Р Е Ш Е Н И Е
№ 1309
гр. Перник, 09.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК XІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено девети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря БИЛЯНА МИТКОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7384 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов
СРЕЩУ
Ц.В.Ф. с ЕГН
**********, адрес ***
с искане да бъде установено спрямо ответника,
че дължи сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1831.09 лв.
/Хиляда осемстотин тридесет и един лв. и
9 ст./ от които: главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия в размер на 1642.48 лв.
/Хиляда шестстотин четиридесет и два лв. и 48
ст./ за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. както и сумата от 188.61 лв. /Сто осемдесет и осем лв.
и 61 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 04.10.2018г.;
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”АД твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответникът била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответника притежавал за процесния период и имот, качеството „клиент на топлинна енергия за
битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между
тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ
и публикувани във в-к "Съперник" бр.29 от 29.04.2008г. Съществуващото
правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната
мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си
на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите
условия на договора - ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер
посочен в ежемесечните фактури. На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/, се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а от закона. Съгласно чл.155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с
Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за доплащане,
то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответника
в настоящото производство се представлява от назначен му по реда на чл.47, ал.6
от ГПК особен представител, който законоустановения едномесечен срок по реда на
чл. 131 от ГПК е подал отговор, с които оспорва изцяло
предявените искове, твърдейки че между топлофикационно дружество
от една страна и титуляра на партидата от друга, не е била налице облигационна
връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, тъй като нямало
сключен индивидуален договор, както било прието във всяка държава в ЕС. Неоснователна
е исковата претенция и защото не съществувала облигационна връзка, въз основа
на валидно сключен договор за доставка на топлинна енергия, поради което не е
възникнало и облигационно правоотношение по реда на чл. 150, ал.1 и 2 от ЗЕ.
Ответникът не е откривал партида за имота, не е доказано че е било налице
каквото и да е потребление на топлинна енергия и имота, за който се води
делото. Иска е и неоснователен, тъй като ответникът през процесния период не
бил ползвал имота.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, чрез назначения по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК особен представител да бъде
отхвърлен като неоснователен и недодоказан, тъй като не бил доказан по
основание и размер.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 3940/2018
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство Ц.В.Ф..
По
образуваното дело съдът, след като е преценил редовността на подаденото
заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение № 2972/08.06.2018г. Издадената заповед е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя по
реда на чл. 415 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението да
предяви иск за вземането си срещу длъжника.
В
срока по чл.415 ал.4 от ГПК заявителят е предявил иск срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което настоящото
производство се явява допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
От заключенията по допуснатите техническа и икономическа
експертизи се установява, че за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2017г.,
стойността на доставена и ползвана но незаплатена топлинна енергия на ответника
към ищеца е в размер на сумата от 1642.48лв.,
като законната лихва за забавата на
месечните плащания за исковия период 10.07.2016г.
- 04.10.2018г., върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 188.61лв., както и че исковия период отчетеният показания на общия топломер в абонатната
станция ежемесечно са нанасяни и опразване по съответния ред и осчетоводяване,
като на фирмите за дялово разпределение ежемесечно е подавана за разпределение топлоенергия с
предварително приспаднати технологични разходи абонатната станция т.е. нетна
енергия, която съвпада с отразената в изравнителните сметки от представените
индивидуални изравнителни сметки, че е осъществено дялово разпределение на
топлинна енергия извършено по методиката на Наредба за топлоснабдяване. За
процесния период в деловодството на ФДР "Директ"
ЕООД не са подавани възражения относно изравнителните сметки от
ответника. Топломерите в ЕС са минали пред последяващи проверки и метрологичен
контрол.
Видно
от представените по делото писмени доказателства Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ АД на потребители в
гр. Перник публикувани във вестник „Съперник“, бр. 82/3959 от 29 април 2008 ,
съгласно чл. 31, се продавачът издава данъчни фактури. В чл. 32, ал. 2 от ОУ на
е визирано задължение купувачите, да заплащат дължимите суми за ползваната от
тях топлинна енергия, по един от следните начини по т.1 на 10 равни месечни вноски и две
изравнители; или по т.2. Месечни вноски опредени по прогнозен консумация за
имот в сградата и една изравнителна; или по т.3. по реална консумация, след
датата на фактурирането. Съгласно чл. 47 от ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на топлинна енергия купувача дължи обезщетение за
забава до деня на постъпване на дължимата сума по сметка или в касите на
продавача на осн. чл. 86 от ЗЗД
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.124,
ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество сумата в общ размер на 1831.09лв.
Така предявеният иск е за установяване на
спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника да заплати сумите, като
предвид характера на иска в настоящото производство на първо място следва да
бъде доказано наличието на облигационна връзка между страните предвид
направеното оспорване на ответника, че е потребител на топлинна енергия за
процесния период за топлоснабден имот находящ се в *** и няма качество на клиент на топлинна енергия.
Поради което топлофикационното дружество следва да докаже наличие на
облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на „потребител на
топлинна енергия“. Качеството
„потребител“ има легално определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна
енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр.
с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата
топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение
между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и
начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация Перник” АД гр. Перник освен,
че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно предприятие, съгласно §1,
т.44 от ДР към ЗЕ. Съдът приема, че по
делото от писмени доказателства, а именно Договор
за продажба на дъражаваен недвижим имот по Наредба за държавните имоти от
07.02.1991г., включително и декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана пред
Община Перник се установява, че Ц.В.Ф.
има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота с адрес ***. Данъчната декларация се отнася за
процесния имот и същата е подписана ответника, доколкото същият не оспорва, че
положеният на всяка страница в нея подпис не е поставен от него. Със същата
ответникът е декларирал, че процесният имот от 3/4
ид.ч. е негова собственост, т. е. налице е изявление, изхождащо от страната, с което се признава правото
на собственост върху имота. Действително, данъчната декларация не е документ,
който доказва собствеността на имота, но представлява изявление, направено пред
административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт, който в това
производство е неблагоприятен за него, а именно – притежаването на правото на
собственост върху процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява
частен свидетелстващ документ, който в случая
удостоверява неизгодни за издателя факти, поради което този документ се
ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с нея обстоятелства.
Съдът цени декларацията в съвкупност с
останалите събрани доказателства по делото /извлечение от партида, открита на
името на ответника/ и съобразявайки разпоредбите на чл. 3 и чл. 161 ГПК намира,
че за целите на настоящето производство се установява, че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия. След като даден имот е присъединен
към топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата топлинна
енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху конкретен имот,
подлежи на доказване с всички доказателствени средства / Определение №220 от
01.03.2017г. по гр.д. № 4084/2016г. на ВКС, IV г.о./. Сочената от ответника
съдебна практика и наведените възражения
за доказателствената стойност на декларацията по чл. 14 ЗМДТ са релевантни в
хипотезата на предявени искове за собственост и съдебна делба, при които се
твърди и следва да се докаже по безспорен начин, че страната е собственик, което
обстоятелство се установява със сила на пресъдено нещо с постановените по тези
искове съдебни решения. Решението по специалния установителен иск по чл. 415 ГПК се ползва с обвързваща сила само относно съществуването на вземането, но не
и относно собствеността върху имота, за който същото е начислено. По делото ответникът твърди, че не е
собственик, а ищецът доказва, че извън процеса с изходящ от него частен
свидетелстващ документ същият е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че има качеството на такъв. Ако ответникът се е разпоредил
впоследствие с правото си на собственост, в негова тежест е било да установи
това обстоятелство, каквито твърдения и доказателства по делото не са
ангажирани.
Предвид изложеното по делото
безспорно се установява наличието на облигационната връзка, която между
ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента на
придобиване собствеността на топлофициран имот, в който момент той е придобил и
качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото безспорно се
установи, че ответника е собственик на 3/4
ид.ч. от имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот находящ се в ***. При тези съображения съдът намира, че по
отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация по иска до
размера на 3/4 ид.ч.
От изложеното е видно, че не е необходимо
сключването на писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен
вид договор, определен от закона и доразвит в Общите условия на дружеството.
Този вид договор е уреден със специален спрямо общите разпоредби на закона за
задълженията и договорите, а именно закон за енергетиката.
След като облигационната връзка
е възникнала по силата на закона и се регламентира от него, цените на
топлоенергията не се определят от страните по облигационното правоотношение, а
от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не могат да избират
своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофициран и да приобщават
нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя топлинен
доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите технически
съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и
други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането на това основание
за възникване отношенията между страните
не е извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен
позоваването на общите условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се
позовава и на правоотношение между него и ответника, възникнало и по силата на
закона и подзаконовите нормативни актове.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете
за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което
тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като
съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да
стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски,
определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия,
при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се
дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по
реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява
въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се
формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от
процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ. Потреблението на топлоенергия може да се
осъществи и чрез преминаващите през банята и помещенията тръби, а що се касае
до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване
без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на
договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на
изслушаната по делото икономическа експертиза, в което са посочени по
компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния
период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове.
Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала
неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническата експертиза се установява, че в имота е топлоснабден. Проверката не е констатирала
разлика между нетната енергия и енергия за разпределение по имоти в сградата
ЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно утвърдената
методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди, като вещото лице е констатирало, че количеството на
топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката.
Предвид изложеното съдът кредитира изцяло заключенията на вещите
лица, като обективни, безпристрастни и компетентно изпълнено и въз основа на
него формира фактическите си изводи относно начина на отчитане на топлинна
енергия както и размера на дължимата
искова претенция, а именно за периода от 01.05.2016г. - 30.04.2017г.,
стойността на доставена и ползвана но незаплатена топлинна енергия на ответника
към ищеца е в размер на сумата от 1642.48
лв., като законната лихва за забавата на
месечните плащания за исковия период 10.07.2016г.
- 04.10.2018г., върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 188.61 лв.
Предявеният иск за
претендираната главницата се явява основателен и доказан до размера на 3/4
ид.ч., от които главница е в размер на сумата от 1231.86
лв., като законната лихва за забавата на
месечните плащания за исковия период 10.07.2016г.
- 04.10.2018г., върху главницата плюс
сумата за дялово разпределение и извършени корекции е в размер на сумата от 141.46 лв., . Както бе посочено по-горе,
задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
По делото не са представени доказателства
до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид горепосоченото
и с оглед, че плащанията са били ежемесечни, то плащането е следвало да стане
до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен
и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната
лихва върху главницата, считано от 10.07.2016г.
до 30.04.2017г. На същото правно
основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и изплащане.
По отношение на делимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия
съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за
разноските както в исковото така и в заповедното производство, след като
установи че ищеца е направил разноски в общ размер 683.24 лв., за които е
представен и списък по чл. 80 от ГПК следва да присъди в полза на ищеца сумата
от в
размер на 3/4
ид.ч. от направените разноски, а именно 512.43лв.
съответстваща на уважената част от иска.
Доколкото в настоящото
производство ответникът се представлява от назначен му по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК делото особен представител и не се
представят доказателства за направени разноски то съдът не следва да се
произнася относно присъждането на такива. След връчване на съобщение за
изготвяне на решението на особения представител делото да докладва относно
изплащане на възнаграждението на особения представител.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ц.В.Ф. с ЕГН
**********, с адрес *** че ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор инж. Кремен Георгиев СУМАТА в общ размер от 1373.32лв.
/Хиляда триста седемдесет и три лв. и 32 ст./
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 3/4 ид.ч.
от претендираната главницата, а именно
сумата от 1231.86
лв. /Хиляда двеста тридесет и един лв. и 86 ст./
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
както и сумата в размер на 3 /4 ид.ч. от претендираната законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2016г.
до 04.10.2018г., в размер на сумата от 141.46 лв. /Сто
четиридесет и един лв. и 46 ст./ ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумите както и лихва за
забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за което е издадена
заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 2972/08.06.2018 по ч.гр. д. № 3940/2018
по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния претендиран размер за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 1831.09лв./Хиляда осемстотин тридесет и един лв. и 9 ст./,
от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 1642.48лв. /Хиляда шестстотин четиридесет и два лв. и 48 ст./
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и сумата от 188.61лв. /Сто
осемдесет и осем лв. и 61 ст./ - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016г. до 04.10.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ц.В.Ф.
с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор инж. Кремен Георгиев СУМАТА от 512.43лв. / Петстотин и дванадесет лв. и 43 ст. /
представляваща направените съдебно деловодни разноски съразмерно уважената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
връчване на съобщение за изготвяне на решението на особения представител ДЕЛОТО ДА ДОКЛАДВА
относно изплащане възнаграждението на назначения по
реда на чл. 47, ал.6 от ГПК на разноски на ищеца - особен представител на ответника.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 3940/2018 по описа на съда, като същото бъде върнато в
деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик издал заповед № 2972/08.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: