Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Екатерина
Калоянова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2479 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова
молба на ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, със седалище ***, предявена срещу „И.А.Б.“ АД,
ЕИК *******, със седалище ***, за възстановяване (заплащане) на сумата 142000
лева, представляваща общата стойност на извършени в периода 01.01.2017 г. – 05.09.2018
г. 37 неразрешени платежни операции, представляващи тегления на каса
на парични суми от платежна сметка IBAN ***, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на
23.12.2003 г. сключил с „И.А.Б.“ АД (с фирмено наименование към този момент
„ПЪРВА ИЗТОЧНА МЕЖДУНАРОДНА БАНКА“) договор за откриване и управление на
разплащателна сметка, като му била разкрита такава с IBAN ***. С обслужването на банковата му
сметка била ангажирана Р.А.Ч., изпълняваща длъжността „Банков счетоводител“,
която започнала да извършва нерегламентирани банкови операции, с които теглела
парични суми от сметката на ищеца, които получавала на каса.
На 05.09.2018 г. М.К.,
действащ като ЕТ, изискал от ответника справка за движенията по сметката през
месец август 2018 г. и установил, че са отразени тегления на каса от банковата
му сметка в размер на общо 13000 лева, които не бил заявил и съответно сумите
не били получени нито от него, нито от негов представител. За тези неразрешени
операции подал жалба до ОД на МВР – Смолян на 07.09.2018 г., въз основа на
която било образувано ДП пред Окръжна прокуратура - гр. Смолян. Подал и жалба
до ответника с искане за блокиране на банковата му сметка, поради извършване на
неразрешени операции, като след подаване на жалбите Р.А.Ч. се свързала с ищеца
и признала, че е теглила пари от банковата сметка, включително и че вече
възстановила 8000 лева. На 17.09.2018 г. била организирана и нарочна среща за
сключване на споразумение с Ч., но такова не било подписано.
На 18.09.2018 г. ищецът
получил подробно извлечение за операциите по банковата му сметка за периода от
01.01.2017 г. до 18.09.2018 г., от което установил осъществяването на 37
неоторизирани тегления на парични суми от платежна сметка IBAN *** 142000 лева.
Във връзка с подадената до
банката жалба с писмо № 3-1/25.09.2018 г. получил отговор, че вината за
неоторизираните тегления на парични суми била негова, тъй като не бил
достатъчно заинтересован от движенията по платежната сметка, не бил потребител
по смисъла на ЗЗП и затова той следвало да докаже незаконността на операциите,
а банката не носела отговорност за извършените разпореждания със суми от
сметката му. Също така кредитната институция се позовала и на неспазване на
срока по чл. 77 ЗПУПС.
При тези факти ищецът
счита, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 79 ЗПУПС да
възстанови сумите, предмет на неразрешените платежни операции, като не била
налице хипотеза, при която банката да има право да откаже възстановяването.
Кредитната институция нарушила чл. 302 ТЗ, като не положила грижата на добрия
търговец да контролира автентичността на документооборота във връзка с
движението по платежната сметка. Нарушен бил и чл. 54 от Директива №
2007/64/ЕО, тъй като ищецът не бил дал съгласие за операциите, като недопустимо
било с общите условия (ОУ) на банката да се изменя предвидената доказателствена
тежест за установяване на неразрешената операция. Сроковете по чл. 77 ЗПУПС (13
месеца) и тези в ОУ (1 месец) не били приложими при проявена груба небрежност
или умисъл от страна на доставчика на платежни услуги за извършване на
неразрешените платежни операции. Разпоредбата на чл. 94 ЗЗД била
свръхимперативна и не било възможно да се дерогира или заобикаля.
Счита, че ответникът дължи
връщане (възстановяване) на сумата от 142000 лева, представляваща общия размер
на извършените в периода 01.01.2017 г. – 05.09.2018 г. тридесет и седем
неоторизирани тегления на парични суми от платежна сметка IBAN *** – чл. 79 ЗЗД.
В отговор на исковата
молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът признава, че на 23.12.2003
г. сключил с ЕТ „М.К.“, ЕИК ******* договор за откриване и управление на
разплащателна сметка IBAN ***я.
Признава и факта, че на 10.09.2018 г. от ищеца постъпила жалба, с твърдения, че
за периода от 01.01.2017 г. до 31.08.2018 г. били извършени 36 платежни
операции на обща стойност 139000 лева, за които не бил дал разрешение и за
които разбрал на 05.09.2018 г.. Вследствие на жалбата на ЕТ „М.К.“ било
образувано производство по чл. 56 ЗПУПС (отм.). Ищецът бил търговец по смисъла
на § 1, т. 23 ДР на ЗПУПС, което изключвало приложението на ЗПП. Приложими били
приетите от ищеца общи условия (ОУ) към договора, в които било уговорено, че
тежестта за доказване на неразрешените операции е на ищеца, който не бил
потребител и разпоредбата на чл. 55 ЗПУПС (отм.) била дерогирана.
Съгласно чл. 48, ал. 2 ОУ
срокът за оспорване на неразрешените операции бил едномесечен. Ищецът заявил на
18.11.2015 г., че желае да получава информация на хартиен носител за
извършените платежни операции на месечна база. Предвид горното ответникът
счита, че ищецът е имал възможност да узнае за извършването на всяка операция,
макар и да била тя неразрешена, вследствие на което срокът за оспорване на
извършените платежни операции бил изтекъл. Счита, че по отношение на настоящия
спор е приложим специалният ЗПУПС (отм.), който дерогирал разпоредбите на общия
ЗЗД. Съгласно § 6 ПЗР на ЗПУПС в 6-месечен срок от влизането в сила на закона
(06.03.2018 г.) доставчиците на платежни услуги били длъжни да приведат в
съответствие със закона дейността си и своите правоотношения с трети лица,
възникнали преди влизането му в сила. Банката спазила срока като приела нови
ОУ, в сила от 06.09.2018 г., но до 05.09.2018 г. били приложими ОУ, приети на
13.12.2011 г..
Директива № 2007/64/ЕО
била приложима единствено в отношенията между потребител и доставчици на
платежни услуги, като ищецът не бил потребител, а търговец. С ОУ ищецът и
ответникът изключили приложението на ЗЗП и ЗПУПС, като уговорили различен срок
за оспорване на транзакциите, който бил 1 месец и затова следвало в
производството да се прецени основателността на иска само за разпорежданията
със суми от началото на месец август до септември 2018 г..
С отговора на исковата
молба банката прави искане за привличане на Р.А.Ч. като трето лице – помагач,
което съдът е приел за основателно, тъй като при уважаване на иска в полза на
ответника спрямо помагача биха възникнали регресни права.
В допълнителна искова
молба ищецът поддържа твърденията си, като ги допълва с факта, че никога не бил
приемал ОУ, без значение от приложимата им редакция, а в тежест на ответника
било да докаже факта на приемането на общите условия. Евентуално, при извод ОУ
да са приети, прави възражение за нищожност, поради нарушение на добрите нрави
и противоречие със закона на чл. 44, ал. 2, чл. 62, ал. 2, чл. 42, чл. 66, чл.
48 и чл. 66 ОУ. Твърди да предявява евентуален иск за връщане на получена от
банката без правно основание сума, който обаче не е предмет на производството,
тъй като е недопустимо да бъде предявен с допълнителната искова молба, защото
стои извън допустимите процесуални действия на ищеца, предвидени в чл. 372, ал.
2 ГПК.
В допълнителния отговор
ответникът счита, че било недопустимо искане за прогласяване на нищожност на
клаузи в ОУ, за което следвало да се предяви инцидентен установителен иск, а
предметът на сключения между страните договор не бил предмет на настоящия спор.
В останалата част от допълнителния отговор поддържа възраженията, вече
релевирани с отговора.
Третото лице-помагач на
ответника – Р.Ч. оспорва иска, като твърди, че не са налице извършени
неразрешени платежни операции, които ищецът да е оспорил при положение, че е
бил информиран за движенията по сметката му.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 26.03.2019 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията им е отделен фактът, че помежду им на 23.12.2003 г. е
сключен договор за откриване и управление на разплащателна сметка IBAN
***.
Не е
спорен и факта, че с жалба, рег. № 3 ЖИП/10.09.2018 г. титулярът на платежната
сметка ЕТ „М.К.“ уведомил кредитната институция за установени платежни операции,
които не бил нареждал и в резултат на които от сметката били изтеглени и
получени на каса 139000 лева. В жалбата не е визирана извършената на 05.09.2018
г. платежна операция с предмет сума в размер на 3000 лева.
Съгласно
чл. 34 от общите условия за откриване, обслужване и закриване на платежни
сметки в „И.А.Б.“ АД, приети на 13.12.2011 г., приложими до 05.09.2018 г.,
когато ползвателят твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция,
банката носи доказателствена тежест за установяване автентичността на
платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяване, както и за
това, че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Банката,
съгласно чл. 35 ОУ могла да коригира платежна операция, ако са налице
основанията за корекция, само ако ползвателят я е уведомил без неоснователно
забавяне след като е узнал за неразрешената операция, но не по-късно от 13
месеца от задължаване на сметката му. За неоснователно забавяне следвало да се
счита изтичането на повече от 1 месец от момента, в който ползвателят е получил
или е могъл да получи извлечение за движението по сметката си. Разпоредбата на
чл. 47 ОУ изключва приложението на чл. 34 по отношение на
ползвателите-непотребители, като възлага в доказателствена тежест на ползвателя
установяване неавтентичността на платежната операция, съответно срокът по чл.
35, ал. 1 ОУ не се прилагал, като уведомяването следвало да се извърши не
по-късно от 1 месец от задължаване на сметката на ползвателя-непотребител.
В
производството не е спорно, че в периода 07.03.2017 г. – 05.09.2018 г. въз
основа на нареждания-разписки, с посочен наредител ЕТ „М.К.“ са извършени 37
платежни операции – плащания в брой на М.А.К.на суми в общ размер 142000 лева.
Въз
основа на приетото заключение на съдебно-графическата експертиза, което съдът
няма основание да не кредитира, се установява, че подписите, положени от името
на М.К., в качеството му на ЕТ „М.К.“ не са изпълнени от него, като в съдебно
заседание вещото лице заявява, че не са налице данни за т. нар. „автоподлог“ –
полагане на подпис от лицето с изменения с цел последващо отричане на
авторството. Подписите са полагани от друго лице със стремеж за наподобяване на
подписа на К..
В
производството е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и съответно на другите събрани в производството
доказателства и въз основа на което приема за установено, че платежните
операции, които ищецът оспорва, са осъществени въз основа на нареждания-разписки,
като по всички тях банков счетоводител е третото лице-помагач на ответника Р.Ч..
Всички операции – тегления на каса са осчетоводени в търговските книги на ищеца
на датата на извършване на операцията, с изключение на теглене, извършено на
28.04.2018 г., което е осчетоводено с дата 20.04.2018 г. (вероятно в резултат
на техническа грешка), като на датите на извършването на операциите не са
отбелязвани други операции за теглене на каса. Общият размер на изтеглените
суми е 142000 лева за периода 07.03.2017 г. – 05.09.2018 г..
Съгласно
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на К.В.Х., показанията на
когото съдът кредитира, се установява, че същият обслужвал счетоводно ЕТ „М.К.“,
като движенията по платежната му сметка се осчетоводявали въз основа на месечни
извлечения, получавани не лично от търговеца, а от служител на счетоводната
кантора, за което на банката не било представено някакво формално пълномощно.
Липсвала активна комуникация на търговеца с банката и със счетоводителя, който
им се доверявал и не изисквал информация за движението по банковата сметка.
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Относно осъдителния иск с правна квалификация
чл. 57 ЗПУПС (отм.), респ. чл. 79 ЗПУПС.
Претендираното материално право на вземане, чиято защита ЕТ „М.К.“ търси в настоящото
производство се твърди да е
възникнало в рамките на материално правоотношение, регулирано за периода 01.01.2017
г. – 05.03.2018 г. от ЗПУПС (отм.), а след 06.03.2018 г. – от действащия ЗПУПС.
Доводите на ищеца, че към правоотношението следвало да се прилага и
общият ЗЗД, поради което при условията на евентуалност бил предявен и иск за
обезщетение на вредите от договорно неизпълнение, са неоснователни и са в пряко
противоречие с принципа, че специалният закон - ЗПУПС дерогира (изключва)
приложението на общия – ЗЗД. Към едни и същи факти няма как да се прилагат
правните последици и на специалния, и на общия закон.
В решение № 239 от 21.04.2017 г. по т. дело №
2733/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено при действието на ЗПУПС (отм.), но напълно съответно и
на действащия закон, е разяснено, че според дефинитивното определение в
чл. 40, ал. 2 ЗПУПС рамковият
договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни
или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и
условията за откриване и водене на платежна сметка и най-малко съдържа
задължителната предварителна информация по чл. 41 ЗПУПС. Следователно касае се
за специфичен по вид договор,
регламентиран от специален закон, който поражда задължение за доставчика на
платежни услуги да сключи при определени еднакви условия последващи
самостоятелни договори с ползвателя на платежната услуга. За да бъде последният
обвързан от рамковия договор, доставчикът на платежната услуга трябва да му
предостави предварителна конкретно и изчерпателно посочена от законодателя
информация, притежаваща правна характеристика на общи условия. За изменение на
последните законодателят е възприел презумпцията за съгласие на ползвателя на
платежните услуги, конструкцията на която макар да наподобява чл. 16, ал. 3 ЗЗД
е твърде различаваща се по съдържание. Също в отклонение от общия
гражданскоправен принцип, че изменението и прекратяването на договора изисква
съгласие на страните по него е и постановката в ЗПУПС, предвиждаща ползвателят
на платежни услуги, ако прояви активно поведение след уведомлението от страна
на доставчика за проектирани промени в рамковия договор, да го прекрати с
едностранно предизвестие без санкционни последици. С оглед спецификата на
договора отново в отклонение от общите принципи на гражданското и търговско право
регламентацията му в ЗПУПС предвижда ползвателят на платежна услуга да може да
прекрати едностранно по всяко време рамковия договор, освен при изрично
уговорен срок на предизвестие, за разлика от доставчика на платежни услуги,
който не разполага с право на едностранно прекратяване на същия договор по
всяко време, извън случаите на неизпълнение по чл. 44, ал. 6 ЗПУПС (отм.).
Съобразена посочената
законова регламентация и произтичащата от нея очертана специфика на рамковия
договор за платежни услуги, спрямо общите гражданскоправни принципи на
договорното право, дават основание да се приеме, че приложими са специалните
правила, които изключват приложението на общите. Това изключва възможността
неизпълнението от страна на доставчика на платежни услуги на задължения,
произтичащи от рамковия договор за платежна сметка да представлява основание за
ангажиране на договорната му отговорност по общия ред на чл. 79 и сл. ЗЗД.
Специалната нормативната уредба, която регулира правоотношението,
възникнало между страните, не сочи на различия по отношение елементите,
обуславящи основателността на предявения иск. Разпоредбата на чл. 57 ЗПУПС
(отм.) в случай на неразрешена
платежна операция възлага в задължение на доставчика на платежни услуги да възстанови незабавно стойността на неразрешената платежна операция и, когато е
необходимо, да възстанови платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала
преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Същото задължение доставчикът има и при действащия
ЗПУПС, чл. 79, ал. 1, на който предвижда, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената
платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен
ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и
уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо,
доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на
платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена
неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на
платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата
на неразрешената платежна операция.
Следователно пораждането на задължението на „И.А.Б.“ АД за
възстановяване на платежната сметка на ЕТ „М.К.“ в състоянието, в което би се
намирала преди изпълнение на неразрешените платежни операции се обуславя от
факта на изпълнена неразрешена платежна операция, за която обаче доставчикът на платежни услуги е бил уведомен от ползвателят на платежни
услуги без неоснователно забавяне, след като е узнал за такава операция, която
поражда възможност за предявяване на правата му, но не по-късно от 13 месеца от
датата на задължаване на сметката му, като е въведена
презумпцията, че ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно
изпълнената платежна операция най-късно с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен да му предостави във
връзка с платежната операция – чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС
(отм.), съответно чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС.
В производството чрез кредитираното заключение на съдебно-графическата
експертиза е установен фактът, че процесните 37 броя нареждания-разписки, въз
основа на които са извършени платежните операции - тегления на
средства от
платежната сметка на ЕТ „М.К.“, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя,
съгласно дефинирацията в §1, т. 17 ДР на ЗПУПС (отм.),
съответно §1, т. 31 ДР на ЗПУПС, са неавтентични документи, тъй като не
представляват изявления на лицето, сочено за техен автор – М.К.. Неавтентичността
на тези документи, които обективират нарежданията на
платеца (ЕТ „М.К.“) към доставчика на платежни услуги („И.А.Б.“
АД), да
изпълни всяка
от операциите (теглене на парични суми от сметката и предаването им в брой
на посочения получател) прави платежните операции неразрешени – ползвателят на
платежната сметка не е нареждал/разрешавал изпълнението, тъй като
волеизявленията в платежните нареждания нямат за автор търговеца-титуляр на платежната
сметка. До установяване на неавтентичността им подписаните платежни нареждания
имат формална доказателствена сила и доставчикът на платежни услуги е бил
длъжен да счита, че обективираните в тях изявления имат за автор посоченото в
тях лице – М.К., съответно е дължал изпълнението им.
Правилата относно това чия
е доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната
операция, съдържащи се в специалните закони и в приложимите към договорното
правоотношение общите условия имат значение само в извънпроцесуалните отношения
на страните, поради което и не следва да се обсъжда възражението на ищеца за
нищожност на тази клауза от общите условия, тъй като в настоящото производство
на съдебно разглеждане на възникналия спор разпределението на доказателствената
тежест се определя от разпоредбите на ГПК, които имат императивен характер.
Въз основа на установената
неавтентичност на платежните нареждания и формирания извод, че оспорените от
ищеца платежни операции представляват именно неразрешени такива, е необходимо
да се прецени дали за същите банката е уведомена от ползвателя на платежната
сметка без неоснователно забавяне от узнаването им. Законът е въвел
презумпцията, че ползвателят се счита да е узнал за неразрешената платежна операция най-късно
с получаването на информацията, която доставчикът е длъжен да му
предостави по правилата на ЗПУПС.
В случая изискването за уведомяване на банката без неоснователно забавяне е
предвидено както в приложимите към договора за платежна сметка ОУ, така и в
отменения и в действащия ЗПУПС. В този смисъл е безпредметно да се коментира валидността
на това изискване, регламентирано в общите условия на банката, тъй като това
няма да доведе до различен правен извод, доколкото и нормативната уредба
изисква уведомяването на доставчика на платежни услуги да се извърши без
неоснователно забавяне. Разпоредбата на чл. 71 от Директива (ЕС)
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за
платежните услуги във вътрешния пазар
също предвижда, че ползвателят на платежни услуги получава корекция на
неразрешена платежна операция от доставчика на платежни услуги само ако го
уведоми без неоснователно
забавяне, че е узнал за такава операция, която поражда възможност
за възникването на претенции и не по-късно от 13 месеца след датата на
задължаване на сметката.
Ето защо се поставя
въпросът уведомяването на ответника за неразрешените платежни операции,
извършено от ползвателя на платежната сметка ЕТ „М.К.“ чрез депозиране на
жалба, рег. № 3 ЖИП/10.09.2018 г. има ли характеристиката на уведомяване без
неоснователно забавяне, респ. по отношение на кои от операциите тази
характеристика е налице.
Нормативната уредба не
дефинира използваният термин „неоснователно забавяне“. Принципно, за да е
налице забавяне (забава), то следва да е дължимо и обективно възможно
предприемането на съответното поведение, в случая нотифициране на доставчик на
платежни услуги за извършени неразрешени от ползвателя на платежна сметка
операции. Това предполага дължащият активното поведение (уведомяване) да е узнал
за факта на извършване на платежните операции, за да е възможно да прецени
разрешени ли са те или не. От момента на узнаването става дължимо уведомяването
на банката, съответно като извинимо (основателно) забавяне би се считало само
това, което се дължи на проявлението на външни причини, които са препятствали
извършване на дължимото действие и които ескулпират ползвателя на платежната
сметка за проявеното бездействие (неуведомяване на банката). Налага се извод,
че уведомяването е дължимо веднага (в разумен срок) от узнаването и всяка
забава, за която не се твърдят уважителни причини, би била неоснователна.
Законът установява
презумпция за узнаване на извършването на платежните операции от момента на получаването на информацията,
която доставчикът е длъжен да предостави на ползвателя във връзка с движението
на парични средства по платежната сметка, т. е. от предоставянето на месечните
банкови извлечения на негово разположение.
В случая между страните не е спорно и е установено от свидетелските
показания на Костадин Х., че именно последният в качеството си на счетоводител
на ЕТ „М.К.“ е получавал регулярно
месечните извлечения, отразяващи извършените платежни операции по платежната
сметка на търговеца и е вземал съответните счетоводни записвания в търговските
му книги, което е установено и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Това сочи, че в приложение на установената в чл. 55, ал. 2 ЗПУПС (отм.), респ. чл. 77, ал. 2
ЗПУПС презумпция ищецът е
узнал за извършените платежни операции непосредствено след изтичане на месеца,
през който са извършени, тъй като чрез лице, на което е възложил работа (оформяне
на счетоводната отчетност) е получавал информация от банката за движенията по
платежната му сметка.
Неоснователни са доводите
на ищеца, че натовареният от него счетоводител не бил негов служител и
получаването на банковите извлечения от него не било равнозначно на узнаване от
страна на търговеца, който не проявявал интерес и не изисквал да му бъде
предоставена информация за съдържането на предоставяните от банката документи.
Законът се интересува от юридическото узнаване на процесните факти (извършени
неразрешени платежни операции), а не от тяхното действително фактическо
узнаване от ползвателя на платежната сметка. Неговото субективно отношение е
без всякакво правно значение. Достатъчно е да е имал обективната възможност да
узнае за платежните операции, каквато възможност му е осигурена чрез
изготвяните и предоставяни от банката месечни извлечения, които са получавани
от лице, разполагащо с пасивна представителна власт (счетоводителя Х.), за
възникването на която не е било необходимо волята на упълномощителя да е
обективирана в нарочен документ. Дали едноличният търговец реално е узнал за
банковите операции не се отразява на осъщественото му правно уведомяване. Последният
е търговец и поради това следва да полага дължимата грижа към собствените си
работи, включително субективното му дезинтересиране от движението по платежната
му сметка не го освобождава от последиците на установената и в отменения, и в
действащия закон презумпция. Всъщност ищецът не е изложил никакви релевантни фактически
твърдения за опровергаването й. Обстоятелството, че седалището му е в село
Смилян в условията на развити електронни комуникации не може да се разглежда
като пречка за получаване на информация за движението по банковата му сметка,
още по-малко пък може се квалифицира като уважителна причина за
несвоевременното уведомяване на банката.
Изложеното налага извода,
че осъщественото на 10.09.2018 г. уведомяване на кредитната институция за извършените
по сметка IBAN ***атежни операции няма характеристиките на уведомяване без неоснователно забавяне,
освен по отношение на платежните операции, извършени през м. август 2018 г.,
представляващи 4 тегления на суми в общ размер от 13000 лева, за които операции
не се твърди и установява ищецът да е узнал преди да му бъде предоставено
съответното месечно извлечение (в първите дни на м. септември 2018 г.). Необходимо
е да се отбележи, че в депозираната жалба не се съдържа уведомление за
извършената на 05.09.2018 г. платежна операция, за която ответникът е уведомен
с връчване на препис от исковата молба на 18.12.2018 г., поради което няма как
да се приеме, че за тази операция уведомяването е извършено без неоснователно
забавяне – изминали са повече от 4 месеца от 18.09.2018 г., към който момент
ползвателят на платежната сметка е получил извлечението за движенията по същата
(представено с исковата молба), като не се твърди наличието на някакви
уважителни причини, които да са препятствали ЕТ „М.К.“ да уведоми своевременно доставчика на
платежни услуги.
По отношение на платежни операции, извършени в периода 01.01.2017 г. –
31.07.2018 г. уведомяването на банката е забавено, без за това да са налице
основателни (уважителни) причини и поради това в правната й сфера не е
възникнало задължението да възстанови сумите, предмет на разпорежданията,
осъществени в периода 01.01.2017 г. – 31.07.2018 г., както и за платежната
операция на 05.09.2018 г. в размер на общо 129000 лева, съответно за тези
платежни операции предявеният иск е неоснователен и се налага да бъде
отхвърлен. Това не препятства ищеца да претендира по общия ред тази сума от
лицето, за което се твърди да е извършило нерегламентираните тегления.
Кредитната интституция обаче не дължи възстановяване на сумите по платежната
сметка на ищеца, именно защото не е спазено изискването да е била нотифицирана
без неоснователно забавяне
от ползвателя ЕТ „М.К.“.
По отношение на извършените
платежни операции, които се установи да не са наредени от ЕТ „М.К.“ и за които
уведомяването на ответника е своевременно (без неоснователно забавяне), банката
дължи възстановяването им, тъй като фактическият състав на чл. 79 ЗПУПС е реализиран.
Както вече се посочи, че за нуждите на настоящото производство не се
налага разглеждането на релевираните от ищеца възражения за нищожност на клаузи
от общите условия, извън клаузата, въвеждаща ограничение за уведомяване в
рамките на месечен срок от задължаване на сметката на ползвателя на платежна
услуга (чл. 48, ал. 2), тъй като това не би променило формирания правен извод -
общите условия възпроизвеждат законовото изискване за уведомяване на банката
без неоснователно забавяне от узнаването за неразрешената платежна операция.
Предвиденият краен срок за уведомяването от 1 месец от задължаване на
платежната сметка, без значение дали е налице узнаване или не (а в случая ЕТ „М.К.“ е получавал банкови
извлечения на месечна база) обаче противоречи на ЗПУПС, който
установява императивен минимум на срока - 13 месеца, както и на основния правен
принцип, че не може да се предвижда краен срок за упражняване на право/извършване
на правно действие, без началото на този срок да е обвързано и да държи сметка
за възникването на това право.
Действително, страните по сключения договор са търговци и съответно
ищецът не би могъл да се ползва от обема правна защита, с която би се ползвала
страна-потребител. Това не означава обаче, че е допустимо договорни клаузи да
преклудират правата на търговец, които би могъл да упражни спрямо другата
страна-търговец от изтичането на срокове с начален момент, предхождащ
възникването на тези права. Затова тази разпоредба от общите условия не следва
да има регулаторно действие, а следва да се счита заместена от императивната
разпоредба на чл. 77, ал. 1 ЗПУПС, която визира като краен срок за
уведомяването (независимо от узнаването) 13 месеца, тъй като в рамките на този
срок е разумно да се очаква, че ползвателят на платежни услуги ще прояви
дължимата грижа и ще узнае за движенията на парични средства по собствената му
сметка.
Задължението на банката за
възстановяване на паричните средства, предмет на неразрешените платежни
операции не е обусловено от факта дали същите са резултат от противоправните
действия на неин служител или на трети лица. Достатъчно е да е извършено
теглене на парични средства без то да е наредено от титуляра на платежната
сметка, за което теглене банката е уведомена без неоснователно забавяне.
По тези съображения
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 13000 лева – стойност на
извършените в периода 02.08.2018 г. – 31.08.2018 г. 4 неразрешени платежни
операции по платежна сметка на ЕТ „М.К.“.
С оглед изхода на спора,
право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от
страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на общо 14280 лева, съгласно представен списък,
от които 5680 лева – внесена държавна такса, 1050 лева - внесени депозити за възнаграждения на вещи лица
(обстоятелството, че ищецът е внесъл сумата 700 лева за ССчЕ не променя размера
на релевантните разноски, тъй като в задължение му е вменено внасянето на
сумата 350 лева) и 7200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС. Ответникът не релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение. От общия размер на
релевантните разноски - 13930 лева ищецът има право на присъждане на сумата 1275,28
лева, пропорционално на уважената част от иска.
В производството ответникът
„И.А.Б.“ АД е представляван от юрисконсулт, съответно има право на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК. Разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания редакция,
предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лева, като за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, както
в случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер. Затова при така действащата нормативна уредба ответникът
има право на юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху максималния размер
от 450 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете, което е в размер
на 408,80 лева, до който следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на
ищеца ЕТ „М.К.“.
Така мотивиран, Софийски
градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА по предявения от ЕТ
„М.К.“, ЕИК *******, със седалище ***, иск с правна квалификация чл. 79 ЗПУПС, „И.А.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище ***, да възстанови по платежна сметка IBAN *** (тринадесет
хиляди) лева, представляваща общата стойност на извършени в периода 01.08.2018
г. – 31.08.2018 г. 4 неразрешени платежни операции – тегления на каса, заедно със законната лихва върху тази
сума от предявяването на исковата молба – 23.11.2018 г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13000 лева до пълния предявен размер от 142000
лева и за периода 01.01.2017 г. – 31.07.2018 г. и 05.09.2018 г..
ОСЪЖДА
„И.А.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище ***, да заплати на ЕТ „М.К.“, ЕИК *******, със седалище ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1275,28 лева (хиляда двеста седемдесет и
пет лева и двадесет и осем стотинки) - разноски за производството.
ОСЪЖДА ЕТ „М.К.“, ЕИК *******,
със седалище ***, да заплати на „И.А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 408,80 лева (четиристотин и осем
лева и осемдесет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните и е постановено при участието на Р.А.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
– трето лице-помагач на ответника „И.А.Б.“ АД.
СЪДИЯ: