РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 03.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на
секретаря Росица Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2519 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.Д.Д. ***
чрез пълномощниците си адв. С. и адв. Георгиев твърди, че е изпълнявала
длъжността „директор“ в ответното СУ „А. И. – Ч.“, гр. Б. и със Заповед №
РД-06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Счита,
че заповедта е немотивирана, тъй като не са изписани текстово цитираните в нея
нарушени разпоредби, както и не става ясно какви точно свои трудови задължения
е нарушила и не е изпълнила.
Твърди, че
заповедта е издадена след изтичане на двумесечния давностен срок от откриване
на нарушенията. Твърди, че описаната в заповедта проверка реално не е
извършена, а всички посочени там суми са възстановени.
Сочи, че
работодателят не е обсъдил нейните обяснения и не е събрал посочените от нея
доказателства. Намира за недопустимо работодателят да се позовава на
подзаконови нормативни актове като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, след като материята е уредена изцяло от закона.
Оспорва
законността на уволнението по същество, като твърди, че няма съставен и връчен
акт за начет, нито образувано административно-наказателно производство против
нея, които да са констатирали незаконно разпореждане на средства от нейна
страна.
С допълнителна
искова молба излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
уволнението, а именно – непроизнасяне по искането ѝ за удължаване на
дадения ѝ срок за писмени обяснения; отразеното в заповедта за уволнение
не кореспондира с доклада, към който препращат мотивите ѝ;
дисциплинарното ѝ наказание е наложено след изтичане на едногодишния срок
от извършването му; не е взето предварително разрешение от Инспекцията по труда
за уволнението ѝ, тъй като страда от захарна болест; не е извършила
посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и не е
причинила имуществени вреди на училището; наложеното ѝ наказание не е
съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконосъобразно
извършеното уволнение и то да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност и да бъде осъдено ответното училище да ѝ
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно от
09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 23.05.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер на 8 408,52
лв. (след допуснато от съда изменение на иска), ведно със законната лихва от
датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
Претендира
разноски.
Ангажира
доказателства.
Ответното СУ „А. И. – Ч.“, гр. Б.
чрез пълномощниците си адв. А. и адв. С. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва
предявените искове.
Признава,
че между него и ищцата е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на конкурс, по което ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ на
училището, но по време на съществуването му тя нееднократно е нарушавала
трудовата дисциплина, поради което са ѝ налагани дисциплинарни наказания.
Твърди,
че на училището е извършена финансова инспекция, резултатите от която са
обективирани в доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на АДФИ, в който са констатирани
многобройни нередности и индикатори за измама, за които отговорна е ищцата в
качеството ѝ на директор на училището. Резултатите от доклада са
обективирани в констативен протокол, връчен на ищцата при отказ, а преди налагане
на дисциплинарното наказание са ѝ изискани писмени обяснения, които са
обсъдени при налагането на наказание, и е спазена процедурата по предварителна
закрила при уволнение.
Оспорва
твърденията в исковата молба, като счита заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание за мотивирана, тъй като извършените от ищцата нарушения са подробно
описани, а документът, към който препраща освен, че е официален, ѝ е
връчен предварително и тя е била запозната със съдържанието му, а освен това
намира, че не е необходимо съставът на дисциплинарното нарушение да бъде
изписан с думи, след като от съдържанието му става ясно какво е нарушението.
Счита,
че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове, посочени в
закона, тъй като те спират да текат по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност, каквито е ползвала ищцата.
Предоставеният
на ищцата 3-дневен срок за даване на обяснения намира за достатъчен и обичаен,
още повече, че ищцата предварително е била запозната със съдържанието на доклада
на АДФИ, а обясненията ѝ са обсъдени в мотивите на заповедта.
Настоява,
че посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения са осъществени от
ищцата, а наложеното ѝ наказание е съобразено с тежестта им и с
преходните ѝ дисциплинарни нарушения.
Оспорва
периода, за който се претендира обезщетение за оставане без работа, като счита,
че такова се дължи до постъпването на ищцата на работа при друг работодател, а
при условията на евентуалност – че е преждевременно предявен, тъй като не е
известно дали в следващите 6 месеца ищцата ще е без работа.
Ангажира
писмени доказателства.
Съдът като взе
предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и се установява от приетото по делото Споразумение № РД
07-12/30.07.2012 г., че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало от конкурс, по силата на което ищцата И.Д.Д. е
изпълнявала длъжността „директор“ на СУ „А. И. – Ч.“, гр. Белово, което е
прекратено със Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик,
връчена на ищцата на същата дата, с която ѝ е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Установява се от
длъжностната характеристика за длъжността „директор“ на училище, че основна цел
на длъжността е планиране, организиране, ръководство, контрол и отговаряне за
осъществяването на държавната политика в областта на образованието и цялостната
административно-управленска и финансова дейност в училището, а част от
основните задължения на директора е да отговаря за законосъобразното,
целесъобразното, икономичното и прозрачното разпореждане с бюджетните средства,
за което се отчита пред финансиращия орган, информира педагогическия съвет,
социалните партньори и обществения съвет.
Не е спорно, също
така, а и се установява от писмените доказателства по делото, че на ответното
училище е извършена финансова инспекция въз основа на Заповед №
ФК-10-810/17.08.2017 г., изменена със Заповед № ФК-10-1031/19.10.2017 г. и
Заповед № ФК-10-1054/26.10.2017 г. с предмет: проверка за законосъобразност и
документална обоснованост на извършените разходи от бюджета на училището,
приключила с изготвянето на Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на Агенцията за
държавна финансова инспекция, съдържащ констатации за извършени
незаконосъобразни разходвания на финансови средства от бюджета на училището, и
заключение на финансов инспектор от 19.12.2017 г., според което констатациите,
отразени в доклада, остават непроменени, тъй като след връчването му не са
постъпили писмени становища от заинтересованите лица.
Страните не спорят
и по обстоятелството, че ищцата в качеството ѝ на директор на ответното
училище е изготвяла тримесечни отчети по
чл. 19, ал. 2, т. 13 Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти за
периода месец от ноември 2017 г. до месец май 2018 г., както и ежемесечни,
тримесечни, шестмесечни и годишни отчети към първостепенния разпоредител с
бюджетни кредити за периода от месец ноември 2017 г. до месец май 2018 г. по
силата на раздел ІІІ, т. 15 от длъжностната характеристика на директор на общинско училище.
Установява се от
жалба с изх. № 1367/20.12.2017 г., че ищцата в качеството си на директор на
ответното училище е уведомила министъра на образованието, главния прокурор и
началника на РУО Пазарджик за неправомерни действия на кмета на О. Б. спрямо
училището, изразяващи се в заличаването на директора му като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити с Решение № 474/08.12.2017 г., прието на
заседание на Общинския съвет с Протокол № 36/08.12.2017 г., и за определяне на
кмета на общината за разпоредител с бюджетни кредити на училището, както и за
неизплащане от негова страна на трудовите възнаграждения и други плащания,
дължими на служителите в училището за месец декември 2017 г.
По повод жалбата на
ищцата, постъпила в РУО Пазарджик с вх. № РД 20-42/22.12.2017 г., със Заповед №
РД 06-8/15.01.2018 г. на началника на РУО Пазарджик е възложено извършването на
проверка в СУ „Александър Иванов – Чапай“ за изясняване на изложените в жалбата
факти.
Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № КМД 03-25/23.01.2018 г., според
който при проверката е извършено посещение в ответното училище и е проведена
среща с представители на общинската администрация на О. Б., а на проверяващите е
представен Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на Агенцията за държавна финансова
инспекция за извършената финансова инспекция в училището, резултатите от който
са описани подробно в констативния протокол.
Решение №
474/08.12.2017 г., прието на заседание на Общинския съвет на О. Б. с Протокол №
36/08.12.2017 г., е обжалвано от ищцата в качеството ѝ на представляващ СУ
„А. И. – Ч.“, гр. Б. пред Административен съд – Пазарджик, където е образувано
адм.д. № 999/2017 г., но с протоколно определение от 13.06.2018 г.
производството по делото е прекратено, поради оттегляне на жалбата.
На 30.01.2018 г. на
ищцата е връчено Искане с изх. № РД 22-90/30.01.2018 г. на началника на РУО Пазарджик за представяне писмени
обяснения в тридневен срок за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, отразени
в Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на Агенция за държавна финансова инспекция,
подробно описани в искането.
С писмо с изх. №
83/01.02.2018 г. ищцата е представила пред началника на РУО Пазарджик писмени
обяснения, като е поискала срокът да бъде продължен, за да изложи подробни
съображения и да представи доказателства в подкрепа на обясненията.
Установява се от
Експертно решение № 1384/086/08.05.2018 г., издадено от Втори състав на ТЕЛК
към „МБАЛ Пазарджик“ АД, че е извършена проверка по документи, при която е
установено, че ищцата страда от неинсулиновозависим захарен диабет, общо
заболяване: захарна болест II-ри тип с късен дегенеративен синдром – диабетна
полиневропатия артериална хипертония II ст. умерена ст. сърдечна форма, което
заболяване попада под обхвата на Наредба № 5 от 20.02.1987 г., вр. чл. 333 КТ,
а дезаптацията на организма би се отразило неблагоприятно на здравословното
състояние на лицето.
От писмо с изх. №
18059700/09.05.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик се
установява, че във връзка с направено от началника на РУО Пазарджик искане с
вх. № 18073728/08.05.2018 г. е дадено предварително разрешение за прекратяване
на трудовото правоотношение с И.Д.Д. на длъжност „директор“ на СУ „Александър
Иванов – Чапай“, гр. Белово.
Установява се от
болничен лист № Е20180267839 от 24.01.2018 г., че ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност от 24.01.2018 г. до 24.01.2018 г.; от болничен лист
№ Е20180267880 от 05.02.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 05.02.2018 г. до 11.02.2018 г.; от болничен лист №
Е20180267905 от 12.02.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 12.02.2018 г. до 16.02.2018 г.; от болничен лист №
Е20180629213 от 17.02.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 17.02.2018 г. до 03.03.2018 г.; от болничен лист №
Е20180629424 от 06.03.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 06.03.2018 г. до 19.03.2018 г.; от болничен лист №
Е20180629534 от 20.03.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 20.03.2018 г. до 03.04.2018 г.; от болничен лист №
Е20180827667 от 04.04.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 04.04.2018 г. до 23.04.2018 г.; от болничен лист №
Е201801373212 от 26.04.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 26.04.2018 г. до 26.04.2018 г.; от болничен лист №
Е20181373221 от 30.04.2018 г. – че ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност от 30.04.2018 г. до 06.05.2018 г.
Установява се от
Заповед № РД 06-458/14.10.2013 г., Заповед № РД 06-352/11.07.2016 г. и Заповед
№ РД 06-387/30.10.2017 г., издадени от началника на РУО Пазарджик, че на ищцата
са наложени предходни дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина.
Установява се от
Трудов договор № 001/14.05.2018 г., че между ищцата и „Саис“ ООД, гр. Пазарджик
е сключен трудов договор за длъжността „офис мениджър“ със срок на изпитване
шест месеца, като ищцата е постъпила на работа на 14.05.2018 г., а от Заповед №
001/23.05.2018 г. – че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
едностранно от работодателя без предизвести.
При извършена от
съда констатация на оригинала на трудовата книжка на ищцата се установи, че
след прекратяване на трудовото ѝ правоотношение с ответното училище е
записан трудов договор с фирма „Саис” ООД, гр. Пазарджик, с дата на постъпване
14.05.2018 г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 23.05.2018 г.
След този запис няма други записвания в книжката.
От приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б. по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза се установява, че по смисъла на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата сумата на брутното трудово
възнаграждение на ищцата, заложено през 2018 г. при пълен отработен месец е
общо в размер на 1 736,38 лв. Пълният отработен месец по смисъла на чл.
228 КТ е месец май 2017 г. Сумата на обезщетението по чл. 225, ал. 1, вр. ал. 2 КТ за процесния период е общо в размер на 8 408,52 лв.
Установява се от
приетите по делото преводни нареждания и приходни касови ордери, че от ищцата
са възстановени в полза на училището различни суми във връзка с констатациите в
доклада на АДФИ.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и присъждане на
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението.
За да бъде
отхвърлен главният иск – за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, в тежест на ответното училище-работодател е при условията на пълно и
главно доказване да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание, в т.ч. извършването на нарушението от ищцата, спазването на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, съответствието на
наказанието с тежестта на нарушението и предварителната закрила по чл. 333 КТ.
По
обусловените искове – за възстановяване на предишната работа и за присъждане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа, в тежест на ищцата е
да установи факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, дължимо за този
период, и причинно-следствената връзка между уволнението и оставането ѝ
без работа.
Предмет на правния
спор е законосъобразността на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено
със Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик.
Съгласно мотивите
на оспорената заповед дисциплинарното наказание е наложено въз основа на
констативен протокол № КМД 03-25/23.01.2018 г., обективиращ резултатите от
проверка, възложена със Заповед № РД 06-8/15.01.2018 г. на началника на РУО –
Пазарджик, при която са установени нарушения на трудовата дисциплина, извършени
от директора И.Д.Д., на задълженията ѝ по чл. 258, ал. 1 Закона за
предучилищното и училищното образование, чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 13 Наредба №
12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и Раздел III, т. 15 от
длъжностната характеристика на директор на училище, установени при извършена в
училището финансова инспекция, резултатите от която са отразени в Доклад №
ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г., изразяващи се в неправомерни разходвания на средства от
бюджета на училището, извършени от И.Д., в качеството ѝ на ръководител на
институцията и второстепенен разпоредител с бюджет, както следва:
През периода от
27.02.2017 г. до 24.04.2017 г. по издадени от директора 3 бр. заповеди за
командировка № 23/27.02.2017 г., № 24/28.02.2017 г. и № 81/24.04.2017 г.
неоснователно са разпоредени изплащания и лично са получени oт директора разходи за командировки, които не му се дължат, с което е
причинена вреда на училището за 2017 г. в размер общо на 221,22 лв.;
По фактури №
98/01.02.2017 г. и № 130/30.01.2017 г. за доставено в училището работно облекло
на стойност 3 240 лв. са извършени плащания към доставчиците с 2 бр. платежни
нареждания от 02.02.2017 г. и от 31.01.2017 г. Не са съставени складови
документи за постъпилото и изписаното от склада работно облекло, съответно не е
използвана счетоводна сметка 3025 „Постелен инвентар и работно облекло“ – за
заприхождаване и изписване на работното облекло на разход в издръжката на
училището по реда, предвиден в чл. 5 Наредба за безплатното работно и
униформено облекло. По този начин не е осигурено всеобхватно и хронологично
регистриране на стопанските операции, свързани със закупеното работно облекло
на непедагогическия персонал съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч.
По отношение на закупуването и предоставянето на работно облекло за 2017 г. е
изведен обоснован извод от финансовата инспекция за преднамерено невярно или
неточно представяне на факти, което е индикатор за измама по смисъла на § 1, т.
9 ДР ЗДФИ;
С неоснователни лично разпоредени за
изплащане и лично получени от директора суми в размер общо на 119,70 лв. по РКО № 4/23.02.2017 г. и РКО № 6/28.02.2017 г. е причинена вреда на
училището през 2017 г.;
С неоснователни
лично разпоредени за изплащане и лично получени от директора суми в размер общо
на 103,23 лв. по РКО № 12/18.03.2017 г. и РКО № 14/13.03.2017 r. е причинена вреда на училището през 2017 г.;
С неоснователни
лично разпоредени за изплащане и лично получени от директора суми в размер общо
390,83 лв. по РКО № 27/30.03.2017 г. и РКО № 29/31.03.2017 г. е причинена вреда
на училището през 2017 г.
С неоснователни
лично разпоредени за изплащане и лично получени от директора суми в размер общо
на 257,70 лв. по заповеди за командировка с № 87/04.05.2017 г. и №
88/17.05.2017 г., отчетени с авансов отчет № 7/26.05.2017 г. е причинена вреда
на училището през 2017 г. Със същия авансов отчет са отчетени от директора и
разходвани средства по фактура с № 45/18.05.2017 г. в размер на 750 лв. за закупени цветя (рози и букети рози). Тези средства също са разходвани без
основание, с което е причинена вреда на бюджета на училището в този размер по
вина на директора на училището. По отношение на фактурираните с фактура №
745/26.05.2017 г. и платени материали е направен обоснован извод от финансовата
инспекция за преднамерено невярно или неточно представяне на факти, което е
квалифицирано като индикатор за измама по
смисъла на § 1. т. 9 ДР ЗДФИ; С изплатени
без правно основание средства за представителни разходи (за хранителни продукти
и напитки) по фактури от 2016 г. и 2017 г., конкретно описани е номера и дати в
т. 5 от доклада на АДФИ, е причинена вреда на бюджета на училището в размер на
обща стойност 524,05 лв., от които 441,40 лв. за бюджетната 2017 г., които
попадат в едногодишния период по чл. 194 КТ. Отговорно за причинената вреда
лице е И.Д., в качеството ѝ на директор на училището, одобрявал разходите
и разпореждал плащанията, подписвайки платежни документи „за ръководител“.
С
оглед наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на уволнението ѝ
преценката на съда следва да обхване следните правнорелевантни факти:
извършване на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина; спазване
на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание; спазване на преклузивните
срокове за налагане на дисциплинарно наказание; спазване на предварителната
закрила при уволнение; спазване на формата и съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание.
Относно
извършването на посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения от
страна на ответника по делото са ангажирани достатъчно по обем и убедителни
доказателства, установяващи извършването на процесните нарушения на трудовата
дисциплина, а именно Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г., издаден от финансов
инспектор при АДФИ, който е връчен на ищцата в качеството ѝ на директор и
против констатациите в който тя не е възразила.
Докладът
представлява от една страна официален документ, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение
на изявленията, направени пред длъжностното лице, и извършените от него и пред
него действия.
Материалната
доказателствена сила на доклада не беше оспорена от ищцата, поради което съдът
е длъжен да приеме, че описаните в него правнорелевантни факти са се
осъществили така, както са посочени в него.
От друга страна
докладът представлява индивидуален административен акт, издаден по реда на чл.
16 и 17 ЗДФИ, който е връчен на ищцата в рамките на административното
производство в качеството ѝ на заинтересовано лице – ръководител на бюджетната
организация, по отношение на която е извършена финансова инспекция, и в
предвидения от закона 14-дневен срок тя не е възразила против констатациите в
него чрез подаване на писмено становище, поради което те са останали
непроменени. Касае се за стабилен административен акт, с чиято материална
законосъобразност съдът е длъжен да се съобрази.
Извършените
нарушения – незаконосъобразни разходвания на средства от бюджета на училището,
подробно описани в доклада и в процесната уволнителна заповед, представляват
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като задължението да отговаря за
законосъобразното, целесъобразното, икономичното и прозрачното разпореждане с
бюджетните средства, е вменено на ищцата с длъжностната ѝ характеристика,
надлежно връчена, а и следва от разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 13
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, издадена от
министъра на образованието и науката, по силата на които директорът на държавно
и общинско училище ръководи
образователния процес в институцията в съответствие с държавната политика в
областта на образованието и планира,
организира, координира, контролира и
отговаря за цялостната
административно-управленска и финансова
дейност в институцията, а в качеството си на орган на управление и контрол на държавно или общинско училище
изпълнява своите функции, като отговаря за
законосъобразно, целесъобразно, икономично и
прозрачно разпореждане с бюджетните средства, за
което представя тримесечни отчети пред общото събрание на работниците и служителите и
обществения съвет.
Необходимостта от
законосъобразно разходване и отчитане на предоставените на бюджетната
организация бюджетни средства следва и от нормата на чл. 258, ал. 1 Закона за
предучилищното и училищното образование, съгласно която директорът на държавно
и общинско училище организира и контролира цялостната дейност на институцията в
съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти.
Обстоятелството, че
ищцата е възстановила бюджетните средства, с които са причинени имуществени
вреди на ответното училище, не опровергава извода за наличие на дисциплинарни
нарушения, извършени от нея, тъй като възстановяването на средствата
представлява последваща нарушението дейност, насочена към отстраняване на
вредните му последици и може да има отношение единствено за преценката на
тежестта на извършеното нарушение при определяне на дисциплинарното наказание.
От друга страна
изготвянето и представянето от страна на ищцата в качеството ѝ на
директор на училище на тримесечни отчети по чл. 19, ал. 2, т. 13 Наредба № 12
от 01.09.2016 г. и ежемесечни, тримесечни, шестмесечни и годишни отчети към
първостепенния разпоредител с бюджетни кредити по раздел ІІІ т. 15 от
длъжностната характеристика на директор на училище, не означава самò по
себе си, че нарушения на финансовата дисциплина не са извършвани, тъй като
вменените на ищцата дисциплинарни нарушения касаят незаконосъобразното разходване
на средства от бюджета на училището и липсата на документална обоснованост по
конкретно посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактури,
разходни касови ордери и заповеди за командировка, което е част от задълженията
ѝ да отговаря за законосъобразното, целесъобразно, икономично и прозрачно
разпореждане с бюджетните средства.
Нарушение, свързано
с неизготвяне и непредставяне на отчети пред
общото събрание на работниците и
служителите и обществения съвет и към
първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, не е вменено на ищцата.
Не могат да бъдат
споделени и доводите на ищцата, че нарушения на трудовата дисциплина не са налице,
тъй като не е съставен нито акт за начет, нито е образувано
административнонаказателно производство срещу нея. Дисциплинарната отговорност
се реализира самостоятелно, когато са налице предпоставките за това, без да е
необходимо ангажиране и на друг вид отговорност на извършителя на
дисциплинарното нарушение – административна, гражданска или наказателна, още
повече, че редът за реализирането им е различен и преценката за това не е на
работодателя, респ. на органа на дисциплинарна власт.
Нещо повече –
цитираните в исковата молба констатации в доклада от финансовата инспекция,
според които не е съставен акт за начет на директора И.Д. за нарушение на чл.
24 ЗС, тъй като не може да ѝ се вмени във вина неизготвянето на финансов
отчет на училището, са неотносими към правния спор, понеже касаят извършената
от финансовата инспекция проверка за законосъобразност и документална
обоснованост на извършените през 2016 г. разходи за учебници и учебни помагала
за IV клас, в т.ч. тяхното заприхождаване и изписване като разходи на
училището, по отношение на които дисциплинарната отговорност на ищцата не е
ангажирана.
Процесните нарушения
на трудовата дисциплина ищцата е извършила виновно, тъй като е била запозната
със задълженията и отговорностите, които има като директор на училище, вменени
ѝ както с длъжностната характеристика, така и от Закона за предучилищното
и училищното образование и Наредба № № 12/01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, и въпреки това е извършила нарушенията.
Дисциплинарното
наказание е наложено при стриктно спазване на преклузивните срокове,
регламентирани в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ – 2 месеца от откриване на
нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването му.
Откриване на
дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт
на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци
– субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна.
В случая извършените
от ищцата дисциплинарни нарушения са установени с доклада на АДФИ още на
28.11.2017 г., но към този момент носителят на дисциплинарна власт – РУО
Пазарджик, не е бил уведомен за извършваната финансова инспекция и за
констатациите от нея, тъй като не е бил страна в производството.
Най-ранната дата,
на която може да се приеме, че органът, който може да налага дисциплинарни
наказания, е узнал за процесните дисциплинарни нарушения, е 16.01.2018 г., на
която дата според Констативен протокол № КМД 03-25/23.01.2018 г. е извършена
проверка на място в СУ „Александър Иванов – Чапай“, при която е установено, че
на училището е била извършена финансова инспекция и констатираните при нея
финансови нарушения.
През периода от
24.01.2018 г. до 06.05.2018 г., включително ищцата е ползвала отпуск поради
временна неработоспособност, удостоверен с надлежно издадени болнични листове,
а съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете за налагане на дисциплинарно наказание
не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен
отпуск.
Ето защо с
налагането на дисциплинарното наказание на 09.05.2018 г., двумесечният срок от
откриване на нарушението е спазен.
Спазен е и
едногодишният срок от извършване на нарушенията, тъй като всяко от
санкционираните с процесната заповед дисциплинарни нарушения е извършено преди
не повече от една година от налагане на наказанието, като се отчете спирането
на сроковете по време на отпуск – от 27.02.2017 г. до 24.04.2017 г. по т. 1 от
заповедта; на 31.01.2017 г. и 02.02.2017 г. по т. 2 от заповедта; на 23.02.2017
г. и 28.02.2017 г. по т. 3.1. от заповедта; на 13.03.2017 г. и 18.03.2017 г. по
т. 3.2. от заповедта; на 30.03.2017 г. и 31.03.2017 г. по т. 3.3. от заповедта;
на 04.05.2017 г., 17.05.2017 г., 18.05.2017 г. и 26.05.2017 г. по т. 3.4. от
заповедта; през бюджетната 2017 г. по т. 4 от заповедта (изрично е посочено в
процесната заповед, че само фактурите от 2017 г. попадат в едногодишния период
по чл. 194 КТ).
Спазени са и
императивните изисквания на закона, съдържащи се в чл. 195, ал. 1 КТ за формата
и съдържанието на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното
наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която е посочен
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз
основа на който се налага.
Законът не предвижда
изрично и затова не е необходимо за законосъобразността на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание, да е изписана освен с цифри и с думи нарушената
правна норма.
Описани са подробно,
ясно и непротиворечиво извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина
с обективните и субективните им признаци – кога е извършено всяко от
нарушенията и в какво се състои то, по начин, по който ищцата да е в състояние
да разбере за какво нарушение на трудовата дисциплина е санкционирана.
Препращането към
Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на АДФИ, обективиращ резултатите от извършената
в училището финансова инспекция, е допустимо, тъй като този документ е известен
на ищцата – връчен ѝ е в качеството ѝ на директор на проверяваната
бюджетна организация за запознаване и писмено становище – в този смисъл Решение
№ 849 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 40/2010 г. на ВКС, IV гр.о. и други.
Не са налице
пропуски в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, императивно регламентирана
в нормата на чл. 193 КТ.
По делото са налице
писмени доказателства, че преди налагането на дисциплинарно наказание органът
на дисциплинарна власт е поискал от ищцата представяне на писмени обяснения по
отношение на конкретно посочени нарушения на трудовата дисциплина, като ѝ
е даден подходящ срок за това.
Несъстоятелен е
доводът на ищцата, че предоставеният ѝ тридневен срок за обяснения е бил недостатъчен,
а началникът на РУО Пазарджик е отказал продължаването му, тъй като законът не
предвижда изричен срок за даване на обяснения, а определянето му зависи от
особеностите на конкретния случай.
В настоящия случай всяко
едно от вменените на ищцата нарушения е посочено в искането за даване на
обяснения за улеснение с номера на страницата, на която се намира в доклада от
финансовата инспекция, поради което запознаването с тях не е отнело много време,
а и всички описани в искането нарушения на трудовата дисциплина са били
известни на ищцата още от 28.11.2017 г., когато ѝ е връчен докладът от
финансовата инспекция, поради което още преди връчване на искането за обяснения
тя е била запозната с тях.
От друга страна
обстоятелството, че ищцата в дадения ѝ срок е представила подробни
писмени обяснения, означава, че срокът все пак е бил достатъчен, поради което
не е било необходимо продължаването му.
Обясненията са поискани
в хода на дисциплинарното производство и са дадени преди налагането на
дисциплинарното наказание, поради което дисциплинарнонаказващият орган е имал
възможността да се запознае с тях. Дали ще възприеме обясненията или не е
въпрос на преценка от страна на органа на дисциплинарна власт.
Обяснения са поискани
за всяко едно от дисциплинарните нарушения, по отношение на които впоследствие
е наложено дисциплинарно наказание на ищцата.
Спазената е
предварителната закрила при уволнение съгласно чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. По делото
са налице доказателства, че преди издаването на уволнителната заповед
началникът на РУО Пазарджик е поискал мнението на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД
относно това дали захарната болест се обхваща от Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 КТ и как би се отразило на ищцата прекратяването на
трудовото ѝ правоотношение – Експертно решение № 1384/086/08.05.2018 г.,
и е получил разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, поради заболяването ѝ от
захарна болест – писмо с изх. № 18059700/09.05.2018 г.
Мнението на ТЕЛК не
е задължително нито за работодателя, нито за Дирекция „Инспекция по труда“. Необходимо
е само такова да бъде изискано преди прекратяване на трудовото правоотношение,
за да бъде уволнението законосъобразно.
Наложеното дисциплинарно
наказание – уволнение, съответства на тежестта на нарушението и е съобразено с
обстоятелствата, при които е извършено и с поведението на ищцата.
Касае се за тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е извършено от ръководен орган,
имащ задължението да осъществява цялостна организация и контрол на поверената
му бюджетна организация, има имуществен характер и касае предоставените на
ответното училище средства от бюджета, не се касае за изолиран случай, а за
поредица от последователни и системно извършени действия, някой от които
съдържащи индикации за измама и разкриващи цялостното негативно отношение на
ищцата към спазването на трудовата дисциплина.
Настоящото
нарушение на трудовата дисциплина не е единствено в трудовото досие на ищцата. Със
Заповед № РД 06-387/30.10.2017 г. на началника на РУО Пазарджик на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено от
нея дисциплинарно нарушение, изразяващо се в непредставяне предварително в
писмена форма в РУО Пазарджик на информация за проведена на 28.06.2017 г.
еднодневна екскурзия с учебна цел в местността Белмекен, което също обосновава налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание за процесното нарушение.
Останалите две
дисциплинарни наказания, наложени на ищцата със Заповед № РД 06-458/14.10.2013
г. и Заповед № РД 06-352/11.07.2016 г., не могат да се вземат предвид при
определяне на тежестта на наказанието, тъй като са заличени по реда на чл. 197,
ал. 1 КТ с изтичането на една година от налагането им.
По изложените
съображения съдът намира, че ищцата И.Д.Д. е извършила вменените ѝ със
Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик нарушения на
трудовата дисциплина, поради което законосъобразно и при стриктно спазване на
установената в закона процедура ѝ е наложено най-тежкото дисциплинирано
наказание – уволнение.
Предвид
законосъобразното уволнение и неоснователността на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват обусловените от него искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, а именно за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа.
С оглед изхода от
делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответното
училище сторените от него разноски по делото за възнаграждение за един адвокат,
а именно в размер на 900 лв. с ДДС, съгласно представените доказателства за
заплатено възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС в полза на адвокатско
дружество „Камбуров и съдружници“, което от своя страна е преупълномощило двама
адвокати да представляват страната.
Въпреки, че
исковете са отхвърлени, дължимата държавна такса и сторените по делото разноски
за възнаграждение на вещо лице остават за сметка на бюджета по аргумент от чл.
78, ал. 6 ГПК.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Д., ЕГН ********** *** против СУ „А.
И. – Ч.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Б., ****, представлявано
от директора Спаска Кузманова, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик,
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на
ответника да ѝ заплати обезщетение за периода, през който е останала без
работа – от 09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 23.05.2018 г. до 09.11.2018 г.
в размер на 8 408,52 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на делото до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Д.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на СУ „А. И. – Ч.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б.,
****, представлявано от директора С. К., разноски по делото в размер на 900 лв.
с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от
05.10.2018 г., която дата съдът е обявил на страните в съдебно заседание,
проведено на 21.09.2018 г.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: