Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Ловеч, 25.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм.д. № 416/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.215, ал.1 и чл.193 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на Г.Р.К.
с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********, и
двамата с посочен постоянен адрес ***,
подадена против Отказ на Кмета на община Троян да издаде заповед за прокарване
на мрежи и съоръжения до имот с идентификатор № 03486.108.78 по КК на с. Бели Осъм,
общ. Троян.
Жалбоподателите се легитимират като собственици на
поземлен имот с идентификатор № 03486.108.78, ведно с находящите се в него
сгради в с. Бели Осъм, община Троян. Сочат, че по повод подадена от тях молба от
28.09.2021г. до Кмета на община Троян е налице мълчалив отказ от страна на
административния орган да издаде исканата от тях заповед за учредяване право на
прокарване на отклонение от мрежите за водоснабдяване и електроснабдяване до
притежавания от тях ПИ № 03486.108.78 през съществуващите трасета и съоръжения
в ПИ с идентификатор 03486.108.71, собственост на К.Б. К.. Излагат също, че на
05.11.2021г. Кметът на община Троян изрично е отказал издаване на поисканата от
тях заповед, като ги уведомил с писмо с изх. № ССЕВ-532/1 от 05.11.2021г., че
няма да бъде започната процедура по учредяване на право на прокарване на мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура през имот с идентификатор № 03486.108.71,
тъй като по отношение на същия и на съседния му ПИ № 03486.108.72 е допуснато
изработването на проекти за изменение на подробните устройствени планове. В
тази връзка се сочи, че по отношение на изричния отказ намира приложение чл.58,
ал.3 от АПК.
В жалбата се развиват доводи досежно наличие на
предпоставките, обуславящи учредяване на право на прокарване по чл.193 от ЗУТ
по съществуващи в ПИ 03486.108.71, но прекъснати от новия му собственик,
трасета на довеждащата електропреносна и водопреносна мрежа до ПИ № 03486.108.78.
Претендират отмяна на отказа на Кмета на община Троян и връщане на преписката
на административния орган за издаване на исканата от тях заповед, както и присъждане
на направените по делото разноски.
В открито с.з. от 11.01.2022г. процесуалният
представител на жалбоподателите изрично уточнява, че се иска отмяна на
мълчаливия отказ и на последвалия изричен отказ на кмета на община Троян.
В съдебно заседание оспорващият Г.К. се явява лично, оспорващата
С.К. редовно призована не се явява. Двамата се представляват от упълномощен адвокат,
който развива доводи за отмяна за отказа на Кмета на община Троян да издаде исканата
заповед и връщане на преписката на административния орган. Претендират разноски
съгласно представен списък.
Ответникът – Кметът на община Троян в съдебно
заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по повод
подадена от Г.Р.К. и С.С.К. ***-532/28.09.2021г. (л.7-10).
От съдържанието на същата се установява, че молителите в качеството си на
собственици на ПИ с идентификатор № 03486.108.78, ведно с намиращите с в него
сгради с идентификатори 03486.108.78.1 и 03486.108.78.3, са поискали от Кмета
на община Троян да издаде заповед за учредяване на право на прокарване на
отклонение от мрежите за водоснабдяване и електроснабдяване до притежавания от
тях имот през съществуващите трасета и съоръжения в поземлен имот с
идентификатор № 03486.108.71 – собственост на К.Б. К.. Заявителите са
обосновали искането си за прокарване на отклоненията именно по това трасе, тъй
като там имало изградени електроснабдителна и водоснабдителна мрежа, като
последните били прекъснати от новия собственик на ПИ № 03486.108.71 след
придобиването му.
Видно от нотариална покана от 11.08.2020г. (л.17-19), Г.К.
и С.К. са поканили собственика на ПИ № 03486.108.71 за сключване на договор за
възмездно учредяване на право на преминаване
до ПИ № 03486.108.78 през ПИ № 03486.108.71. В отговор К.К.
е изпратил нотариална покана от 17.08.2020г. (л.20-21) до сем. К. и кмета на
община Троян, в която изрично е заявил, че не желае да сключи със сем. К.
искания от тях договор и не дава съгласие кметът да издаде заповед за преминаване през имота му.
С писмо с изх.№ ССЕВ-532/1 от 05.11.2021г. (л.24) Кметът
на община Троян се е произнесъл по подадената от Г.К. и С.К. молба с вх.№
ССЕВ-532/28.09.2021г., като ги е уведомил, че собственикът на ПИ № 03486.108.71
К.К. е подал заявление за допускане изработването на
проекти за подробни устройствени планове за имоти с идентификатори 03486.108.71
и 03486.108.72, кв. 108, с. Бели Осъм, като заявлението е било разгледано от
Общинския експертен съвет по устройство на територията и е получило положително
становище. С оглед на това е отказано започването на процедура по молбата на
сем. К. за учредяване право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имот с
идентификатор 03486.108.71 по кадастралната карта на с. Бели Осъм. Писмото е
получено от С.К. и Г.К. на 11.11.2021г., видно от
известията за доставяне на л.25 от делото.
В съответствие с молбата на С.К. и Г.К. за учредяване
право на преминаване през поземлен имот с идентификатор 03486.108.72 и за учредяване
на право на прокарване на отклонение от мрежите за водоснабдяване и
електроснабдяване до притежавания от тях имот през съществуващите трасета и
съоръжения в имот № 03486.108.71, в писмото си Кметът на община Троян е отказал
и започване на процедура за учредяване
право на преминаване. Срещу писмото в тази му част, касаеща процедура по
чл.192 от ЗУТ, К. са подали отделна жалба, по която в Административен съд Ловеч
е образувано неприключилото към момента адм. дело № 417/2021г., и в която съдът
дължи произнасяне по отказа за започване на тази процедура.
По делото ответникът е депозирал преписката по
издаване на обжалвания административен акт, както и скици на поземлени имоти с
идентификатори 03486.108.71, 03486.108.78 и на съседните им такива; заверени
копия от техническо задание по чл.125 от ЗУТ за изработване на подробен
устройствен план за регулация и застрояване за частично изменение на
застроителния и регулационен план на парцел III-71,72, кв.108 (поземлен имот № 03486.108.71 и
03486.108.72) по регулационния план на с. Бели Осъм, общ. Троян;
препис-извлечение от протокол №19/20.10.2021г., в който е обективирано решение
№2 на ОЕСУТ при община Троян и др.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект, което е депозирало
заключение с вх.№ 1168/14.03.2022г. (л.107-110). От същото се установява, че предложеното от оспорващите трасе е старото трасе, по което са били прокарани
водопровода и ел. захранването към ПИ с идентификатор 03486.108.78.
Това трасе остава почти в средата на поземления
имот, който ще се обособи след
обединяването на ПИ с идентификатори 03486.108.71 и 03486.108.72, каквото
инвестиционно намерение е заявил собственика им, когато е поискал разрешение за
изработване на изменение на ПУП-ПРЗ от Кмета на община Троян. Според вещото
лице, предложеното от оспорващите трасе под така наречения път значително
влошава условията на застрояване в бъдещия урегулиран поземлен имот, тъй като е
почти в средата на територията, определена като възможна за застрояване в
приложения ПУП- ПРЗ за ПИ 03486.108.71 и 03486.108.72.
Вещото лице е констатирало,
че трасето, в което се намират прекъснатите електропроводи и водопроводи и по
което оспорващите предлагат да се учреди право на прекарване е икономически
най-изгодно, но влошава условията за застрояване на бъдещия урегулиран поземлен
имот на К.К., поради което трасетата
им следва да бъдат изместени така, че
да не препятстват застрояването и ползването на поземления имот, през който ще
бъдат прокарани. В
експертизата вещото лице е направило алтернативни предложения за прокарване на
отклоненията, като счита, че трасето на проводите трябва
да мине до имотната граница или извън зоната на застрояване, определена с
ограничителни линии на застрояване за бъдещия УПИ, който ще се образува от ПИ 03486.108.71 и 03486.108.72, или извън зоната на застрояване на УПИ IV от кв. 108.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд по местонахождението
на имота, от лица с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен
интерес – адресати на оспорения отказ. Жалбата е редовна по отношение на форма
и съдържание. Същата е подадена в срок с оглед разпоредбата на чл.58, ал.3 от АПК – след мълчаливия отказ е последвал изричен такъв, доведен до знанието на
оспорващите преди подаване на жалбата. Видно от заверените копия на известия за
доставяне на л.25 от делото, писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. на кмета на
община Троян е връчено на С.К. и на Г.К. на 11.11.2021г.,
а депозираната от тях жалба пред административния орган е от 12.11.2021г., т.е.
в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Съобразно
константната практика на ВАС по приложението на чл.58, ал.3 от АПК, ако е
оспорен мълчалив отказ по искане за издаване на административен акт и последва
изрично произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме и
да й се даде ход като жалба и срещу изричния отказ, с оглед на което жалбата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от
правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт.
Писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021 г. на Кмета на
община Троян е издадено от компетентния за това орган, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно чл.193 от ЗУТ. Материалната и
териториалната компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и
съдът не констатира допуснати нарушения в тази връзка. Компетентността на
органа да издава заповеди, съответно да постановява откази за издаване на
заповеди по чл.193, ал.3 от ЗУТ произтича от същата разпоредба, с оглед на
което процесният отказ, обективиран в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021 г.
на Кмета на община Троян, е издаден от компетентен административен орган.
Обжалваният административен акт е издаден обаче при
неспазване на установената форма и при наличие
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Налице са
основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в
акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са
налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със
съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания
акт, а налице ли са посочените в обжалвания отказ фактически обстоятелства и
правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на
регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на
съответната нормативна разпоредба. Следователно материалната законосъобразност
на административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и
юридическо формулирано съдържание.
В настоящия случай, в обективирания в писмо с изх. №
ССЕВ-532/1/05.11.2021г. изричен отказ на Кмета на община Троян липсва посочване
на каквито и да било правни основания за издаването на същия. Административният
орган се е обосновал единствено с обстоятелството, че в общинска администрация
има подадено заявление за допускане изработването на проекти за изменение на
подробни устройствени планове за имоти 03486.103.71 и 03486.108.72, кв. 108, с.
Бели Осъм, като това заявление е получило положително становище при
разглеждането му от ОЕСУТ.
Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В разглеждания случай, административният орган не е
посочил правни основания за издаването на оспорения отказ, а изложените
фактически такива са крайно лаконични. В уведомителното писмо на Кмета на
община Троян няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за
отказ за издаване на исканата заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ за прокарване на
отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Нещо
повече – след като е бил сезиран с една молба, инкорпорираща две искания с
правно основание чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през
чужд имот и на основание чл.193, ал.3 от ЗУТ за прокарване на отклонения от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот, не е
ясно дали същите са разглеждани едновременно или поотделно, съответно
лаконичните мотиви на отказа и двете процедури ли касаят или само една.
С оглед горното, административният орган е допуснал
съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото
има мотиви, но същите не са изчерпателни и с предвиденото законово съдържание.
За да се счита изпълнено това изискване, след като оспореният акт съдържа отказ
за започване на процедура по молбата на сем. К. за учредяване на право на
прокарване, то е следвало в мотивите му да се съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на законово регламентираните материалноправни предпоставки по чл.193
от ЗУТ за така постановения отказ.
По аргумент от Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г.
по тълкувателно дело № 4/2002г. на Върховния административен съд и Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
съд, актът се приема за мотивиран, ако конкретните съображения за издаването му
се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ,
т.е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка. Следователно
неизлагането на мотиви в самия административен акт не винаги съставлява
съществено нарушение и не винаги актът се приема за немотивиран, но в случая от
представените по делото доказателства липсват каквито и да било действия от
страна на кмета да е възложил разглеждането на молбата на съответните експерти
от ОЕСУТ или общинската администрация, което компетентно становище да приеме и
което да бъде извлечено за мотив на постановения отказ. Цитираното от него в
отказа решение на ОЕСУТ не касае молбата на К., а само допускане на изработване
на изменение на ПУП-ПРЗ, т.е. дори не е имало и приет и одобрен ПУП-ПРЗ, на
който да се позове АО.
Изискването за мотивиране на административните актове,
в т.ч. чрез излагане на правни и фактически основания, обезпечава правилно
упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на
страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за
постановения отказ, за да може съдът да провери и установи дали са налице или
не основанията за издаване на искания акт, съответно законосъобразен ли е
отказът. Както бе изложено, в случая административният орган не е посочил
правни основания за издаването на оспорения отказ, а изложените фактически
такива са крайно лаконични, поради което съдът е в невъзможност да упражни
контрол за законосъобразност.
При постановяването на изричния отказ, обективиран в
писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. на Кмета на община Троян, са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателите. Съществено
нарушение на административно производствените правила е това нарушение, което
създава вероятност за неистинност или непълнота на установените факти, от
значение за разпоредените с акта правни последици.
В депозираната от сем. К. молба от 28.09.2021г. до Кмета
на община Троян, по повод на която е постановен обжалвания изричен отказ,
обективиран в писмо с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г., се съдържа искане за
издаване на заповед и по чл.193, ал.3 от ЗУТ.
Съгласно горната разпоредба, когато не е постигнато
съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е
явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени
имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Доколкото учредяването на сервитутното
право върху имоти частна собственост на физически и юридически лица, в
хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ – по административен ред и с акт на
административен орган, представлява едно принудително ограничаване правото на
собственост на тези лица, законът изрично регламентира условията, при които е
допустима административна намеса, като изключение от принципа за договорно
уреждане на отношенията. Тези условия съставляват нормативно предвидените
материалноправни предпоставки, с наличието на които законът свързва упражняването
на правомощието по чл.193, ал.3 от ЗУТ, за учредяване по административен ред и
със заповед на кмета на общината на право на прокарване на отклонения от общите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, а именно:
1. да не е постигнато съгласие между лицето, в чиято полза се учредява
сервитута и собствениците на имотите, през които ще се осъществи прокарването;
2. друго техническо решение за прокарване на отклонението да е явно
икономически нецелесъобразно и 3. с прокарването на отклонението да не се
влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се препятства
установения начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи
или съществуващи сгради (чл.193, ал.3 и ал.5 от ЗУТ).
По подаденото заявление няма данни да е било образувано
административно производство за проверка на условията по чл.193, ал.3 и ал.5 от ЗУТ. По какъв начин и с какви средства ще бъде извършена тази проверка,
законодателят не определя, изборът е на административния орган. В представената
по делото административна преписка във връзка с издаването на обжалвания отказ,
липсват каквито и да е било данни дори и като индиция, още по-малко доказателства,
че преди подаването на заявлението до Кмета на община Троян не е постигнато
съгласие между тези собственици за учредяване на право на прекарване на
отклонения от мрежите, като едва след това може да се пристъпи към уреждане на
въпроса с начините и средствата на административната принуда – учредяване на
право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура със заповед на кмета. Ако е имало доказателства за несъгласие от
страна на собствениците на засегнатите имоти, не е ясно какви документи са били
разгледани от административния орган (такива нито са цитирани в отказа, нито са
приложени към преписката).
Административният орган не е изпълнил и задължението
си по чл.35 от АПК да издаде акта, след като обсъди всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Липсват каквито и да е било установявания
за съществуването на материалноправните предпоставки, с които законът свързва
издаването на заповед, съответно отказ от кмета на общината за учредяване право
на прокарване в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ. Всъщност административният
орган изобщо не е изследвал въпроса налице ли са условията за упражняване на
административната намеса – непостигнато съгласие между собствениците на
поземлените имоти и друго техническо решение да е явно икономически
нецелесъобразно. Като не е изследвал всички посочени по-горе обстоятелства, Кметът
на община Троян е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон.
В случая, преди да се постанови обжалваният отказ, е
било дължимо да се установи на първо място налице ли е непостигнато съгласие
между собствениците на поземлените имоти, и след това как се засягат имотите, влошават
ли се условията на застрояване, има ли друго техническо решение и как ще се
засегнат разрешени строежи или съществуващи сгради.
В молбата си до Кмета на община Троян оспорващите са
посочили, че с оглед проведения съдебен спор е невъзможно да се постигне
съгласие със собственика на ПИ № 03486.108.71 и правото на преминаване да бъде учредено с договор с нотариална
заверка на подписите по реда на чл.192, ал.1 от ЗУТ. Цитирали са и
нотариалните покани, касаещи правото на
преминаване. В молбата обаче не е посочена невъзможност за постигане на
съгласие за учредяване на право на
прокарване на мрежи и съоръжения през имота на К., нито са приложени
някакви доказателства, установяващи такава невъзможност. Следователно
административният орган е бил длъжен да изиска от оспорващите да представят
документи за горното, доколкото непостигането на съгласие между собствениците
на поземлените имоти е основната и най-важна предпоставка изобщо да се разгледа
искането на К..
В нарушение на специалните разпоредби на ЗУТ, в
оспорения отказ липсват каквито и да било мотиви и относно техническата
целесъобразност на направеното искане и техническото решение на правото на прокарване.
Изобщо не е обсъден въпросът влошават ли се условията за застрояване на
служещия поземлен имот, препятства ли се установения начин на трайното му
ползване и засягат ли се разрешени строежи или съществуващи сгради (арг. от чл.193,
ал.5 от ЗУТ). Посочването в отказа, че
ОЕСУТ е дал положително становище за допускане
изработването на проекти за изменение на ПУП за имоти 03486.108.71 и
03486.108.72 е бланкетно и не е достатъчно, за да установи липсата на
предпоставките за исканото учредяване. Както се посочи, липсват установявания
за съществуването или липсата на материалноправните предпоставки, с които
законът свързва издаването на заповед, съответно отказ от кмета на общината за
учредяване право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в хипотезата на чл.193, ал.3 от ЗУТ.
От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се
установи, че предложеното от оспорващите трасе е старото
трасе, по което са били прокарани водопровода и ел. захранването към ПИ с
идентификатор 03486.108.78, и същото
значително влошава условията на застрояване на предложения за образуване нов
имот, тъй като е почти в средата
на територията, определена като възможна за застрояване в приложения ПУП- ПРЗ
за ПИ 03486.108.71 и 03486.108.72. В депозираната СТЕ вещото лице е направило и алтернативни предложения
за прокарване на отклоненията, като счита, че трасето
на проводите трябва да мине до имотната граница или извън зоната на
застрояване, определена с ограничителни линии на застрояване за бъдещия УПИ,
който ще се образува от ПИ 03486.108.71 и 03486.108.72, или
извън зоната на застрояване на УПИ IV от кв. 108.
Заключението е надлежно
обосновано и съдът го кредитира като обективно и професионално изготвено, въпреки това обаче, събраните в хода на съдебното
производство данни не могат да послужат като средство за отстраняване на порока
във формата на административния акт. Това е така, тъй като е недопустимо да се
извършва допълване на мотивите на административния акт чрез доказателствени
действия в съдебното производство. Последните трябва да бъдат реализирани само
и единствено в рамките на предмета на доказване. Този предмет е очертан от
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, според която административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Цитираната разпоредба
ограничава съдебното установяване при проверката за материална
законосъобразност само до онези обстоятелства, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения административен акт. Не е допустимо
преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други
фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, още
повече такива, за първи път установени от съда, както и излагане на мотиви от
съда по един немотивиран от административния орган акт. Извеждането на
предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него
акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на
заместващи мотиви от съда е недопустимо. Докато правната квалификация на
оспореното правомощие от съда е възможна и дължима при изложени фактически
основания, дори ако правните не са посочени (както е в случая), обратното не е
вярно. Задължението по чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК налага обективирането в
административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти,
включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му
съставлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В подкрепа на
изложеното е и трайно установената практика на ВАС – така Решение №
4263/13.04.2020г. по адм. д. № 9766/2018г., II отд., Решение №
4269/13.04.2020г. по адм. д. № 389/2020г., VII отд., Решение №
10580/08.07.2019г. по адм. д. № 9900/2018г., IV отд., Решение № 5193/26.04.2017г.
по адм. д. № 7212/2016г., IV отд., Решение № 9406/09.10.2007г. по адм. д. №
6720/2007г., V отд. и др.
При постановяването на изричния отказ, обективиран в писмо
с изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. на Кмета на община Троян, са допуснати и други
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателите. Освен
да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, АО е следвало и да
събере съответните доказателства (чл.36, ал.1 от АПК) с цел правилно формулиране
на своя административен акт.
Изискванията на чл.59 от АПК са абсолютно
задължителни, тъй като касаят определянето на вида на акта, обема на правата
или задълженията, адресата/адресатите и т. н. Липсата на определени реквизити
практически препятства както защитата на засегнатото лице и възможността му да
разбере разпоредените с акта последици, така и провеждането на съдебния
контрол. Спазването на административнопроизводствените правила също е
задължително, тъй като обезпечава правото на защита и упражняване на останалите
права на страната.
Както вече се спомена и по-горе, липсата на фактически
и правни основания освен формата негативно засяга и административната процедура
по постановяване на акта, като прави невъзможно извършването на адекватна
преценка от съда за материалната законосъобразност на оспорения акт и
съответствието му с целта на закона. Допуснатите от административния орган
нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма
са толкова съществени, че правят и безпредметно обсъждането на съответствието
на акта с материалния закон – както бе изложено, недопустимо е съдът да
замества мотивите на органа или да излага мотиви вместо него.
По изложените съображения съдът намира жалбата на С.К.
и Г.К. за основателна, а оспореният изричен отказ за започване на процедура за
учредяване на право на прокарване по чл.193, ал.3 от ЗУТ, обективиран в писмо с
изх. № ССЕВ-532/1/05.11.2021г. на Кмета на община Троян, за постановен в нарушение
на изискванията за форма и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната му като
незаконосъобразен.
Преписката следва да се изпрати на Кмета на община
Троян, който да се произнесе по молба с вх. № ССЕВ-532/28.09.2021г. на Г.Р.К. и
С.С.К., с издаването на писмен акт при спазване на
законовите изисквания за форма и на приложимите административнопроизводствени
правила по ЗУТ и АПК, след като обсъди събраните доказателства, при
необходимост изиска допълнителни такива и постанови акта си при излагане на
конкретни и относими фактически и правни основания в съответствие с наличието
или липсата на материалноправните предпоставки по чл.193, ал.3 от ЗУТ.
При този изход на спора, на жалбоподателите се дължат
направените по делото и заявени в представения от ПП на жалбоподателите списък
на л.127 от делото разноски в общ размер 2250 лева, които са своевременно
поискани и доказани – за адвокатски хонорар от 1800 лв., изплатен изцяло и в
брой (ДПЗС на л.50-гръб и ДПЗС на л.51-гръб) и заплатен депозит за вещо лице в
размер на 450 лв. (л.95). От страна на ответника или неговия процесуален
представител не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в пълния му размер.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ на Кмета на община Троян да започне
процедура за учредяване на право на прокарване на мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през имот с идентификатор № 03486.108.71 по
кадастралната карта на с. Бели Осъм, обективиран в писмо с изх. №
ССЕВ-532/1/05.11.2021г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Троян за ново
произнасяне по молба с вх. № ССЕВ-532/28.09.2021г. на Г.Р.К. и С.С.К., при спазване на задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Троян с ЕИК ********* и адрес гр. Троян,
пл. „Възраждане“ №1, да заплати на Г.Р.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********,***,
сумата от 2250,00 (две хиляди двеста и петдесет) лева, направени по делото
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен
съд Ловеч пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: