Р Е Ш
Е Н И Е №
404
14.06.2019 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Михаела С.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2652 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Интрига”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Оборище”
№13, представляван от управителя Росен Георгиев Карагьозов, със съдебен адрес *** офис *, адв.Р.Н.К,
против Ж.Б.И. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че
по силата на договор за посредничество от 11.12.2017г., сключен между него като
изпълнител и ответника като възложител, приел да осъществи посредничество при
продажбата на неговия собствен недвижим имот при цена до 60000лв. По силата на
договор от 03.07.2018г. ищцовото дружество възложило
на „Интрига Брокер“ ЕООД да извърши от свое име, но за сметка на „Интрига“ ООД
намиране на потенциален купувач за покупка на описания в исковата молба
недвижим имот с цена до 60000лв. По силата на възлагателен договор за
посредничество при покупка на недвижим имот от 03.07.2018г., сключен между И.М.К
като възложител и ищеца като посредник, възложителят възложил, а посредникът
приел да осъществява посредничество при покупка на недвижим имот – жилище,
апартамент в гр.Хасково при цена до 55000лв. С оглед проявения от И.К.интерес
към имота, ищецът се свързал с продавача Ж.И. и го уведомил, че има клиент за
закупуването на имота, желаещ да направи оглед на същия. Със съгласието и
съдействието на продавача представител на посредника предоставил на И.К. за
оглед недвижимия имот на 03.07.2018г. В изпълнение на договора за
посредничество от 11.12.2017г. ищецът осъществил посредничество, доколкото
осъществил контакт с продавача на имота и с желаещия да го купи и съдействал
при огледа на имота. След направена справка в имотния регистър се установило,
че няколко дни по-късно на 13.07.2018г. бил сключен договор за покупко-продажба
на недвижимия имот между И.К. като купувач и ответника като продавач, оформен с
нотариален акт от същата дата. Имота бил прехвърлен от ответника срещу продажна
цена от 29200лв. на купувач, предоставен от ищеца без знанието на последния и
без заплащане на дължимото и договорено комисионно възнаграждение. Съгласно
чл.7 от договора за посредничество от 11.12.2017г. възложителят дължал
неустойка в размер на 10% от продажната цена на имота, ако прехвърли правото на
собственост върху имота на купувач, предоставен от изпълнителя без да го е
уведомил за това. В случая ответникът игнорирал посредника, влизайки в директен
контакт с купувача, сам без знанието на посредника прехвърлил собствеността върху
имота. Ищецът изпратил до ответника нотариална покана, получена от последния на
01.08.2018г., т.е. дадения му 7-дневен срок за доброволно заплащане на сумата
изтекъл на 08.08.2018г. На 08.08.2018г. ответникът изпратил на ищеца отговор на
нотариалната покана, с който отказвал да плати претендираната
сума. Към момента ответникът не бил изпълнил това задължение за заплащане на
уговорената и претендирана неустойка. Ищцовото дружество депозирало заявление по чл.410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2003/2018г. по описа на РС-Хасково
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът подал възражение, поради което в
законоустановения срок ищецът предявявал настоящия установителен
иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
2920лв., представляваща дължима неустойка по чл.7 от договор за посредничество
от 11.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски
в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Прави възражение за нищожност на клаузата за
неустойка поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че ищецът не е изпълнил
своите задължения по договора за посредничество, за да претендира заплащане на
възнаграждение или неустойка. Оспорва протокола за оглед, като твърди, че
посочените в него действия /оглед/ не са извършени. Прави искане за откриване
на производство по оспорване на договора от 03.07.2018г. и протокола към него
на основание чл.193 от ГПК. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
размера на неустойката и искане за намаляването й на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД. Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с
което да се отхвърли предявения иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2003/2018г. по описа на
РС-Хасково по реда
на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата 2920лв. – главница, дължима по договор за посредничество от 11.12.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
16.08.2018г. до окончателното изплащане. За тази сума е издадена и заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2003/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с
исковата молба договор за посредничество същият е сключен между страните на 11.12.2017г.
По силата на този договор ответникът възлага на ищцовото
дружество, а последното приема да осъществява посредничество по продажбата на жилище,
апартамент, с административен адрес гр.Х., ул.***№***, с продажна цена до
60000лв., срещу възнаграждение, дължимо съгласно т.3.4 от договора. На
03.07.2018г. между И.М.Ки „Интрига брокер“ ЕООД е
сключен възлагателен договор за посредничество при покупка на недвижим имот. На
същата бланка се намира и протокол за оглед на недвижим имот от дата
03.07.2018г. на адрес гр.Хасково, ул.***№****, подписан от възложителя. На
същата дата 03.07.2018г. между „Интрига“ ООД и „Интрига брокер“ ЕООД е подписан
договор, по силата на който първото дружество възлага на второто, а то приема
да извърши от свое име, но за сметка на първото намиране на потенциален купувач
за покупка на самостоятелен обект в сграда – жилище/апартамент с
административен адрес гр.Х., ул.****№*****, с продажна цена до 60000лв. На 13.07.2018г.
ответникът продава на И.М.Ксамостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.713.267.1.19 по КК на гр.Хасково, с предназначение
жилище, апартамент, с адрес гр.Х., ул.****№*****. На 31.07.2018г. ищцовото дружество изпраща до ответника нотариална покана
за заплащане на неустойка по чл.7 от договора за посредничество от 11.12.2017г.
в размер на 2920лв. Поканата е връчена на ответника на 01.08.2018г., като на
08.08.2018г. същият депозира отговор отново чрез нотариуса, като заявява, че не
дължи плащане по договора за посредничество от 11.12.2017г. По делото се
представят възлагателни договори, сключени между ищеца и различни лица, на
които гореописания апартамент е предлаган за продажба. С влязло в законна сила
решение, постановено по гр.д.№1426/2018г. по описа на РС-Кърджали, потвърдено с
решение на ОС-Кърджали, е отхвърлен предявения иск от „Интрига брокер“ ЕООД
срещу И.М.К за сумата от 1500евро, представляваща неустойка за неизпълнение на
възлагателен договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 03.07.2018г.
От показанията на свидетелите К.М.С. и
К.Н.Д., които са служители на ищеца, се установи, че са уговорили извършването
на оглед на апартамента на ответника с И.М.К., но поради непредоставяне на ключ
за имота този оглед не се е състоял. И двамата свидетели заявиха в своите
показания, че са показали отвън апартамента, както и снимки на същия, но не са
влизали вътре с И.К.. Допълнително договорения със собственика оглед за
следващия ден не се състоял, тъй като К. се отказала.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.92 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане
на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявения установителен иск за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се
твърди, че дължи процесната сума на ищеца по силата
на договор от 11.12.2017г., сключен между страните. Разгледан по същество иска
се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между страните в
чл.7 от същия са визирали, че възложителят дължи неустойка в размер на 10% от
продажната цена, ако прехвърли правото на собственост върху описания в т.1 имот
на купувач предоставен от изпълнителя без да го е уведомил за това. В настоящия
случай не се установи наличието на тази хипотеза, при която възложителят ще
дължи заплащане на търсената неустойка. Няма основание да се приеме, че
купувачът на имота на ответника е предоставен на последния от ищеца. От една
страна липсват доказателства, а и твърдения в тази насока, че ищецът в
качеството си на посредник е осъществил или съдействал да се осъществи връзка
между продавача и купувача. От друга страна твърденията на ищеца за осъществен
оглед на имота на ответника от купувача с неговото съдействие не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Представения по делото протокол за оглед
от 03.07.2018г., макар и подписан от възложителя, се оспори от ответната страна
по отношение на истинността на записването. Действително се установи, че този
апартамент е предложен на И.К.като подходящ за закупуване, но в същото време категорично
се опроверга твърдението за извършен оглед от показанията на двамата свидетели,
посочени от ищеца. И двамата са категорични в своите показания, че оглед на
апартамента е извършен само отвън, т.е. установи се, че апартамента е бил
показан на купувача отвън, но достъп до самото жилище не е осигурен и на
практика оглед не е извършван. Съдът счита, че посочването отвън на един
апартамент не може да се приеме за извършване на оглед. От останалите
възлагателни договори и протоколите за оглед, които са неразделна част от тях,
се установи, че този апартамент е предлаган на още голям брой потенциални
купувачи и най-вероятно голяма част от тях са извършвали оглед на жилището.
Тези обстоятелства по никакъв начин не сочат на извод, че И.К.е извършила оглед
на апартамента със съдействието и посредничеството на ищеца. При тези данни по
делото съдът намира за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка по
чл.7 от договора за посредничество, сключен между страните, тъй като ищецът не
доказа изпълнение на поетите задължения по този договор, за да претендира за
обезщетяване. Категорично страните са договорили, че възложителят дължи
неустойка в случай, че прехвърли правото на собственост върху описания в
договора имот на купувач предоставен от изпълнителя. Не се събраха
доказателства, от които да се направи извод, че купувача на процесното
жилище е предоставен от ищеца. От данните по делото се установи единствено, че
е проявен интерес към апартамента от купувача, но нито е осъществена връзка
между него и продавача, нито е осигурен достъп до жилището, за да се направи
оглед и в крайна сметка такъв не е извършен. Хипотетичното предлагане на
апартамента от ищеца на неограничен брой потенциални купувачи не може да
обоснове дължимост на неустойка по чл.7 от договора
за посредничество. А, както стана ясно от данните по делото, твърденията на
страните и съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, ищецът
в качеството на изпълнител нито е предоставил купувач на ответника в качеството
му на възложител, нито е осъществил оглед на апартамента от този конкретен
купувач, нито е съдействал на страните по сделката за сключването й, нито е
посредничил при водене на преговори между тях. С оглед гореизложените
съображения следва извода, че ищецът не е изпълнил своите задължения по
договора за посредничество, за да претендира от ответника заплащане на
неустойка в хипотезата на чл.7 от договора, която е конкретна, а не хипотетична.
Ето защо, съдът намира иска за неоснователен и недоказан и счита, че следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и предвид
постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на
ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника
разноските в настоящото производство в размер на 400лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Интрига”
ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Оборище” №13, представляван от управителя Р. Г. К., против Ж.Б.И. с ЕГН:**********
***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД за сумата от 2920лв., представляваща дължима неустойка по чл.7 от договор
за посредничество от 11.12.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2003/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Интрига” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.”Оборище”
№13, представляван от управителя Р. Г. К., да заплати на Ж.Б.И. с ЕГН:**********
***, направените в настоящото производство разноски
в размер на 400лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.