Р Е Ш Е Н И Е
№ 180/ 05.03.2020г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и девети януари 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 529 / 2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на П.С.П., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за
неимуществени вреди (болки и страдания), произтичащи от незаконосъобразни
действия и бездействия на затворническата администрация и стоматолога,
обслужващ Затвора – Белене, да му осигури необходимата адекватна и своевременна
стоматологична помощ за периода от 27.06.2017г. до 24.06.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане. Иска на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде задължен
ответника да преустанови противоправното бездействие като му осигури лечение на
болните зъби.
Чрез назначения служебен защитник адв. Д. *** и в
допълнителни писмени молби, ищецът е формулирал фактическите и правните си
твърдения. Сочи, че неимуществените вреди – болки и страдания се изразяват в невъзможност
да се храни и спи, налагане на психически тормоз и обидно отношение към него от
страна на медицинската сестра към медицинския център на затвора, неоказване на
съдействие от страна на началника на затвора за осъществяване на адекватна и
своевременна медицинска помощ за лечение на зъбите му. Твърди, че не му е
оказана нужната безплатна стоматологична помощ. Не са били лекувани болните му
зъби. Най-проблемният му зъб с гнойна торбичка (пулпит) не е бил лекуван, защото трябвало да заплати 50
- 60 лв., каквото плащане счита, че не дължи и медицинското обслужване е за
сметка на бюджета на затвора. Медицинската сестра не му е предоставяла нужните
болкоуспокояващи. От болки не е могъл да спи и да се храни, защото от другата
страна нямал зъби. Подавал е многократни молби до администрацията на затвора за
съдействие за решаване на денталния му проблем, първата от които на
29.06.2017г., но без резултат. След подаване на исковата молба, на 15.05.2019г.
действително посетил зъболекар в гр. Плевен, но отказал да му извадят зъба, тъй
като чувствал много силни болки, въпреки трите упойки, което по думите на
зъболекаря се дължало на многото гной в корените на зъба и затова упойката не
действала. Многократно е бил преглеждан, което се установява от приложените
амбулаторни листове, но лечение не било предприето, а проблемът се задълбочил,
за да се стигне до екстрахиране на зъба едва на 20.06.2019г. и то след
завеждане на исковата молба – 1 година и половина след констатиране на
проблема. Счита, че според правилата на Наредба № 2/22.03.2010г. – чл. 28,
касаещ денталната помощ, стоматологичната помощ е безплатна и е включена в
бюджетната издръжка на затворите за медицинско обслужване и медикаменти. Сочи
грубо отношение на медицинската сестра, като счита, че предоставянето на
болкоуспокояващи не означава, че е предприето адекватно на състоянието му
лечение.
Ответникът – ГДИН - София, чрез юрисконсулт У.
изразява становище за неоснователност на иска. Администрацията е изпълнила
задължението си чрез сключването на договор за оказване на стоматологична помощ
на лишените от свобода и е осигурила лекар. От приложената здравноосигурителна
книжка, амбулаторни листове и справка от МДЦ „Св. Пантелеймон“ се установяват
извършените на ищеца безплатни прегледи и манипулации. На 10.01.2018г. при
извършен преглед в мобилен стоматологичен кабинет е установено, че зъб № 38 е с
пулпит и подлежи на лечение, но то не е включено в пакета дейности, които се
покриват от НЗОК, поради което лекуващият лекар е уведомил ищеца за дължимото
плащане. При последващите посещения е уведомен, че лечението е срещу заплащане.
На 07.01.2019г. е установено, че зъбът е с фрактура и следва да бъде
екстахиран, на 04.04.2019г. е насочен за снимка и екстракция. На 09.05.2019г. е
извършен нов преглед със заключение за конвоиране до МДЦ „Св. Пантелеймон“ за
извършване на манипулацията. На 15.05.2019г. е транспортиран до МЦ „Св.
Пантелеймон“, където отказал да му бъде изваден зъба, под предлог, че изпитва
болка. Назначено му е безплатно медикаментозно лечение и след приключването на
20.06.2019г. зъбът е екстрахиран безплатно, тъй като тази манипулация се
покрива от НЗОК. За денталния проблем Началника на затвора е узнал на
02.04.2018г. след подадена молба от ищеца и са търсени възможности за
решаването му. На ищеца са били извършени 13 манипулации и прегледи и е оказано
необходимото стоматологично обслужване в обема, финансиран от НЗОК – обстоен
преглед и снемане на зъбен статус и извършване на три манипулации за календарна
година. Дейностите извън договорения пакет, каквото е лечението на пулпит са за
сметка на пациентите, като задължение на лекаря е да уведоми пациента за
дейностите, които се заплащат. Нормативно не се предвижда доплащане за тези
дейности от бюджета на ГДИН. Необходимата стоматологична помощ е осигурена чрез
мобилен стоматологичен кабинет, в който на ищеца са извършвани безплатни
прегледи и манипулации. При спешност е конвоиран за лечение, проведено е
лечение с антибиотици и след приключването зъбът е изваден безплатно.В този
смисъл не е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора
и затова не е налице изтезание по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Претендира
присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на
400 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска и предлага да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Счита, че от събраните писмени доказателства,
медицинска документация и показанията на свидетелите се установява, че
администрацията на затвора е направила необходимото за осъществяване на
зъболечение на ищеца, а когато той е изпитвал болка между времето за посещение
на стоматолога, са му били предоставяни обезболяващи лекарства.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника,
изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване на ищеца при
престоя му в Затвора – Белене за исковия период, а именно неосигуряване на
необходимата дентална помощ.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Затова исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право
и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за
разглеждане.
Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според приложените
по делото справки ищецът П.С.П. изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало
20.04.2014г. Страда от психична болест - биполярно афективно разстройство с
наследствена обремененост, видно от приложените решения на ТЕЛК, НЕЛК, свързано
и с оплаквания от безсъние, регистрирани са в амбулаторния журнал и в
деловодството на затвора, налични са данни и в експертните решения за
оплаквания от болки с неврологичен характер, артрит, за което е назначено
медикаментозно лечение, което приемал.
Стоматологичната
помощ на лишените от свобода в Затвора – Белене се осигурява от мобилен стоматологичен
кабинет, който посещава затвора по график съгласно сключени договори за 2017г.,
2018г. и 2019г. с МДЦ „Св. Панталеймон“ ООД – Плевен. Ищецът е преглеждан по
повод оплаквания на 15.03.2017г. – извършена манипулация на зъб № 47, на
10.01.2018г. и на 17.01.2019г. – обстоен преглед и снемане на зъбен статус,
отчетени пред НЗОК според здравноосигурителната книжка.
От представената
информация от „МДЦ Св. Пантелеймон Плевен“ ООД – Плевен, приложените
амбулаторни листове и здравноосигурителна книжка на ищеца и справка от ИСДВР се
установява, че:
На 10.01.2018г. в
мобилния стоматологичен кабинет в Затвора Белене е извършен обстоен преглед със
снемане на зъбен статус и изготвяне на амбулаторен лист. При прегледа са
установени девет липсващи зъба, пет кариеса, установен е пулпит на зъб № 38, за
което е издадено направление за образна диагностика. Пациентът е информиран от
лекуващия лекар д-р Е. Н., че зъб № 38 е с пулпит и подлежи на лечение, което
не се покрива от НЗОК и за сумата, която следва да заплати.
При посещения на
19.02.2018г. и 26.09.2018г. е извършен преглед, диагноза и лечение – същите, не
е издаден амбулаторен лист, не е проведено лечение.
На 17.01.2019г. е
извършен обстоен преглед със снемане на зъбен статус, от който е видно, че зъб
№ 38 е с фрактура и трябва да бъде екстрахиран. Издаден амбулаторен лист.
На 04.04.2019г. е
извършена повторна консултация от д-р Т.. Пациентът е насочен към д-р Е. Н. в
МДЦ „Св. Панталеймон“ за снимка и екстракция. Няма издаден амбулаторен лист за
прегледа.
На 15.05.2019г. след
завеждане на исковата молба, пациентът е докаран в МДЦ „Св. Панталеймон –
Плевен по спешност с оток. Поставени са 3 упойки, въпреки че пациентът е
предупреден, че няма да настъпи нужният ефект на анестезия. Екстракцията не е
завършена, тъй като пациентът продължил да усеща болка и дискомфорт. Назначено
е лечение с антибиотик, който да повлияе възпалението и отока, респективно
болката. Назначен е нов час за екстракцията – на 20.06.2019г. Не е издаден
амбулаторен лист.
На 20.06.2019г.
зъб № 38 е изваден с анестезия, което е документирано с издаден амбулаторен
лист. От същия е видно, че статуса на останалите зъби остава същия.
Пакета дейности,
които се заплащат от НЗОК според НРД от септември 2017г. включва – обстоен
преглед и снемане на зъбен статус и извършване на три манипулации за календарна
година. Лечението не се покрива от пакета дейности на НЗОК, а се заплаща от
пациента.
Ищецът многократно
е заявявал желание за стоматологична помощ устно и чрез писмени молби до ИСДВР
Бисер Арабаджиев и е преглеждан в мобилен стоматологичен кабинет в Затвора
Белене.
Първото оплакване
до началника на затвора датира от 02.04.2018г. (л.74). В него ищецът сочи, че
зъболекарят му обяснил, че трябва да заплати 60 лв. за лечението, но няма
откъде да преведе тези пари. Моли за съдействие, тъй като зъбът му не е добре и
не може да се храни. С последваща молба от 05.06.2018г. моли за
съдействие, поради сериозно усложнение със зъба, за който от 6 месеца чака да
бъде излекуван, но без резултат. Молбата е с резолюция, че е изведен за
зъболечение и е направена рентгенова снимка, но цената на лечението е по-висока
от предвидените манипулации по каса, разпоредено е да се проверят възможностите
за провеждане на лечение по договора с МДЦ „Св. Панталеймон“.
Разпитаните
свидетели потвърждават, че ищецът е страдал от болки в зъбите, оплаквал се на
администрацията, преглеждан е в мобилен стоматологичен кабинет в затвора, но
трябвало да заплати за лечението си, което не се покрива от НЗОК. Многократно е
посещавал и медицинския център в затвора, откъдето получавал обезболяващи
медикаменти от медицинската сестра. Последното се подкрепя и от приложения
амбулаторен журнал.
Съгласно чл. 128
от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За
всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на
задържането им и те придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати
здравноосигурителни права.
Здравноосигурените
лица съгласно чл. 2 от Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска
помощ, имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, извън този обхват всички
български граждани имат право на достъп до медицински услуги, свързани със
спешни състояния и др. по реда на чл. 82 от Закона за здравето, както и въз
основа на договори за медицинска застраховка и на медицински услуги срещу
заплащане.
Условията и редът
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с
Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода.
Съгласно чл. 129 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода, които са част от националната система за
здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на
общите медицински стандарти.
Предписанията на
медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
съответните места за лишаване от свобода като медицинското решение се взема
единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Съгласно чл. 134 ал.1
т.1 и т.4 ЗИНЗС в медицинските центрове се осъществява и спешната дентална
помощ и дентално обслужване. Според чл. 135 ЗИНЗС лишените от свобода се
изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение. Изпращането за лечение извън местата за
лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по
предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно
нареждане на началника на затвора. Чл. 136 ЗИНЗС допуска за подпомагане на
медицинското обслужване да се привличат и консултанти от други лечебни
заведения.
Администрацията на
ответника е предприела нужните действия, за да осигури на ищеца необходимата
стоматологична помощ чрез мобилен стоматологичен кабинет в Затвора Белене по
договор с МДЦ „Св. Пантелеймон“ - Плевен, в който кабинет ищецът е бил
преглеждан многократно, с което е изпълнила задълженията си, произтичащи от
ЗИНЗС и Наредба № 2. Извършването на необходимото лечение на болния му зъб се
заплаща от пациента, тъй като не влиза в гарантирания пакет дейности, заплащани
от НЗОК за задължително осигурените лица по НРД. Няма данни по делото лечението
да е било спешно към момента на първия преглед, когато проблемът е бил
установен – на 10.01.2018г. Необходимото лечение не се покрива от пакета на
РЗОК и е за сметка на пациента, за което е бил уведомен от лекуващия лекар още при
първия преглед. Издадено е направление за снимка.
Основното
оплакване на ищеца е свързано с болния му зъб, при който е установен пулпит при
прегледа на 10.01.2018г., изпитвал е болки и дискомфорт при хранене и затова
лечението на този зъб е било с приоритет. Не е документирано да е имал
оплаквания във връзка с другите констатирани кариеси.
Ищецът е получил
двукратно превод на суми от по 50 лв., съответно на 26.02.2018г. – 50 лв. и на
11.07.2018г. – още 50 лв., с които е имал възможност да заплати лечението си в
размер на 60 лв. и то да бъде извършено своевременно. Но той неоснователно е
считал, че то му се полага безплатно.
Впоследствие при
преглед на 17.01.2019г. е установена фрактура на същия зъб и е трябвало да бъде
екстрахиран. На 15.05.2019г., след завеждане на исковата молба се наложило
ищецът да бъде изведен по спешност с оток в МДЦ „Св. Панталеймон“, но въпреки
приложената анестезия пациентът изпитвал болка, което наложило прилагането на
антибиотично лечение за спадане на отока и отлагане на манипулацията за
20.06.2019г., когато зъбът бил екстрахиран и проблемът разрешен.
Необходимата
стоматологична помощ е осигурена от ответника, чрез организирането на
обслужване на лишените от свобода чрез мобилен стоматологичен кабинет, в който
на ищеца са били извършени многократни безплатни прегледи, включващи снемане на зъбен
статус, както и е издадено направление за медико-диагностична дейност. Не се
констатира отклонение от правилата на НРД или медицинските стандарти. Няма
данни да е отказана необходимата медицинска помощ при оплакване от негова
страна до администрацията на затвора.
Забавянето в
провеждането на лечението на болния му зъб, който му причинявал болки и
дискомфорт при хранене е единствено поради поведението на ищеца, тъй като той
не е пожелал да заплати дължимата сума за лечението на болния си зъб в размер
на 60 лв., с каквито средства е разполагал, за да бъде проведено своевременно.
Поради това настъпилите впоследствие фрактура на зъба и оток, довели до
изваждане на зъба, не са в причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие
на ответника. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че не е разполагал със средства да заплати лечението си.
Затова и затворническата администрация не е била длъжна да му осигури такова за
сметка на бюджета.
В този смисъл не е налице твърдяното
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Затова и не е
налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на
наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, което
изисква положението му на осъден и режима на изтърпяване на наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконосъобразно действие или
бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява и претенцията на осн. чл. 276 ЗИНЗС ответникът да бъде задължен да осигури лечението, тъй като след
завеждането на исковата молба болният зъб е бил екстрахиран, с което
оплакването на ищеца е било разрешено.
Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на
чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.С.П., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – Белене
срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди (болки
и страдания), произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация и стоматолога, обслужващ Затвора – Белене, да му
осигури необходимата адекватна и своевременна стоматологична помощ за периода
от 27.06.2017г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде задължен
ответника да преустанови противоправното бездействие като му осигури лечение на
болните зъби.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/