РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Перник , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Прокурор:Бисер Игнатов Ковачки (РП-
Перник)
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600164 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 327 и чл. 328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО
ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, образувано по жалба
ОТ: В. И. Т. с адрес *** с ЕГН: ********** подсъдим по НОХД
№00461/2018 год. по описа на Пернишкия районен съд
подадена чрез защитника му - Адвокат М. Г. М. от Пернишка Адвокатка колегия с
пълномощно по делото
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 669 /31.10.2018 год. постановена НОХД № 00461 /
2018 год. по описа на Пернишкия районен съд
С обжалваната присъда от 07.11.2019г., подсъдимият В. И. Т. – роден на 11.06.1974
г. в град Перник, с адрес: ***, българин, български гражданин, със средно образование,
работи като машинист в „Щрабаг“ ЕАД, женен, неосъждан, с ЕГН: **********,
е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2017 г. в село М., община П.,
чрез нанасяне на удар с тръба в областта на предмишницата на лявата ръка е причинил
1
на Й. А. П. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на периферните нерви
на лява предмишница, а именно: контузия на двигателните влакна на средния нерв и
контузия на сетивните влакна на лакътния и лъчевия нерви в ляво, които са причинили
на П. затруднения в основната функция на ръката – хватателната и съответно трайно
затруднение на движението на горен ляв крайник за повече от тридесет дни –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на ТРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на
така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Е ОСЪДЕН да заплати на Й. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
6200,00 лв. /шест хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на престъплението, предмет на обвинението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, заедно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 27.04.2017 г., до окончателното й изплащане на горепосочената
главница, като за разликата до пълния предявен размер на този иск за сумата от 20 000
лв., го ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
Е ОСЪДЕН да заплати по сметка на ОД на МВР – Перник сумата 891,30 лв.
/осемстотин деветдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща направени
разноски по досъдебното производство за съдебно-медицински експертизи, а по
сметка на Пернишки районен съд сумата от 306,00 лв. /триста и шест лева/ - разноски в
съдебното следствие.
Защитникът на подсъдимия В. И. Т. - адв.М. в срока по чл. 319 от НПК е депозирал
жалба против така постановената присъда, с искане да бъде признат подсъдимия за
невиновен и да бъде оправдан по така повдиганото му обвинение, като бъде отхвърлен и
предявеният граждански иск, тъй като присъдата била неправилна и незаконосъобразна
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и неправилна преценка на
събраните доказателства в резултат на което незаконосъобразно с оглед установената
фактическа обстановка, съдът приел, че са налице безспорни доказателства, че подсъдимият
В. И. Т. не е извършил престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При подробен разбор на събраните по делото доказателства се излагало становище
за доказаност на повдигнатото обвинение, а при постановяване на обжалваната
първоинстанционна присъда, съдът бил взел предвид само показанията на пострадалия Й. П.
и баща му А. П.
В срока по чл. 319 от НПК е депозирана и жалба от повереника на частния
обвинител и граждански ищец Й. А. П., адв. Б, с която счита, че присъдата е неправилна,
необоснована. постановена при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива.
Постановената присъда била немотивирана, необоснована и неправилна и в частта в която е
отхвърлен граждански иск за сумата над 6 200 лв. до пълния предявен размер от 20 000.00
лв., а присъденото обезщетение в изключително занижен размер, тъй като пострадалия все
още не можел да ползва ръката си пълноценно.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина.
2
Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната отговорност на
подсъдимия В. И. Т.. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за
установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими
от процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия, развити в жалбата и
съдебно заседание, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за
достоверни показанията на една част от свидетелите, а не е кредитирал показанията на
други.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и касателно фактите
изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени помежду
си и с останалите събрани доказателства, а към направените правни и фактически изводи
настоящата инстанция се солидаризира.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършените престъпления по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаните по делото свидетели, в частност, тези на свидетелите Г. Г. и А. П. и
приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 2, т. 2 от НПК, заключенията по съдебно-
медицинските експертизи, събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на
доказателствената съвкупност /включително и констатираните противоречия/, е извършена
от първоинстанционния съд при съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на
чл. 14 от НПК. Възраженията на защитата на подсъдимия В. Т., свързани с липсата на
достатъчно доказателства касателно авторството на деянието, както и за конкретното
осъществяване на престъплението „чрез замахване с тръба, при инстинктивното вдигане на
лявата ръка на пострадалия Йоан Петров за предпазване на главата му, при което същата
поела удара“ не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем
такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите, направени от първата
инстанция, с които и въззивният съд се солидаризира.
Извършеното от подсъдимия В. Т. престъпление е правилно квалифицирано, като
материалният закон е приложен в неговата актуална редакция, поради което не може да
бъде уважено искането за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда и
оправдаването на подсъдимия. Така констатираната медикобиологична характеристика на
телесното увреждане, причинено на пострадалия Й. П. безспорно съответства на правната
квалификация „средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК и е в
съответствие с цитираното Постановление № 3/79 г. на ПВС. В т.10 от същото не се съдържа
3
изискване за ограничаване движението на цялата ръка от раменната става до фалангите на
всеки един от петте пръста на ръката, за да е налице визираното в наказателния закон
„трайно затрудняване движението на крайниците“. Тъкмо обратното, достатъчно е да е
налице частична загуба или възникване на затруднение в извършване на основната функция
на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. В конкретния
случай няма спор, че на пострадалия е била причинена контузия на нервус медианус /среден
нерв/ на ниво лява предмишница, увреждане на сетивните клонове на улинарния /лакътния/
и радиалния /лъчев/ нерви в ляво, които са довели до нарушаване на основната функция на
крайника /лявата ръка/, а именно хватателната. Затруднението не е било незначително, нито
кратковременно /периодът е бил повече от 30 дни/ и е имало практическо значение за
нормалното извършване движението на крайника.
Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което
както вече бе посочено, неоснователно се явява развитото оплакване за нарушение на
материалния закон.
Направеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия
В. Т. относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на Г. М. Г., Ю. Е. В. и
В. Л. Т., се явява неоснователно, тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски
показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по
доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че
не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно
доказателствено средство, или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните
гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени
средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за
авторството от страна на подсъдимия Веселин Тодоров. За първостепенния съд не е
съществувала пречка, посредством разпитите на свидетели - очевидци и свидетели които са
възприели инкриминираното деяние непосредствено след извършването му, да провери
посочените в обстоятелствената част на въззивна жалба обстоятелства, а оттук и за
установяване на тези факти, свързани с установяване на инкриминираното деяние –
нанасяне на лека телесна повреда /в този смисъл Решение № 301 / 21.10.2014 по дело № 946
/ 2014 на ВКС, НК, III н.о./. Ето защо, кредитираните от първоинстанционния съд
свидетелски показания може да се ползват като годно доказателствено средство, тъй като
това е законово допустимо, съгласно чл.118 ал.1 т.3 от НПК, а и по делото не се констатира
заинтересованост или предубеденост на тези свидетели при даването на свидетелски
показания.
Поради изложеното, по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият В.
И. Т. е извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която
напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното
преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимият В. И. Т. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне на наказанието, районният съд е отчел обстоятелствата, имащи
4
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното
наказание на подсъдимия В. И. Т. съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от НК според
настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното
изменяне или отменяне в наказателната й част.
С оглед изложеното подадената от повереника на пострадалия Й. П., адв. Б.
въззивна жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. Т. наказание като
необосновано леко, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Причинената неимуществена вреда от престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да
се обоснове размера на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените
увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под
формата на болки, страдания, влошено здраве и неудобства търпени от непозволеното
увреждане на пострадалия Й. П.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен
еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на размера на
обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на справедливостта,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на
увреждането и степента на страданието. По делото са установени всички обстоятелства,
които се отнасят до този граждански иск. Така, предвид начина на извършване на деянието
(нанесен удар с тръба), характера на телесните увреждания (детайлно посочени в съдебно-
медицинската експертиза), търпените от пострадалия физически и душевни страдания,
настоящият състав прие, че при определяне размера на гражданския иск районният съд се е
съобразил в достатъчна степен с характера и естеството на увреждането, търпените болки и
страдания от пострадалия Й. П., както и описаното развитие довело до нанасяне на
нараняванията.
Въззивният съд намира, че сумата от 6200.00 лв. в достатъчна степен ще обезщети
пострадалия за понесените от него болки и страдания по справедливост, поради което
подадената от повереника на пострадалия Й. П., адв. Б. въззивна жалба за изключително
занижен размер на определеното обезщетение, се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Правилно и в съответствие със закона районния съд е присъдил направените
разноски и съответната държавна такса.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6 от НПК‚
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 669 от 31.10.2018г., постановена от Районен съд
- Перник по НОХД № 461/2018г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по
аргумент от чл. 346 от НПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6