Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 10.07. 2019г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на десети юни през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

 

                                                                              Председател: Венелин Н.

                                                                Съдебни заседатели:  ........................

                                                                                     Членове:

 

при секретаря Иглика Игнатова като разгледа докладваното от съдия Н. н.а.х.д. №858 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №19-0938-000583/08.02.2019г. на Началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, на С.С.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – за това, че на 31.01.2019г., в 22:45 часа в ***, с посока на движение към център на селото, като водач на собствения си лек автомобил “Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ***, извършва следното: Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA-0175; Издаден е талон за медицинско изследване с №0001611 и 8 броя холограмни стикера с поредни номера 0001611.1 до 0001611.8, като първият е прикрепен към талона за медицинско изследване, а останалите седем са връчени на водача – нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

На основание Наредба №1з-2539 на МВР на С. са му отнети общо 12 контролни точки.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С.С.С., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Ответникът не изпраща представител в с.з. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка  в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание – потвърдено.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата  е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение №583 е съставен на 31.01.2019г. от П.Г.Г. на длъжност младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-КАТ към О.н.М. срещу С.С.С. ***, ЕГН **********, за това, че последният на  31.01.2019г., в 22:45 часа в ***, с посока на движение към център на селото, като водач на собствения си лек автомобил “Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ***, извършва следното: Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA-0175; Издаден е талон за медицинско изследване с №0001611 и 8 броя холограмни стикера с поредни номера 0001611.1 до 0001611.8, като първият е прикрепен към талона за медицинско изследване, а останалите седем са връчени на водача – нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на свидетеля К.А. Г..

 От показанията на актосъставителя и свидетел по делото П.Г.Г. се установява, че работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“  към  О.н.М.

Н. 31.01.2019г. от 19:00 до 07:00 часа бил назначен наряд с колегата си Ю.Ц.М. по маршрут №115. На 31.01./01.02.2019г. към 22:45 часа получили сигнал от оперативно-дежурната част /ОДЧ/ да окажат съдействие на техни колеги от РУ-гр. Пордим, които спрели за проверка водач на автомобил, който е трябвало да бъде изпробван за алкохол. Отишли до с. Коиловци, където няколко пъти поканили водача да бъде тестван за алкохол с „Дрегер Алкотест” №7510. Тъй като водачът категорично отказал да даде проба, му съставили акт за установяване на административно нарушение и му издали талон за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН бил удостоверен чрез подписа на служител от жандармерията.

От показанията на свидетеля Т.Н.М. се установява, че работи като патрулен полицай в РУ-гр.Пордим към О.н.М.Н. 31.01.2019г. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си Н.Д.. При обход на с. Коиловци забелязали паркиран лек автомобил на ул. „Толбухин”. Когато приближили автомобилът потеглил, а те го последвали. След малко автомобилът спрял пред една къща. Заявява, че  преустановил движението на патрулния автомобил и възприел как жалбоподателят се прехвърлил от мястото на водача на дясната седалка в автомобила. Сочи, че с колегата си слезли и отишли до жалбоподателя, който заявил, че не е управлявал автомобила. Поискали съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция” към О.н.М. тъй като не разполагали с техническо средство, с което да изпробват водача за наличието на алкохол в кръвта.

 От показанията на свидетеля Н.С.Д. се установява, че заема длъжността мл.инспектор в РУ- гр.Пордим към ОД на МВР- гр.Плевен. Твърди, че на датата на процесното събитие се движили  с патрулен автомобил по ул. „Толбухин” в с. Коиловци. В началото на улицата  възприел  спрян  лек автомобил. Когато приближили на около пет метра, автомобилът потеглил по ул. ***. Заявява, че последвали автомобила, като включили звукови и светлинни сигнали. Водачът не спрял и  продължил да се движи по ул. „Маршал Толбухин”. На същата улица пред дом №17, водачът на автомобила спрял и се прехвърлил на дясната седалка. Заявява, че той веднага слязъл и отишъл до автомобила, управляван от жалбоподателя. Почукал  на стъклото и поискал от С. да му представи  документите за проверка. С. му отговорил, че няма да представи никакви документи, тъй като не е управлявал автомобила.  След това жалбоподателят започнал да набира по мобилния си телефон и да вика на висок глас св. Д.Ш.. Заявява, че Д.Ш. излязла от къщата след около 30 минути, във видимо нетрезво състояние и започнала да се държи агресивно  с  тях.

Съдът се отнася с доверие към заявеното от  П.Г.Г., Н.С.Д. и  Т.Н.М., тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. На следващо място следва да се подчертае, че показанията на Т. Н. М. и Н.С.Д.  са от особено значение по делото, тъй като и двамата са очевидци на случая и възпроизвеждат собствените си преки и непосредствени възприятия на обстоятелствата около процесното събитие. Всеки един от посочените свидетели посочи по категоричен начин в съдебно заседание, че С.С. е управлявал МПС-то.

Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК относно участието на С.С. в извършеното нарушение. Фактите, описани в показанията им се подкрепят от представените писмени доказателства – АУАН.

Внимателният анализ на показанията на свидетелите  П.Г.Г., Т. Н. и М. и Н.С.Д., съпоставени с останалите доказателствени средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки един от тях последователно и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с  мнения или предположения. Изпълняваната от  тях  полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.

 Свидетелите очевидци Т. Н. М. и Н.С.Д. са  забелязали паркиран на ул. „Толбухин” в с. Коиловци лек автомобил, който потеглил когато те приближили на няколко метра от него. Тъй като им се видяло съмнително поведението на водача, го последвали. Жалбоподателят е бил сам в управлявания от него автомобил. Имали са непосредствен визуален контакт с водача на автомобила. Видели са го, че паркира пред на *** и да се прехвърля от мястото на водача на дясната седалка.

 Показанията на тези свидетели разкриват последователен, логичен и безпристрастен разказ за обстановката по извършеното нарушение и неговия автор.

Жалбоподателят С.С. дава обяснения, че на 31.01.2019г. гостувал на св. Д.Ш. в с. Коиловци,  където употребил алкохол. Към 22:30 часа двамата решили да отидат да закупят още алкохол, като Ш. му предложила тя да управлява  неговия лек автомобил. Въпреки че знаел, че Ш. е неправоспособен водач, той й дал ключовете на леката кола.

С управлявания от Ш. лек автомобил двамата отишли, закупили бира и се върнали обратно. По пътя Ш. видяла, че след тях се движи полицейски автомобил. Притеснена тя спряла  пред дома си. Взела ключовете на автомобила, прескочила оградата и влязла в къщата. След малко полицейски автомобил спрял до неговата лека кола. Полицаите му поискали документите за проверка и му казали да сяда на мястото на водача, но той отказал. Обяснил им, че не той, а св. Ш. е управлявала автомобила. Между него и полицейските служители станала разправия. Твърди, още, че Д.Ш. отишла при тях и заявила пред полицаите, че тя е управлявала автомобила. След малко пристигнал друг полицейски автомобил. Бил поканен да даде проба за алкохол, но категорично отказал.

     В показанията си свидетелката Д. В. Ш. твърди, че на 31.01.2019г. С.С.С.  й гостувал в с. Коиловци. Около 22:30 часа решила да отиде за бира с лекия автомобил на С. до магазин, който се намирал на 500 метра от дома й. Тъй като била неправоспособен водач, с нея тръгнал и жалбоподателят. На връщане възприела, че след тях се движи   полицейски автомобил. Тя се изплашила, защото нямала документи и била неправоспособен водач, слязла от автомобила и отишла в къщи. Възприела, че един от полицаите поискал документи за проверка на С.С., като същевременно го карал да влезе в автомобила и да седне на мястото на водача. Тогава излязла и казала на полицейските служители, че тя е управлявала автомобила. Твърди, че С. отказал да даде проба за наличието на алкохол в кръвта, тъй като не е управлявал автомобила.

В показанията си свидетелят Г.А.М. твърди, че един ден през януари месец, излязъл да си хвърли боклука. Тогава забелязал, че съседката му Ш. управлява лек автомобил, за която знаел, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Прибрал се в къщи, но след малко чул, че кучетата лаят. Излязъл навън и видял, че пред дома на Ш. имало полицейски служители.

В показанията  си  свидетелят Д.Р.Л. твърди, че един ден в края на месец януари 2019 година бил на гости в дома на В.Т.. Двамата се намирали в остъклението на къщата, където консумирали алкохол. Заявява, че в един момент Д.Ш. и С.С. решили да отидат до магазина, за да купят бира. Д.Ш. взела ключовете на автомобила и излязла заедно със С.С.. Твърди, че проявил интерес, защото знаел, че Ш. е неправоспособен водач на МПС. Заявява, че Д.Ш. седнала на мястото на водача и двамата потеглили с  автомобила. След  няколко минути двамата се върнали. Д.Ш.  слязла от колата и прескочила дворната ограда. Отишла при тях и казала, че полицейски автомобил се е движил след нея, след което изгасила осветлението. Тогава видял спрял патрулен полицейски автомобил до автомобила на  жалбоподателя, който излязъл от дясната врата от автомобила. Твърди, че започнала разправия между С.С. и полицейските служители. Чул, че С.С. викал на висок глас: „Защо ме биете?”. Тогава Д.Ш. излязла с ключовете на автомобила и отишла при полицаите.

В показанията си свидетелят В.Д.Т. твърди, че на 31.01.2019г. на гости му бил Д.Р.Л.. Двамата пиели бира. В един момент дъщеря му Д.Ш. и С.С. тръгнали да закупят бира от заведение, което се намирало на 500-600 метра от дома му. След около 10 минути  двамата се върнали, като той възприел, че леката кола  била управлявана от дъщеря му, а С.С. бил седнал на дясната седалка до нея. Заявява, че дъщеря му слязла от автомобила, побягнала и прескочила оградата. След малко зад джипа на свидетеля С.С. спрял полицейски автомобил „Опел Астра”. Той видял, как полицаите започнали да дърпат С.С. и да го карат да седне на мястото на водача.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите  Д.Ш., Г.М., Д.Ц. и В.Т., в частта им, в която твърдят,  че  Ш. е управлявала автомобила,   поради тоталните противоречия с показанията на свидетелите  Т. Н. М. и Н.С.Д., които са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства.

Обясненията на жалбоподателя С. и показанията на св. Д.Ш., Г.М., Д.Ц. и В.Т. от една страна категорично се оборват от гореобсъдените и напълно възприети от съда други доказателства, а от друга страна противоречат на житейската логика. От показанията на Ц., Т., М. и обясненията на С.  е видно, че всеки един от тях е знаел, че Ш. е неправоспособен водач на МПС и е употребила алкохол. С. обаче, който е длъжен като водач на МПС да не допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за правоуправление,  отива с нея „за да види да не му удари колата”. Когато Ш. взела ключа на автомобила на С., на св. Ц. му станало интересно, защото знаел, че тя няма книжка, а св. М. се развеселил. В тази връзка логически необяснимо е заявеното от Ш., Ц. и Т., че полицейските служители са  принуждавали  С.  да седне на мястото на водача в автомобила.

На следващо място следва да се подчертае, че показанията им  се опровергават от данните, съдържащи се  в показанията на  М., който е категоричен, че в управлявания от жалбоподателя автомобил не е пътувало друго лице. Посочва, че пред него С. е заявил, че не е управлявала автомобила, тъй като не са го хванали на мястото на водача. На следващо място св. М. сериозно оспори присъствието на св. Ш. на мястото на процесното събитие: ”Госпожата твърдеше, че е била карала тя. Но ние я видяхме около 30 минути, след като бяхме паркирали пред тях. Тя беше видимо в нетрезво състояние и се държеше много арогантно. Не за първи път ходим там на този адрес за скандали.”. С показанията си св. Д. изнася същите сведения, добити пак по пътя на личните си възприятия, относно факта, че С. е управлявал автомобила и присъствието на Ш. на мястото на извършване на нарушението, и по време на осъществяването му. Поисках му документите, но той каза, че няма да ги даде, защото не е карал, а е карала Ш.. След това започнал да звъни по телефона и да вика на висок глас Ш., която се появила след около 30 минути и била във видимо нетрезво състояние. По изложените съображения, съдът съобразно правилата на формалната логика, съобразно останалата събрана по делото доказателствена маса прецени като недостоверни показанията на  доведените от жалбоподателя свидетели Д.Ш., Г.М., Д.Ц. и В.Т., в частта им досежно заявеното от тях, че Ш. е била водач на МПС-то.

От показанията на тези свидетели съдът кредитира само  относно обстоятелствата, че вечерта на 31.01.2019г. всички  те са употребили алкохол и че са излезли да се разправят с полицейските служители, тъй като са в унисон помежду си, а и се потвърждават от показанията на свидетелите Д. и М..

 Ето защо показанията на свидетелите Ш., М., Ц. и Т. съдът оцени единствено като изкуствена конструкция, неумело създадена да прикрие действителните факти и да обслужи единствено и само конкретната нужда на жалбоподателя, но не и да подпомогне за изясняване на обстоятелствата по делото.

Казано по друг начин за съда не съществува никакво съмнение, че свидетелите твърдят неверни факти и обстоятелства, поради което независимо от изхода на делото протокола от проведеното на 28.05.2019г. с.з. по н.а.х.д.№858/2019г. следва да се изпрати на РП-Плевен по компетентност с оглед проверка за наличието на достатъчно данни, от които може да се направи основателно предложение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.290 от НК.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Съдът не констатира допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на обжалваното НП по отношение на посоченото нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Обстоятелството, дали лицето е било употребило алкохол или не, е без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за алкохол водач е бил издаден талон за медицинско изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Плевен П.Г./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на алкохол у водача на моторното превозно средство /чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване не се елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение по см. на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

 От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установява, че С.С. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Алкотест  7510, както и да му бъде взета проба за анализ във ЦСМП за употреба на наркотици, като не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата им. Определеното административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е наложено съобразно предвидената санкция в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и съответства на данните за обществената опасност на нарушението и нарушителя, 

 В съответствие с изискванията на Наредба № Із–2539/2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на водача В.К. е постановено да се отнемат 12 к. т. за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Предвид горното, съдът

 

                                     Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №19-0938-000583/08.02.2019г. на Началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на С.С.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП – за това, че на 31.01.2019г., в 22:45 часа в ***, с посока на движение към център на селото, като водач на собствения си лек автомобил “Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ***, извършва следното: Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в издишания въздух с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA-0175; Издаден е талон за медицинско изследване с №0001611 и 8 броя холограмни стикера с поредни номера 0001611.1 до 0001611.8, като първият е прикрепен към талона за медицинско изследване, а останалите седем са връчени на водача – нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: