РЕШЕНИЕ
№ 474
Гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2163 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Предмет на разглеждане в
настоящото съдебно производството е оспореният от „Изола Билдинг“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,ул.“Полк.Сава Муткуров“ №49,
ет.2, ап.4,представлявано от управителя Г.П.Д. против РА №
Р-16001618005185-091-001/15.03.2019 год., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност ***и В.К.К.на длъжност ***, потвърден с Решение № 342/03.06.2019
год. на Директора на Д „ОДОП“ Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в
размер на 900. 00 лв., с прилежащи лихви
175.01 лв. за м. март 2017 год., отказано право на данъчен кредит в размер на
60 990.81 лв. с прилежащи лихви 7 764.94 лв. за данъчни периоди от м. април до
м. октомври 2017 год. и от м. декември 2017 год. до м. април 2018 год. и
начислени лихви за невнесен в срок деклариран косвен данък 534.93 лв. за
данъчни периоди от м. юли 2017 год. до м. април 2018 год..
Според жалбоподателя ревизионният акт е
незаконосъобразен, необоснован и неправилен, тъй като органите по приходите
неправилно са преценили събраните доказателства и са формирали неправилни
изводи.
Поддържа се,че осъществените доставки са реални и
констатациите на приходните органи ,изградени на факти и обстоятелства ,касаещи
преките доставчици на „Изола Билдинг“ЕООД,техните
неизправности,не могат да бъдат противопоставени на дружеството.
Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, намира, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
също са изложени в депозирана по делото писмена защита. В хода на
първоначалното разглеждане на делото е направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя
се създават нови публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил и е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното
оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на
предвидения в чл. 156, ал. 1
от ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001618005185-020-001/31.08.2018г.,издадена от Г.Н.Ч.на длъжност
началник сектор (л. 572), с обхват определяне на задълженията за данък върху
добавената стойност за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г., като е
определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на
връчване на посочената заповед, което е сторено на 31.08.2018г.по електронен път. Срокът за
извършване на ревизията съответно е продължен със ЗИЗВР № Р-16001618005185-020-002/04.12.2018г./л.568/
и ЗИЗВР № Р-16001618005185-020-003/04.01.2019г./л.564/, издадени от същия орган
по приходите .
В хода на ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р- 16001618005185 -092-001/19.02.2019г.(л.54
и сл), като въз основа на него и на
основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство
РА №Р-16001618005185 -091-001/15.03.2019г/л. 42 и сл/.
От страна на „Изола Билдинг“ЕООД е предприето
обжалване по административен ред, в хода на което с Решение №342/03.06.2019г.
на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив
при ЦУ на НАП, РА е потвърден в обжалваната част за допълнително начислен ДДС с прилежащи лихви
и за непризнатото право на данъчен кредит по фактури, ведно с прилежащите лихви
.
Всички цитирани актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото
упълномощителни заповеди:Заповед №
РД-09-1/03.01.2017г.,Заповед № РД-09-1230/ 11. 07. 2017г.,Заповед №
РД-09-332/28.02.2017г.,Заповед № РД-09-363/ 01. 03. 2018г., Заповед
№РД-09-1215/29.06.2018г.,Заповед № РД-09-1801/ 28. 09. 2018г. и Заповед № Рд-09-1801/28.09.2018г./л.4-л.17/.
Извършените процесуални действия и събраните
доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в
кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК (в
приложимата редакция) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на
определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това
основание.
Следва да се констатира
също така, че от приобщените по делото доказателства (л. 18 и сл) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ.
При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи,
в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
I.През ревизирания период извършваната основна дейност
от„ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД е „полагане на
мазилки".В хода на ревизията дружеството не е представило доказателства за
ползване на собствени или наети помещения,в регистрите при ТД на НАП няма
информация за декларирани недвижими имоти от ревизираното лице.
Съгласно справка на КАТ „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД е
притежавало 1 бр. МПС - Пежо Партнер, което е с
прекратена регистрация от 03.07.2018 г.
В хода на ревизията, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ЕООД
е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на
60 990,81 лева по доставчици и фактури ,както следва:
1. „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД, гр.
София с ЕИК по ЗТР/Булстат **********-отказан данъчен кредит в размер на 5
400,86 лв. по 4 бр. фактури / ф-ри №№ **********/16.08.2017г., **********/ 24.082017г. /л.482-483/,с
предмет материали, издадени от АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД. Данъчният кредит по процесиите фактури е
упражнен през м.08.2017 г. в размер на 3 000,00 лв. и през м.09.2017 г. в
размер на 2 400,86 лв
За да откаже правото на данъчен кредит на това
основание, приходната администрация се е мотивирала с това, че изпълнението на спорните доставки на стоки
(строителни материали) не е доказано, тъй като за „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД е
установено,че не представя оригинали на спорните фактури, документи за
извършени плащания, както и съпътстващи доставките документи, в т.ч. приемо-предавателни протоколи, товарителници, транспортни
документи /пътни листове и други, от които да е видно място на натоварване и
разтоварване, идентификационни данни на превозно средство, с което са
транспортирани /и т.н.Установено е още, че доставчикът не разполага с активи, с
наети по трудови договори лица, не е отчело и приходи по издадените фактури,
тъй като не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2017 година ,в дневниците за покупки на дружеството - доставчик не
са отразени фактури за покупка на стоки/материали, ползваният данъчен кредит е
за услуги /СМР по протоколи. През разглеждания период дружеството е имало
регистрирано 1 бр. фискално устройство /ФУ/ за периода от 11.09.2017 г. до
05.12.2017 г. в обект - офис, находящ се в гр. София,
бул. „Ген.Тотлебен“ № 2, за което е установено, че е регистрирано през различни
периоди в офиси в гр. София от още четири дружества, включени в масив „РИСК“ на
НАП и дерегистрирани по инициатива на органи по
приходите
За да достигнат до тези
изводи, ревизиращите са анализирали събраните при извършена насрещна проверка ,
обективирана в Протокол № П-22220218169920-141 -001
/06.11.2018 г./л.430 и сл./, документи и писмени обяснения.
Искането за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ е връчено на
дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи, по повод връченото искане не
са представени.
2. „КАЛАМО“ ЕООД, гр. София с
ЕИК по ЗТР/Булстат *********-отказан данъчен кредит в размер на 633,33 лв. по
фактура № **********/20.03.2017 г./л.496/ с предмет „по договор за материали“,
издадена от посоченото дружество. Данъчният кредит е упражнен от ревизираното
дружество през м.04.2017 г.
За да откаже правото на
данъчен кредит на това основание, приходната администрация се е мотивирала с
това, че изпълнението на спорните доставки на стоки (строителни материали) не е
доказано, тъй като за „КАЛАМО“ ЕООД е установено,че не представя оригинали на
спорните фактури, документи за извършени плащания, както и съпътстващи
доставките документи, в т.ч. приемо-предавателни
протоколи, товарителници, транспортни документи /пътни листове и други, от
които да е видно място на натоварване и разтоварване, идентификационни данни на
превозно средство, с което са транспортирани /и т.н.
При извършена проверка в
информационните системи на НАП е установено, че „КАЛАМО“ ЕООД не разполага със
собствени транспортни средства, не декларира недвижими имоти, липсват данни за
отразени фактури за наем на офис или друг обект, както и за получени
транспортни услуги или наем на транспортни средства; дружеството е издирвано
многократно на адреса си за кореспонденция и не е намирано, поради което са му
връчвани документи по реда на чл. 32 от ДОПК. Установено е, че в дневниците за
покупки на дружеството няма отразени фактури за покупка на стоки, материали,
гориво и наеми; упражнено е право на данъчен кредит по фактури за услуги /СМР
по протокол/.
Констатирано е, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС на 12.10.2016 г. и е дерегистрирано
на 21.07.2017 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При проверка
в информационната система на НАП е установено, че процесната
фактура е включена от дружеството в дневника за продажби за съответния период с
получател ревизираното лице. За периода на издаване на фактурата, в „КАЛАМО“
ЕООД има действащ един трудов договор, подавани са декларации обр. 1 и обр. 6, но не са внасяни
осигурителни вноски.
Извършена е насрещна
проверка на „КАЛАМО“ ЕООД,обективирана в Протокол №П-22221018169861-141-001/13.11.2018
г./л.407 и сл./ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК.
Документи, по повод връченото искане не са представени,като ревизираното
дружество е представило оригинал и копие на процесната
фактура, фискален бон за плащане от 06.04.2017 г., издаден от ФУ, регистрирано
без стационарен обект на адрес гр. София, ул. „Кричим“ № 6, за което е
установено, че за проверяваната дата няма отчетени обороти.
3. „НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД, гр.
Варна с ЕИК по ЗТР/Булстат *********-отказан данъчен кредит в размер на 1
666,67 лв. по 2 бр. фактури –ф-ра № **********/21.07.2017г./л.472/ и ф-ра №********** /29. 07. 2017г./л.474/ с предмет
материали, издадени от посоченото дружество . Данъчният кредит е упражнен от
ревизираното дружество през м.07.2017 г.
При извършена насрещна
проверка на „НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД,обективирана в протокол
№ П-03000318169588-141 -001/31.10.2018 г./л.397 и сл./ ,дружеството ,при изпратено ИПДПОЗЛ , връчено му по реда на чл. 32 от ДОПК,не
е дало обяснения,не е представило доказателства.
От страна на ревизираното лице са представени
оригинали и заверени копия на фактурите; фискални бонове, издадени от ФУ с
дистанционна връзка с НАП, регистрирано на обект - офис с адрес гр. София, ул.
„Славище“ № 13 от 21.03.2017 г. и дерегистрирано
на 11.09.2017 г. Установено е, че посоченото ФУ е било регистрирано през
различни периоди за обекти в гр. София, стопанисвани от няколко дружества, сред които и „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД, друг доставчик на ревизираното
лице. Всички дружества, предходни собственици на ФУ са включени в масив „Риск“
на НАП и са дерегистрирани по инициатива на органи по
приходите. Представени са още приемо-предавателни
протоколи, съставени на датите на издаване на фактурите, с посочено място на
предаване гр. София и съставител - Стефан Стефанов, управител на дружеството,
като органите по приходите са констатирали несъответствие в положения на
протоколите подпис и този, положен върху нотариално заверени документи, вписани
в Търговския регистър. Не са представени доказателства за транспортиране на
материалите, в т.ч. пътни листове или други, удостоверяващи място на
натоварване и разтоварване, идентификация на превозното средство, лица,
участвали в приемане и предаване на материалите; поръчки, заявки или друга
търговска кореспонденция.
При проверка в базата данни на НАП е констатирано, че
„НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД не разполага със собствени транспортни средства, няма
декларирани недвижими имоти, не са установени фактури за наем, няма назначени
лица на трудов договор или изплатени суми на граждански договор; в регистрите
на НАП няма декларирана икономическа дейност от посоченото дружество; за 2017
г. лицето не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и не е
декларирало получени приходи. Дружеството многократно е издирвано от органите
по приходите и не е намирано на декларирания от него адрес за кореспонденция.
4. „ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД, гр. София с ЕИК по ЗТР/Булстат *********.-отказан
данъчен кредит в размер на 14 210,00 лв. по 10 бр. фактури /ф-ри с №№*********/
12.02. 2018г. /л.493/, *********/ 15. 02. 2018г./л.492/,*********/19.02.2018г./л.494/;*********/25.03.2018г./л.491/;*********/28.09.2018г./л.490/;*********/05.01.2018г./л.489/;*********/15.01.2018г./л.488/;*********/18.01.2018г./л.487/;*********/22.01.2018г./л.486/;*********/30.01.2018г./л.485/,
с предмет плащане по договор, издадени от „ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД. Данъчният кредит е упражнен
от ревизираното дружество през м.01.2018 г. в размер на 7 640,00 лв., през
м.02.2018 г. в размер на 4 600,00 лв. и през м.03.2018 г. в размер на 1 970,00
лв.
От извършена насрещна
проверка на дружеството-доставчик ,обективирана в протокол
№ П-22221018169855-141-001/13.11.2018 г./л.381
и сл./ е установено,че „ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на
06.12.2017 г. и е дерегистрирано на 02.05.2018 г. при
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При проверка в информационната
база данни на НАП е констатирано, че дневниците за продажби на дружеството за
съответния данъчен период са включени само пет от обследваните фактури,
издадени през м.02.2018 г. и през м.03.2018 г., а останалите пет фактури,
издадени през м.01.2018 г. не са включени в дневниците за продажби на
дружеството. Установено е още, че за периода на издаване на фактурите в
дружеството не е имало назначени лица на трудов договор; дружеството има
установени с РА публични задължения в особено големи размери.
ИПДПОЗЛ е връчено на
дружеството по електронен път. Документи по повод на връченото искане не са
представени.
При проверка в базата данни
на НАП е констатирано, че ,ДЕЛТА ХОЛД 1‘ ЕООД има регистрирано ФУ с
дистанционна връзка с НАП за обект - офис в гр. София, ул. „Славище“
№ 13 /на който е регистрирано ФУ и на друг доставчик на ревизираното дружество
„НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД/. От посоченото ФУ няма регистрирани обороти на датите
на издаване на процесиите фактури. Установено е, че първият отчетен дневен
оборот е от 12.04.2018 г. Констатирано е още, че дружеството не разполага със
собствени транспортни средства, няма декларирани недвижими имоти, не са
установени фактури за наем; липсват отразени фактури за покупка на конкретни видове
материали /за сметка на изпълнителя/ за извършените СМР; липсват отразени
фактури от подизпълнители на СМР; няма назначени лица на трудов договор или
изплатени суми на граждански договор; в регистрите на НАП няма декларирана
икономическа дейност от посоченото дружество. Същото многократно е издирвано от
органите по приходите и не е намирано на декларирания от него адрес за
кореспонденция. Освен това, органите по приходите сочат и видимо несъответствие
между положените върху фактурите и договора подписи на управителя на
дружеството и тези, положени върху нотариално заверени документи от същото
лице.
От страна на ревизираното
лице са представени заверени копия на фактурите; копие на договор ,сключен
между “ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и „ДЕЛТА ХОЛД
1“ ЕООД от 04.12.2017 г. /л.552 и сл./и
анекс към него от 22.01.2018 г./л.556 и сл./
Видно от така посочения
договор е,че „ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД е изпълнител на обект „Проектиране и изпълнение
на строително-монтажни работи за подобряване на енергийната ефективност на съществуващи
многофамилни жилищни сгради на територията на община
Стара Загора, финансирана по Национална програма енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради с административен адрес гр.
Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70.“ Според
договора единичните цени на съответните СМР са конкретизирани в допълнително
приложение, като същите включват труд, материали за изпълнение на топлоизолационна система XPS по тавани на мазета, както и
по тераси и полагане на ламаринени обшивки по парапети на тераси. Окончателната
стойност се формира на база двустранно подписани протоколи обр.
19 за действително извършени СМР. Плащането е договорено по банков път или в
брой при представяне на фактура - оригинал в срок до три дни след извършване на
СМР, както и на двустранно подписан протокол с количества и видове работи.
Уговорено е допускане на междинни плащания в зависимост от изпълнения обем на
СМР, след потвърждаването му от техническия изпълнител на обекта. Договореният
срок е 30 дни от подписване на договора.
С анекс от 22.01.2018 г. са
договорени допълнително СМР по полагане на хидроизолация на покрив, обшивки,
полагане на фолио и почистване, като материалите са за сметка на възложителя
“ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД. Договорен е срок за изпълнение 60 дни.
Във връзка с изпълнението
на горепосочения договор от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства, в т.ч. актове по ЗУТ, както и фактура за окончателно плащане при
завършване на обекта; не са представени също и доказателства за извършено
плащане по издадените фактури, които са с предмет „плащане по договор“.
За да откажат данъчния
кредит,органите по приходите са формирали извод ,че по обследваните фактури
няма осъществени реални доставки на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6 и чл.
9 от ЗДДС и доколкото е имало реално доставени материали или извършени услуги
/СМР/, то същите не са извършени от посоченото по-горе дружество, а като лице,
претендиращо данъчен кредит по фактурите, по които не е получило нищо, „ИЗОЛА
БИЛДИНГ“ ЕООД не би могло да не знае този факт.
5. „РУЕН СТРОЙ“ЕООД, гр.
София с ЕИК по ЗТР/Булстат *********-непризнат данъчен кредит в
размер на 4 000,00 лв. по 3 бр. фактури/№№*********/22.12.2017г., *********
/23.12.2017г. и *********/ 24.12.2017г./л.476-л.478/,с предмет аванс, издадени
от„РУЕН СТРОЙ“ ЕООД . Данъчният кредит е упражнен от ревизираното дружество
през м. 12.2017 г.
На дружеството-доставчик е
извършена насрещна проверка, обективирана в Протокол
№ П-2222021869727-141-001/15.11.2018 г. ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството по
реда на чл. 32 от ДОПК,като същото не е дало обяснения и не е представило
доказателства.
Установено е, че дружеството е регистрирано
по ЗДДС на 04.10.2017 г. и е дерегистрирано на
09.08.2018 г. При проверка в информационната база данни на НАП е констатирано,
че фактурите са отразени в дневника за продажби на дружеството за съответния
данъчен период.
Констатирано е още, че „РУЕН СТРОЙ“ЕООД има
регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП за обект - офис в гр. София, ул.
„Ген.Тотлебен“ № 2 /на който е регистрирано ФУ и на друг доставчик на
ревизираното дружество „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД/. Установено е при
проверката,че от посоченото ФУ няма регистрирани обороти на датите на издаване
на процесните фактури. Констатирано е още, че
дружеството не разполага със собствени транспортни средства, няма декларирани
недвижими имоти, не са установени фактури за наем на офис или друг обект;
липсват отразени фактури за покупка на конкретни видове материали /за сметка на
изпълнителя/ за извършените СМР; липсват отразени фактури от подизпълнители на
СМР; няма назначени лица на трудов договор или изплатени суми на граждански
договор. Дружеството многократно е издирвано от органите по приходите и не е
намирано на декларирания от него адрес за кореспонденция. Освен това, органите
по приходите сочат и видимо несъответствие между положените върху фактурите и
договора подписи на управителя на дружеството и тези, положени върху нотариално
заверени документи от същото лице.
От страна на ревизираното
лице са представени следните доказателства:заверени копия на фактурите; копие
на договор от 18.12.2017 г., ,сключен между “ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и „РУЕН СТРОЙ“ ЕООД ,посочен като изпълнител за обект „Проектиране и изпълнение
на строително-монтажни работи за подобряване на енергийната ефективност на
съществуващи многофамилни жилищни сгради на
територията на община Пещера с административен адрес гр. Пещера, ул. „Г.
Зафиров“ № 33 и № 35“/л.548 и сл./
Според договора единичните
цени на съответните СМР са конкретизирани в допълнително приложение, като
същите включват труд, материали за изпълнение на топлоизолационна
система XPS по тавани на мазета, както и по тераси и полагане на ламаринени
обшивки по парапети на тераси. Окончателната стойност се формира на база
двустранно подписани протоколи обр. 19 за действително
извършени СМР. Плащането е договорено по банков път или в брой при представяне
на фактура - оригинал в срок до три дни след извършване на СМР, както и на
двустранно подписан протокол с количества и видове работи. Уговорено е, че се
допускат междинни плащания в зависимост от изпълнения обем на СМР, след
потвърждението му от техническия ръководител на обекта. Договорен е срок 60 дни
от подписване на договора т.е. до 19.03.2018 г.
Не са представени
доказателства за изпълнение на посочения договор, в т.ч. актове по ЗУТ, както и
фактура за окончателно плащане при завършване на обекта, които доказателства да
удостоверят последващо извършена облагаема доставка
по смисъла на ЗДДС, която да е обвързана с авансовите плащания, предмет на процесните фактури. Доказателства за извършени плащания по
банков път или в брой също не са представени.
При преценка на събраните по време на
ревизията доказателства,посочени по-горе в настоящия абзац,органите по
приходите са направили извода за липса на доставка и на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5
от с.з., и са отказали упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит
по процесиите фактури.
6. „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК
по ЗТР/Булстат *********-отказан данъчен кредит в размер на 15 260,00 лв. по 11
бр. ф-ри
/№№202/31.07.2017г,206/24.08.2017г.,207/25.08.2017г.,208/26.08.2017г.,211/29.08.2017г.,217/21.09.2017г.,218/25.09.2017г.,220/26.09.2017г.,223/27.09.
2017г.,228/28.09.2017г. 229/29.09.2017г./л.503-513/,с предмет
„авансово плащане“ „плащане по договор от 21.08.2017
г. с приспаднати авансови плащания“,и „лепило за изолация“, издадени от„БУК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.Данъчният кредит е упражнен от ревизираното дружество през
м.07.2017 г. в размер на 1 500,00 лв„ през м.08.2017
г. в размер на 6 000,00 лв. и през м.09.2017 г. в размер на 7 760,00 лв.
От извършена насрещна проверка на
дружеството-доставчик ,обективирана в Протокол №
П-16001618213771-141 -001/17.12.2018 г./л.322 и сл./ е установено,че
дружеството-доставчик е регистрирано по ЗДДС на 27.03.2015 г. При проверка в
информационната база данни на НАП е констатирано, че фактурите са отразени в
дневника за продажби на дружеството за съответния данъчен период с получател
„ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД. Установено е още, че в дневниците за покупки на
дружеството за разглеждания период са отразени фактури предимно за хранителни
стоки и тютюневи изделия. Проверяваното дружество има регистрирано ФУ с
дистанционна връзка с НАП за обект офис в гр. Пловдив, ул. „Стадион“ №7. Не са
декларирани недвижими имоти и превозни средства. През периода 01.07. -
30.09.2017 г. на трудов договор в дружеството са назначени 3 лица на длъжност
„общ работник“.
При проверка в регистрите на НАП е
констатирано, че „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не разполага със собствени или наети
активи; не са установени данни за покупки на материали /лепило/ от предходни
доставчици, както и на фактурирани услуги, в т.ч. наеми и услуги от
подизпълнители;дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, съответно не е декларирало получени приходи.
След приключване на проверката, в
деловодството на ТД на НАП Пловдив чрез куриерска фирма са получени копия на
документи, без да е посочен подател или за кое контролно производство се
отнасят. Същите са изпратени от лицето С.Г.гр. Пловдив, без да е ясно в какво
си качество ги изпраща. Получени са копия на фактури и справки освен за „БУК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и за „ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД /друг доставчик на ревизираното лице /.
Ортаните по приходите са установили,че получените
документи не са заверени с печат и подпис от лицето, което е изготвило копията.
Приложени са незаверени копия на обследваните фактури, нечетливи копия от
отчети от ФП на ФУ, справки за приети уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ,
справки за направените продажби, оборотна ведомост за периода 01.08.-30.09.2017
г„ аналитичен регистър на сметка 501 - Каса за същия период. Счетоводните
регистри не са подписани от управител, положен е само подпис на счетоводител,
без да са посочени имена на същия. Приложени са също разпечатки от разчетно-платежни ведомости /РПВ/ за м.08. и м.09.2017 г.
за изплатени заплати на три лица, с положен идентичен подпис за всички лица.
Върху РПВ фигурира подпис на счетоводител /без посочени имена/ и подпис на
управител - Т.Г.Й.. При справка в Търговския регистър органите по приходите
установяват, че към датите на съставяне на РПВ управител на дружеството е бил В.С.Х.
и същите е следвало да бъдат подписани от това лице. Посоченото лице Т.Г.Й. е
управител на дружеството след 15.11.2017 г. Освен това, органите по приходите
сочат и несъответствие между положените върху фактурите подписи на управителя
на дружеството и тези, положени върху нотариално заверени документи от същото
лице. След анализ на допълнително представените документи органите по приходите
са счели, че същите са съставени за целите на ревизионното производство и не
дават представа за цялостно воденото счетоводство.
От страна на ревизираното лице са
представени заверени копия на фактурите, към които са приложени фискални бонове
от същите дати, регистрирани от ФУ на „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД от обект офис, като
на всички бонове е изписано с общ текст ,Други“, без данни за вид, количество и
единична цена на продадените стоки.
Не е представен договор от 21.08.2017 г.,
във връзка с който са фактурираните авансови плащания; не са представени и
актове по ЗУТ, които да удостоверяват последващо
извършена облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Не са представени също
доказателства за транспортиране на закупени стоки или материали /фактурираното
лепило за изолация/, в т.ч. пътни листове, товарителници и други.
При преценка на събраните по време на
ревизията доказателства,посочени по-горе в настоящия абзац,органите по
приходите са направили извода за липса на доставка и на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5
от с.з., са отказали упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит
по процесиите фактури.
От събраните доказателства и при изследване
на взаимовръзката между тях е прието,че няма осъществени реални доставки на
стоки и на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и доколкото е имало
реално доставени материали или извършени услуги /СМР/, то същите не са
извършени от посоченото дружество„БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД , а като лице,
претендиращо данъчен кредит по фактурите, по които не е получило нищо, „ИЗОЛА
БИЛДИНГ“ ЕООД не би могло да не знае този факт.
7.„ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК
по ЗТР/Булстат *********-непризнат данъчен кредит в размер на 12 725,00 лв. по
8 бр. фактури /№№ 122/04.07.2017г./л.463/, 267/14.10.2017г./л.468/, 268/ 16.
10.2017г./л.470/,269/17.10.2017г./л.470/,271/27.10.2017г./л.467/,273/28.10.2017г./л.464/
и 276/30.10.2017г./л.465/с предмет „аванс“, „окончателно плащане по договор от
01.10.2017г.“, „материали - цимент, мазилка, лепило за топлоизолация“, издадени
от „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД. Данъчният кредит е упражнен от ревизираното
дружество през м.07.2017 г. в размер на 1 500,00 лв. и през м. 10.2017 г. в
размер на 11 225,00 лв.
От извършена насрещна проверка на
дружеството-доставчик ,обективирана в Протокол №
П-16001618213767-141-001/10.01.2019 г./л.232 и сл./ е установено,че „ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.02.2015 г. и е дерегистрирано
на 13.12.2017 г. по инициатива на органи по приходите.
ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството-доставчик
по реда на чл. 32 от ДОПК,като документи по повод на връченото искане не са
представени.
При проверка в информационната база данни на
НАП е констатирано, че фактурите са отразени в дневника за продажби на
дружеството за съответния данъчен период с получател „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ЕООД.
При проверка в регистрите на НАП е
констатирано, че „ИНВЕСТРОЙ-НЕО“ ЕООД е ползвало данъчен кредит по фактури за
услуги от „КАРИ МАСТЕРА“ ООД и „ТЕЛЕКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; има регистрирано ФУ с
дистанционна връзка с НАП за обект - офис в гр. Пловдив, ул. „Сокол“ № 7,
считано от 11.07.2017 г.; няма декларирани
недвижими имоти и превозни средства; не са установени отразени фактури за наем
на офис или друг обект. През периода 01.07.-31.10.2017 г. в дружеството има
назначени 15 бр. лица на трудов договор на длъжност „кофражист“, „арматурист“ и
„работник изолация“, като считано от 11.07.2017 г
всички трудови договори са прекратени. Дружеството многократно е издирвано от
органите по приходите и не е намирано на декларирания от него адрес за
кореспонденция.
От страна на ревизираното лице са
представени оригинали и заверени копия на фактурите; копие на договор за СМР от
01.10.2017 г., подписан между „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и „ИНВЕСТРОЙ-НЕО“ ЕООД като изпълнител за обект
в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70/л.556,557
и сл./.
Предмет на договора е направа на
хидроизолация /500 кв.м. х 12 лв./, направа на тухлена зидария с итонг /900 кв.м. х 16 лв./ и направа на фасадна
топлоизолация / 1429 кв.м. х 25 лв./ Общата цена за изграждането на обекта,
определена съгласно количествени и стойностни сметки /които не са представени/
е 56 125,00 лв. без ДДС. Не са договорени авансови плащания. Договорен е срок
за завършване - 31.10.2017 г. Не са представени доказателства за изпълнение на
посочения договор, в т.ч. актове по ЗУТ за приемане на изпълнените видове СМР,
както и доказателства за извършени плащания по банков път или в брой, вкл. и за
фактурираните авансови плащания. При извършена справка в регистрите на НАП е
установено, че единствено на 14.10.2017 г.
има Z-отчет от ФУ на посоченото дружество, като са регистрирани в група
„Строителни материали“ обороти в размер на 19 737,00 лв. и обороти в група „Услуги“
в размер на 7 200,00 лв. за 3 бр. клиенти, които суми не съвпадат с издадената
на тази дата фактура за авансово плащане в размер на 9 828,00 лв.
При така установеното ,органите по приходите
са формирали извод, че по обследваните фактури няма осъществени реални доставки
на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и доколкото е имало
реално доставени материали или извършени услуги /СМР/, то същите не са
извършени от посоченото по-горе дружество, а като лице, претендиращо данъчен
кредит по фактурите, по които не е получило нищо, „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД не би
могло да не знае този факт. В резултат на извода за липса на доставка и на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.
70, ал. 5 от с.з., е отказано упражненото от ревизираното лице право на данъчен
кредит по процесиите фактури.
8. „ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК по
ЗТР/Булстат *********-отказан данъчен кредит в размер на 7 094,95 лв. по 5 бр.
фактури/№№ ********* /09.04.2018г,
*********/14.04.2018г.,
*********/
17.04.2018г., *********/23.04.2018г.
и ., *********/28.04.2018г./л.498-л.502/,с предмет плащане по договор от
12.03.2018 г., издадени от „ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД. Данъчният кредит е упражнен от
ревизираното дружество през м.04.2018 г.
От извършена насрещна проверка на
дружеството-доставчик ,обективирана в Протокол№ П-16001618213765-141-001/14.12.2018
г. /л.206 и сл./ е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
18.10.2017 г. и е дерегистрирано на 26.07.2018 г. на
основание чл. 176 от ЗДДС.
ИПДПОЗЛ е връчено на дружеството по
електронен път,като документи по повод на връченото искане не са представени.
При проверка в информационната база данни на
НАП е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби на
дружеството в следващ данъчен период - м.05.2018 г. с получател „ИЗОЛА БИЛДИНГ“
ЕООД. В дневниците за покупки на дружеството не са отразени покупки на услуги,
в т.ч. от подизпълнители; отразени са фактури за покупка на материали от
дружества, включени в масива „РИСК“ - ,ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД и „СЕВЪН НАЙНТИЙН“
ЕООД. В периода на издаване на фактурите дружеството има назначени 16 бр. лица
на трудов договор с длъжности „арматурист“, „кофражист“ и „работник изолация“.
Не са установени декларирани недвижими имоти, превозни средства, открити
банкови сметки. Дружеството има регистрирано ФУ в обект офис в гр. Пловдив, ул.
„Златица“ № 23 от дата 29.11.2017 г.
След приключване на проверката, в
деловодството на ТД на НАП Пловдив чрез куриерска фирма са получени копия на
документи, без да е посочен подател или за кое контролно производство се
отнасят. Същите са изпратени от лицето С.Г.гр. Пловдив, без да е ясно в какво
си качество ги изпраща. Получените документи не са заверени с печат и подпис от
лицето, което е изготвило копията. Приложени са незаверени копия на
обследваните фактури и протоколи към тях /неподписани от възложител и
изпълнител/; справки за приети уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ; дневник за
продажби за м.05.2018 г.; оборотна ведомост за периода 01.04.-30.05.2018 г.;
аналитичен регистър на сметка 501 - Каса за м.05.2018 г., сметка 411 - Клиенти
и сметка 703 - Приходи от продажби на услуги за същия период, които не са
подписани от управител, а само от счетоводител, без да са посочени имена на
същия. Приложени са също разпечатки от разчетно-платежни
ведомости /РПВ/ за м.04. и м.05.2018 г., съдържащи информация за изплатени
заплати на 16 лица за м.04.2018 г. и 3 лица за м.05.2018г. Върху РПВ фигурира
подпис на счетоводител /без посочени имена/ и подпис на управител - Илия Гочев
Михайлов, като органите по приходите сочат несъответствие с подписи, положени
от същото лице върху нотариално заверени документи. Органите по приходите са
установили, че през разглеждания период „ОРА ТРЕИДИНГ“ ЕООД е фактурирало
строителни услуги и на други дружества „НЕОБИЛД ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и „ДЕНИС -
1992“ ЕООД. Предвид факта, че не е представена информация за заетите лица при
извършване на услугите, фактурирани на ревизираното дружество и услугите,
фактурирани на посочените дружество, ревизиращите органи са счели, че не може
да се докаже категорично наличие на квалифициран персонал, който да извърши СМР
в посочените обеми. Според представената оборотна ведомост дружеството не
разполага с машини и транспортни средства. След анализ на допълнително
получените документи, органите по приходите са счели, че същите не дават
цялостна представа за воденото счетоводство и не доказват безспорно реално
извършена икономическа дейност, респ. реално извършени доставки на услуги.
От страна на ревизираното лице са
представени заверени копия на фактурите; копие на договор от 12.03.2018 г., ,сключен
между „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ЕООД и „ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД като изпълнител за обект в
гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70. Следва
да се подчертае,че всички договори са представени в изключително нечетливи
копия,но съдът при излагане на фактическата обстановка се позовава на тях и на
констатациите на административния орган,доколкото по делото няма спор по
фактите.
Предмет на договора са следните видове СМР с
материали на възложителя: монтаж и демонтаж на фасадно скеле, монтаж на
топлоизолация и дюбелиране, полагане на шпакловка с
мрежа, полагане на грунд и мазилка, направа на тухлена зидария с итонг. Общата стойност на договора е 35 000,00 лв. без ДДС.
Приемането и предаването поетапно на обекта се счита за извършено с подписване
на приемо-предавателни протоколи /Акт обр. 19/, а плащанията се правят след приемане и
установяване на действителните количества СМР. Договорен е срок от 40 дни. Към
процесиите фактури са приложени протоколи /обр. 19/
от датата на издаване на съответната фактура, подробно описани на стр. 33 -
стр. 34 от РД, подписани от Г.Д. за възложителя и И.М.за изпълнителя.
Представени са също и фискални бонове, посочени на стр. 34 от РД. Същите са
регистрирани чрез ФУ от обект - офис в гр. Пловдив, ул. „Златица“ № 23.
Органите по приходите са установили, че посоченото ФУ е с предходна регистрация
на обект - офис в гр. София, ул. „Ген. Тотлебен“ № 2, на името на „КАРИ ЕКСПРЕС
16“ ЕООД, като на посоченият адрес са регистрирани и ФУ на други доставчици на
ревизираното лице, включени в масива „РИСК“, коментирани по-горе.Констатирано е
още, че през разглеждания период м.04.2018г. ревизираното дружество е
извършвало единствено строителни услуги като подизпълнител на „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ
ПС“ ЕАД. Префактурирани са СМР за обект в гр. Стара
Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70, за който обекта са
и договорените СМР с коментираното дружество, но в хода на ревизията не са
представени договори, актове и протоколи, от които да е видно какви са
договорените и извършени дейности от „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД, като по този начин
не може да се извърши съпоставка между извършените от ревизираното лице
дейности и тези от посочения подизпълнител „ОРА ТРЕДЙНИГ“ ЕООД. Не са
представени документи, в т.ч. заповедни книги, графици и др., от които да е
видно кои лица са работили на посочения обект; липсват доказателства за
транспорт или нощувки на работниците.
При така установеното ,органите по приходите
са формирали извод, че по обследваните фактури няма осъществени реални доставки
на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и доколкото е имало
реално доставени материали или извършени услуги /СМР/, то същите не са
извършени от посоченото по-горе дружество„ОРА ТРЕДЙНИГ“ ЕООД , а като лице,
претендиращо данъчен кредит по фактурите, по които не е получило нищо, „ИЗОЛА
БИЛДИНГ“ ЕООД не би могло да не знае този факт. В резултат на извода за липса
на доставка и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
във връзка с чл. 70, ал. 5 от с.з., е отказано упражненото от ревизираното лице
право на данъчен кредит по процесиите фактури.
II. Относно допълнително начислен ДДС .
През периода м.03.2017 г. е установено, че
„ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД е извършило доставка на услуги с получател „РУСЕВ И КО“
ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********, документирана с фактура № 96/30.03.2017 г.
с данъчна основа 4 500,00 лв. и ДДС - 900,00 лв. /л.78/Същата не е отразена в
дневника за продажби на дружеството за посочения данъчен период към момента на
ревизията, поради което органите по приходите на основание чл. 86, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС са начислили дължимия по доставката данък.
Във връзка с тази констатация на приходния
орган с отговор от 14.01.2019г./л.438/,“ИЗОЛА
БИЛДИНГ“ ЕООД е посочило,че се касае за счетоводна грешка,която е узната по
повод на ревизията и ще бъде коригирана.Независимо от горното дружеството е
обжалвало изцяло процесния РА.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип относно спорните доставки на стоки и услуги, като
е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
В съдебното производство жалбоподателят не е
представил доказателства,не е заявил доказателствени искания,като съдът с
разпореждането за насрочване на делото е разпределил доказателствената
тежест.Изрично е указано на оспорващия ,че следва да установи с всички
допустими доказателствени средства възникването на правото на данъчен кредит по
процесните фактури,по които такова му е отказано,а
именно-притежаването на редовна от външна страна фактура,издадена от
доставчика,доказателства за редовно осчетоводяване на стопанската операция по
нея,при редовно водено счетоводство ,доказателства за осъществяването на всяка
една от доставките,по начина по който същите са обективирани
в процесните първични счетоводни документи,както и за
използването на стоките за осъществяване на последващи
облагаеми доставки.
В съдебното производството единствено е приобщена
административната преписка към доказателствата по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както вече се посочи, процесният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това. Впрочем,
спор по отношение на тези факти, не се формира между страните. Спорният между страните
въпрос се концентрира по отношение наличието на осъществени от дружествата-доставчици
-„АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД ,,“КАЛАМО“ЕООД ,“НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД ,“ДЕЛТА ХОЛД 1 „ЕООД,“РУЕН СТРОЙ“ ЕООД „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ,“ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“
ЕООД и „ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД спрямо жалбоподателя доставки на процесните
стоки и услуги. С оглед на това, на първо
място следва да бъдат
разгледани приложимите в настоящия случай правни норми.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока
по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго
вещно право върху стоката.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС
доставка на
услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по смисъла на чл. 8 от закона е
всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от
чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е
доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон
лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на
стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното
събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Наличието на осъществена доставка е предвидено
като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68,
ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.
6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място
на изпълнение на територията на страната. От цитираните законови разпоредби
следва извода, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка
за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде
проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да
приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.
Следователно, за преценката дали е осъществена
реална доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали
са налице предвидените в чл.6 и чл.9, ал.1 правопораждащи
юридически факти, а именно:извършването на услугата, при чието проявление
възникват и предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на
данъчен кредит и прехвърлянето на правото за разпореждане със съответната вещ
като собственик върху стоката, при чието проявление възникват съответните
правни последици.
При доставка на стока следва да се установи
дали получателят разполага със същата или съответно доказателства за
разпореждане със стоката или влагането й в продукция (Решение № 7693 от
05.06.2013 г. по адм. д. № 9904/2012 г., VIII о. на
ВАС; Решение № 14862 от 12.11.2013 г. по адм. д. №
3973/2013 г., I о. на ВАС).
Дали е налице реалност на доставките по
фактурите от всеки доставчик, съдът съобрази следното:
По настоящото дело част от изследваните
фактури документират продажби на стоки/материали, / фактурите ,издадени от
доставчиците - „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД ,,“КАЛАМО“ЕООД, ,“НАДИН ГРУП 2017“
ЕООД касаят изцяло продажба на материали/
които по своя характер са вещи, определени по своя род. Според чл. 24,
ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат
определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат
предадени. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо освен наличието
на доказателства за приемо-предаване на стоките, да
са налице и годни доказателства за тяхното транспортиране. Всички документи,
установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесиите стоки
следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват
хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен
начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите,
издадени от посочения доставчик, по които претендира данъчен кредит. Установи
се че дружествата-издатели на фактурите- „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД
,,“КАЛАМО“ЕООД, ,“НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД -не разполагат със стоките, предмет на
фактурираните доставки, липсват безспорни доказателства за тяхното предаване и
приемане, както и транспортиране от обект на доставчика до обект на получателя.Или
по делото липсват каквито и да е доказателства за реално извършено прехвърляне
на собственост върху процесиите стоки.
За да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти,
необходимо бе да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване
на индивидуализираните по своя род вещи на получателя и съответно да се приеме,
че нему е прехвърлено правото за разпореждане със стоките като собственик.
Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият
процес да се установи къде, кога и как процесните
родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на
страните или пък физически предадени от продавача в разпореждане на купувача по
сделката. Все в тази насока, необходимо бе в хода на производството да се
установи къде е било местонахождението на стоките към момента, в който те са
изпратени или е започнал превозът им, кога и как са били превозени към
получателя, от кого и на кого са предадени. Освен това липсват доказателства вписаните във фактурите
доставчици да притежават стоките/материалите, които продават на ревизираното
лице.
В тази насока очевидно би следвало да се
установи по несъмнен начин времето и начина на фактическо осъществяване на
доставките и съответно предоставянето на стоките в разпореждане на
жалбоподателя.
Тези именно данни следваше да бъдат заявени и
доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон
способи.
Все в обсъждания контекст следва да се
съобрази и безспорно установеното в хода на ревизията и неопровергано по делото
обстоятелството, че доставчиците „АЙ БИ КОНСУЛТ 2017“ ЕООД ,,“КАЛАМО“ЕООД,
,“НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД не разполагат с
недвижими имоти,не са установени доказателства за ползвани под наем
помещения,няма назначени лица на трудов или граждански договор/с изключение на
дружество “КАЛАМО“ЕООД ,където има действащ 1 трудов договор / ,не са подавани
годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и дружествата не са декларирали
получени приходи. За така посочените
дружества е видно,че доставчикът е лице, което не е открито от органите по
приходите на декларирания адрес за кореспонденция и не е представило изисканите
доказателства във връзка с осъществяване на доставките по процесните
фактури.
Според жалбоподателя са налице реално
извършени доставки на процесните стоки и той не
следва да отговаря за пропуските на своите доставчици,които не са намерени на
адресите им.
Действително, ненамирането на доставчик на
декларирания от него адрес, не може да бъде предпоставка за непризнаване
правото на данъчен кредит, но разгледано в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства, в случая, може да се приеме, че ненамирането му и
непредставянето на исканите документи от него, има важно значение. Това е така,
тъй като невъзможността представител на дружеството - доставчик да бъде открит
на декларирания от него адрес, с оглед извършване на ревизия на „ИЗОЛА
БИЛДИНГ“ЕООД, е пряка индиция за наличието на
несъобразяване с правно дължимото поведение от страна на данъчния субект. Достатъчно в тази насока е да се
съобрази, че в чл.2, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 на Комисията от 29
октомври 2004 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета относно административното
сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност е посочено, че
„липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице
за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или
създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и
доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния
национален орган. Не би било неприемливо, ако само за пълнота се добави, че в
пункт 15 от Резолюция на Европейския парламент от 2 септември 2008 г., относно
координирана стратегия за засилване на борбата с данъчните измами
(2008/2033(INI) (2009/C 295 E/04) е посочено, че “Отбелязва все по-честите
измами с липсващ търговец и преднамерената злоупотреба със системата на ДДС от
страна на престъпни групи, създали такива схеми, за да се възползват от
слабостите в системата; подчертава също така разследването на Евроюст във връзка с верижните измами с ДДС, което включва
18 държави-членки и се отнася до данъчни измами, възлизащи приблизително на 2,1
млрд. евро.”. Сиреч, невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от
него адрес /той липсва от него/ и неналичието на факти за ефективно разчитане
на дължимия ДДС с бюджета, е пряка индиция за
наличието на данни за злоупотреби със системата на ДДС.
В конкретния случай, отказът на данъчен
кредит, както вече бе казано, не е единствено поради неоткриване на доставчика
на декларирания адрес за кореспонденция, респ. липса на кадрова и материална
обезпеченост на доставчика, а се налага въз основа съвкупна преценка на всички
факти, обстоятелства и доказателства по делото: установената по несъмнен начин
липса на данни относно времето и начина и мястото на фактическо осъществяване
на доставките и съответно предоставянето на стоките в разпореждане на
жалбоподателя.
Безспорно е налице осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя,
издаването на редовни от външна страна данъчни фактури и отразяването им в
отчетните регистри по ЗДДС на доставчика,но следва да се посочи, че
обстоятелството, че процесните фактури са
осчетоводени от страна на жалбоподателя и са издадени редовни от външна страна
данъчни фактури, не е достатъчно да обоснове извод за фактическо предаване,
съответно получаване на стоките от жалбоподателя.
Счетоводните документи, като частни писмени
документи не се ползват със задължителна доказателствена
сила, като същите се преценяват от съда, съобразно всички данни по делото, и с оглед редовността на извършените
вписвания в тях. Доказателствената сила на
счетоводните документи е производна, като съгласно чл.182 от ГПК, се предпоставя от изискването същите да бъдат редовно водени.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.51 от ДОПК, съгласно която вписванията в
счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и в съответствие с
изискванията на закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства по
делото. Редовността на счетоводните книги и регистри и вписванията в тях, не се
предполага, а следва да бъде доказана от страната, която черпи настъпването на
благоприятни последици от тях. Такова доказване в случая не е проведено от
жалбоподателя, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, и при
положение, че не е вършена проверка в счетоводството на доставчика и не е
установено редовно водено счетоводство на жалбоподателя за процесните
периоди, не може да се приеме, че вписванията в счетоводните книги и регистри
са достоверни и отговарят на нормативноустановените изисквания.
Казано с други думи, в случая въпреки изрично
дадените от съда указания, обстоятелствата свързани с времето, мястото и начина
на предаване на стоките и предоставянето им в
разпореждане на жалбоподателя, дори не бяха заявени с необходимата
пълнота от страна на жалбоподателя.
Несъмнено е, че ако процесните
доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и
установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на
стоките в разпореждане на жалбоподателя не би съставлявало, каквото и
затруднение за последния.
Ето защо при така установеното ,извод за
фактическото осъществяване на спорните доставки не може да се направи, единственно от наличието на самите първични счетоводни документи
– процесните данъчни фактури и тяхното счетоводно
отразяване във вторичните счетоводни регистри в поддържания от жалбоподателя
аспект.
При това положение, макар жалбоподателят да
притежава данъчни фактури, съобразени с изискванията на ЗДДС, при съвкупната
преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от
които може да бъде направен обоснован извод, че фактурите,издадени от „АЙ БИ
КОНСУЛТ 2017“ ЕООД ,,“КАЛАМО“ЕООД, ,“НАДИН ГРУП 2017“ ЕООД не са издадени във връзка с действителни
доставки на стоки, тоест, че не документират действителни стопански операции,
извършени точно от издателите на фактурите. Липсва данъчно събитие по чл.25
ал.1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало
задължение за начисляването му, и съответно отказът на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен кредит за жалбоподателя за неправомерно
начисления данък, е основателен и законосъобразен.
Освен стоки/материали, предмет на друга част
от оспорените фактури са услуги /СМР//ф-ри на доставчиците „ДЕЛТА ХОЛД
1“ЕООД,“РУЕН СТРОЙ“ЕООД, “ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ЕООД И „ОРА ТРЕЙДИНГ“ЕООД/ ,, които
по своята същност имат веществен характер и при извършването им се използва
труд на наети по трудови или граждански договори работници, както и
необходимият за съответната дейност технически и материален ресурс.
Следователно, реалното изпълнение на договорените услуги изисква престиране на труд, наличие на съответен технически ресурс
и материали.
От доказателствата по делото,събрани в
ревизионното производство
не се доказва по безспорен и безпротиворечив
начин лицата, страна по регистрираните от казаните дружества трудови договори
действително да са извършили посочените услуги, още повече, че през съответните
периоди някои от тях /напр. „ОРА ТРЕИДИНГ“ ЕООД/ декларират извършването на
доставки и към други клиенти. Не се доказва и посочените дружества да
разполагат с необходимите материали за извършването на съответната дейност,
както и с необходимите машини и съоръжения.
Налични
са следните договори за извършване на СМР:
- договор ,сключен между “ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и „ДЕЛТА ХОЛД 1“ ЕООД от 04.12.2017 г. и анекс към него от
22.01.2018 г.с предмет „Проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи
за подобряване на енергийната ефективност на съществуващи многофамилни
жилищни сгради на територията на община Стара Загора, финансирана по Национална
програма енергийна ефективност на многофамилни
жилищни сгради с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70.;
- договор от 18.12.2017 г., ,сключен между
“ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и „РУЕН
СТРОЙ“ ЕООД ,с предмет: „Проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи
за подобряване на енергийната ефективност на съществуващи многофамилни
жилищни сгради на територията на община Пещера с административен адрес гр.
Пещера, ул. „Г. Зафиров“ № 33 и № 35“;
-договор за СМР от 01.10.2017 г., сключен
между „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД и
„ИНВЕСТРОЙ-НЕО“ ЕООД за обект в гр. Стара Загора, ул. „Августа Траяна“ № 70;
- договор от 12.03.2018 г., ,сключен между „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ЕООД и „ОРА
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за обект в гр. Стара Загора, ул. „Августа
Траяна“ № 70.
По така посочените по-горе договори за
услуги/СМР/ липсват доказателства за осъществените СМР-съответните актове по
ЗУТ,които да са подписани от възложител и изпълнител,липсва фактура за
окончателно плащане при завършване на обекта,сочеща на това,че работата е
изпълнена;липсват документи за разплащане;доказателства за
поръчки,заявки,договори,търговска кореспонденция;липсват доказателства за
наличие на материален ресурс/транспортни средства/,липсват доказателства за
закупени конкретни видове материали за сметка на изпълнителя; липсват
доказателства за кадрова обезпеченост;доставчиците не са намерени на адресите
за кореспонденция и не са представили доказателства.
Изложените по-горе в настоящото решение съображения
относно липсващия търговец,осчетоводяването на фактурите, редовно воденото счетоводство, липсата на кадрова и материална обезпеченост
на доставчика са относими
и към фактурите,касаещи предоставянето на услуги/СМР/ от „ДЕЛТА ХОЛД
1“ЕООД,“РУЕН СТРОЙ“ЕООД, “ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ЕООД И „ОРА ТРЕЙДИНГ“ЕООД.
Относно доставчика „БУК ИНЖЕНЕРИНГ „ЕООД
следва да се посочи ,че по делото не е представен договор от 21.08.2017г.
посочен като основание /плащане по договор от 21.08.2017г./за издаване на една
част от фактурите от това дружество.
Част от процесните фактури са с предмет авансово плащане/така
ф-ри,издадени от “РУЕН СТРОЙ“ЕООД,„БУК ИНЖЕНЕРИНГ „ЕООД,“ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ЕООД/,свързано
с договори за изпълнение на СМР. По силата на Закона за ДДС, авансовото
плащане, като юридически факт, не поражда настъпването на данъчно събитие на
самостоятелно основание. Съгласно приложимия материален закон, авансовото
плащане представлява данъчно събитие само доколкото е обвързано с
осъществяването на конкретна доставка. В хода на извършеното ревизионно
производство, органите по приходите не са установили наличието на такава последваща доставка, по която изпълнител да бъде
съответното дружество, вписано като „доставчик“ в издадените фактури. С оглед
всички гореизложени обстоятелства и факти, съдът намира, че дори да са налице
плащания /които липсват при част от фактурите-ф-ри ,издадени от „РУЕН
СТРОЙ“ЕООД,“ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ЕООД/, същите не могат да бъдат свързани с
извършването на реална доставка по смисъла на това понятие, визирано от
законодателя в текста на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
В тази връзка, като актуална практика на CEO
следва да бъде посочено съдебно решение по дело С-107/13, съгласно което
липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансово плащане е
основание да се коригира правото на приспадане на данъчен кредит. В цитираното
решение, при сходни фактически установявания, съдът /СЕО/ е приел, че относимите разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета
относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от
получателя на фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка,
която в крайна сметка не е извършена, въпреки че данъкът все още се дължи от
доставчика и че същият не е възстановил авансово платената сума.
Следва да се съобрази и общото правило на
чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право
на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са
налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което
иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за
това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка
наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в
счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност
на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на
всички факти и обстоятелства по делото.
При това положение, макар жалбоподателят да
притежава данъчни фактури, съобразени с изискванията на ЗДДС, при съвкупната
преценка на наличните доказателства се установяват обективни обстоятелства, от
които може да бъде направен обоснован извод, че фактурите,издадени от ,“ДЕЛТА
ХОЛД 1 „ЕООД,“РУЕН СТРОЙ“ ЕООД „БУК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ,“ИНВЕСТСТРОЙ-НЕО“ ЕООД и
„ОРА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД , не са издадени във
връзка с действителни доставки на услуги и стоки, тоест, че не документират
действителни стопански операции, извършени точно от издателите на фактурите.
Липсва данъчно събитие по чл.25 ал.1 и 2 от ЗДДС, поради което данъкът не е
станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и съответно
отказът на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС да бъде признато право на данъчен
кредит за жалбоподателя за неправомерно начисления данък, е основателен и
законосъобразен.
Относно допълнително начислен ДДС ,безспорно е
установено,че през периода м.03.2017 г. „ИЗОЛА БИЛДИНГ“ ЕООД е извършило
доставка на услуги с получател „РУСЕВ И КО“ ООД, документирана с фактура №
96/30.03.2017 г. с данъчна основа 4 500,00 лв. и ДДС - 900,00 лв. Същата не е
отразена в дневника за продажби на дружеството за посочения данъчен период,
поради което органите по приходите на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
са начислили дължимия по доставката данък.Независимо,че
дружеството-жалбоподател се е съгласило,че се касае за грешка и че ще бъде
коригирана същата,в настоящото производство се обжалва изцяло РА.
По така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен,включая и в частта за лихвите и като такъв, следва да бъде потвърден, а
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора и предвид
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че такова се следва. На основание чл. 161, ал. 1, предл.
1 от ДОПК, на ответникът се следва присъждане на юристконсултско
възнаграждение в размер на 2641,24 лева,
изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Изола Билдинг“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,ул.“Полк.Сава Муткуров“ №49,
ет.2, ап.4,представлявано от управителя Г.П.Д. против РА №
Р-16001618005185-091-001/15.03.2019 год., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност ***и В.К.К.на длъжност ***, потвърден с Решение № 342/03.06.2019
год. на Директора на Д „ОДОП“ Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в
размер на 900. 00 лв., с прилежащи лихви
175.01 лв. за м. март 2017 год., отказано право на данъчен кредит в размер на
60 990.81 лв. с прилежащи лихви 7 764.94 лв. за данъчни периоди от м. април до
м. октомври 2017 год. и от м. декември 2017 год. до м. април 2018 год. и
начислени лихви за невнесен в срок деклариран косвен данък 534.93 лв. за
данъчни периоди от м. юли 2017 год. до м. април 2018 год..
ОСЪЖДА „Изола Билдинг“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Пловдив,ул.“Полк.Сава Муткуров“ №49,
ет.2, ап.4,представлявано от управителя Г.П.Д. да заплати на Национална агенция
по приходите сумата от 2641,24/две хиляди шестотин
четиридесет и един лева и двадесет и
четири ст./ юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: