Решение по дело №357/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от И. Е. Й. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против решение № 2153-17-44/17.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане [номер]-17-54/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе.

С потвърденото разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Жалбоподателят сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане противоречат на материалния закон, тъй като направеното с тях изчисление на осигурителния му стаж е неправилно. В представеното становище с вх.№ 3072/16.06.2025 г. акцентира на обстоятелството, че по преписката е представил и справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.2024 г., от която е видно, че част от осигурителния му стаж при „Ай Си ЕС“ ООД и целият осигурителен стаж при ЕТ „Екпрес Транс – И. Илиев“ са отразени като такива при положен труд от втора категория. Това доказателство обаче неправилно не било взето предвид от пенсионния орган и от директора на ТП на НОИ – Русе, които зачели посочения стаж при тези двама осигурители като такъв при труд от трета категория. Твърди, че с прибавянето на тези два периода към вече признатия от органа осигурителен стаж от втора категория с продължителност 14 г., 3 месеца и 24 дни, то той би отговарял на условието по чл.69б, ал.2 от КСО да има поне 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Счита, че отговаря на всички изисквания, предвидени в посочената разпоредба, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе и изпрати преписката на пенсионния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания и в представената писмена защита изразява становище за нейната неоснователност. Възразява, че категорията на труда не може да се установява само чрез подадените от посочените двама осигурители данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО при положение, че при извършените им проверки не са установени първични документи по чл.40, ал.3 от НПОС, на които тези данни да се основават, както и документи, въз основа на които да може да се определи товароподемността на управляваните от жалбоподателя товарни автомобили във връзка с изпълняваната при тези осигурители длъжност като шофьор. Поддържа, че последният не отговаря на нито едно от кумулативно изискуемите условия по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като към датата на депозиране на заявлението за отпускане на пенсия не е навършил необходимата възраст, няма 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд, а общият сбор от осигурителния му стаж и възрастта му не достига минимума от 100 г. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, на 24.04.2025 г. (известие за доставяне на л.3 от преписката). Жалбата е подадена по пощата на 08.05.2025 г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо, т.е. в 14-дневния срок по чл.118, ал.1 от КСО, като е регистрирана при административния орган с вх.№ 2153-17-44#2/09.05.2025 г. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Предмет на оспорване е решение № 2153-17-44/17.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което жалбата по административен ред на И. Е. Й. от [населено място] е отхвърлена и е потвърдено разпореждане [номер]-17-54/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за отказ на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

Решението е постановено от компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе, който съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, е компетентен да разгледа и да се произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях.

Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл по жалбата на Й. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл.117, ал.3 от КСО.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при правилно приложение на материалния закон.

От доказателствата по делото се установява, че със заявление вх.№ 2113-17-1217/16.07.2024 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.М. В. от АК-Русе, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като в същото изрично е отбелязано, че жалбоподателят има положен труд от II категория. Със заявлението били представени следните документи: военна книжка, удостоверение № 070242/30.03.1984 г., трудова книжка № 177/07.07.1983 г., трудова книжка от 24.07.2002 г., удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 675/13.02.2024 г., издадено от осигурителя „И. къмпани“ ЕООД, удостоверение обр. УП – 3 с изх. № 491/02.02.2024 г., издадено от осигурителя „БГЕ“ ЕООД, заявление обр. УП-23 – за прехвърляне на натрупани суми по индивидуална партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО с вх.№ 2124-17-122/16.07.2024 г. Допълнително, със заявление № 2113-17-1217#7/02.10.2024 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си, е представил и удостоверение обр. УП-3 с изх. № 11/16.09.2024 г., издадено от осигурителя „Деспред“ АД, удостоверение обр. УП-3 с изх. № ХРС-И-190/27.09.2024 г., издадено от осигурителя „Химремонтстрой“ АД и удостоверение обр. УП-3 с изх.№ 75/30.09.2024 г., издадено от осигурителя „Шелф“ АД. Военната и двете трудови книжки били върнати на жалбоподателя по опис на 05.02.2025 г.

С жалбата по административен ред до директора на ТП на НОИ – Русе жалбоподателят е представил и три справки от персоналния регистър на НОИ по собствената си партида по периоди, както следва: от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2024 г., т.е. покриващи целия период от 01.01.1997 г. до 31.12.2024 г.

В описа на осигурителния стаж (на л.15 – л.16 от преписката) осигурителният стаж на жалбоподателя при осигурителя „Ай Си Ес“ ООД (позиция № 13) на длъжността „шофьор, автомонтьор“ по трудова книжка № 177/07.07.1983 г. за периода от 01.01.1998 г. до 22.07.2002 г., с продължителност от 4 години, 6 месеца и 21 дни, е зачетен като такъв при труд от трета категория на основание писмо с изх.№ 5512-17-635/04.09.2024 г., посочено в колона „Забележка“. В същото време в справките от персоналния регистър на НОИ за периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. (съответно на л.17 и л.18 от преписката) част от стажа при посочения осигурител е отразен вколона „Вид осигурен“ като такъв при трета категория труд (за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2000 г.), докато остатъкът от стажа при същия осигурител (от 0.01.2001 г. до 22.07.2002 г.) е посочен в справката като такъв при труд от втора категория. В цитираното в колона „Забележка“ от описа на осигурителния стаж писмо с изх.№ 5512-17-635/04.09.2024 г. (л.26 от преписката) е посочено, че при извършената проверка за уточняване на длъжността и товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил в периода от 01.01.1998 г. до 22.07.2002 г. било установено, че за периодите от месец януари 1998 г. до месец декември 1998 г. и от месец март 2002 г. до месец юли 2002 г. за него липсват данни във ведомостите за заплати, а за периода от месец януари 1999 г. до месец февруари 2002 г. въобще няма предадени ведомости за заплати от посочения осигурител.

На следващо място, в описа осигурителният стаж на жалбоподателя при осигурителя ЕТ „Екпрес Транс – И. Илиев“ (позиция № 16) на длъжността „шофьор“ по трудова книжка № 850247/24.07.2002 г. за периода от 11.04.2007 г. до 29.05.2009 г., с продължителност от 2 години, 1 месец и 18 дни, също е зачетен като такъв при труд от трета категория на основание доклад № 2113-17-1217#15/13.12.2024 г., посочен в колона „Забележка“. В колона „Вид осигурен“ на справката от персоналния регистър на НОИ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2024 г. ( на л.19 – л.20 от преписката) обаче е записано, че за целия период – от 11.04.2007 г. до 29.05.2009 г. жалбоподателят е полагал при този осигурител труд от втора категория. Цитираният в колона „Забележка“ от описа на осигурителния стаж доклад № 2113-17-1217#15/13.12.2024 г. не е приложен по преписката. Видно обаче от мотивите на разпореждане [номер]-17-35/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе (на л.29 от преписката), от този доклад се установявало, че по отношение на осигурителя ЕТ „Екпрес Транс – И. Илиев“ проверка не може да бъде извършена.

По делото се поставя въпросът за това кой носи доказателствената тежест и с какви доказателства следва да бъде установено обстоятелството, че част от осигурителния стаж на жалбоподателя е положен при труд от по-висока (втора) категория.

За определяне на категорията на труда от съществено значение е неговият характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, както и при какви условия са изпълнявани тези функции. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, водещи до признаване на по-висока категория труд, е възложена в тежест на жалбоподателя като законът изрично поставя ограничения по отношение на доказателствата, с които могат да бъдат установявани те. Така според чл.104, ал.10 от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания като според изречение второ на същата разпоредба за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.

Тук следва да се припомни, че според чл.104, ал.1 от КСО Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. В изпълнение на това правомощие в чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (приета с ПМС № 235 от 20.10.1998 г., обн., ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г., в сила от 1.01.2000 г.) е предвидено, че от втора категория при пенсиониране е и трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В същия смисъл е и чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). В § 4 от ПЗР на НКТП е предвидено, че управителят на НОИ издава инструкция по прилагането на наредбата. В чл.9, ал.1 от издадената на това основание Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е предвидено, че от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Разпоредбата на чл.9, ал.34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. гласи, че от тази категория е трудът, положен на длъжността по т.25 - от шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Всъщност това са превозните средства от категория N3, предвидени в чл.149, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП - моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 t (вж. легалната дефиниция на понятието "технически допустима максимална маса" по т.34, § 6 от ДР на ЗДвП).

Следва да се посочи, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че е управлявал именно МПС с посочената товароподемност при посочените двама осигурители - „Ай Си Ес“ ООД и ЕТ „Екпрес Транс – И. Илиев“, изрично посочени в депозираното от процесуалния му представител становище. Такива доказателства не са установени и при служебно извършените проверки от отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Русе.

Тук следва да се отбележи, че през процесните периоди данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са се подавали от осигурителите към НАП по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.). В т.12 „Вид осигурен“ от Указанията за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" е посочено, че в тази клетка от декларацията се попълва код в две позиции, както следва: – 02 – за работещи при условията на първа категория труд; – 03 – за работещи при условията на втора категория труд. Следователно при подаването на декларация обр. № 1 осигурителят е длъжен да посочи и категорията на труда на съответния работник. Така подадените от осигурителя данни обаче няма да съставляват достатъчно доказателство за това обстоятелство по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС, ако те не се основават на първичните документи, визирани в чл.40, ал.3 от НПОС, а в случая и на такива, от които да се установява товароподемността на управляваните от жалбоподателя автомобили при посочените осигурители. При това положение съдът намира основателно възражението на ответника по жалбата, че при липсата на такива първични документи, сами по себе си подадените от осигурителите данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и по-конкретно посочването в декларациите обр. № 1, кл.12 „Вид осигурен“ на обстоятелството, че положеният от жалбоподателя труд е втора категория, не съставляват достатъчно доказателство за това обстоятелство, а, както беше посочено, той носи доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да установи от коя категория е този труд.

Съответен на материалния закон е направеният в оспореното решение извод, че в случая не е удовлетворено нито едно от кумулативно изискуемите три условия по чл.69б, ал.2 от КСО.

За да бъде отпусната пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО по подаденото през 2024 г. заявление от жалбоподателя е необходимо към датата на заявлението той да отговаря кумулативно на следните изисквания:

- да има навършени 59 години и два месеца съгласно чл.69б, ал.1, т.2 от КСО и чл.18 б, ал.2, т.9 от НПОС; жалбоподателят е роден на [дата]. и към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – към 16.07.2024 г., както е посочил в решението си и ответникът по жалбата, е имал навършени 59 години и 23 дни, а не 59 години и два месеца.

- да е работил поне 15 години при условията на втора категория труд; стажът му от тази категория е с продължителност 14 г., 3 месеца и 24 дни като липсват първични документи по чл.40, ал.3 от НПОС и такива относно товароподемността на управляваните от него автомобили, които да подкрепят подадените от посочените двама осигурители данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО относно положен от жалбоподателя труд от втора категория.

- сборът от осигурителния му стаж, след превръщането на стажа при труд от втора категория в осигурителен стаж при труд от трета категория по реда на чл.104, ал.2 от КСО, респ. чл.16, ал.1 от НПОС, и възрастта му да е равен на 100 г.; при стаж от втора категория с продължителност 14 г., 3 месеца и 24 дни, превърнат в стаж от трета категория на основание чл.104, ал.2 от КСО и чл.16, ал.1 от НПОС, и стаж от трета категория с продължителност от 15 г., 6 м. и 15 дни, както правилно е изчислена тяхната продължителност въз основа на данните по преписката, общата продължителност на превърнатия осигурителен стаж на жалбоподателя от трета категория възлиза на 33 г., 5 месеца и 8 дни. Така сборът от осигурителния стаж от 33 г., 5 месеца и 8 дни и възрастта на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от 59 г. и 23 дни е равен на 92 г., 6 месеца и 1 ден, т.е. този сбор е по-малък от изискуемите 100 г.

Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че подадените от осигурителите данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, в които е посочено, че той е полагал втора категория труд, съставляват надлежно доказателство за това обстоятелство по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС и без да е необходимо да се установява въз основа на какви първични документи/техническа документация за товарните автомобили са подадени те, то в този случай би било изпълнено единствено условието жалбоподателят да е работил поне 15 години при условията на втора категория труд като същият ще продължава да не отговаря на другите две условия: за изискуемата възраст от 59 г. и два месеца към датата на подаване на заявлението и на това за сбор от общ осигурителен стаж и възраст от минимум 100 г.

В тази връзка съдът, с помощта на публично достъпния на интернет страницата на НОИ калкулатор 1, извърши превръщане в стаж при труд от трета категория на оспорените от жалбоподателя периоди от 1 година, 6 месеца и 21 дни (за времето от 0.01.2001 г. до 22.07.2002 г.) при осигурителя „Ай Си Ес“ ООД и 2 години, 1 месец и 18 дни (за времето от 11.04.2007 г. до 29.05.2009 г.) при осигурителя ЕТ „Експрес Транс – И. Илиев“, посочени в подадените от тях данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО като такива при труд от втора категория. Превърнатият към трета категория стаж при осигурителя „Ай Си Ес“ ООД за посочения период с продължителност от 1 година, 6 месеца и 21 дни, е 1 година, 11 месеца и 11 дни. Превърнатият към трета категория стаж при осигурителя ЕТ „Експрес Транс – И. Илиев“ за посочения период с продължителност от 2 години, 1 месец и 18 дни, е 2 години и 8 месеца. Сборът на преизчисления стаж за тези два периода е 4 години, 7 месеца и 11 дни, докато преди превръщането му (т.е. като стаж при втора категория труд) този сбор, при приложението на чл.38, ал.10 от НПОС, е равен на 3 години, 8 месеца и 18 дни. Следователно разликата, която жалбоподателят би „спечелил“ от подобно превръщане на твърдения от него осигурителен стаж от втора категория труд, възлиза на 10 месеца и 14 дни. При вече признат от пенсионния орган общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, от 33 години, 5 месеца и 8 дни, то прибавянето към него на стаж от още 10 месеца и 14 дни, като следствие от превръщането на труда от твърдяната втора категория в такъв от трета категория и при приложението на чл.38, ал.10 от НПОС, ще има за резултат общ осигурителен стаж с продължителност от 34 години, 4 месеца и 1 ден. Сборът от този стаж и възрастта на жалбоподателя към датата на заявлението от 59 години и 23 дни е равен на 93 години, 4 месеца и 24 дни, т.е. същият не покрива минимума от 100 г. дори и посочените периоди при двамата осигурители да бъдат признати като такива при положен труд от втора категория. Впрочем сборът от 100 г. на осигурителен стаж и възраст не би бил достигнат и при признаването за стаж при втора категория труд и на останалите периоди, зачетени в описа на осигурителния стаж като такива от трета категория труд – 16 дни при „Дея Транс 12“ ЕООД и 3 месеца и 2 дни при „Аик 33“ ЕООД, за които също са изготвени доклади от проверки на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Русе. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съгласно чл.24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в минималния размер от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Е. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.4, ет.7, ап.11, против решение № 2153-17-44/17.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане [номер]-17-54/03.02.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе за отказ на жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

ОСЪЖДА И. Е. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.4, ет.7, ап.11, да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: