Определение по дело №2372/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260259
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530102372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………….              18.09.2020г.          гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  18 септември                                   2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 2372 по описа за 2020 година.

    

   Производството е образувано по предявена искова молба от Д.Г. ***,  против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ гр. София.

   СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

   Като взе предвид депозираната искова молба и писмения отговор, съдът следва да приеме като доказателства приложените писмени документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК.  Следва да се произнесе по направените от страните искания.

 Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

 Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

  ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца  заверени копия на: Решение № 8 от 08.11.2019год., постановено по АНД № 106 по описа на Военен съд - Пловдив за 2019год.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица per. № 1228р - 1639 от 05.02.2019год.;   Автотехническа експертиза; Свидетелство за регистрация част I № *********; Справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите; Писмо изх.№ АЗ 15-183/15.01,2020год.; Справка от търговския регистър за актуално състояние на ответника.

 

НАЗНАЧАВА съдебна автотехническа експертиза с в.л. инж. Слави Николаев Николов, което след като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата му молба.

 

  ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., платими от бюджетните средства на съда.

 

ИЗИСКВА АНД № 106/2019г., по описа на Военен съд - Пловдив за прилагане по настоящото дело.

 

На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да представи, копия на всички документи, намиращи се у него във връзка с образувана в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД ликвидационна преписка по щета с № 0410 - 160 - 0040/2019год. - пълната преписка, съдържаща самата застрахователна претенция и представените с нея документи, опис на щетите, оглед на процесния автомобил, становища на застрахователя и др.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищцата Д.Г.Г., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 04.02.2019год., около 15.00 часа в гр.Стара Загора, редник Стоян Зафиров Зафиров, с ЕГН ********** от военно формирование 52 590 - Ямбол, роден на 03.01,1982год. в гр.Ямбол, живущ ***, управлявал товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № BA 117 913, собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол, като се движил по безимена улица, минаваща покрай западната ограда на пивоварен завод „Загорка“, в посока от север на юг. По същото време, лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от ищцата, се движил от изток на запад по ул.“Хан Аспарух“, която била с предимство. При достигане на кръстовището на улица безимена и ул.“Хан Аспарух“, водачът на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913 Стоян Зафиров предприел маневра „завиване наляво“, като не спазил изискванията на пътен знак Б2 „Стоп“. Извършвайки тази маневра, Зафиров отнел предимството на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ и товарният автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913 ударил с предната си част страничната дясна част на управлявания от ищцата лек автомобил „БМВ“ с per. № СТ 26 24 ВХ. Били причинени имуществени щети по лек автомобил „БМВ“, собственост на ищцата. В управлявания от нея автомобил пътували лицата Тана Петкова Дойчева и Валерия Теодорова Събева - дъщеря на ищцата. В следствие на ПТП возещите се в лек автомобил „БМВ“ с посочения  номер лица - Тана Петкова Дойчева, Д.Г.Г. и Валерия Теодорова Събева - получили травматични увреждания. След пристигането на екип на Бърза помощ пострадалите били откарани в УМБАЛ - АД - „Проф. Д-р Стоян Киркович“ - Стара Загора, където били диагностицирани причинените им телесни увреждания. ПТП било посетено от дежурен екип на „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р - 1639 от 05.02.2019год. По случая било образувано досъдебно производство № 7 - РП по описа на Военноокръжна прокуратура-Пловдив за 2019год. В хода на разследването като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК бил привлечен водачът на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913 - редник Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** от военно формирование 52 590 – Ямбол.

С оглед на обстоятелството, че при процесното ПТП пътуващите в лек автомобил „БМВ“ – ищцата и дъщеря й Валерия Теодорова Събева получили травматични увреждания, осъществяващи медико-биологичния признак на леки телесни повреди, а Тана Петкова Дойчева получила травматични увреждания, осъществяващи медико — биологичния признак на средни телесни повреди, досъдебното производство било образувано и водено срещу виновния водач Стоян Зафиров Зафиров единствено за причиняване на средни телесни повреди на Тана Петкова Дойчева по непредпазливост - в резултат на ПТП, тъй като причиняването на леки телесни повреди по непредпазливост - в резултат на ПТП, не е въздигнато от законодателя в състав на престъпление, а причиняването на имуществени вреди по МПС се поглъща от причиняването на средна телесна повреда.

Предвид това, с Решение № 8 от 08.11.2019год., постановено по АНД № 106 по описа на Военен съд - Пловдив за 2019год., редник Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** от военно формирование 52 590 - Ямбол, бил признат за виновен, в това че: На 04.02.2019год. към 15.00 часа в гр.Стара Загора, при управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913, собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол, се движил по безимена улица, минаваща покрай западната ограда на пивоварен завод „Загорка“, в посока юг и на кръстовището с ул. “Хан Аспарух“ отнел предимството на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от Д.Г.Г., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл. 5, ал. 1 ЗДвП, като е поставил в опасност живота и здравето на цивилното лице Тана Петкова Дойчева;

-чл. 50, ал. 1 ЗДвП -    като не спазил изискванията на пътен знак Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде предимство на движещият се по улица с предимство лек автомобил БМВ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от Д.Г.Г. и след преминаване през кръстовището на лекия автомобил едва тогава да предприеме маневра ляв завой;

-чл. 3. ППЗДвП - като не е пазил живота и здравето на цивилното лице Тана Петкова Дойчева;

-чл. 104, ал. 1 ППЗДвП -      като не спазил изискванията на пътен знак Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде предимство на движещият се по улицата с предимство лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от ищцата и след преминаване през кръстовището на лекия автомобил едва тогава да предприеме маневра — ляв завой, поради което блъснал странична дясна част на лекия автомобил „БМВ“ движещ се по пътя е предимство, вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на возещата се на задната седалка в дясно Тана Петкова Дойчева, с посочено ЕГН и адрес, причинил черепномозъчна травма изразяваща се в кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия на мозъка, като по този начин причинил разстройство на здравето временно опасно за живота със срок за възстановяване от три до шест месеца, като на същото лице причинил травма на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен, което довело до трайно затруднение на движенията на шията за срок от около шест месеца - които представляват средни телесни повреди - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Решението е влязло в сила на 26.11.2019год.

Сочи, че внастоящия случай, следва по аналогия да се приложи императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда (в случая решение) на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата, установени с влязлото в сила решение, а именно - настъпилото на 04.02.2019год. ПТП, неговата противоправност и виновността т.е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е управлявал именно товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, с който е нарушил правилата на движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, чл. 3, т. 2 от ППЗДвП и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП.

Обстоятелството, че причиняването на леки телесни повреди по непредпазливост - в резултат на ПТП, не е въздигнато от законодателя в състав на престъпление, а причиняването на имуществени вреди по МПС се поглъща от причиняването на средна телесна повреда е основание за изключване на наказателната отговорност на виновния водач Стоян Зафиров Зафиров /по отношение на ищцата/, но не и на гражданската му отговорност за обезщетяване на причинените от него неимуществени и имуществени вреди.

По описания по - горе начин на 04.02.2019год. в град Стара Загора, при управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, водачът Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата Г. имуществени вреди.

В следствие на ПТП ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в увредените при същото части на собствения й лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ. За обезвредата им, застрахованият, като техен виновен причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да й заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази му отговорност се покрива от ответника, като застраховател по сключения договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, действал към датата на процесното ПТП (493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ). При това положение увредената при ПТП ищца, има право да получи обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени вреди, пряко от ответника, като застраховал тази отговорност на причинилият ги застрахован (чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ).

Видно от представените с настоящата искова молба справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р - 1639 от 05.02.2019год., за управляваното от виновния водач Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** и собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол МПС - товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, към датата на ПТП - 04.02.2019год„ е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, по застрахователна полица № BG/23/119000026983, издадена със срок на валидност за периода от 01.01.2019год. до 31.12.2019год. Следователно към датата на ПТП - 04.02.2019год. е било налице валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на процесното МПС, което от своя страна обуславя правото и възможността на ищцата Г. да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.

Причинените на Д.Г.Г. вреди са пряк резултат от противоправното поведение на водача на МПС Стоян Зафиров Зафиров, който не е изпълнил задълженията си, вменени му със ЗДвП. В резултат на ПТП, по лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван и собственост на ищцата били причинени щети. Тъй като за управляваното от виновния водач Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** и собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол МПС - товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, към датата на ПТП - 04.02.2019год., е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ищцата има право да получи обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени вреди, пряко от ответника, като застраховал отговорността на причинилият ги застрахован.

В качеството си на увредено лице, претърпяло имуществени вреди от ПТП от 04.02.2019год„ ищцата подала до ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД уведомление за настъпилото на 04.02.2019год. ПТП и искане да й бъде изплатено от последния обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени вреди, към което приложила всички документи, с които е разполагала. По повод на горепосоченото уведомление/претенция, в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета с № 0410 - 160 - 0040/2019год. Бил направен оглед на собствения й лек автомобил, при който по обективен и несъмнен начин били установени всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. От представители на ответника - вещи лица, бил изготвен опис на причинените щети. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения на ищцата лек автомобил, както и тяхната степен на повреда. След проведена кореспонденция между страните, с писмо изх. № АЗ 15 - 183 от 15.01.2020год. застрахователното дружество уведомило ищцата, че възстановяването на МПС надвишава 70% от действителната му стойност, т.е. съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ по отношение на собствения й лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ била налице тотална щета. ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД уведомило ищцата, че ще й изплати застрахователно обезщетение за нанесените в конкретния случай вреди в размер на 75% от сумата от 2998,29 лева, която според застрахователя била действителната стойност на МПС към датата на събитието. Така определената като обезщетение по щета с № 0410- 160-0040/2019год. сума в размер на 2248,71 лева, представляваща 75 % от 2998,29 лева, е била изплатена по сметка на ищцата, което обстоятелство счита за безспорно.

Ищцата не е съгласна с размера на така определеното и изплатено от застрахователя обезщетение за имуществени вреди. Размерът на същото е силно занижен и не е съобразен с действително претърпените от нея имуществени вреди.

Според чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество, обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, като обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

Действително при извършения от ответника оглед на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, са описани множеството щети по автомобила, предвид което последният следва да бъде оценен като тотална щета, защото възстановяването на причинените по автомобила имуществени вреди се явява икономически неизгодно, тъй като размерът на същите надвишава пазарната стойност на самия автомобил. Счита обаче, че застрахователят е занижил действителната стойност на МПС към датата на събитието, като е определил същата на стойност 2998,29 лева.

Видно от представеното с настоящата искова молба като писмено доказателство по делото - свидетелство за регистрация част I № *********, към датата на ПТП - 04.02.2019год. процесният лек автомобил „БМВ“ с per. № СТ 26 24 ВХ е на около 15 години. Стойността на същия като нов е около 45 950 лева. След прилагането на методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на моторни превозни средства, действителната стойност на лекия автомобил е около 4100 лева. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е около 4700 лева, т.е. средната стойност на автомобила към 04.02.2019год. е около 4400 лева, а не както е определена от застрахователя в размер на 2998,29 лева. В случая застрахователното обезщетение за нанесените в конкретния случай вреди, следвало да бъде определено в размер на 75 % от 4400 лева, т.е. в размер на 3300 лева.

Претърпените от ищцата имуществени вреди - изразяващи се в увреждане на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие от 04.02.2019 г., причинено от противоправното поведение на Стоян Зафиров Зафиров при управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, оценява на сумата от 3300 лева, от която следва да бъде приспадната сумата в размер на 2248,71 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено извънсъдебно от ответника, като с настоящата искова молба ищцата претендира заплащане на сума в размер на 1051,29 лева  - разликата до пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение.

Според нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът/причинилият в случая вредите при ПТП горепосочен застрахован, се смята в забава от деня на причиняването им на 04.02.2019г и без покана. При това положение, доколкото прякото право на увредената ищца по чл. 432 КЗ възниква едновременно с правото й на деликтно обезщетение от деликвента/застрахования и е функционално обусловено от него, то застраховалият гражданската му отговорност ответник, като пряко задължено лице, отговоря в обема, в който отговоря и причинилият увреждането застрахован. Това означава, че ответникът отговаря и за законната лихва върху дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда на причинените й при процесното ПТП имуществени вреди от застрахования, от датата на причиняването им на 04.02.2019год„ независимо дали последният е уведомил ответника за същото ПТП. Според чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, заплаща обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3 на чл. 429, ал. 2 КЗ. Според постоянната практика на ВКС - тези лихви следва да бъдат начислени на застрахователя от деня на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение. Ответникът дължи на ищцата и законна лихва върху обезщетението за обезвреда за причинените й при процесното ПТП имуществени вреди, от деня на забавата си да го плати на 04.02.2019г. до изплащането му.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие - в случая претенцията касае имуществени такива, претърпени при ПТП.

Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: т. 2. вредите, причинени на чуждо имущество; т. 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.

С оглед на това, че увреденото лице -ищцата Г. е изпълнила визираните в чл. 498, ал.1 и ал.2 от КЗ свои задължения - отправила е към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и е представила на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, застрахователят е платил обезщетение в определен от него размер, но ищцата изразява несъгласие с размера на определеното й обезщетение, за пострадалата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищцата моли, след като докаже твърденията си, съдът  да постанови решение, с което да осъди Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: София, район Възраждане, ул. “Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да й заплати сумата от 1051,29 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ за причинените й виновно имуществени вреди — изразяващи се в увреждане на собствения й лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие на 04.02.2019год. в Стара Загора, на кръстовището на ул. “Хан Аспарух“ и улица безимена, причинено от противоправното поведение на Стоян Зафиров Зафиров, при управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 04.02.2019год., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за на правените поделото разноски.

Посочва банкова сметка ***, а именно: IBAN : ***; BIC: *** „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Д.Г.Г..

Ответникът  ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД гр. София, чрез пълномощника си, е депозирал в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Счита ги за неоснователни, необосновани и не подкрепени с доказателства, прекомерно завишени по размер.

 Твърди, че отговорността на ЗАД ОЗК - Застраховане” АД се съизмерява със сумата от 2248,72 лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните разноски за определяне на същото, която сума е изплатена извънсъдебно на ищцата по процесното дело - Д.Г.Г..

Твърди, че във връзка с пътнотранспортно произшествие, реализирано на 04.02.2019г в гр. Стара Загора и предявена от страна на Д.Г.Г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение при ЗАД ”ОЗК 3астраховане” АД, е заведена щета под № 0410160-0040-2019. След анализ на представените от страна на застрахованото лице документи, по посочената преписка, в полза на ищцата била изплатена сума в размер на 2248,72 лв.    

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от Кодекса за застраховането и клаузите на съответния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС.

Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането глава „Застрахователно обезщетение” е установено, че „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието”, т.е. размерът на дължимото застрахователно обезщетение зависи от размера на конкретно настъпилите вреди. Съгласно практиката на ВКС, при вреди на имущество, застрахователното обезщетение е в размер на действително претърпените вреди. При пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Сочи, че при определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. (Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.; Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по т.д. 507/2010 г. ТК).

Според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части /Решение №24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение №92 от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС/.

Експерти на Дружеството са оценили запазените части на стойност 749,57 лв. Същите са приспаднати от действителната стойност на ППС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета е да не се допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Такова удостоверение било представено на застрахователя на 29.01.2020 г., видно от вх № 17/29.01.2020г.

На 13.02.2020г. по банковата сметка на ищцата било изплатено дължимото обезщетение в размер на 2248.72 лева.

Твърди, че с изплащането на цитираното застрахователно обезщетение ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна стойност. С последното представляваното от мен дружество е изпълнило надлежно задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищцата.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен:

Сочи, че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви, както и началния момент, от който се претендира лихвата, а именно 04.02.2019г. В настоящия случай ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД се е произнесла в срок и е възстановила дължимото на Д.Г.Г. застрахователно обезщетение. Документът за дерегистрация е представен на застрахователя на 29.01.2020г. и едва след тази дата би се дължала законна лихва. В тази връзка Решение №44/02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г„ I т.о. на ВКС; Решение №2146 от 28.11.2019г. по т.д.№85/2019г. на СГС.

Предвид изложените съображения, счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК — Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което, моли, съдът, да приеме предявените искове за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло. 

Претендира за разноските по делото.

Изложеното в молбата дава основание същата да бъде квалифицирана такава с правно основание  чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ. Съгласно разпоредбата на 432, ал.1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.

     Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

      Съобразно влязлото в сила решение, постановено по АНД № 106/2019г. по описа на Военен съд – Пловдив, и по арг. от чл.300 от ГПК, настоящият съд е обвързан от установените в същото производство обстоятелства относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.обхваща всички елементи от състава на деликтната отговорност относно деликвента.

      Съдът приема, че по делото не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка ГО към момента на ПТП. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие. Спори се относно размера на обезщетението, като всяко от твърденията на страните подлежи на доказване от тях.

 

 УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

 УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

        ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание за 16.11.2020г. от 13.50ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 Препис от определението да се връчи на страните.На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: