РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Силистра, 16.06.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 2 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 83, ал. 4 ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Жалбоподателят ЕТ „Г. – Г. Д.“, ЕИК *********, оспорва акт за дерегистрация по ЗДДС № 190992002672789 / 25.08.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Варна, Офис Силистра, и потвърден с решение № 272 / 11.12.2020 г. на ответника, с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С резолюция № 192692002518476 / 07.08.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна е възложена проверка за наличие на основания за дерегистрацията по ЗДДС на жалбоподателя.
В хода на проверката на жалбоподателя са връчени – съответно на 12.05.2020 г. и на 16.06.2020 г. – искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-03001920074267-040-001 / 12.05.2020 г. и № П-0300192074267-040-002 / 11.06.2020 г., с които са изискани множество документи и е определен 14-дневен срок за представянето им, считано от връчването на ИПДПОЗЛ.
Жалбоподателят е изпратил по електронен път част от изисканите документи, заведени от администрацията на ответника с вх.№ 5975 / 26.05.2020 г. и № 5975-1 / 09.06.2020 г. Видно от назначената експертиза, счетоводните документи, които не са представени на жалбоподателя в хода на проверка, са следните:
1. отчет за касовия апарат, изискан с т. 3 от ИПДПОЗЛ № П-03001920074267-040-001 / 12.05.2020 г.;
2. инвентаризационни описи за наличните активи към 31.12.2017 г., изискани с т. 8 от ИПДПОЗЛ № П-03001920074267-040-001 / 12.05.2020 г. и т. 3 от ИПДПОЗЛ № П-0300192074267-040-002 / 11.06.2020 г. (вещото лице отбелязва, че информацията от тези документи се съдържа в главната книга, която е представена по време на проверката);
3. отчет за приходите и разходите към 31.12.2017 г., изискан с т. 6 от ИПДПОЗЛ № П-03001920074267-040-001 / 12.05.2020 г.;
4. аналитични, синтетични и хронологични регистри, изискани с т. 7, т. 9, т. 10 и т. 20 от ИПДПОЗЛ № П-03001920074267-040-001 / 12.05.2020 г. и т. 4, т. 5 и т. 15 от ИПДПОЗЛ № П-0300192074267-040-002 / 11.06.2020 г. (вещото лице отбелязва, че информацията от тези документи се съдържа в главната книга, която е представена по време на проверката).
На 22.07.2020 г., т.е. след изтичането на 14-дневния срок, считано от връчването на ИПДПОЗЛ № П- 0300192074267-040-002 / 11.06.2020 г., жалбоподателят е подал молба за продължаване на срока за представяне на изисканите документи на основание чл. 25 ДОПК. По повод на тази молба е било издадено решение № П-03001920074267-106-001 / 22.07.2020 г., в което е обективиран отказ за продължаване на срока поради просрочие на молбата.
С акт за дерегистрация по ЗДДС № 190992002672789 / 25.08.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, е прекратена регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя на основание чл. 176, т. 6 ЗДДС, тъй като жалбоподателят не е представил или не осигурил достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от орган по приходите
Гореописаният акт е потвърден с решение № 272 / 11.12.2020 г. на ответника.
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия – на оптичен носител – от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя като приложение към съобщение на 05.04.2021 г. Преди това, с определение от 18.02.2021 г., бе указана на жалбоподателя възможността да изрази становище по приемането на гореспоменатите електронни документи. С молба вх.№ 720 / 04.06.2021 г. жалбоподателят заяви, че не се противопоставя на приемането на електронните документи, поради което последните бяха допуснати като доказателства по делото в съдебно заседание на 08.06.2021 г.
Съдът счита, че оспореният административен акт е издаден компетентен орган, при съобразяване на нормативните изисквания за компетентност, форма, административно производствени правила и цел на закона. Спазен е и материалният закон, защото, след като не са били представени в срок описаните по-горе счетоводни документи, органът по приходите е бил поставен в невъзможност да прецени дали са налице законовите представки, свързани с регистрацията по ЗДДС. Тази невъзможност е била преодоляна чрез предвидената в разпоредбата на чл. 176, т. 6 ЗДДС санкция за неизправното лице. Предпоставките за налагане на тази санкция са били налични към датата на издаване на обжалвания акт за дерегистрация по ЗДДС, поради което следва да се приеме, че авторът на акта е действал съобразно предписаното в гореспоменатата разпоредба.
Неоснователни са развитите от жалбоподателя доводи. 1/ Оспореният административен акт е надлежно мотивиран, тъй като в него са посочени основанията (фактическо и правно), визиращи хипотезата на чл. 176, т. 6 ЗДДС. Вярно е, че в акта за дерегистрация по ЗДДС не са изброени документите, които не са били представени от жалбоподателя, но това е сторено в мотивите на решение № 272 / 11.12.2020 г. на ответника. Подобно саниране на порок във формата е допустимо от гледна точка на тълкувателната юриспруденция, която приема следното: „Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред“ (тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г., ОСГК на ВС). 2/ Част от документите, изискани от данъчната администрация, нямат счетоводен характер, поради което в настоящото решение са взети предвид единствено изисканите счетоводни документи, тъй като – в контекста на чл. 176, т. 6 ЗДДС – само те са правнорелеванти. 3/ Здравословните проблеми на жалбоподателя не биха могли да обосноват довод за несъразмерност на разпореденото с оспорения административен акт, при положение че данъчната администрация е изискала два пъти съответните документи, а жалбоподателят е представил само част от тях, без да се възползва в срок от възможността по чл. 25 ДОПК. 4/ Както отбелязва вещото лице, част от данните, отразени в изисканите и непредставени счетоводни документи, се съдържат в своевременно представената главната книга. Това обаче не е достатъчно. Защото, на първо място, чл. 176, т. 6 ЗДДС поставя акцент върху „оригинални счетоводни документи“, а не върху счетоводни данни; на второ място, един от начините за проверка достоверността на счетоводните данни е чрез сравнение на счетоводни документи, което в случая е било частично осуетено; на трето място, съдържащите се в главната книга данни не обхващат изцяло информацията, отразена в изисканите и непредставени документи. 5/ Това, че, изисканите и непредоставени на данъчната администрация счетоводни документи, са представени в настоящото производство, е правноирелевантно, тъй като, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му, а не към момента на приключване на устните състезания пред съда, освен ако се касае за нови факти с ретроактивно действие (чл. 142, ал. 2 АПК). Такова ретроактивно действие обаче не настъпва при представянето на гореспоменатите документи пред съда.
Предвид на изложените съображения, жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело, трябва да бъде отхвърлена. Поради тази причина основателна се явява претенцията на ответника за юрисконсултското възнаграждение в размер на 500,00 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. посл. във вр. с чл. 83, ал. 4 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Г. – Г. Д.“, ЕИК *********, срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 190992002672789 / 25.08.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна, Офис Силистра.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. – Г. Д.“, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: .................................