ОПРЕДЕЛЕНИЕ №71
02.11.2020г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 996 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 127ж, ал. 1, във връзка с чл. 41, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от „Тимекс
- трейд“ ООД – с. Д.Б., общ.С., обл.Х., представлявано от Т.М.О.и А.Ш.Х.– заедно и поотделно, с
посочен съдебен адрес ***, , подадена чрез пълномощник , против действия по обезпечаване на доказателства на
органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901659876_10/23.09.2020г. , издаден от А.Й. Д.– старши инспектор
по приходите и И.Г. И.– старши инспектор по приходите в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №323/08.10.2020г.
на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Жалбоподателят счита, че оспорените действия на органите по приходите
са неправилни и незаконосъобразни, постановени при допуснати съществени
нарушения в процедурата по установяване на обстоятелствата и налагане на
обезпечението, в противоречие с принципите на ДОПК и в несъответствие с целта
на закона.
Твърди , че в случая липсват обективни данни за това, че при последващо
разпореждане със стоката – 9070 кг черва, пикочни мехури и стомаси на животни, ще бъде невъзможно или
значително затруднено събирането на дължимите данъци. В мотивите на решението,
потвърждаващо действията на органите по приходите се съдържали принципни
положения и изводи, неподкрепени с конкретни фактически установявания и
доказателства в тази връзка. Излага подробни съображения във връзка с твърденията
си. Моли да се отменят действията на органите по приходите за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №050901659876_10/23.09.2020г.
, потвърдени с Решение №323/08.10.2020г. на Директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив. Претендира разноски.
Ответникът, в писмено становище, депозирано чрез процесуален
представител излага съображения за неоснователност на жалбата и моли да се
отхвърли. При присъждане на адвокатско възнаграждение, счита, че същото следва
да се присъди минимален размер предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните и след преценка на представените доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложената административна преписка е, че на 21.09.2020 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин-Дунав-мост 2, органи по приходите при Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, резултатите от която проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901659876_1/21.09.2020г. Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка DAF с рег. № *** и ремарке с рег.№ ***. Водач на транспортното е бил NICOLAE CIOCIOI от Румъния. В хода на същата органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове (Наредба № Н-2/30.01.2014г.), като са снети данни за получателя, превозвача, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване. При проверката на основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК, на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол (ТСК). Действията са извършени в присъствието на водача на горепосоченото МПС – NICOLAE CIOCIOI от Румъния.
На 22.09.2020г. в 9:58ч. в Костиево, Индустриална зона Фермата, поставеното ТСК е отстранено, а в 10:49ч. е поставено ново ТСК с контролен № 0413558. Действията са обективирани в Протокол №050901659876_2/22.09.2020г.
На 22.09.2020г. в 14.00ч. в с.Строево, Стопански двор 2 ТСК с контролен №, 0413558 е отстранено и на МПС в 16:27ч. е поставено ново ТСК с контролен №0258763. Действията са обективирани в Протокол №050901659876_5/22.09.2020г.
На 23.09.2020г. в 12:58ч. в гр.Х., ул.“Г.К.“ – мястото на получаване на процесната стока, инспектори по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ са отстранили ТСК с контролен №0258763. Действията са извършени в присъствието на водача на МПС и на Т.М.О.в качеството му на управител, обективирани в Протокол №050901659876_9/22.09.2020г. Съгласно отразеното в протокола, при проверката е установено, че ТСК не е с нарушена цялост.
На 23.09.2020г. в 14.44ч., в присъствието на представляващия оспорващото дружество Т. М. О., е била извършена проверка на мястото на разтоварване/получаване на стоките с висок фискален риск. В хода на същата са осъществени действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. Констатирано е съответствие между декларираното и установеното количество стока. Извършено е установяване по чл.121а ал.2 от ДОПК. При справка в ПП “Система за управление на приходите“ за назначените по трудово правоотношение лица е установено, че в проверяваното дружество са назначени 5 лица за 07.2020г., 6 лица за 06.2020г. , 5 лица за 04.2020г. Направен е извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост , която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност. Прието е, че липсата на достатъчно наети по трудово правоотношение лица е показател за непостоянна (нетрайна) заетост на лица, от гледна точка на характера на трудовото правоотношение. Посочено е, че няма доказателства за наличие на достатъчно ангажиран персонал с цел обезпечаване на осъществяваните от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в немалък размер.
Посочено е също, че при проверка в информационните масиви на НАП са установени факти и обстоятелства относно „Тимекс - трейд“ ООД, даващи основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства на основание на чл.121а, ал. 3 вр. чл.121а, ал.2 от ДОПК, поради индикация за риск от неотчитане на приходи и намаляване на задълженията по ЗДДС, а именно: 1. Наличие на сделки между свързани лица – индикация за риск от неправилно определяне на данъчната основа; 2. Резултат от извършена проверка в обект за установяване на налични активи; 3. Опит за укриване на превоз на стоки с висок фискален риск, получател на които е анализираното лице, с цел избягване на фискален контрол.
С оглед горните констатации е обобщено, че проверяваното лице не изпълнява вменените му данъчно-осигурителни задължения / носи висок данъчен риск, поради което е направен извод, че събирането от него на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено. Посочено е, че е налице необходимост от представяне на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващо разпореждане със стоката.
От страна на органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК като е определено обезпечение в размер на 12 652,65 лв - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.
За горното е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901659876_10/23.09.2020г., обективираните в който действия са предмет на оспорване в настоящото производство.
Стоката е оставена на отговорно пазене от представляващия дружеството, за което е съставен Приемо-предавателен протокол за стоки №050901659876_12/23.09.2020г.
От страна на дружеството по сметка на ТД НАП Пловдив е направен превод за обезпечение в размер на 12652,65 лв в полза на ТД на НАП Пловдив, с оглед на което иззетата с протокол №050901659876_10/23.09.2020г стока е освободена. Действията по освобождаването са обективирани в Протокол №050901659876_14/24.09.2020г.
В срока по чл.
41, ал. 1 във вр. с чл.
127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните
действия на органите по приходите. С
Решение №323/08.10.2020г. на действащата За Директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив М.М.П.-С., съгласно Заповед №ЗЦУ-ОПР-9/25.09.2019г. на Изпълнителния
директор на НАП, жалбата на „Тимекс
- трейд“ ООД е отхвърлена.
За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитирания по-горе Протокол №050901659876_10/23.09.2020г. Посочил е, че налице хипотезата по чл.121а ал.3 вр. ал.2 от ДОПК, преценката за което е направена след извършен анализ на данни от информационните масиви на НАП и цялостен анализ на фискалното поведение на дружеството. В решението са изложени данни, че дружеството има едва 5 бр. вписани действащи трудови договори, което налага извод, че проверяваното лице не разполага с достатъчна кадрова обезпеченост , която да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му дейност и обезпечаване на осъществяваните от него търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в немалък размер. Прието е, че липсата на достатъчно наети по трудово правоотношение лица е категорична индикация за наличие на затрудненост при реализиране на търговската дейност на дружеството, който факт свидетелствал едновременно и за наличие на непостоянна и нетрайна заетост на лице в проверяваното дружество и всичко това налагало извод, че е налице действителна необходимост от налагане на обезпечителни мерки.
Решаващият орган е посочил също, че е установено наличие на сделки между свързани лица – индикация за риск от неправилно определяне на данъчната основа, в подкрепа на което е отбелязал, че с най-голям относителен дял на покупките от доставчици в страната е „Хайриш-2004“ЕООД – свързано лице с анализираното дружество и явяващо се клиент на „Тимекс - трейд“ ООД.
В решението са изложени и съображения във връзка с посочения в Протокол №050901659876_10/23.09.2020г. мотив за необходимостта от предприемане на действия за предварително обезпечаване – резултат от извършена проверка в обект за установяване на налични активи. Коментирани са резултатите от проверки, извършени на 31.07.2020г. и на 03.08.2020г. за установяване на налични активи – стокови наличности. Посочено е , че са установени разлики между констатираните количества стоки в трите обекта на проверяваното дружество и количествата стоки по представените счетоводни данни. Установените разлики са възприети като индикация за укрити доходи от продажби.
В решението е коментирано и поведението на водача на превозното средство, с което е транспортирана процесната стока като е посочено, че е налице опит за укриване на превоз на стоки с висок фискален риск, получател на които е проверяваното лице.
Въз основа на така изложеното, решаващият орган е приел, че са налице индикации, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, което налага, зада се защити интереса на фиска и да се гарантира събирането на тези данъци – ДДС и ЗКПО, да се наложат мерките, предвидени в чл.40 от ДОПК като се изиска съответното обезпечение. Направен е извод, че са налице всички законови предпоставки за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства, като стриктно е бил спазен редът за налагането им; протоколът за предприемане на тези действия е издаден в съответствие с целта на закона, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, в предвидената от закона форма и от компетентен орган кат осъдържа всички изискуеми реквизити по чл.50 ал.2 от ДОПК.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 41, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 127ж от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу неблагоприятен за него административен акт, след изчерпан административен ред за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК). В тази връзка, по делото е представена като доказателство заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката, в изрично изброените в ал.1 хипотези , а според ал. 2 на разпоредбата хипотези мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Наред с това си правомощие, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите, съгласно чл. 121а, ал.3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по – малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
В хипотезата на чл. 121а, ал.3 от ДОПК, органът по приходите действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което отправянето на предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки от публичен изпълнител, зависи от неговата преценка. Тълкуването на нормата, обаче, налага извод, че не така стои въпросът с мерките за обезпечаване на доказателства, в който случай органът по приходите действа в условията на обвързана компетентности и е задължен да обезпечи съответните доказателства, включително веществени такива, при наличието на предпоставките по чл. 121а, ал.1 и ал. 2 от ДОПК.
Съдът намира, че действията на органите по приходите са осъществени в противоречие с материалния закон.
В случая органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл.121а ал.3 вр. ал.2 от ДОПК. Посочените в тази връзка обаче факти и обстоятелства не обосновават извод, че при последващо разпореждане със стоката, за събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Не става ясно как броят на наетите по трудово правоотношение лица в дружеството би рефлектирал върху невъзможността или затруднението за събирането на дължимите за процесната стока данъци. Споделят се изцяло доводите в жалбата, че законът не поставя изискване за необходима численост на персонала във връзка с осъществяваната от дружеството дейност. Извършването на търговия със стоки с висок фискален риск по никакъв начин не задължава търговеца да разполага с определена численост на персонала, извън необходимия такъв за нормалната му търговска дейност. В протокола, обективиращ оспорваните действия, както и в потвърждаващото ги решение, не са изложени относими съображения, които да налагат извод за липса на кадрова обезпеченост на дружеството. Не се сочи и не става ясно каква численост на персонала се възприема от органите по приходите като „достатъчна кадрова обезпеченост“ на дружеството.
Не става ясно също защо е прието, че събирането на дължимите за процесната стока данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено по причина установено наличие на сделки между свързани лица. В тази насока в протокола, обективиращ процесните действията по обезпечаване, както и в решението на директора на ТД на НАП-Пловдив не са изложени конкретни съображения. Сделките между свързани лица действително предполагат риск от отклонение от данъчно облагане. Това принципно положение обаче не означава автоматично, че във всички случаи на такива сделки е налице отклонение от данъчно облагане. В тази връзка следва да се има предвид представения Протокол №П-16002620108834 – 073 – 001/25.09.2020 от ПУФО. Видно от същия, сделките между проверяваното дружество и свързаното с него лице „Хайриш-2004“ЕООД са били обект на проверка, при която не са констатирани нарушения, респ. не са установени обстоятелства и факти, обосноваващи извод за риск от неправилно определяне на данъчната основа , а оттам и за риск от отклонение от данъчно облагане. Този протокол е бил представен при обжалването по административен ред, но по никакъв начин не е коментиран, нито е взет предвид от решаващия орган.
Наред с горното съдът намира, че необходимостта от предприемане на процесните действия по обезпечаване няма как да бъде обоснована с резултати от извършена проверка в различни обекти на дружеството за установяване на налични активи. Изложените в потвърждаващото решение доводи в тази насока касаят предходна дейност на дружеството, но не и конкретната доставка.
Не на последно място следва да се посочи,че необходимостта от предприемане на процесните действия по обезпечаване не може да бъде обосновавана с поведение на трето лице - водач на превозно средство, чиито действия са възприети като опит за укриване превоз на стоки с висок фискален риск с получател – проверяваното дружество. В конкретния случай е видно от представения ЧМР, че превозът на процесната стока не е осъществен от анализираното дружество. От друга страна данните, посочени във връзка с коментираното поведение на водача на МПС – дата на фискален контрол, количество стока, превозно средство, с което е осъществен транспортът, дата на ЧМР, изобщо не касаят конкретната доставка.
Наред с това, липсват каквито и да е доказателства за това, че процесните стоки, представляващи стоки с висок фискален риск, сами по себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали (както изисква ДОПК). Нито протоколът, обективиращ оспорените действия, нито потвърдителното решение сочат подобни бъдещи данъчни задължения на дружеството – жалбоподател. В тази връзка следва да се има предвид, че мерките по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол. Следователно тези мерки целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са "вземанията за данъци, които биха възникнали". Преценката за това следва да е основана на конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и предположения.
Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Неизлагането на относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал.3 вр. ал. 2 от ДОПК, води до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, което в случая води до нарушение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че предприетите действия на органи по приходите следва да се отменят.
При този изход на производството, на основание чл. 161 ал. 1 изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 950 лв., от които 900 лв договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат и 50 лв заплатена държавна такса, съгласно представен списък. Не е налице основанието по чл.161 ал.3 от ДОПК. Изплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му надвишава незначително минималния такъв по чл.8 ал.1 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ действия по обезпечаване на доказателства на
органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, обективирани в
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901659876_10/23.09.2020г. , издаден от А.Й. Д.– старши инспектор
по приходите и И.Г. И.– старши инспектор по приходите в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение №323/08.10.2020г.
на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Тимекс - трейд“ ООД – с. Д.Б., общ.С., обл.Х., ЕИК ***, представлявано от Т.М.О.и А.Ш.Х.– заедно и поотделно, направените по делото разноски в размер 950.00 (деветстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
Съдия: