Решение по дело №1645/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			19.04.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	ГО, V-ти

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.04.		2019

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Деа Маркова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1645		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                               година.

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 843.90 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********/02.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 02.02.2016г. между него, като кредитор, от една страна и Зоя Георгиева А. и В.А.А., като съдлъжници, от руга страна, е сключен договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 2000.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 123.64 лв.; падеж на вноската: единадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 2967.36 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 871.92 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 36.33 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 3839.28 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 159.97 лв.

Твърди, че е изпълнил точно и в срок задължението си по договора, като на 02.02.2016г. е превел парична сума в размер на 2000.00 лв. по посочената от длъжника Зоя Георгиева А. банкова сметка. ***а А. и В.А.А. поели задължение да върнат кредита в срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска: 159.97 лв., с дата на погасяване: 11-то число на месеца.

На 28.03.2016г. Зоя Георгиева А. подала заявление за частично предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит, като видно от предоставената по делото вносна бележка са внесени 1200.00 лв., след което е изготвен нов погасителен план състоящ се от 10 погасителни вноски. На 28.06.2016г. Зоя Георгиева А. подала Заявление за промяна на погасителния план по договора за потребителски кредит, като с него желае да отложи 1 погасителна вноска, която по погасителен план се явява № 4. На 30.06.2015 г. между страните по ДПК е сключен Анекс №1, с който се отлага вноска № 4. Неразделна част и от този Анекс е нов погасителен план с 11 погасителни вноски.

В резултат неизпълнението на длъжника и обстоятелството, че е платил само 4 пълни погасителни вноски и една непълна, като последното плащане е от дата 10.08.2016г., след изпадането му в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит, на 18.10.2016г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, като до съдлъжниците са изпратени уведомителни писма, с които са уведомени, че договорът е едностранно прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Ищецът сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от Зоя Георгиева А. и В.А.А. задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 1835.40 лв. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 1820.25 лв., а сумата от 15.15 лв. /петнадесет лева и петнадесет стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.

Поради неизпълнението на горепосочените задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 892/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения от съда особен представител адв. С.Б., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за нищожност на клаузи от Договор за потребителски кредит № **********/02.02.2016г., поради противоречието им с императивни правни норми: чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и добрите нрави. Счита, че е нищожно и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че поради нищожността на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което е в размер на 871.92 лв., и след като ищецът твърди, че остатъкът от задължението по кредита е в размер на 843.90 лв., то следва да се приеме, че същото е погасено изцяло.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства: набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 02.02.2016г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като заемодател, от една страна и Зоя Георгиева А. и В.А.А., като съдлъжници, от руга страна, е сключен договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри: сума на кредита: 2000.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 123.64 лв.; падеж на вноската: единадесети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по кредита: 2967.36 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 871.92 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 36.33 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 3839.28 лв., а общия размер на дължимата месечна вноска бил 159.97 лв. „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило задължението си по договора, превело сума в размер на 2000.00 лв. по посочената от длъжника Зоя А. банкова сметка. ***ение да върнат кредита в срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска: 159.97 лв., с дата на погасяване: 11-то число на месеца.

На 28.03.2016г. Зоя Георгиева А. подала заявление за частично предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит, като видно от предоставената по делото вносна бележка са внесени 1200.00 лв., след което е изготвен нов погасителен план състоящ се от 10 погасителни вноски. На 28.06.2016г. Зоя Георгиева А. подала Заявление за промяна на погасителния план по договора за потребителски кредит, като с него желае да отложи 1 погасителна вноска, която по погасителен план се явява № 4. На 30.06.2015 г. между страните по ДПК е сключен Анекс №1, с който се отлага вноска № 4. Неразделна част и от този Анекс е нов погасителен план с 11 погасителни вноски.

Безспорно установено е също така (твърди се от ищеца в исковата молба), а се установява и от приложеното към исковата молба извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, че до момента длъжника Зоя А. е платила част от дължимите суми по сключения договор за кредит в размер на общо 1835.40 лв.

Приложено е към исковата молба уведомително писмо от „Профи Кредит България“ ЕООД до В.А., с което последната бива уведомявана, че считано от 18.10.2016г. договор за кредит с номер ********* е едностранно прекратен и задължението по него е обявено за предсрочно изискуемо. Описани са като дължими сумите, предмет на установителния иск, плюс лихва за забава от 38.27 лв., която е предмет на заповедното производство, но не и на исковото такова. Към писмото няма приложено известие за доставяне или друг документ, от който да е видно, че уведомителното писмо в действителност е било изпратено, поради което този факт остава недоказан, доколкото писмото е едностранно съставено от кредитора, без данни за изпращане и достигане до адреса на длъжника.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

            Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 461/2018г. по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в негова полза-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума.

Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните писмени доказателства. Ищецът признава в исковата молба, че до момента са пратени част от дължимите суми по сключения договор за кредит в размер на общо 1835.40 лв.

С оглед обаче на въведените в отговора на исковата молба възражения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит като неотговарящ на изискванията по ЗПП, както и за нищожността на клаузите за договорната възнаградителна лихва, е необходимо да се изследват така поставените въпроси, за да се прецени основателността на предявената претенция.

В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче,  не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции-  така решение №123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т. отд. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ. Неоснователен е и доводът на ищцовата страна, изложен в условията на евентуалност за това, че дори при липса на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, вземането е изискуемо поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди автоматичното му прекратяване считано от 18.10.2016г., при което след тази дата срокове не могат да текат.

Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.

С оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, липсва и основание за начисляване на уговорената неустойка при прекратяването му, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне изцяло,  на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 и чл. 92,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49, бл. 53Е, вх. В,  против В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 843.90 лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********/02.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.

 

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: