№ 39
гр. Габрово, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20224200100223 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова
молба от А. М. П., Н. М. П., М. М. П. и Ц. М. П., депозирана чрез
процесуалния им представител адв. М. М., против ЗК "Лев Инс" АД, гр.
София.
Ищците твърдят в исковата молба, че на 17.07.2020 г., около 04: 30 ч., на
път GAB1165 км.2+100 в посока за село С., водачът Н. С. Б., ЕГН **********,
при управление по посочения пътен участък на лек автомобил марка „О.",
модел „З.", с рег. № *** в нарушение на правилата за движение по пътищата
(движение със скорост по- голяма от критичната за съответния пътен
участък) на прав пътен участък, след ляв завой за посоката на движение на
автомобила, губи контрола над управлението на управляваното от него МПС
и предизвиква ПТП, при което пътуващата на предната дясна седалка- Р. М.
Б.а- сестра на ищците, получава тежка черепно- мозъчна травма с изпадане в
кома и около 20 дена по-късно, на 06.08.2020 г., настъпва смъртта на същата
вследствие на получените травматични увреждания. Описаното деяние
представлява престъпление по смисъла на чл. 343а, ал. 1, б. „б", във вр. с чл.
343, ал. 1, б. „в" предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което виновният
водач Н. С. Б. е осъден с влязла в сила присъда № 4 от 21.06.2021 г. по НОХД
№129/2021 г. на ОС- Габрово.
Ищците били много близки и превързани към загиналата си сестра-Р..
Техният съвместен живот е бил хармоничен, белязан с много любов, взаимна
1
подкрепа, силна емоционална привързаност, също така загиналата-Р. Б.а и А.
П. са отглеждали съвместно своите деца, като единствени в голямото
семейство към онзи момент са имали деца, което от своя страна е било повод
и основание за изключително голямата им близост.
Загубата на сестра им е оказало силно отрицателно въздействие върху
емоционално-психическото им съС.ие, поради близките отношения, които са
имали с нея докато била жива, помощта и подкрепата, от която се лишил
вследствие нейната смърт. Тя била в младата възраст, което безспорно е
засилило и изострило емоционалната и психична травма на ищците. Тежката
загуба обременила живота им, ежедневието им, мислите и преживяванията
им. Освен това Р. въпреки младата си възраст е била семейна с дете на 4 г.,
като през целия си съзнателен живот е била, както от полза за семейството си,
така и за обществото, освен с отглеждане на малолетното си дете и грижата за
своите близки, в т.ч. и децата на А., тя е била и трудово заета до последно,
като ПТП се случва точно при пътуване за работното й място, всичко това
показва, че е била изявен член на обществото, нейните съселяни я познат като
изключително лъчезарен, добронамерен и отзивчив човек. Между нея и
сестрите й е имало изградени трайни отношения на любов и привързаност.
Настъпването на нейната смърт рязко и необратимо, брутално лишава ищците
от тези взаимоотношения, от което те страдат и не мога да преодолеят
емоционалния си срив. Всички те са променени емоционално. Ограничили са
социалните си контакти и не могат да преодолеят нежеланието си да общуват
с околните от тази емоционална загуба.
Виновният за настъпилото събитие Н. С. Б., ЕГН **********, попада в
кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност" - полица № BG/22/119002681332, валидна от 19.09.2019 г. до
18.09.2020 г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за лек автомобил О. „З." с peг.
№ ***.
На 01.02.2021 г. ищците предявили претенция пред застрахователя по
реда на чл. 380, ал 1 от КЗ за настъпилото на 17.07.2020 г. ПТП, за което е
образувана щета №0000-1000-01- 20-7497, като до извънсъдебно
споразумение със застрахователя не се стигнало.
Молят, да се осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе"
№ 67А, да заплати: на ищцата А. М. П.- 26 000 лева-обезщетение за
неимуществени вреди, на ищцата Н. М. П.-26 000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди, на ищцата М. М. П.- 26 000 лева-обезщетение за
неимуществени вреди и на ищцата Ц. М. П.-26 000 лева- обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от причинената смърт на тяхната
сестра- Р. Б.а вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва
2
върху тези суми, считано от 01.02.2021г.- предявяването на претенцията на
пострадалите лица пред ответния застраховател по реда на чл. 380 от КЗ, до
окончателното изплащане на задължението. Претендират разноските по
делото.
В постъпилия отговор ЗК "Лев Инс" АД, чрез адв. М. И., оспорва
предявените искове. Оспорват се всички твърдения на ищците. От исковата
молбата не се установявало, че ищците следва да получат обезщетение за
неимуществени вреди, поради възникнала особена близост. Ищците не са от
най -близкия кръг на пострадалия и не се доказва да са имали особена връзка
с пострадалия, която да ги легитимира да предявяват настоящата претенция.
Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдението. Оспорва се
механизма на ПТП-то и причинната връзка между ПТП-то и телесните
увреждания довели до леталния край, като се прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан
от пострадалата. Оспорва се размера на исковите претенции, както и
претенцията за присъждане на законна лихва. Претендират се разноските по
делото. Моли се, да се отхвърли изцяло исковата претенция.
В проведените съдебни заседания, процесуалният представител на
ищците, адв. М. М., поддържа исковата молба и моли предявените искове да
се уважат изцяло. Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител
адв. М. И., оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. И двете страни претендират разноските по
делото. Представят писмени бележки.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: заверени преписи от
присъда № 4/21.06.2021 г. на Окръжен съд - Габрово, констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 219 от 17.07.2020 г.; препис - извлечение от акт
за смърт от 06.08.2020 г.; НОХД 129/21 г. по описа на ГбОС; извлечение за
проверка на сключена застраховка "Гражданска отговорност", 4 броя писма
от ЗК "Лев Инс" от 23.02.2021 г. с № 1893 и 1897, 1896, 1894; удостоверение
за съпруга и родствени връзки от 02.11.2020 г.; събраните гласни
доказателства, както и приетите комплексна съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза и съдебно -психиатрична експертиза, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД №129/2021
г. на Габровски окръжен съд Н. С. Б. е признат за виновен в това, че на
17.07.2020 г., при управление на МПС- лек автомобил „О. З.“ нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 73, ал. 1 от
ППЗДвП, като управлявал автомобила със скорост от 116 км/ч и по
3
непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка
до него Р. М. Б.а, починала на 06.08.2020 г., като след деянието направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление
по чл. 343а, ал. 1 , б "б" във вр. с чл. 343, ал. 1 , б „в",пр. първо във вр. с чл.
342, ал. 1 НК.
Не е спорно и се установява от представените доказателства, че към
датата на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил „О. З.“ с рег. №***
е имало сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното
застрахователно дружество.
Не е спорно, а и видно от приетото удостоверение за родствени връзки
с изх. № 4 от 02.11.2020 г. на община С., починалата Р. М. Б.а е сестра на
ищците А. М. П., Н. М. П., М. М. П. и Ц. М. П..
Ищците са претендирали изплащане на застрахователно обезщетение от
ответното застрахователно дружество, които претенции са входирани при
застрахователя на 01.02.2021 г. и по тях е била образувана щета № 0000-1000-
01-20-7497. С писма с изх. № 1893/23.02.2021 г., № 1897/23.02.2021 г., №
1896/23.02.2021 г. и № 1894/23.02.2021 г. до пълномощника на ищците,
последният е бил уведомен за необходимостта от представяне на
допълнителни доказателства, установяващи особена близка връзка на
починалата с ищците.
От показанията на св. М.П.И., баща на ищците и починалата, се
установява, че децата му били много сплотени. Разликата била малка. Той има
девет деца. Р. изкарала средното си образование в Г., нямал проблеми.
Голямата дъщеря се оженила и имала две деца. А. имала близнаци и Р. ги
гледала, Ц. и тя помагала, помагали си една на друга. След инцидента нещата
се променили, загубила се радостта в къщата. Трагедията била голяма. А., Ц.
и Н. помагали в отглеждането на дъщерята на Р., всички били много
сплотени. Сестрите много тежко приемат случилото си. Ц. живее в Г., но
всеки ден е в къщата им. Р. си имала къща в Д.. А. била на квартира, до
училището в Д. – на 150 – 200 м. И сега в момента са при него. Когато се
случил инцидента, с изключение на М., всички били пълнолетни. Тогава само
Р. не живеела при него, тя си имала къща на Д. с мъжа си, но идвала при него.
Ако тя не идвала, те ходили при нея. ПоС.но поддържали връзка по телефона.
Много си помагали – Р. на А. и обратно, от време на време се включвала и Ц..
Тя М. била ученичка и не се занимавала, но Н. , А. и Ц. си помагали взаимно.
Децата му изпитват силна болка от загубата на Р..
От свидетелските показания на св. С. С., се установява, че същият
познава дъщерите на М., тъй като той продал къщата на тяхното семейство
през две хилядната година. Тогава момичетата били малки, но ги познава като
4
добри деца. Той също е от това село. Виждал ги често, защото извършвал
транспортни услуги – карал ги до града, познавал ги. Ходи да ги взема и ги
връща от града. В приятелски отношения е със семейството. Отношенията
между сестрите били много добри. Не бил чувал да си казват лоша дума.
Няма впечатления от ежедневните им отношения, мисли, че били добри. След
като се омъжили Р. и А. поддържали отношения. Когато са на работа едната
ги оставяла при другата, гледали ги така, те си живеели в различни къщи.
Впечатленията му са от това, че ги возил. Много тежко приели загубата. Не е
поС.но с тях, защото живее в С.. Много рядко ходи на гости, но като е с тях,
те я споменават и говорят за нея.
От свидетелските показания на св. Р. Р. се установява, че познава
ищците, защото са съседи. Семейството са много добри хора. Децата ги
познава от малки. Събира се с бащата да играят карти. Преди инцидента у тях
била веселба. В момента момичетата не се делят, все са заедно, за хляб ходят
всички. Като била жива сестра им пак все били заедно. Сега, след случилото
се, ги няма веселбите, които са били. Много страдат.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно -психологична
експертиза се установява, че се касае се за четири лица от женски пол,
сестри, на възраст между 20 и 35 години, с нормално за възрастта си
физическо и психическо развитие. От извършеното наблюдение и изследване
вещото лице е заключило, че Н., М. и Ц. Пеневи са приели смъртта на сестра
си Р. като реална, позволили са си да изживеят болката от загубата и
постепенно се приспособяват към живота без нея. Динамиката на
преживяванията при г-жа А. П. е по-различна. Тя осъзнава факта на смъртта
на сестра си Р., но й е трудно да приеме загубата. Ищците все още скърбят за
загубата й. В различна степен и четирите сестри споделят тревоги и/или
страх за съС.ието на своя баща. Ищците са отреагирали емоционално на
трагичното събитие, като изявата при всяка една от тях е била индивидуална
(шок, отрицание, отдръпване, загуба на желание за контакт, затваряне в себе
си, силна тревога и безпокойство, продължителен плач, както и чрез
соматични оплаквания - аритмия, загуба на апетит). Интензивността на
преживяванията на ищците е подсилена от неочаквания характер на
събитието. И четирите споделят, че описаните съС.ия отшумяват в рамките на
няколко дни (аритмията), до седмици (безпокойството, изолацията) или до
раждането на детето плачът, липсата на апетит при М.). Интензитетът и
характерът на тези преживявания са съотносими към преживяването на загуба
на близък човек. Смъртта на майката на ищците се явява поредна загуба,
която удължава периода на траур и засилва интензивността на чувствата. Към
настоящия момент тъгата и болката от липсата на сестра им Р. се връща по
празници и други поводи, свързани със семейни събирания, както и при
5
спомена за загубата на майка им. Динамиката на преживяванията при г-жа А.
П. е по-различна. При нея в по-голяма степен се проявява ефектът на
кумулативната скръб, предизвикан от последвалата загуба на майката.
Изследването при г-жа А. П. показва средни нива на стрес, което сочи към
известни трудности в адаптацията към новата житейска ситуация. СъС.ието
на ищцата се усложнява от усещането й, че в отношенията с близките си тя
„постепенно заема мястото" на майка си, което я натоварва с нова роля и
отговорности. Г-жа П. изпитва несигурност в тази ситуация, разкъсва се
между грижата за членовете на разширеното си семейство и собствените си
деца. Резултатите от извършеното изследване не сочат към настъпили трайни
последици за психиката на ищците. Техният живот постепенно се връща към
обичайния си ритъм. Ищците успяват да пренасочат усилията си и да се
фокусират върху други важни житейски задачи, планове и към грижата за
други.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма нищо патологично
в претърпените болки и страдания от ищците, от загубата на тяхната сестра.
Тежестта на преживяванията, като реакция на загуба е отшумяла, както и
динамиката на развитие на тези чувства във времето, от което е минало две
години. Реакцията от загубата е отшумяла в рамките на две- три седмици,
което е нормално време за възстановяване от такъв тип събития. Според
вещото лице сестрите са имат близка връзка, тъй като са ходили заедно на
училище, гледали са децата заедно, но не е установена изключителна връзка
извън обичайните семейни отношения, каквато е например връзката между А.
и най- малкия брат, който тя е кърмила. Според вещото лице и в другите
семейства съществуват същите отношение, даже и да не живеят заедно.
От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че лекият
автомобил, в който е пътувала пострадалата при ПТП, е оборудван фабрично
за предните седалки с триточкови обезопасителни колани. Експертизата
приема, че ако пострадалата при процесното ПТП Р. Б.а е пътувала с поставен
предпазен колан, е нямало да получи тежката ЧМТ, довела до смъртта й. Тези
констатации на вещите лица са направени при отчитане предназначението на
предпазния колан и при съпоставяне на травматичните увреждания с данните
от протокола за оглед и установената скорост на движение на лекия
автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, тъй като се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от наследници на пострадал при ПТП,
от застрахователя на деликвента.
6
Исковата молба е допустима, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е
проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и на ищците в тримесечен срок не е
изплатено обезщетение.
На първо място в тежест на ищците е да установят правопораждащите
факти и обстоятелства, от които произтича претенциите им, а именно всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - противоправно
действие, извършено от водача на лекия автомобил изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение и връзката им с процесното ПТП;
настъпила смърт в следствие на ПТП на Р. Б.а, причинно-следствена връзка
между деликта и вредите.
С оглед влязлата в сила присъдата по НОХД № 129/21 г. по описа на
ГбОС съдът приема, че водачът на застрахованото при ответното дружество
МПС Н. С. Б. е причинил виновно ПТП-то на 17.07.2020 г., при което е
причинил смъртта на Р. Б.а – возеща се на дясната предна седалка до него,
тъй като на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, същата е задължителна относно приетото по отношение на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На второ място за уважаване на исковите претенции, ищците следва да
докажат, че са претъпели: болки и страдания вследствие на смъртта на Р. Б.а –
тяхна сестра, както и създадена изключителна емоционална връзка между тях
и починалото лице, доколкото същите са от разширения кръг легитимирани
лица, които могат да претендират обезвреда на неимуществените вреди по
смисъла на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С това
тълкувателно решение Върховният съд прие, че е справедливо от гледна
точка на чл. 52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен
кръг – братя и сестри, баби/дядовци и внуци, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия поС.на, тР.
и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за
загубило сила ППВС №2/30.11.1984г.
В практиката си ВКС приема, че с оглед дадените в цитираното
тълкувателно решение разрешения, първата предпоставка- особено близка,
тР. и дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни
житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност
между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че
е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани
да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от
25.V.1961г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969г. При преЦ.та за наличие на такава
7
силна връзка, Върховният съд приема, че следва да се съобрази
обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че
между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е
достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него
близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта,
считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като
примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между
бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и сестрите –
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина (решение №372 от 14.01.2019г. по т.д.
№1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.
№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.).
По настоящото дело не спорно, че ищците са сестри на починалото лице,
което се установява от представеното удостоверение за родствени връзки с
изх. № 4/02.11.2020 г. Доказа се, че между ищците и Р., са поддържани добри
взаимоотношения, изразяващи се във взаимна грижа – починалата се е
грижел, в рамките на обичайните за традиционното българско семейство
отношения, за своите по – малки сестри и е била в близки отношения с най-
голямата А., която е била най- близо да нейната възраст. Безспорно от
свидетелските показания и заключението на приетата съдебно – психологична
експертиза се доказа, че между сестрите отношенията са се характеризирали с
взаимна обич, морална подкрепа и емоционална грижа – играли са и са
ходили заедно на училище, грижили са се за децата си (помагали са си
взаимно с А. при отглеждането на децата), събирали са се ежедневно и по
празници, неща които са характерни за много други семейства, дори да не
живеят заедно. Същевременно се установи се, че приживе Р. и ищците не са
живели в едно домакинство, същата е била омъжена и е имала свой дом и
семейство в с. Д., видно от показанията на бащата М.П.И.. Действително се
установява, че тя често ходила в семейството на родителите си, но това
обстоятелство не надхвърля обичайните семейни взаимоотношения за
българското семейство. Съдът споделя прието от вещото лице психолог, че
макар да се установява силна връзка между сестрите и починалата, същата не
може да се приеме за изключителна такава, надхвърляща обичайните семейни
взаимоотношения в българското семейство. Изложените факти и
8
обстоятелства не доказват изключително силна връзка по смисъла на ТР
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а нормалната за българските бит и традиции
духовна и емоционална близост между такива роднини.
При разпределената доказателствена тежест в хода на производството не
се установи, че причинените морални болки и страдания на ищците от
смъртта на Р., нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тези родствени връзки, което се потвърждава и от приетата по делото СПЕ.
Напълно естествено, след настъпване на процесното ПТП, ищците са се
намирали в стресово съС.ие, били са емоционално напрегнати, с чувство на
тъга и болка за известен период от време, били са емоционално
дебалансирани, като интензивността на преживяванията на ищците е
подсилена от неочаквания характер на събитието. Но при нито една от тях не
се установяват настъпили трайни последици за психиката им. И при четирите
се установява, че описаните съС.ия са отшумели в рамките на няколко дни, до
седмици или раждането на детето при М.. От СПЕ се установява, че техният
живот постепенно се връща към обичайния си ритъм и ищците успяват да
пренасочат усилията си и да се фокусират върху други важни житейски
задачи, планове и към грижата за други. С оглед събраните гласни
доказателства и заключението на СПЕ следва да се приеме, че ищците не са
търпели морални болки и страдания от смъртта на сестра им по-
продължителни и интензивни от нормалните за подобна категория
отношения. Изпитваните от ищците мъка, тъга, потиснатост и притеснения,
могат да се определят като обичайни за загубата на близък роднина.
От гореизложеното следва, че ищците не са от кръга лица, материално
правно легитимирани да получат обезщетение на неимуществени вреди от
смъртта на техен близък - сестра им, поради което предявените искове от А.
М. П., Н. М. П., М. М. П. и Ц. М. П. против ЗК "Лев Инс" АД, гр. София и
съответно акцесорните искове за лихви, с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и
чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед изхода на делото в полза на ответното дружество следва да се
присъдят поисканите разноски по делото съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК – от които 450 лв. заплатени разноски за вещи лица и 1 500 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. М. П., ЕГН **********, с адрес с. Д.,
общ. С., ул. "А." *, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Лозенец, бул. "Черни връх" *Д, в качеството на застраховател по застраховка
9
"Гражданска отговорност" на лек автомобил „О. З." с рег. №***, чийто водач
има вина за настъпило на 17.07.2020г. ПТП, при което е причинена смъртта
на нейната сестра Р. М. Б.а, с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД,
за сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
от 01.02.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ц. М. П., ЕГН **********, с адрес с. Д.,
общ. С., ул. "А." *, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Лозенец, бул. "Черни връх" *Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на лек автомобил „О. З." с рег. №***, чийто водач
има вина за настъпило на 17.07.2020г. ПТП, при което е причинена смъртта
на нейната сестра Р. М. Б.а, с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД,
за сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
от 01.02.2021 г. до окончателно й изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. М. П., ЕГН **********, с адрес с. Д.,
общ. С., ул. "А." *, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Лозенец, бул. "Черни връх" *Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на лек автомобил „О. З." с рег. №***, чийто водач
има вина за настъпило на 17.07.2020г. ПТП, при което е причинена смъртта
на нейната сестра Р. М. Б.а, с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД,
за сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
от 01.02.2021 г. до окончателно й изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. М. П., ЕГН **********, с адрес с. Д.,
общ. С., ул. "А." *, против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Лозенец, бул. "Черни връх" *Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на лек автомобил „О. З." с рег. №***, чийто водач
има вина за настъпило на 17.07.2020г. ПТП, при което е причинена смъртта
на нейната сестра Р. М. Б.а, с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД,
за сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва
от 01.02.2021 г. до окончателно й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. Пеева, ЕГН **********, М. М. Пеева, ЕГН **********,
Ц. М. Пеева, ЕГН ********** и А. М. Пеева, ЕГН **********, всички с адрес
с. Д., общ. С., ул. "А." *, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" *Д, разноските по
делото в размер на 1 950 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
10
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
11