Р Е Ш Е Н И Е
гр. Велинград,
08.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Мария Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 334 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 17-0367-002213 от 01.03.2018 г. на Началник РУ на МВР Велинград
е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, във
връзка с чл.638, ал.3 от КЗ на В.С. Л.-Г. с ЕГН: ********** *** за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ.
Срещу НП е подадена в срок жалба от В.С.
Л.-Г., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката
поддържа жалбата. Ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.
Ответникът по жалбата, редовно призован,
не изпраща представител. По делото с административнонаказателната преписка е
постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 15.11.2017 г. около 10.35 часа в община Велинград,
на път Втори клас № II-84 Варвара – Велинград, км 34+600, жалбоподателката управлявала
служебен лек автомобил марка „Лада“ 4x4
модел „Урбан“ с рег. № РА 5507 КА, собственост на Областна дирекция по
безопасност на храните – Пазарджик, когато е спряна за полицейска проверка от
свидетеля К.П.С. и колегата му М.А.Б. – и двамата на длъжност мл.
автоконтрольори към РУ на МВР Велинград. В автомобила заедно с жалбоподателката
се возил и свидетелят А.Т.Б.– също служител при ОБДХ Пазарджик. При проверката на
документите на водача и автомобила, полицейските служители установили, че за
последния няма сключена валидна към момента на проверката задължителна
застраховка „Гражданска Отговорност“ за 2017 г., за което С. съставил АУАН на
жалбоподателката. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
По делото са разпитани като свидетели
К.П.С. и М.А.Б., които потвърждават гореописаната
фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Те са ясни и
взаимно се допълват. Фактическа обстановка се потвърждава и от писмените
доказателства по делото. Видно от представените такива – договори за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
горепосочения автомобил, се установява, че автомобилът е имал сключена такава
застраховка, валидна за срок от 12.10.2016 г. до 12.10.2017 г., а след
проверката е сключена и нова действаща за времето от 12,00 часа на 15.11.2017
г. до 11:59 часа на 15.11.2018 г.
При тези данни от правна страна, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП и по същество се явява основателна. Атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение
на процесуалните правила. Аргументите в тази насока са следните:
Съгласно събраните доказателства категорично се
установява, че жалбоподателката е извършила процесното нарушение. Обжалваното
наказателно постановление обаче е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката
е наказана с наказание имуществена санкция. Съгласно чл.13 от ЗАНН за
административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните
административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В същото
време съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН: „В предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност“. Тълкувайки тези разпореди става ясно, че с имуществена
санкция могат да бъдат наказвани само юридически лица и ЕТ, но не и физически
лица. Жалбоподателката е физическо лице и не е ЕТ.
ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.57, ал.1, т.7 ЗАНН в НП следва да бъдат посочени видът и размерът
на наказанието. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК
и НПК, законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е
предвидил възможност за поправянето й. Недопустимо е в рамките на съдебния
процес да се санира подобен порок на наказателното постановление и да се
приеме, че видът на наказанието е глоба. Разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.7 от ЗАНН изисква да се посочи в НП законосъобразният вид и размер
на наложеното наказание, поради което посоченото различно такова е довело до съществено
процесуално нарушение, достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно. Нарушението е съществено, тъй като пряко касае правото на
защита на наказаното лице, като го затруднява. В тази насока е налице
многобройна и безпротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Велинград
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0367-002213 от 01.03.2018 г. на Началник РУ на МВР
Велинград, с което е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. на
основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.638, ал.3 от КЗ на В.С. Л.-Г. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: