Р
Е Ш Е
Н И Е № 1339
гр. Пловдив 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 1454
по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1626/25.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр.
с. постановено по гр. д. №14231/2016г.в частта, с която се отхвърлят исковете предявени от И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника адвокат М.П. против Военно формирование 28000 - Граф
Игнатиево, ЕИК: 1290101890026, представлявано от бригаден генерал Д.П. -
командир на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез пълномощника
главен юрисконсулт С.И.С., с адрес за призоваване: с. Граф Игнатиево, обл.
Пловдив за заплащане по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. чл. 203, ал. 3
от ЗОВС на РБ (отм.), вр. с 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ и чл. 154 от ПКВС (отм.),
вр. с 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ на
възнаграждение за положен извънреден труд, некомпенсиран с почивка, за
разликата над сумата от 44, 22 лева (четиридесет и четири лева и двадесет и две
стотинки) до пълния предявен размер от 14 767, 08 лева (четиринадесет
хиляди седемстотин шестдесети седем лева и осем стотинки), за периода
01.07.2001г. – 31.01.2013г. – като погасен по давност, и за периодите 01.02.2013г.
– 30.06.2014г. и 01.08.2014г. – 30.09.2014г., като неоснователен, както и иска
за мораторна лихва върху главницата за разликата над сумата 9, 99 лева (девет
лева и деветдесет и девет стотинки) до 21 112, 30 лева (двадесет и една
хиляди сто и дванадесет лева и тридесет стотинки), както и за периода от падежа
на всяко вземане, начиная от 01.09.2001г. до 31.07.2014г., като погасен по
давност.
Жалбоподателят И.И.С., с ЕГН: **********,***, моли съда до отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемат страна военно формирование 28000 - Граф Игнатиево счита обжалваното решение
за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Ищецът, тук въззивник, претендира
заплащане на допълнителни възнаграждения за положен от него извънреден труд в
размер на 14 767.08лв. за периода от 01.07.2001г. до 30.09.2014г. т.е. възнаграждение
за фактически отработеното служебно време над нормалната му месечна продължителност
съгласно нормата на чл. 194, ал.1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 152, ал.6 от ПКВС,
както и мораторна лихва върху тази сума в общ размер от 21 112.30лв. от
падежа на всяко вземане от 01.09.2001г.до 19.10.2016г., както и законна лихва
върху всички главници от завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Няма спор, а и от представените многобройни писмени
доказателства се установява, че И. И. С. е бил кадрови военнослужещ в различни
подразделения /кадрови единици/ от Българската армия за периода 01.07.2001г. –
30.09.2014г.
Не се оспорва констатацията на счетоводната
експертиза с вещо лице В.К., че за периода юли 2001г. – септември 2014г. И.С.
има положен извънреден труд, който не е заплатен.
Въззиваемата страна е оспорвала а дължимостта на
процесните суми като прави две основни възражения: Мисиите, в които е участвал И.С.
са били със степен, на риск „висока“ и
по силата на чл. 107, ал.7, във връзка с чл. 69 от КСО участието в такива мисии се приравнява на
участие в бойни действия или на военно време, поради което на основание чл.
195, ал.5 от ЗОВСРБ на военнослужещия не се заплаща допълнително възнаграждение
за превишаване на общата продължителност на служебното време.
Второто възражение е за погасяване по давност на
процесните вземания.
И двете възражения са неоснователни. Нормата на чл.
107, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване се намира в раздел „Общи правила
за пенсиите“ и свързва степента на риск единствено с осигурителния стаж и
затова не намира опора в закона твърдението, че при участие в мисии с висока
степен на риск не се заплаща допълнително възнаграждение при превишаване на
общата продължителност на служебното време.
Възражението за изтекла погасителна давност също е
неоснователно, защото в настоящия казус давността ще започне да тече след
прекратяване на договора за военна служба между страните, което се е
осъществило на 01.10.2014г., когато старши сержант С. е получил копие от
Заповед № ЛС – 64/24.09.2014г. на командира на военно формирование 28 000
с. Граф Игнатиево. Исковата молба е подадена на 21.10.2016г., т. е. преди
изтичане на три години от прекратяване на договора. В случая става дума за
трансформиране на едно право – да се компенсира със съответен период почивка извънредния
труд с право на вземане на парично обезщетение за допълнително възнаграждение
за превишаване на продължителността на служебното време. Това трансформирано
право се погасява с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от
прекратяването на трудовото правоотношение. В разглеждания казус е немислимо
военнослужещия да извърши едностранно изявление за компенсация за извънреден
труд по аналогия с нормата на чл. 136а от КТ, тъй като това би довело до отказ
да се изпълнява задълженията си по военната служба, а подобно действие би могло
да осъществи състав на престъпление от общ характер (чл. 385 НК).
Ето защо исковете са доказани по основание.
Относно размера им съдът съобрази заключението на
счетоводната експертиза с вещо лице В. К., което е изготвено в три варианта.
Съдът намира, че следва да приложи втория вариант, а именно от приложение 16 до
приложение 29, защото компенсациите са изчислени
за съответния месец когато е
дадено
-стр.3 от решение по в. гр.д.№1454/19г. на ПдОС-
дежурството, а това е вариант посочен от
ответната страна. Според този вариант жалбоподателят е положил 6 232 часа
извънреден труд, което преви 779 дни на
стойност
14 767.08лв., а мораторната лихва възлиза на 21 112.30лв. за периода
01.12.2001г. – 21.10.2016г., в които размери исковете са основателни и следва
да се уважат, като главницата ще се присъди със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Следователно, решението на районния
съд ще се отмени в частта, с която е отхвърлят исковете над сумата от 44, 22 лева до
пълния предявен размер от 14 767, 08 лева (четиринадесет хиляди
седемстотин шестдесети седем лева и осем стотинки), за периода 01.07.2001г. –
31.01.2013г. – като погасен по давност, и за периодите 01.02.2013г. –
30.06.2014г. и 01.08.2014г. – 30.09.2014г., като неоснователен, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за разликата над сумата 9, 99 лева (девет лева
и деветдесет и девет стотинки) до 21 112, 30 лева и вместо него и
постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове.
Обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с
която се отхвърлят исковете за периода 01.07.2001г. – 30.11.2001г.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва
да заплати 4 500лв. разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРДЖАВА е решение №1626/25.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с. постановено по
гр. д. №14231/2016г.в частта, с която се отхвърлят исковете предявени от И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника адвокат М.П. против Военно формирование 28000 - Граф
Игнатиево, ЕИК: 1290101890026, представлявано от бригаден генерал Д.П. -
командир на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез пълномощника
главен юрисконсулт С.И.С., с адрес за призоваване: с. Граф Игнатиево, обл.
Пловдив за заплащане по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. чл. 203, ал. 3
от ЗОВС на РБ (отм.), вр. с 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ и чл. 154 от ПКВС (отм.),
вр. с 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ на възнаграждение
за положен извънреден труд, некомпенсиран с почивка, за периода 01.07.2001г. – 30.11.2001г.
– като неоснователни.
ОТМЕНЯ е решение №1626/25.04.19г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с. постановено по
гр. д. №14231/2016г.в частта, с която се отхвърлят исковете предявени от И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез пълномощника адвокат М.П. против Военно формирование 28000 - Граф
Игнатиево, ЕИК: 1290101890026, представлявано от бригаден генерал Д.П. -
командир на военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез пълномощника
главен юрисконсулт С.И.С., с адрес за призоваване: с. Граф Игнатиево, обл.
Пловдив за заплащане по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. чл. 203, ал. 3
от ЗОВС на РБ (отм.), вр. с 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ и чл. 154 от ПКВС (отм.),
вр. с 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ на
възнаграждение за положен извънреден труд, некомпенсиран с почивка, за
разликата над сумата от 44, 22 лева (четиридесет и четири лева и двадесет и две
стотинки) до пълния предявен размер от 14 767, 08 лева (четиринадесет
хиляди седемстотин шестдесети седем лева и осем стотинки), за периода 01.12.2001г.
– 21.10.2016г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за разликата
над сумата 9, 99 лева (девет лева и деветдесет и девет стотинки) до
21 112, 30 лева (двадесет и една хиляди сто и дванадесет лева и тридесет
стотинки), начиная от 01.09.2001г. до 31.07.2014г., като погасен по давност и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Военно формирование 28000 - Граф Игнатиево,
ЕИК: 1290101890026, представлявано от бригаден генерал Д.П. - командир на
военно формирование 28000 - Граф Игнатиево, чрез пълномощника главен
юрисконсулт С.И.С., с адрес за призоваване: с. Граф Игнатиево, обл. Пловдив да
заплати на И.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника адвокат М.П. още 14 722.86 (четиринадесет хиляди седемстотин
двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) или общо 14 767.08
(четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и осем стотинки) възнаграждение
за положен извънреден труд, некомпенсиран с почивка за периода 01.12.2001г. –
21.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.10.2016г. до
окончателното ú изплащане, както и още 21 102.31 (двадесет и една
хиляди сто и два лева и тридесет и една стотинки) или общо 21 112.30
(двадесет и една хиляди сто и дванадесет лева и тридесет стотинки) обезщетение
за забава в изплащането на главницата от 14 767.08лв. за периода от 01.12.2001г.
до 21.10.2016г. и сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.