№ 304
гр. Варна , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503274 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Енерго – Про Енергийни Услуги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
действащ чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 260206/02.09.2020 г., постановено по гр.д. №
1393/2019 г. по описа на ВРС, ХХІ-ви състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено, че „Частник“ ЕООД, ЕИК *********, не дължи Енерго – Про
Енергийни Услуги” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 2404,15 лв., начислена
служебно и представляваща стойността на доставена и потребена електроенергия, за
периода от 01.02.2018г. до 03.07.2018г. за кл. №********** и абонатен №*********. Във
въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Излага се, че са налице основание за
начисляване на допълнително количество енергия, доколкото при извършена по установен
ред техническа проверка е констатирано неправомерно неотчитане по визуализираните
регистри на реално доставено и потребено количество енергия. Твърди, че са налице
основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.183 ЗЗД се дължи заплащането на
стойността на доставената и потребена еленергия. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират се и разноски. Доказателствени
искания в жалбата не са направени. Направено е възражение за прекомерност.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Частник“ ЕООД. В о.с.з. е депозирано писмено становище, с което
жалбата се оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
1
Ищецът „Частник“ ЕООД Жан Казаков излага в исковата молба, че е потребител на
електрическа енергия за битови нужди, доставяна от „Енерго – Про Енергийни Услуги”
ЕАД, ЕИК *********, с кл. номер **********. Твърди, че с писмо е била уведомен от
„Електроразпределение Север“ АД, че е извършена проверка на обекта на потребление и
съставен констативен протокол, както и е издадена фактура на стойност 2 404,15 лв.
Оспорва дължимостта на претендираната сума, както и обстоятелствата по установяване на
описаните в Констативния протокол констатации. Оспорват корекционната процедура по
начисляване на процесната сума. Сочат, че не са налице предпоставки за извършване на
корекцията поради липса на процедура- отменена е нормата на чл.47 ПИКЕЕ. Освен че не е
налице предвиден ред за извършване на проверката и корекцията, няма данни при
проверката да е констатирано нарушение целостта на СТИ, деформации или промяна в
схемата на свързване. Сочи се, че СТИ не е изследвано повече от 12 месеца след проверката
в нарушение на чл.675а ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол. Моли да бъде прието за установено, че не дължи сумата, начислена
като цена на доставена енергия за периода от 01.02.2018г. до 03.07.2018г.
Ответникът - „Енерго – Про Енергийни Услуги” ЕАД е депозирал писмен отговор, с
който излага подробни съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че ищецът и ответното дружество са обвързани от договор за
продажба на ел. енергия, а също и че на 03.07.2018г., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е
извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на
корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Твърди, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право-предмет на
отрицателния установителен иск, а именно вземането на „Енерго – Про Енергийни Услуги”
ЕАД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 2 404,15 лв. Сочи, че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия от абоната и се дължи от
ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1, предл.1 от ЗЗД, за което е издадено
становище от 23.07.2019г. и въз основа на КП за проверка БИМ. Моли искът да бъде
отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът и ответното дружество са
обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца
и ответника договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на
който ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на
дружеството ответник за описания в исковата молба обект на потребление в гр. Шумен, бул.
„Симеон Велики“ №21.
От представения констативен протокол №5181365/03.07.2018г. се установява, че на
посочената дата на адреса на потребление в гр. Шумен, бул. «Симеон Велики» №21 е
осъществена дейност по подмяна на СТИ № 1114 0216 6617 3009 с друго СТИ. В протокола
е посочено, че демонтираният СТИ се изпраща за експертиза в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №1708/16.07.2019г. на БИМ –
РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метрологична експертиза на
СТИ 1114 0216 6617 3009 е констатирано, в регистър Т4- 1.8.4 е начислена преминала ел.
енергия в размер на 12743,4 кВч. В протокола е посочено, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
2
енергия.
По делото е представено становище от 23.07.2019г., изготвено от специалист „ЕК” и
одобрено от началник отдел „КЕК” при ЕРП «Север», като е одобрено извършването на
корекция на ел. енергия за периода 01.02.2018г.-03.07.2018г., като е посочено, че корекцията
е извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ.
Съставена е фактура №**********/25.07.2019г., за периода 01.02.2018г.-
03.07.2018г., на стойност 2 373,59 лева. Получател по фактурата е ответното дружество.
Прието по делото е заключението на съдебно – техническа експертиза на в.л.
Куюмджиев, в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа Т4 – 1.8.4 е
констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 12743 кВтч, която ел. енергия не се
визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния електромер е еднофазен
двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че
поначало тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че информация за
момента, в който е започнало натрупване в регистър 1.8.4 не е предоставена с оглед
препараметризиране на данните от самоотчетите на електромера. Посочва се, че в регистър
1.8.0 следва да се съдържа общия сбор на отчетената и консумирана на адреса на
потребление ел. енергия, като в случая при осъществяване на метрологична експертиза от
БИМ – РО Варна не е посочено показанието на регистър 1.8.0.
Видно от констативен протокол от 04.05.2016г., на посочената дата е монтирано на
процесния обект СТИ при нулеви показатели по дневна и нощна тарифа. Показания по
другите тарифи не са посочени.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
3
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите
на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ
към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в
чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ
следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ
на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според
които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете
разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията,
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и
безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но
4
и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия
момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради
това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства-
свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно
измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения
напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на
грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се
регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР,
има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия
закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено-
както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване
на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи
методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и
може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците
да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.
Съдът излага и следните съображения за основателност на исковата претенция:
Липсват данни в приложения по делото КП от 04.05.2016г. какви са били показанията
по тарифа 1.8.4 към момента на монтажа на процесното СТИ. Няма данни и какви са били
показанията по общия регистър- Т 1.8.0. вещото лице е посочило, че щом показанията по Т1
и Т2 към 2016г. са били нулеви, „би трябвало“ и останалите такива да са били нулеви. Данни
обачи за сумарния регистър към момента на монтажа, както и към датата на проверката
няма. Не може да бъде установено дали по сумарния регистър е отчетено такова количество
еленергия, каквото е било начислено допълнително със становището. Ето защо и
настоящият състав приема, че не се установява към кой момент в скрития за отчитане
регистър Т4(1.8.4) е започнала да се натрупва процесната ел. енергия, а този момент е
съществен доколкото хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ съдържа изрично изискване да бъде
осъществена корекция на ел. енергия за „времето от допускане на грешката до
установяването й”, като не технически, а нормативно този период е ограничен до една
година от установяването на грешката. Посочването на началния период, от който е
започнало натрупване на показания на ел. енергия в регистър 1.8.4 на СТИ би
предпоставяло установяване на точния период на корекцията по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а не
5
непременно приложение на ограничителния едногодишен период съобразно същата
разпоредба. Както се установи от заключението на вещото лице, този период на натрупване
на грешката не може да бъде установен, поради което и не може да бъде направен извод, че
това е станало именно през периода 01.02 до 03.07.2016г., за който е начислено
допълнителното количество енергия. Не са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ.
Както вече се изложи по-горе, предвид спецификата и характера на отношения по
продежба на еленергия, настоящият състав намира, че правилата на чл.183 и сл. От ЗЗД са
неприложими. Дори обаче да се приеме обратното, то доколкото не се установи такова
количество енергия да е преминало през сумарния регистър, т.е. да е реално потребено от
абоната, то и същият не дължи заплащане стойността му.
Затова и сумата от 2 404,15 лева, начислена на соченото основание, е недължима от
ищеца, с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 400 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260206/02.09.2020 г., постановено по гр.д. №
1393/2019 г. по описа на ВРС, ХХІ-ви състав.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Енергийни Услуги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, да
заплати на „Частник“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Шумен, ул. „Шести
септември“ №5, представлявано от Светлозар Сланев, сума в размер на 400 /четиристотин
лева /, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6