на ПРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 против В. Д. Д.,
ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. „Св. Климент“ № 7, ет. 2 за признаване на установено, че
със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 4346/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7749 по описа за
2019 г. на ПРС В. Д. Д. дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата от
1103.63 евро - наказателна лихва за периода 17.5.2016 г. - 16.5.2019 г. по т.10, раздел ІІ от
договор № 006LD-R-001641 от 8.2.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261158/12.4.2021 г. по гр.д. № 105/2020 г. по описа на ПдРС,
в останалата обжалвана част, с която е признато за установено, че със заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК № 4346/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 7749 по описа за 2019 г. на ПРС В. Д. Д.
дължи на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД сумата от 2750 евро - главница,
произтичаща от договор № 006LD-R-001641 от 8.2.2011 г.; сумата 182.97 евро - договорна
лихва за периода 17.05.2016 г. – 08.02.2018 г.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, гр. Пловдив, ул. „Св. Климент“ № 7, ет. 2 да заплати
на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 363,26 лв. – разноски пред
5
въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6