Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9309/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува
вземане срещу ответника К.Ф.Г., ЕГН **********
с адрес *** в размер на сумите, както следва: 1090,68лева, представляваща дължима цена за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1347564 на адрес **** за периода от 23.02.2009г. до 19.03.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 04.06.2020г. до окончателното погасяване на задължението,
за което са издадени фактури в периода 23.09.2013г. до 19.03.2020г. и сумата от
186,25лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 23.10.2013г. до 12.03.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2420/05.06.2020г. по ч.гр.д. № 5875/2020г.
по описа на ВРС, 24 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество в качеството
му на В и К оператор, в обект находящ се в **** за периода от 23.02.2009г. до 19.03.2020г., отчитани по партида 1347564.
Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща
потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за
периода от 23.02.2009г. до 19.03.2020г. е предоставил на ответника услуги,
цената, на които той не е заплатил. По партидата му била натрупана като дължима
главница в размер на 1090,68лева и лихва за забава от 186,25лева. Посочва,
че задължението касае реално доставено и потребено количество вода. Поради неплащане на горните суми, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
5875/2020г. по описа на ВРС. Заповедта била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ГПК. Предвид на това за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта
по чл. 410 ГПК. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция
така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски,
както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника чрез назначения му от съда особен представител
адв. П.. Оспорва ответникът да има качество на потребител на доставяни от ищеца
услуги в посочения имот, както и за процесните период и обект на потребление да
са били потребени количеството услуги, чиято цена е
предмет на иска. Твърди, че ищецът не е отчитал регулярно потреблението на вода
на главния и индивидуалния водомер за процесния период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност относно вземанията за главница и лихва за забава за
периода от 3г. преди подаване на заявлението. Молбата е за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се представлява от особен представител адв.
П., която поддържа депозирания писмен отговор.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 5875/2020. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2420/05.06.2020г. връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Вземането по заповедта е съответно на заявеното
с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно
и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
като титуляр на партида абонатен номер
1347564 на адрес **** за периода от 23.02.2009г. до 19.03.2020г.; че
количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на
абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия
ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на
л. 39-40 от делото справка за недобора е видно, че партидата на водоснабден
имот на адрес **** се води на името на
ответника, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 23.09.2013г. до 20.03.2020г. възлиза в
размер на 1090,68лева- главница и 186,25лева – обезщетение за забава.
Съобразно справка
от Служба по вписвания, ответникът се явява собственик на водоснабдения имот от
1997г. От представените карнети се установява, че за процесния период,
отчитането на консумираната вода в имота воден на ответника се е осъществявало
от водомер с № 9596. Налице са отбелязвания в графа консумирана вода от
м.02.2008г. до м.08.2013г. и от м. 05.2014г. до м.12.2014г.- временно спрян,
като за тези периоди е начислявана консумация от по 3куб. За периода
м.10.2013г.- м. 04.2014г. и от м.10.2015г. е отчитана консумация. За тези
периоди липсва подпис на абоната, респ. негов представител върху карнета, но
такъв е наличен при отчета на 16.11.2017г., когато е вписано показание на
водомера от 113, а за следващите отчитания до м.02.2019г. подпис на абоната,
респ. негов представител няма. Последното отчетено показание е 165куб.м на
21.02.2019г. На 23.07.2019г. е изготвен констативен протокол № 701685 за
изтекла валидност на метрологичната проверка на водомера на ответника, копие от
който е бил връчен на лицето **.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй
като не е получило достъп до имота. Последният факт кореспондира и на
обстоятелството, че ответникът е бил представляван в процеса от особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. В таблица вещото лице е отразило
всички 36бр. фактури издавани от дружеството за периода 23.09.2009г. до 20.03.2020г., на обща стойност 1090,68лева. Лихвата
за забава за този период върху така посочените главници, вещото лице е
посочило, че възлиза в размер на 186,63лв. Плащания не са установени. Титуляр
на партидата се води ответникът, което вписване е извършено служебно от ищеца въз
основа на данни от Агенция по вписванията. Размерът на задължението за периода
02.06.2017г. до 19.03.2020г. в.л. е изчислило в
размер на 853,44лева главница и 58,09лева лихва за забава.
На
първо място, ответникът е оспорил да има качество на потребител на
предоставяните от ищеца услуги. Анализът на ангажираните писмени доказателства
обосновават извод за обратното. В този смисъл съдът съобрази представената
справка от Агенция по вписванията, според която ответникът е собственик на
имота от 1997г., т.е за целия процесен период. Без значение се явява
обстоятелството, че при ищеца партидата е била водена на стария собственик,
доколкото същият с разпореждането с правото си на собственост върху имота е
загубил и качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
имота по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, като такъв. Съгласно
Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД
регламентиращи договорните отношения между страните, негово задължение е да
заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия
ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ответницата. Печатните издания са публично
достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С
влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и на 24.02.2015г. с оглед липсата на
твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 69,
ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Приложими в случая са нормите на Наредба № 4 от 14 септември
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. В чл.17, ал.3 от Общите
условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда
етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави
индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5
от Наредбата, поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е
задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 24 ОУ,
идентичен на чл. 35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване отчети на
водомерите. В случая безспорно се установи от ангажираните по делото
доказателства, че индивидуален водомер в обекта на потребление на ответника има.
Съгласно
цитираната Наредба, отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, като при неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел /чл.23, ал.4/. Съгласно чл.32,
ал.1 от Наредбата, услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, като за сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. От представените от ищеца карнетни листи за извършени отчети, включващи процесния
период се установи, че от м.02.2008г. до м.08.2013г. и от м. 05.2014г. до
м.12.2014г. е налично вписване временно спрян. За тези периоди е начислявана
консумация от по 3куб., очевидно служебно. За периода м.10.2013г.- м. 04.2014г.
и от м.10.2015г. е отчитана консумация, като подпис на потребителя, респ. негов
представител е наличен само при отчета на 16.11.2017г., когато е вписано
показание на водомера от 113куб.м. За следващите отчитания до м.02.2019г.
подпис на абоната, респ. негов представител няма, като последното отчетено показание
е извършено на 21.02.2019г., когато са вписани 165куб.м. След тази дата и до
края на процесния период- 19.03.2020г. няма отчитания, което обстоятелство е
обяснимо с изготвения констативен протокол № 701685/23.7.2019г. за изтекла
валидност на метрологичната проверка на водомера на ответника, копие от който е
бил връчен на лицето **. Липсва предприето от ответника оспорване на истинността
на карнетите. Присъствието на потребителя или на
негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в
чл.5, чл. 23, ал.4 от Общите условия, като идеята е да се отчете правилното
показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Затова и с подписа
си при отчетите, реално потребителят се съгласява с цялостно отчетеното на тази
дата показание на водомера, а не само с посоченото количество консумирана вода
за ежемесечен период. В тази връзка, съдът взе предвид че в представения карнет
за процесния период, последно абонатът се е подписал при отчета на 16.11.2017г.
След тази дата, няма подпис, поради което и записванията в него за периода от
м.12.2017г. до м.02.2019г. не се ползват с обвързваща доказателствена сила при
предприето оспорване от ответника това количество да е реално потребено. За
периода след м.02.2019г. е неясно въз основа на какво е извършено начисляване
на консумация в имота, още повече че от справката за недобора, на 30.07.2019г.
е вписано нулево показание на водомера, на 20.09.2019г. е вписана консумация от
13куб.м., а след това до 21.02.2020г. отново е вписана нулева консумация, като
специално за 21.02.2020г. са налични един път вписване на нулева консумация, а
след това на 13куб.м. Очевидно е, че е извършвано служебно начисление, което колидира с твърдението на ищеца тези услуги да са реално потребени, а не служебно начислявани. Съответно
предпоставките и процедурата по служебно начисляване се явяват недоказани, при
изначална липса на твърдения за извършена такава. Невъзможността на в.лице да
отчете показанията на водомера на място прави невъзможно и извеждане на извод,
че това количество се явява реално потребено. Доколкото ответникът е
представляван в процеса от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК,
съдът не би могъл да приложи и последиците на чл. 161 ГПК по повод на това
доказване, защото тези указания не са получени лично от ответника, а те касаят
нейни лични действия. Така, че в заключение следва да се приеме, че исковата
претенция за главница се явява доказана по основание и размер за периода м.02.2009г.
до м.11.2017г., доколкото предвид оспорването на ответника за периода след м.
11.2017г. до м.02.2019г. в карнета няма подпис на потребител, а след м. 02.2019г.
изобщо не са представени карнети. Съгласно заключението на в.лице задължението
за този период м.02.2009г. до м.11.2017г. е в размер на главницата 266,12лева.
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока
не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът
преценява, че ответникът дължи посочената сума. С оглед на горните изводи,
искът за главница се явява доказан в своето основание. А това налага съдът да
се произнесе по отношение на направеното възражение за погасителна давност. Съобразно
разрешението дадено с ТР 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на В и К оператора
представлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД, поради което и същото се погасява с изтичането на три годишна
давност. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 04.06.2020г., поради
което и към тази дата е изтекъл тригодишният давностен
срок по отношение на вземания, чиято изискуемост е настъпила към дата
04.06.2017г. Т.е за
вземанията, за които са издадени фактури за периода 23.02.2009г. до 17.06.2016г. исковата претенция следва да се отхвърли
като погасена по давност. Или зачитайки
направеното възражение за погасителна давност искът за главница следва да се
уважи за фактурите издадени в рамките на исковия период, но за времето 20.09.2017г.-
24.11.2017г., чийто размер е сумата от 28,88лева. Главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.06.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените
фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния
срок от издаване на съответната фактура. Предвид частичното погасяване на
главното задължение поради изтекла погасителна давност, погасено се счита и акцесорното му задължение за обезщетение за забава. Обезщетението
за забава по отношение на необхванатият период от възражението за погасителна
давност на дължимата главница 20.09.2017г.- 24.11.2017г. възлиза в размер на
сумата от 6,77лева. В този размер и за този период претенцията следва да бъде
уважена, а за разликата отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 674,46лв., от които 100лева
юк.възнаграждение, 74,46лева допълнителна ДТ, 300лева
за особен представител и 200лева депозит за вещо лице. Съобразно уважената част
на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 18,83лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират
се в общ размер на 75,54лева, от които 25,54лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, като съобразно уважената част на
претенцията следва да се присъдят 2,11лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но е
представляван в процеса от особен представител.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника К.Ф.Г., ЕГН ********** с адрес *** размер на сумите, както следва: 28,88лева, представляваща дължима цена за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1347564 на адрес **** за периода 20.09.2017г.- 24.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 04.06.2020г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата от 6,77лева,
представляваща лихва за забава
начислена върху главницата от 28,88лева за периода от 20.10.2017г. до
12.03.2020г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2420/05.06.2020г. по ч.гр.д. № 5875/2020г. по описа на ВРС, 24 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 28,88лева до пълния предявен размер от
1090,86лева, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1347564 на адрес **** за периода от 23.02.2009г.
до 17.06.2016г. и от 19.01.2018г. до 20.03.2020г., както и за разликата над сумата от 6,77лева до пълния предявен размер
от 186,25лева, представляваща лихва
за забава за периода от 23.10.2013г. до 12.03.2020г. начислявана върху
главница за периода от 23.02.2009г. до 17.06.2016г. и от 19.01.2018г. до 20.03.2020г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2420/05.06.2020г. по ч.гр.д.
№ 5875/2020г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ф.Г., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 2,11лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 5875/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, съобразно уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА К.Ф.Г., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 18,83лева, представляваща направени в настоящото
производството съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част на иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: