Р Е Ш
Е Н И Е
№ II-20 16.04.2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното заседание на двадесети март през
две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ГАЛЯ БЕЛЕВА
При секретаря ………Ст.Вълкова…………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 97 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1867 от 17.11.2017г., постановено по
гражданско дело № 2894/2017г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени
като неоснователни предявените от М.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 1 - чрез адв.Лина Георгиева против „Драй Билд Г2“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №39, ет.2, с управител Г.Й.Й., ЕГН **********,*** и против Г.Й.Й.,
в лично качество като поръчител, искове за солидарно заплащане на сумата от 12 780
евро, представляващ дължим задатък, евентуално – неустойка, във връзка с
неизпълнението на задълженията на дружеството по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строително-монтажни работи,
сключен между тях на 30.09.2015г., ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до
окончателното плащане. С горецитираното решение М.К.С. е осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 1680 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от М.К.С., ЕГН **********, чрез адв.Лина Георгиева, съдебен адрес: ***,
офис 6. Жалбоподателката счита решението
за неправилно и незаконосъобразно, постановено на базата на неправилни
фактически констатации и съществени процесуални нарушения, свързани с доклада
на съда, който е непълен, не съдържа разпределение на доказателствената тежест,
неуточняване дали има обстоятелства, които са безспорни, неустановена правна
квалификация на иска, необсъждане на всички доказателства по делото. Посочва,
че по делото безспорно е установено наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и обстоятелството, че има издадено строително разрешение
на 27.10.2016г. на трето за правоотношението дружество „Пит Холдинг“ ЕООД, в
полза на което е учредено право на строеж, вкл. и за имота, предмет на
предварителния договор. Намира за неправилен извода на съда, че на 28.10.2016г.
на ищцата са били изпратени одобрените
архитектурни проекти за сградата по електронен път и страните са си разменили
ел.кореспонденция. Посочва, че в съдебно заседание ищцата е отговорила
отрицателно на този въпрос, а и по
делото липсват други доказателства в тази насока. Още повече, че съдът не е
допуснал поисканата от ответната страна експертиза, която да установи точно
какви документи са си разменили страните по електронен път, а в доклада по
делото не е отделил спорното от безспорното, както и не е разпределил
доказателствената тежест. Счита за неправилен извода на съда, че ищцата е
уведомена за издаденото строително разрешение с писмо по електронната поща от
28.10.2016г, само въз основа на твърдението на ответника в писмения отговор. Писмото по електронната поща не съдържа
прикачен файл за разрешение на строеж, издаден на името на ответника, нито е
изследвано и доказано по делото съдържанието на въпросното съобщение. Заявява,
че е била уведомена едва с отговора на изпратената нотариална покана за наличие
на издадено строително разрешение, както и за обстоятелството, че това
разрешение е издадено на друго дружество/а
не на ответното/, в чиято полза е учредено право на строеж. След като отговорът
на нотариалната покана е бил получен от ищцата, на 12.12.2016г., същата е
изпратила нова такава, защото договореното в предварителния договор е
изключвало правото на строеж, респективно правото на собственост върху земята
да се придобие от трето за договора лице. Съгласието трето лице да бъде
подизпълнител и да извършва строителни дейности не означава съгласие за замяна
на страна. Съдът изобщо не е изследвал отговора на ответното дружество, което
всъщност е предложение за споразумение и връщане на първата вноска, а три дни
след това, на 22.12.2016г., и изявление,че прекратява действието на
предварителния договор. Изводът, до който е следвало да стигне съдът е, че в
конкретния случай, тъй като ответното дружество няма възможност/право/ да
развали договора поради неизпълнение на другата страна, то изявлението за
прекратяване по своята същност представлява отказ от договора, т.е. налице е
предвидената в чл.17 от договора хипотеза за възникване на задължение за
неустойка за дружеството –продавач. Излага несъгласие с извода на съда, че
безспорно е обстоятелството, че в срока по чл.7 от договора, а именно 14 дни
след уведомяване на издаденото строително разрешение, т.е. най-късно до 26.12.2016г
ищцата не е заплатила втората вноска по договора. Посочва, че, на първо място,
следва да е налице издадено разрешение за строеж на името на лицето, задължило
се по предварителния договор да прехвърли собствеността върху имота. Също така
е необходимо да са изтекли 14 дни от уведомяването на купувача за издаденото
разрешение за строеж. Съгласно чл.24.1 от договора, всички уведомления следва
да бъдат в писмен вид и да бъдат
изпращани по един от следните начини – поща, куриер, факс, електронна поща.
Страните са уговорили падежа на всяка една вноска по договора с отделни етапи
от строителството и получаването на съответните документи за това, т.е. по
делото липсват доказателства, че ищцата е получила въпросните документи.
Твърденията на ответното дружество в тази насока са различни – че копие от
разрешението за строеж е предадено лично на ищцата на 28.10.2016г., че й е
изпратено по електронната поща, че е уведомена лично от управителя на
дружеството в един по-късен етап, които са недоказани по делото. Заявява, че
ищцата не е била уведомена по някой от предвидените в договора способи за
получено от ответника разрешение за строеж до датата 07.12.2016г./погрешно
посочено като 2017г в жалбата/, а това е
последната дата, до която е следвало да бъде изпратено уведомлението за
издаденото разрешително, за да се приеме, че до 22.12.2016г. е изтекъл срока за
внасяне на втората вноска и съответно ответното дружество е могло да упражни
правото си да развали договора, доказателства за което по делото няма. Съдът е
приел, че не е доказано по несъмнен начин, че именно на 22.12.2016г. е
прекратен договора, но не е разпределил доказателствена
тежест в тази насока. Съдът изобщо не е обсъдил факта, че на 14.10.2016г. –
датата, на която поземления имот, в който е следвало да бъде изграден процесния
апартамент, е придобит от трето лице - „Пит Холдинг“ ЕООД, ответното дружество
е изпаднало в субективна невъзможност да изпълни задължението си по договора и
съгласно чл.17 от договора, за ответника е възникнало задължението за заплащане
на неустойка в уговорения размер, както и за връщане на всички платени суми.
Виновната невъзможност на ответника да изпълни задължението си продължава и към
27.10.2016г. – датата на издаване на строителното разрешение, както и към
датата на съобщение за прекратяване на договора – 22.12.2016г.
Иска от съда в случай, че приеме жалбата за
неоснователна, да измени размера на присъдените разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение предвид обстоятелството, че същите са освободени
доставки и върху тях не се начислява ДДС.
Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване
на ново, с което да бъдат уважени исковите претенции. Претендират се разноски
пред двете инстанции.
В срока по закон е депозиран писмен отговор от
ответните по жалбата страни - „Драй Билд Г2“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №39, ет.2, представлявано от управителя Г.Й.Й., както и от Г.Й.Й., със
съдебен адрес ***.Считат въззивната жалба за неоснователна. Изразяват
несъгласие с твърденията в жалбата, че съдът не е обсъдил всички доказателства
по делото, както и че не е отделил спорните от безспорните факти. Посочват, че
ищцата по делото не е успяла да докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на
които се основават претенциите й, докато ответникът е успял да установи по
делото, че сключеният предварителен договор между страните е развален (с
прекратено действие) на 22.12.2016г., от него като изправна страна, поради
неизпълнение от страна на ищцата на задължението й да заплати втората парична
вноска по договора. В тази връзка заявява, че по делото от самата ищца е
представена покана –предупреждение, надлежно получена от нея. Намират за
невярно твърдението на въззивницата, че е разбрала за издаденото строително
разрешение едва на 22.12.2016г., тъй като това не кореспондира с представените
от самата нея доказателства, в тази връзка намира за обоснован извода на съда, че същата е била информирана за разрешението преди датата 12.12.2016г., на
