№ 153
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 11/13.01.2022г. по нохд № 4292/21г., състав на
Пловдивския районен съд е признал подсъдимия А. И. П. за виновен по
чл.144, ал.3 НК и го осъдил на една година лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на така определеното
наказание с изпитателен срок от три години.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с Решение №
224/25.08.2022г. по внохд №896/22г. на Окръжен съд Пловдив присъдата била
изменена, като на подсъдимия било наложено наказание „пробация“. В
останалата си част присъдата била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от подсъдимия.
Изложените в искането доводи очертават само касационното основание по
1
чл.348, ал.1, т.2 НПК. Оплакванията са насочени към допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани със законността на въззивния
състав. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първинстанционния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че претенциите за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са
неоснователни.
Защитата на осъдения поддържа искането си. Съществено процесуално
нарушение съзира в участието на съдиите С. Ц. и Е. Р. във въззивния състав
решил делото по същество, за които счита, че са предубедени от изхода му,
защото са взели участие във въззивен състав, постановил определение №
462/28.09.2021г. по вчнд № 1963/21г. на Окръжен съд Пловдив. Иска се
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първинстанционния съд.
Подсъдимият иска присъдата да бъде отменена.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Доводите за това основание на касатора не намират опора в делото.
Критиката, че въззивното решение е постановено от незаконен състав е
неоснователна. Няма спор, че съдиите С. Ц. и Е. Р. са взели участие в
съставите по вчнд № 1963/21г. и по внохд № 896/22г. и двете на Окръжен съд
Пловдив. Касаторът не е съобразил обаче характера на първото по ред
въззивно производство, това по вчнд № 1963/21г., от което извежда доводите
си за незаконност на съдебния състав. Това производство е било образувано
по въззивна жалба на защитника на осъдения срещу определението на
Районен съд Пловдив от 09.09.21г. по нохд № 4292/21г. в частта му относно
отказа на съда да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокуратурата за отстраняване на допуснати според защитата съществени
процесуални нарушения. По него е било постановено определение №
2
462/28.09.2021г. от съдебен състав с председател съдията Х. С. и членове
съдиите С. Ц. и Е. Р.. Съдът е намерил жалбата на адв. Е. за неоснователна и е
потвърдил обжалваното първоинстанционно определение. Изложил е
съображения, че обвинителния акт отговаря по форма и съдържание на
изискванията на чл.246 НПК и претендираните от защитата на касатора
процесуални нарушения не са налични. Това съдът е сторил без да коментира
доказателствата и без да навлиза по същество на делото.
Тук е местото да се отбележи, че в дoĸтpинaтa и cъдeбнaтa пpaĸтиĸa
вĸлючитeлнo и нa EСПЧ, пoнятиeтo „бeзпpиcтpacтнocт“, oзнaчaвa липca нa
пpeдyбeждeниe или пpиcтpacтиe, ĸoeтo в ĸoнтeĸcтa нa пpaвoтo нa cпpaвeдлив
пpoцec пo чл. 6, § 1 EKЗΠЧOC oзнaчaвa и пpaвo нa eфeĸтивeн дocтъп дo
нeзaвиcим и бeзпpиcтpacтeн cъд, cъздaдeн в cъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa. Πocoчвa
се още, чe пo дeлoтo „Kипpиaнy cpeщy Kипъp“ /2005 г./ cъдът e paзгpaничил
двa видa cлyчaи, пpи ĸoитo e възмoжнo дa имa нapyшeниe нa изиcĸвaнeтo зa
бeзпpиcтpacтнocт, a имeннo: тaĸивa, пpи ĸoитo e нaлицe или „фyнĸциoнaлнo“
или „личнo“ пpиcтpacтиe. Пъpвия cлyчaй е при yпpaжнявaнeтo нa paзлични
фyнĸции в paмĸитe нa cъдeбния пpoцec от eднo и cъщo лицe, което е в
йepapxичecĸи или дpyги вpъзĸи c yчacтниĸ в пpoизвoдcтвoтo и това поражда
ocнoвaтeлни cъмнeния oтнocнo личната му oбeĸтивнa бeзпpиcтpacтнocт, а от
там и тази нa cъдa. Bъв втopия cлyчaй въпpocът e дaли личнoтo пoвeдeниe нa
cъдия пoвдигa тaĸивa cъмнeния или coчи нa дeйcтвитeлнo пpиcтpacтиe, тaĸa
чe дa ce зacягa ĸaĸтo oбeĸтивнaтa, тaĸa и cyбeĸтивнaтa бeзпpиcтpacтнocт. В
тази връзка са и решенията по делата "Пиерсак", "Де Кюбер", "Пфайфер и
Планкъл", "Хозчилд", "Падовани" и "Нортиер", в които ЕСПЧ приема, че не
може обективно да съществува достатъчно безпристрастност на съд, в състав
на който е участвал съдия, който е вземал решение и се е произнасял по
доказателствата за вина по делото.
В настоящия казус не е налична нито една от посочените хипотези.
Няма данни по делото съдиите С. Ц. или Е. Р. да са проявили
„фyнĸциoнaлнo“ или „личнo“ пpиcтpacтиe или да са обсъждали доказателства
за виновно поведение на касатора при постановяване на определението по
вчнд № вчнд № 1963/21г. При това положение за предубеденост и незаконен
състав не може да се говори.
Други оплаквания за наличие на останалите касационни основания не
3
са направени в искането за възобновяване на делото, поради което
настоящият състав не намира за необходимо да се произнася по въпросите
правилното приложение на материалния закон и справедливостта на
наложеното наказание.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения А. И. П. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. П. за възобновяване
на наказателното производство по внохд №896/22 на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4