№ 314
гр. Враца, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20231420200576 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на П. И. П. от гр.Враца против НП№ 23-1795-000116/27.04.2023 г. на
Началник група в ОДМВР - Враца, РУ-Враца, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.178, ал.1,т.2 ЗДвП и на същото основание, е
наложено административно наказание-глоба в размер на 2000.00 лв. В
жалбата, поддържана и в представени по делото допълнителни писмени
становища, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения
на материалния закон и недоказаност на вмененото нарушение, с искане за
отмяната му на това основание.
В придружителното си писмо към преписката, АНО излага бланкетно
искане за потвърждаване на обжалваното НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е основателна, но при
1
съображения, различни от изложените в нея:
На 02.04.2023 г. в гр.Враца, ул.“Околчица“ пред бл.№10, полицейски
служители на РУ-Враца-- св.Й.Ц. и В.Д. спрели за проверка управляван от
настоящия жалбоподател л.а.“БМВ 318“ с рег.№*****, негова собственост.
При визуална проверка на автомобила спрямо данните от представените
документи за него, в т.ч. и СРМПС-част 2-ра, и след допълнителна устна
консултация с неустановен по делото „технически специалист“,
проверяващите преценили, че автомобилът е окомплектован с двигател, който
е с по-голяма мощност и кубатура от тези, предвидени за съответната марка и
модел проверяван автомобил. При тези констатации е съставен АУАН
№895063/02.04.23 г. срещу жалбоподателя, в който е посочено, че на
горепосочените дата и място, жалбоподателят управлява собствения си лек
автомобил, „като МПС-то е окомплектовано с основен агрегат /двигател/ с по-
голяма кубатура и мощност от друго МПС, като не отговаря на описаното в
СРМПС част 2.“.Така описаното поведение е квалифицирано като нарушение
на чл.178, ал.1, т.2 ЗДвП. Последвало е издаването на обжалваното НП, с
което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на
нарушението, на жалбоподателя е наложена административна глоба в размер
на 2000.00 лв. на основание чл.178, ал.1,т.2 ЗДвП.
Изложените до тук фактически констатации, свързани с време, място и
начин на извършване на полицейската проверка и издадените въз основа нея
АУАН и НП, не са спорни между страните и се доказват безпротиворечиво от
показанията на двамата свидетели-полицейски служители Й.Ц. и В.Д., имащи
качество на актосъставител и на свидетел присъствал при констатиране на
нарушението и съставяне на акта, както и останалите материали по
преписката.Тези констатации не се оспорват и от самия жалбоподател.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в
производството по съставяне на АУАН и издаване на процесното НП са
допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, всяко
от които представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП, без разглеждане на спора по същество, а именно:
Чл.178, ал.1,т.2 ЗДвП предвижда налагане на административно-
наказание глоба в съответни размери, за този „който без да спазва
установения ред изменя конструкцията на МПС или комплектова с основни
2
агрегати МПС от различни модели...“. При това съдържание на
административно-наказателната разпоредба е очевидно, че:
1.изпълнителното деяние на административното нарушение е възможно
в две самостоятелни, различни форми, предвидени в условията на
алтернативност- изменение в конструкцията на МПС и/или –комплектоване
на МПС-то с основни агрегати от различни модели МПС;
2.поради условието „без да спазва установения ред...“, разпоредбата се
явява бланкетна и препращаща към друг нормативно установен ред, в
съответни законови или подзаконови норми;
3.възможен субект на нарушението е само физическото лице, което
непосредствено, т.е. в условията на пряко извършителство е осъществило
някоя от двете горепосочени форми на изпълнителното деяние.
Съотнесено към гореизложените характеристики на вмененото
административно нарушение от обективна страна, в случая актосъставителят
и АНО изначално са допуснали грубо нарушение на материалния закон, като
са ангажирали отговорността на жалбоподателя само и единствено в
качеството му на водач, управляващ МПС с ненадлежно комплектовка, а не
като пряк и непосредствен извършител на въпросната неправомерна
комплектовка.
На следващо място, в процесните АУАН и НП липсва изложение на
конкретните фактически обстоятелства, обосноваващи констатацията, че
процесното МПС е било комплектовано с основен агрегат от различен модел,
като в тази насока само почти дословно е цитирана законовата норма, с
последваща –отново обща препратка към данните от СРМПС-част.2. Липсва
посочване на дата и място на евентуално извършената неправомерна
комплектовка, които в случая са дата и място на извършване на нарушението
и са различни от посочените в АУАН и НП дата и място на констатиране на
нарушението. Липсва и цифрова конкретизация чрез съответна правна
привръзка, на конкретно нарушените правни норми, уреждащи правилата за
комплектовка на МПС-то с основни агрегати на МПС от различни модели.
При това положение процесните АУАН и НП се явяват издадени и в разрез с
изискванията на чл.42,т.3,т.4 и т.5 ЗАНН и на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН.
Нарушаването на въпросните изисквания не само съществено ограничават
правото на защита на санкционираното лице, но изцяло лишават и съда от
3
възможност да осъществи пълноценен контрол за законосъобазност, свързан с
разглеждане на спора по същество откъм очертаване на фактите, включени в
предмета на доказване и релевантните към този предмет доказателствени
източници.
При горните съображения, жалбата следва да бъде уважена, а
процесното НП подлежи на цялостна отмяна.
По разноските:
Предвид изхода от делото, то и направеното от страна жалбоподателя
искане за присъждане на разноски за адвокатска защита се явява основателно,
а предвид представият договор за правна защита и съдействие- и доказано в
пълния предявен размер от 600.00 лв. Същевременно още в придружителното
си писмо към преписката, АНО е противопоставил възражение за
прекомерност на евентуалното адвокатско възнаграждение. Отчитайки, че
конкретното дело не се отличава с особена фактическа и правна сложност, в
т.ч. и процесуална, доколкото процесуалният представител на жалбоподателя
не е участвал лично и непосредствено в проведените с.з., то и съдът намери
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно. Искането следва да бъде уважено само в минималния размер,
изчислен по реда на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2 НРМАВ от 500.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1795-000116/27.04.23 г. на
Началник група в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на П. И. П. от гр.Враца, с
ЕГН:********** е наложено административно наказание -глоба в размер на
2000.00 лв., на основание и за извършено нарушение по чл.178, ал.1,т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П. от гр.Враца, с
ЕГН:**********, направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата му част до пълния предявен размер от 600.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5