която дата е отправена нова покана до ответното дружество. По отношение на
представената от ищцата молба 94-01-43637/28.12.2016г., заявяват, че чрез нея
ищцата е търсила информация за факт, който й е бил известен, в опит да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. От представената по делото
кореспонденция между страните от деня, следващ издаването на строителното
разрешение, както и от проведените срещи между страните, както и от разменените
в писмена форма покани и отговори по безспорен начин се установява, че ищцата е
била информирана кога и на чие име е издадено разрешението за строеж, което от
своя страна е породило задължението й за заплащане на втората вноска по
договора. Твърдят, че ответното дружество категорично е заявило, че е готово да
изпълни задълженията си по предварителния договор, и ищцата е страната, която
не е изпълнила своето задължение. Изразяват несъгласие с твърдението, че с
действията си дружеството се е отказало от договора, тъй като не била налице
възможност за неговото разваляне поради виновно неизпълнение от страна на
ищцата. Заявяват, че въззивницата е неизправна страна по договора и нейното
неизпълнение е причина за развалянето на договора. Същата е била надлежно
уведомена за издаденото разрешение за строеж, а фактът, че същото не е издадено
на името на ответното дружество е неотносим към възможността на продавача да
изпълни задълженията си по договора. Доста след развалянето на договора, на
10.02.2017г. собствеността върху имота –предмет на предварителния договор е
била прехвърлена на трето лице, а направената от ищцата първа вноска й е била
възстановена. Намират за неоснователна жалбата и в частта относно присъдените
разноски, тъй като заплатеният адвокатски хонорар е в съответствие с Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съгласно параграф 2а
от ДР, ДДС се начислява върху възнаграждението по наредбата и се счита
неразделна част от дължимото възнаграждение. Искат от съда жалбата да бъде
оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
разноски във въззивното производство.
Производството е по чл.93,ал.2,изр.2 и чл.92 ЗЗД.
С атакуваното решение Бургаският районен съд е
отхвърлил предявените при условията на
евентуалност искове от М.С. против „Драй Билд Г2” ЕООД и поръчителя Г.Й.
за заплащането на сумата 24995,51лв / левова равностойност на 12 780 евро/,
представляваща задатък по сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на СМР, евентуално- дължима
неустойка за отказ от изпълнение на договора, уговорена в чл.17 от него.В
мотивите си съдът е приел,че е безспорно установено,че ищцата е неизправна страна по договора, тъй
като в уговорения по договора срок -14 дни от уведомяването за издаденото
разрешение за строеж, не е изплатила
втората вноска от цената на
имота.Прието е ,че датата, на която е уведомена ищцата е 12.12.2016г- най-късно
и срокът за плащане е изтекъл на 26.12.2016г. Прието е също , че съгласно договора дружеството може да извърши СМР и чрез трето лице, като за тази цел
документацията следва да бъде издадена
на името на това трето лице, липсва задължение за продавача да представя
препис от съответния административен акт на купувача и поради това е настъпило
условието за плащане на втората вноска.На база на този анализ съдът приема,че
дружеството правомерно е развалило договора, ищцата като купувач е неизправна
страна и не й се дължи нито неустойка ,нито задатък.
При служебната проверка се констатира ,че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Не се спори по
делото,че между страните на 30.09.2015г е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот и извършване на СМР, по силата на който дружеството –ответник се е задължило да
продаде ,а ищцата се е задължила да закупи
недвижим имот: тристаен апартамент №13, разположен на пети етаж, с
приблизителна площ 90,60кв.м., находящ
се в бъдеща сграда в
к-с”Изгрев”,поземлен имот II -129, кв.7
,гр.Бургас за сумата 42600 евро. В чл.7 от договора е уговорен начина на заплащане на
цената : на вноски, като първата вноска в размер на 12780 евро е платена в деня
на подписване на договора,като й е
придадена функция на задатък /факт,по който
страните не спорят/. Падежът на втората
вноска ,също в размер на 12 780 евро,
настъпва 14 дни след като купувачът бъде уведомен за получено разрешение за строеж.Няма спор
също,че с нотариален акт № 770 от 14.10.2016г/л.14 от първоинстанционното дело/
е учредено от собствениците на описания по-горе поземлен имот право на строеж
на дружеството „Пит холдинг”ООД, срещу
задължение на последното да проектира и построи сграда в имота.В същия договор
е уговорено ,че дружеството-строител ще
получи и ще стане изключителен собственик на описаните в т.4 от нот.акт обекти в сградата,един
от които е и обещаният за продажба на ищцата апартамент №13. На 27.10.2016г е
издадено разрешение за строеж на
сграда със смесено предназначение в УПИ
II- 129 в кв.7
по плана на ж.к.”Изгрев” на името на „ПИТ ХОЛДИНГ” ООД, М. Г.и П. Г./собственици
на терена/.Установява се също така, че с нот.покана от 28.11.2016г ищцата е поискала да й се представи
строително разрешение, за да изпълни
задължението си да плати втората вноска от цената. Няма данни кога точно е
връчена поканата, но има представен от
ищцата с исковата молба отговор на дружеството
на тази нот.покана, в който е посочено, че строителното разрешение има
издадено на името на „Пит ходлинг”ООД , за което е уведомена преди повече от месец.На 12.12.2016г е
изпратена нова покана от ищцата, в която се
иска от дружеството да заяви своите намерения относно действието на сключения предварителен
договор, за който тя счита,че към този момент е в сила.С писмена покана от
22.12.2016г, получена от ищцата, дружеството е развалило договора
с едностранно изявление ,като
е посочило ,че ищцата е
неизправна страна, тъй като е уведомена за издаденото строително разрешение
няколко дни след издаването му и в 14-дневния срок не е платила дължимата втора вноска в размер на 12 780 евро.Няма
спор също така ,че на 08.02.2017г по банковата сметка на ищцата е била върната
внесената от нея първа вноска в размер на 12 780 евро.С оглед на
твърденията в отговора на исковата молба ,че дружеството е уведомило ищцата за издаването на строителното
разрешение веднага, а също то й е било изпратено на ел.поща, ведно с одобрени архитектурни проекти, по делото е
назначена експертиза за установяване съдържанието на изпратените документи, като
прикачени файлове.Тя е назначена с оглед оплакванията на въззивницата за
неправилно приети от районния съд за
доказани фактически обстоятелства именно във връзка с това ,какво й е било
изпратено на ел.поща от страна на
дружеството.В жалбата се твърди, че
съдът е приел за установено, че страните са си разменили
ел.кореспонденция и на ищцата са изпратени
въпросните арх.проекти, без за
това да са събрани доказателства. Вещото лице по тази експертиза установява,че
на 28.10.2016г на ищцата са изпратени архитектурните проекти на сградата,
договор за строителство и споразумение за прекратяване договор.Тези писма са
изпратени от ел.поща на дружеството –ответник.В споразумението се е съдържа предложение
за прекратяване на действието на договора от 30.09.2015г ,както и за сключване на нови предварителен договор за
продажба и договор за строителство с „Пит холдинг”ООД. Споразумението е изпратено
на 28.10.2016г, а от същата дата е било изпратено ел.съобщение от ищцата до
ответното дружество: със съдържание „Ж., искам клауза за поръчителство от теб и
краен срок с дата.” На 31.10.2016г е изпратен имейл от ищцата до дружеството, с
прикачен файл: предварителния договор, съдържащ и договор за поръчителство с управителя като физическо лице,подписан от
двете страни. По силата на този договор за поръчителство управителят на дружеството-ответник в
качеството си на физическо лице е поел задължение да отговаря за изпълнение
на задълженията на дружеството по
сключения между ищцата и дружеството договор, вкл. тези, изброени в чл.17 от
договора.
По предявения
главен иск за заплащане на сумата 24 995,51лв /левова равностойност
на 12780евро/,имаща характер на задатък, съдът намира следното:
Не се спори ,че тази сума представлява първа авансова
вноска от цената на недвижимия имот-апартамент, предмет на предварителния
договор и договора за СМР, а също ,че тя
има характер на задатък ,така както е посочено в чл.7.1 от договора и е платена
към датата на сключването му. Не е
спорно между страните, че на 22.12.2016г е направено изявление за
разваляне на договора от страна на дружеството –изпълнител и продавач
,поради твърдяно от него виновно неизпълнение на задължението на ищцата да
внесе втората вноска по договора,в срок 14 дни след като продавача я уведоми за издаденото разрешение
за строеж. Не се спори,че към датата на получаване на изявлението за разваляне,
действието на договора е прекратено.Спори се по това кога е била уведомена ищцата за издаденото
строително разрешение: дали непосредствено след като е било издадено на
27.10.2016г или с отговора на нотариалната й покана от 28.11.2016г, а също така
дали дружеството е изправна страна и може да упражни потестативното си право
едностранно да развали договора. Действително, първоинстанционният съд не е
указал дали тези факти са спорни или не ,нито е указал тежестта на доказване, както
се сочи във въззивната жалба. Въззивният съд, при налични оплаквания във
въззивната жалба за непълен доклад и неправилно установена фактическа
обстановка, е допуснал доказателства за установяване на тези факти и на двете
страни, като е установено,че по ел.поща не е изпращано копие от строително разрешение на ищцата. Свид.Х.,
работеща в ответното дружество установява, че в края на м.октомври 2016г
управителят на дружеството е занесъл лично стр.разрешение на ищцата.Според
настоящия състав обаче е без
значение кога точно във времето е узнала ищцата за
издаденото разрешение за строеж. Дали е узнала на 28.10.2016г или във времето
между 28.11.2016г и 12.12.2016г/когато е изпратила втората покана,от чието
съдържание явства, че е получила отговора на дружеството ,където е посочен този
факт/ е без значение, тъй като
ищцата не е изразила готовност и не е платила втората вноска , не го сторила и след това, до
22.12.2017г ,когато е изпратено и
изявлението на дружеството за разваляне на договора/без особено значение е дали
това изявление е получено същия ден или на другия ден/. По –съществено е не
точно на коя дата е била уведомена ищцата за издаденото строително разрешение/защото
е доказано,че тя е узнала,че такова е издадено преди развалянето на договора/,
а дали, като я е уведомило за наличието му на името на трето лице,
дружеството-ответник е изпълнило своето задължение по договора и е настъпил
падежът на задължението на ищцата да заплати втората вноска от цената, т.е.спорен
е въпросът дали при така установеното в
отношенията между страните, дружеството е било изправна страна по договора и
като такава е имало право да го развали
по силата на чл.87 ЗЗД поради виновно
неизпълнение на задължението на купувача да плати втората вноска по
договора. Съобразно цитираната законова разпоредба, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Когато договорът е в писмена форма и предупреждението
следва да е писмено.
Правото на разваляне на
двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от
виновно неизпълнение на поето договорно задължение на
насрещната страна. По отношение на това дали
дружеството е изправна страна, ищцата твърди, че тъй като не е представило разрешение за строеж на свое име, то е
неизправна страна и за нея не е възникнало
задължение да плаща втората вноска.Дружеството твърди,че е изправна
страна ,уведомило е ищцата ,че
строителното разрешение е издадено на името на трето лице,още повече,че
на нея е било известно ,че това ще бъде
така още при подписване на договора.Последното твърдение обаче не е
доказано.Твърдението ,че строителното
разрешение/ и суперфицията/, издадено на името на трето лице не отменя
задължението на дружеството да прехвърли имота на ищцата е неотносимо към спора дали е възникнало нейното задължение по договора да
заплати втората вноска от цената.Това
задължение е свързано с уведомяването й за издадено разрешение за строеж. Действително, в
договора не е уточнено на чие име следва да е това разрешение – то се издава на
собственика на терена и на носителя на
правото на строеж-чл.148 ЗУТ.По отношение на възможността на
ответното дружество да извърши СМР по изграждане на апартамента самостоятелно или чрез трети, натоварени
от него лица , посочена в чл.2 от договора между страните, съдът намира следното: такава възможност е дадена
,но по делото не е установена
облигационна връзка между ответното дружество и „Пит холдинг”ООД ,по силата на която ответното дружество да е натоварило носителя на правото на строеж да изгради недвижимия имот. Самата редакция на текста от
договора има по-скоро предвид възможност на ответното дружество да строи чрез
подизпълнители, които да натовари да извършат част или цялата строителна
дейност. От друга страна, от изпратеното предложение до ищцата по ел.поща още на следващия ден, след като
„Пит холдинг”ООД е получило разрешението за строеж -28.10.2016г, става ясно
,че всъщност дружеството-ответник, в качеството си на
длъжник по сключения договор, е предложило на ищцата, в качеството й на кредитор
на задължението да се прехвърли собствеността и да се построи апартамента, замяна
на длъжника – посочените две задължения да бъдат изпълнени от
дружеството„Пит холдинг”ООД ,а не от ответното дружество.Поведението на ответното дружество, да предлага на ищцата да сключи нови договори с дружеството „Пит
холдинг”ООД и да се прекрати договора от 30.09.2015г с „Драй билд Г2””ЕООД , не е в подкрепа на тезата му ,че по силата на сключения между страните
договор е имало възможност правото на
строеж и строителното разрешение да е на името на трето лице, защото, ако
последното беше така, нямаше да се налага да се прекратява договора и да се
сключва друг, с „Пит холдинг”ООД. По силата на разпоредбата на чл.102 ЗЗД замяна на длъжника по облигационното правоотношение може да стане само със съгласието на
кредитора- в случая няма дадено такова съгласие от ищцата,поради което е невъзможна и замяна на длъжника.Липсата на
такова съгласие и липсата на облигационно правоотношение между двете дружества,
по силата на което ответното дружество
да е натоварило носителя на суперфиция
на извърши СМР, води до извод ,че не е настъпил падежът на задължението на
ищцата да заплати втората вноска/тъй като не й е представено разрешение за
строеж на името на изпълнителя по договора/ , а оттам не е налице виновно
неизпълнение на това задължение, даващо право на дружеството да развали двустранния договор с едностранно предизвестие.Дори
да не се касае за замяна на длъжник по облигационното правоотношение между
страните, предложението за прекратяването му и сключване на договори с трето
лице от 28.10.2016г не са приети от ищцата, в качеството й на кредитор по
договорите. За да претендира задатъка в
двоен размер , ищцата ,като изправна страна по договора следва да се е отказала от него- съобразно
разпоредбата на чл.93,ал.2,изр.2 страната ,дала задатъка може да го иска в
двоен размер ,само ако се е отказала от
договора.Не е спорно между страните ,че
договорът е развален от дружеството с поканата от 22.12.2016г-самата ищца
твърди това във въззивната жалба. В поканата от 12.12.2016г тя
заявява, че договорът между страните е в сила.
Задатъкът е
парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата
при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за
обезпечаване на неговото изпълнение. Задатъкът има гаранционна и
обезщетително-наказателна функции. Тези тясно свързани функции се изразяват в
правото на изправната страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако
получилата задатъка страна е неизправна. Това право обаче изправната страна
може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор, по
който е даден задатъкът.Тъй като не се е възползвала от възможността,като
изправна страна да развали договора, тя не може да претендира плащане на
задатъка в двоен размер. Поради това
предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на неустойка :
Няма спор по делото ,че страните са
уговорили в чл.17 от договора,че в случай на отказ от него ,продавачът ще дължи
неустойка в размер на 30% от цената.Приема се в практиката на ВКС ,че е
допустимо споразумение между страните неустойка да се дължи и при
прекратяване/отказ/от договора- решение №39/15.05.2014г по т.д.№1061/2013г.След
като дружеството е развалило договора ,без да е налице виновно
неизпълнение на задължение по договора от страна на ищцата-купувач, то следва да се приеме, че същото се е отказало
от договора с изявлението си от
22.12.2016г- прекратило е неговото действие.В исковата молба, от една страна
ищцата твърди,че ответното дружество няма право да развали договора ,тъй като е
неизправна страна, но едновременно с това
не оспорва прекратяването на
договорната връзка, претендирайки последиците от това, а именно плащането на
неустойка, уговорена при отказ от договора от страна на продавача.Без значение
в случая са изложените съображения във въззивната жалба,че дружеството е във
виновна невъзможност да изпълни задълженията си по договора,тъй като
неустойката се претендира поради отказ от
договора на дружеството,а не поради виновно неизпълнение на задълженията му по
него. Съобразно изложените мотиви в
настоящото решение, дружеството не е изправна страна и не е могло да развалило
договора поради виновно неизпълнение на задължението на ищцата да плати втората
вноска, но след като е безспорно ,че облигационната връзка е прекратена, следва
да се счете, че с това свое изявление
дружеството се е отказало от
договора. Поради това дължи уговорената неустойка в размер, посочен в
договора.Предявеният при условията на
евентуалност иск за заплащане на уговорената в договора неустойка е
основателен. С оглед наличието на
писмен договор за поръчителство, по силата на който ответникът Г.Й. се е
задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението на главния
длъжник по чл.17 от договора, а именно за дължимата неустойка , то по силата на
разпоредбата на чл.141,ал.1 ЗЗД е солидарно задължен с него за това вземане на
ищцата.
С оглед на гореизложените мотиви,съдът счита,че следва да се потвърди
решението ,в частта,в която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на сумата 12780 евро, задатък по договора и
да бъде отменено то в частта,в която е отхвърлен евентуалният иск за заплащане на неустойка при отказ от
договора.На осн.чл.78,ал.1 ГПК на въззивницата- ищца се дължат разноските по
делото пред двете инстанции.
С
оглед на горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1867 от 17.11.2017г., постановено по гражданско дело № 2894/2017г. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта,в която е отхвърлен иска на М.К.С., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, офис 1 -
чрез адв.Лина Георгиева против „Драй
Билд Г2“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Сливница“ №39, ет.2 с управител Г.Й.Й., ЕГН **********,***
и против Г.Й.Й., в лично качество като поръчител, за солидарно осъждане на
двамата ответници да заплатят сумата от 12 780 евро, представляващ дължим задатък
по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и извършване на
строително-монтажни работи, сключен между тях на 30.09.2015г, ведно със
законната лихва от 25.04.2017г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯВА
решение № 1867 от 17.11.2017г., постановено по гражданско дело №
2894/2017г. по описа на Районен съд – Бургас,в частта,в която е отхвърлен иска
на М.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 1 - чрез адв.Лина Георгиева против „Драй Билд Г2“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №39, ет.2, с управител Г.Й.Й., ЕГН **********,*** и против Г.Й.Й.,
в лично качество като поръчител, за солидарно осъждане на двамата ответници да
заплатят сумата от 12 780 евро, представляваща
неустойка по чл.17 от сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строително-монтажни работи,
сключен между тях на 30.09.2015г., ведно със законната лихва от 25.04.2017г. до
окончателното плащане и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Драй Билд Г2“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №39, ет.2, с управител Г.Й.Й., ЕГН **********,*** и Г.Й.Й., ЕГН **********,***, в лично качество
като поръчител, да заплатят солидарно на
М.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 1 - чрез адв.Лина Георгиева сумата от 12 780 евро, представляваща неустойка по чл.17 от сключения между
страните на 30.09.2015г предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот и извършване на строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от
25.04.2017г. до окончателното плащане .
ОСЪЖДА „Драй Билд Г2“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №39, ет.2 с управител Г.Й.Й., ЕГН **********,*** и Г.Й.Й.,ЕГН **********,*** да заплатят на М.К.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 1 - чрез адв.Лина
Георгиева сумата от 2099,92лв
,представляваща разноски по делото пред двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: