РЕШЕНИЕ
Гр. София, 21.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова гражданско дело № 12399 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба,
подадена от М.Б.С. – длъжник по изпълнително дело № 2011841040299 по описа на
ЧСИ Н.М.срещу отказ на частния съдебен изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство, постановен с Разпореждане от 15.11.2018 г.
Жалбоподателят
поддържа, че действията на съдебния изпълнител са неправилни, тъй като по
отношение на жалбоподателя не са предприемани изпълнителни действия повече от 7
години. Поддържа, че е налице основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство да бъде прекратено по отношение на него. Моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено.
Взискателят
в производството „ЕОС М.“ ЕООД не е направило възражение срещу жалбата в законоустановения срок
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Н.М.е представил подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен
изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително дело № 2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М.е образувано на
26.01.2011 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2010 г. по
гр.д. № 31427/2010 г. по описа на СРС, 70 състав, с който Л.П.П.и М.Б.С. са осъдени да заплатят солидарно на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД сумата от 7250 лева –
главница по Договор за кредит от 30.06.2009 г., договорна лихва в размер на
821,88 лева, наказателна лихва в размер на 82,34 лева, заедно със законната
лихва от 30.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и 164 лева разноски за
държавна такса и 461 лева – адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване
на изпълнително производство взискателят е посочил
изпълнителните способи.
С молба
вх. № 8195/31.01.2011 г. г. взискателят е направил искане принудителното изпълнение да
бъде насочено към имот, собственост на длъжника М.Б.С.. С Разпореждане от 20.05.2011 г. частният
съдебен изпълнител е наложил запор върху притежавани от М.Б.С. леки автомобили.
С молба
вх. № 093538/27.06.2016 г. ЕОС М. ЕООД е
направил искане да бъде конституиран като взискател в
производството по изпълнителното дело на основание чл. 429 от ГПК като е
представил договор за цесия от 18.01.2016 г. На основание чл. 18 от ЗЧСИ е
възложил на частния съдебен изпълнител да извърши всички необходими действия за
събиране на вземането. С Постановление от 24.02.2017 г. ЕОС М. ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнително дело №
2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М..
На 15.11.2018
г. длъжникът М.Б.С. е направил искане изпълнителното производство да бъде
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като с Разпореждане от 15.11.2018
г. съдебният изпълнител е постановил отказ.
Съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на частния
съдебен изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство
по изпълнително дело № 2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М.и в този смисъл и
доколкото жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, то тя е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
В чл. 433, ал. 1,
т.1-8 от ГПК са предвидени основанията, при настъпването на които
изпълнителното производство се прекратява.
Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ и
т.н. С оглед на това липсата на активно
поведение от страна на взискателя има за последица прекратяване
на изпълнителното производство по право.
В настоящия случай от
доказателствата по изпълнителното дело се установява, че е налице поддържаното
от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представените доказателства по изпълнително дело №
2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М.е видно, че изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя, като с молба от 31.01.2011. е направено искане за предприемане на принудителни действия
за събиране на вземането чрез насочването им към недвижим имот собственост на
длъжника. Предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок е изтекъл в края на
работния ден на 31.01.2013 г. (четвъртък). Следващото извършено от взискателя действие е на 27.06.2016
г., когато новоконституираният взискател е възложил на частния съдебен изпълнител
извършване на изпълнителни действия. По делото не са ангажирани доказателства,
че между 31.01.2011 и 27.06.2016 г. взискателят е
правил други искания за принудителни действия. Следователно съдът намира за
установено поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване
на изпълнителното производство- поради това, че взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона,
независимо от това дали и кога е издадено постановление на съдебния изпълнител,
което има декларативно, а не конститутивно действие,
т. е. само прогласява вече настъпилото прекратяване. Ето защо правните
последици на прекратяването на производството по изпълнително дело №
2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М.на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са настъпили на датата, следваща тази, в която
е изтекъл двугодишния срок- 01.02.2013 г. Взискателят
е подал нова молба по изпълнителното дело на 27.06.2016 г., към който момент,
обаче, то вече е било прекратено по силата на закона, т. е. не е било висящо и
по него не могат да бъдат извършвани каквито и да било процесуални действия
както от страните, така и от съдебния изпълнител.
Предвид на
изложеното, обжалваният отказ на съдебния изпълнител, постановен на 15.11.2018
г., за прекратяване на изпълнителното производство, следва да бъде отменен и
вместо него да бъде постановено прогласяване прекратяването на изпълнителното
производство, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК на датата 06.02.2016 г.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба вх. № 097167/29.11.2018 г. на М.Б.С., ЕГН-**********,*** – длъжник по изпълнението, Разпореждане
от 15.11.2018 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М., на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА настъпило
по право прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №
2011841040299 по описа на ЧСИ Н.М., на датата 01.02.2013 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.