№ 6668
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110148866 по описа за 2023 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Предявени са от „..............“ ЕАД срещу С. Б. С., А. К. С. и Б. К. С. кумулативно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищцовото дружество, при условията на разделна
отговорност помежду им, на следните суми: 14,76 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2020 г. до топлоснабден недвижим
имот с адрес: ................, с абонатен номер ............., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 5,46 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия,
които суми се разпределят между ответниците, както следва: за С. Б. С. 4/6 части от общите
задължения или сумата от 9,84 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 3,64 лева лихва за забава; за А. К. С. и Б. К. С. – по 1/6 част от
общите задължения или сумата от по 2,46 лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното й изплащане и 0,91 лева лихва за забава.
Ищецът твърди, че през процесния период от м. май 2019 г. до м. юли 2020 г. между
него и ответниците С. Б. С., А. К. С. и Б. К. С., като собственици на топлоснабден
недвижим имот с адрес: ................, с абонатен номер ............., а с това и на потребители –
клиенти за битови нужди е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва, че процесният имот е придобит от
ответницата С. Б. С. и приживе от К.Х. С. по силата на договор за покупко-продажба от
06.06.1988 г., впоследствие разпоредили се с него, както и, че ответниците са наследници на
лицето К. С.. Поддържа се, че през процесния период „..............“ ЕАД е доставило до имота
топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая
„................“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че
1
съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя
се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците,
като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок
дължимите суми, както следва: 14,76 лева – главница за доставена топлинна енергия и
сумата от 5,46 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., от която
според правата си върху имота, ответницата С. С. дължи 4/6 части, а ответниците А. С. и Б.
С. – по 1/6 част всеки. Намира за дължима и претендира присъждане и на законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Претендира присъждане на разноски.
По делото е подадено писмено становище от 20.12.2023 г. от ответниците С. Б. С., А.
К. С. и Б. К. С., с което заявяват, че са погасили изцяло процесните суми, в т.ч. за законна
лихва и за разноски в размер от 100 лева, чрез заплащането на каса на ищцовото дружество
на сума в общ размер от 120,63 лева. С оглед на така осъщественото плащане отправят
искане да не се назначават поисканите от ищеца експертизи, а производството по делото да
бъде прекратено, предвид и плащане на следващото се на ищеца юрисконсултско
възнаграждение. Към становището е приложен фискален бон от 28.11.2023 г.
Във връзка с дадена от съда възможност за становище, по делото е подадена писмена
молба от ищеца от 17.01.2024 г., чрез юрк. А., в която се посочва, че по делото е извършено
плащане в размер от 120,63 лева, с което са погасени претендираните суми за главници,
лихви и съдебни разноски. Отправя се искане за постановяване на решение съобразно
извършеното плащане, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, доколкото с поведението си ответната страна е
станало повод за завеждане на делото.
По искането по чл. 219, ал. 3 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „................“ ЕООД като
трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, възникването и съществуването
между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за тях (при съответните квоти) е възникнало
насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи, че
е погасила претендираните вземания чрез заплащането им.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да докаже, пълно и главно, възникването на главен дълг,
изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответната страна е да установи, че
е погасила дълга на падежа.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна в отговора на
исковата молба и наведените от същата твърдения, съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответниците са
били собственици на процесния недвижим имот с адрес: ................, при посочените квоти,
който през този период е бил топлоснабден; че през исковия период до имота е доставена
топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответниците писмени материали съдът намира за относими
към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото.
Като ненеобходими – с оглед липсата на проведено оспорване с отговора, следва да
бъдат оставени без уважение исканията на ищцовото дружество за допускане изслушването
на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертизи по въпросите,
формулирани в исковата молба, искането за изискване от подпомагащата страна на
документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия до процесния
имот през релевантния период, както и искането за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с удостоверение за наследници на лицето К.Х. С..
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „................“ ЕООД, с ЕИК: .............,
със седалище и адрес на управление: ................., като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.03.2024 г. от
10:00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, на които ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на
подпомагащата страна – с препис от исковата молба и отговора – становище.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изслушването на
съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи по въпросите, формулирани в исковата
молба, искането за изискване от подпомагащата страна на документите, касаещи отчитането
и разпределението на топлинна енергия до процесния имот през релевантния период, както
и искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за
наследници на лицето К.Х. С..
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
3
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4