Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 29.08.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди деветнадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1 999
по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищцата – Р.Й.А. твърди, че на
15.07.2019г., около 18:30 часа, в гр. София, на ул. Фармапарк“ в района на
спирка МГТ № 0112 /бетонов възел Казичене/ е възникнало ПТП между лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ********, управляван от Д.П.П.и пешеходецът К.К.А.,
който е починал на място. Ищцата твърди, че увреждащият лек автомобил е
застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното дружество - ЗД “Д.з.” АД със застрахователна
полица N BG/10/519000563915, валидна към датата на събитието. Ищцата е майка на
починалия К.А.. Двамата са живели в едно жилище, поддържали са близки и топли
отношения. Синът е полагал непрекъснати грижи за майка си, осигурявал е нейната
прехрана, купувал е необходимите лекарства, заплащал е консумативи за жилището
и е покривал ежедневните разходи на майка си. Живели заедно и задружно, в
разбирателство и любов. След смъртта на съпруга й през 2018г. синът й е бил
нейната единствена опора. Относно процесното ПТП е постановена влязла в сила
присъда по нохд №4050/21г. по описа на СГС, Н. О., 22 състав. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати 120 000
лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от 15.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното
съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищцата е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 128/.
Ответникът
– „Д.З.“ АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП – то, както и твърдението, че вина за настъпване на същото има водача на
лекия автомобил, застрахован при него. Навежда възражение за прекомерност на
исковата претенция. Оспорва фактът, че ищцата и пострадалото лице са живеели в
общо домакинство. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди,
че е предприел пресичане на необозначено за целта място, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
- настъпване на
процесното ПТП и
-
починалото от процесното ПТП лице е син на ищцата.
От
представеното на страница 7 от делото удостоверение за наследници изх.
№РИС19-УГ51-4712/19.07.2019г., издадено от Столична община - район Искър, се
установява, че ищцата е майка на пострадалото лице – К.А. А.и негов единствен
наследник по закон.
По делото е представена Присъда № 37 от
16.12.2021г., постановена по н.о.х.д. № 4050/2021г. по описа на СГС, Н. О., 22
състав, с която Д.П.П.е признат за виновен в нарушение на правилата за движение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като вместо с разрешената скорост от 50 км/ч, се е
движел с 60 км/ч, при което е причинил описаното в исковата молба ПТП, от което
е починал К.А. А.- син на ищцата. /страница 104-107/. Присъдата е влязла в сила
на 01.01.2022г. В мотивите към присъдата е посочено, че пешеходеца К.А.е
предприел пресичане на пътното платно отляво – надясно /спрямо посоката на
движение на приближаващият се автомобил/ на място, което не е било обозначено с
пешеходна пътека или с пътен знак като такова за пресичане от пешеходци, както
и че същият е предприел пресичане на бърз ход на движение. Също там е посочено,
че съгласно заключението на вещите лица при движение с тази скорост ударът е
бил непредотвратим за лекия автомобил, но при движение с разрешената скорост
ПТП би било избегнато. В мотивите на присъдата е прието, че процесното ПТП е
настъпило при съпричиняване от страна на пострадалия изразяващо се в:
неправилно пресичане на пострадалия пешеходец на неопределено за това място и
алкохолното му описване.
На страница 122 е представена писмена
претенция, подадена от ищцата и В. А. А.– посочен като негов брат на 08.08.2019г.
до ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди относно процесното ПТП.
По
искане на ответника пред настоящия съдебен състав е изслушан свидетелят В. А. А.–
син на ищцата. Свидетелят посочва, че брат му К.А.живял при майка им Р.А. в гр.
София, кв. Дружба. Брат му няма свое семейство, няма и деца. През целия си живот е живял с майка им в
едно общо домакинство, разбирали се добре. К.работел на газстанция. Майка им е
пенсионер по болест. Няколко са болестите, от които тя страда. Пенсията й не е
висока и след смъртта на баща му, брат му й е помагал. Свидетелят сочи, че
майка му има две операции на коляното и трябва смяна на колянна става, но никой
не се ангажира да я оперира, защото има проблеми със сърцето. Не може сама да
си пазарува, придвижва се с бастун. Брат му пазарувал. Баща му починал 2018г. и
брат му поел всичко - сметки, пазаруване и др. Много трудно преживява смъртта
на К.. Обвинява се, че е виновна тя, защото не ходила на църква за здраве. Свидетелят
посочва, че сега майка му живее при него, понякога гледа снимки и плаче. В
домакинството им брат му плащал сметките и той поемал всичко. При ищцата е
установен микро инсулт. За една година умрял и брат му и баща му. Не излиза от вкъщи.
Показанията на свидетелят В. А., съдът
цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват на преки лични
впечатления и кореспондират с приетите по делото доказателства.
В съдебно заседание съдът е отделил
като безспорни между страните следните факти: пострадалото лице е предприело
пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна пътека
или пътен знак за пресичане на пешеходци и е пресякло на бърз ход на движение,
в състояние на алкохолно описване.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание
чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването
на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на сина на ищцата – К.А.;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета и
6. какви отношения са
съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи настъпването на следните факти:
1. съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия – предприел е пресичане на необозначено за
целта място, с което е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
По делото е представена влязла в
сила присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за
настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300
от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на
дееца.
От представената и описана
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищцата е предявила писмена
претенция пред ответното застрахователно дружество на 08.08.2019г. От същата се
установява, че е представена и банкова сметка. ***ределил и изплатил
обезщетение на ищцата.
С Постановление
№ 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които
следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии формират съдържанието на понятието
"справедливост", което е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД
- справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
За реалното
проявление на вредите са събрани свидетелски показания на св. В. А., от които
се установява, че ищцата Р.А. –майка на починалия К.А. /на 48 -годишна възраст/
- има две деца, едното от които е починалото момче. От неговото раждане са живеели
заедно в общо домакинство, били са близки, разбирали се добре. След смъртта на
съпругът й през 2018г., грижите за ищцата, предвид нейното здравословно
състояние – трудно подвижна, поел пострадалият. Установи се, че ищцата
изключително трудно преживява загубата на сина си - често плаче, което е свидетелство
за високия интензитет на болките и страданията, причинени от ранната
преждевременна смърт на детето й. При
определяне на размера на обезщетението следва да се отчете и реалната нужда на
майката, която е имала от грижата на сина й, както и възрастта на майката към
датата на ПТП – 70 години и възрастта на починалия – 48 години. Следва да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2019г. обществено
икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съдът намира за
справедливото обезщетение за ищцата сумата от 100 000 лева. Съдът намира този
размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и
страдания и отговарящ на принципа на справедливостта, като за разликата над 100
000 лв. до предявения размер от 120 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен.
Относно възражението за съпричиняване по
см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е предприел пресичане на
необозначено за целта място, с което е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл.
114 ЗДвП.
Действително в мотивите
на приетата по делото присъда, наказателният съд е обсъдил наведеното
възражение за съпричиняване. Прието е, че пострадалият К.А.предприел пресичане
на пътното платно отляво - надясно /спрямо посоката на движение на
приближаващия автомобил/ на място, което не е било обозначено с пешеходна
пътека или с пътен знак като такова за пресичане от пешеходци. А.предприел пресичането
с бърз ход на движение. Съдът е обосновал извод, че при данните за неправилно
пресичане на пострадалия пешеходец /на неопределено за целта място/ и
алкохолното му опиянение, съставомерният резултат е съпричинен от самия
пострадал А.. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че действително
е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, което в този случай
следва да бъде определено на 40 %, предвид обстоятелството, че ПТП е причинено
при нарушение на скоростта за движение на лекия автомобил само с 10 километра
над допустимата за този пътен участък.
Съдът като взе
предвид размера на приетото съпричиняване от страна на пострадалото лице
приема, че крайният размер на обезщетението за неимуществени вреди, което следва
да бъде заплатено на ищцата е 60 000 лв., като над тази сума до предявения
размер от 120 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от датата на ПТП –
15.07.2019г.
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи
считано от момента на уведомяването на застрахователя на виновния водач, за
настъпването на застрахователното събитие. В разглеждания случай ответникът е
сезиран от ищеца с молба на 08.08.2019г., поради което е изпаднал в забава по
отношение на последния считано от 08.08.2019г.
С оглед на така
изложените мотиви съдът приема, че обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението се дължи от 08.08.2019г.,
а за периода от 15.07.2019г. до 07.08.2019г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
Направените
и претендирани от ищеца разноски са в размер на 4 000 лв. – заплатен
адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита и съдействие
/л./19/. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ищцата. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на
сключване на договора за права защита и съдействие /17.07.2019г./, и размера на
предявения иск – 120 000 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение
за настоящото дело е 9 450 лв., а в
конкретния случая се претендира възнаграждение в размер на 4 000 лева. С
оглед изложеното, съдът намира наведеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв. – адвокатски
хонорар.
Ответникът
също претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 270 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 400 лв..
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.Й.А., ЕГН - **********,
със съдебен адрес: ***, кантора 322 – чрез адвокат А.М. на основание чл.
432, ал.1 от КЗ сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 15.07.2019г., при което е причинена
смъртта на нейния син – К.К.А., ЕГН – **********, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.08.2019г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до
предявения размер от 120 00 лв., както и акцесорната претенция за периода от
15.07.2019г. до 07.08.2019г.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК сумата от 2 400 лв.
ОСЪЖДА
„Д.З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Р.Й.А.,
ЕГН - **********, със съдебен адрес: ***, кантора 322 – чрез адвокат А.М. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 000 лева.
ОСЪЖДА Р.Й.А., ЕГН - **********, със съдебен адрес: ***, кантора 322
– чрез адвокат А.М. да заплати
на „Д.З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК сумата от 270 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: