№ 1365
гр. Варна , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501485 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
284935/23.04.2021г. на ВРС, подадена от Л. М. М., ЕГН **********, от
гр.Варна, чрез назначения й особен представител адв. Н.С. от ВАК, срещу
решение № 261049/24.03.2021 г. по гр. дело № 3744/2020г. по описа на ВРС, с
което Л. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, е осъдена да
заплати на "АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 32, ет. 2, ап. 4, сумата от
4104 (четири хиляди сто и четири) евро с ДДС, представляваща неизплатено
комисионно възнаграждение по договор за посредничество при покупко-
продажба на недвижим имот от 28.01.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
1
Твърди се, че направените от ВРС изводи не кореспондират на представените
доказателства, като се оспорва извода на ВРС, че процесният имот е закупен
посредством осъществено посредничество от ищцовото дружество.
Неправилно е прието от ВРС, че договорът за посредничество между ищеца и
собственика на имота е доказателство за осъществено посредничество между
ищеца и ответницата. Твърди се, че съгласно т.1.5. от договора между
страните се дължи възнаграждение само за конкретни обекти, описани в
приложение №1, а процесният имот не е описан в приложение №1. Моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да
бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "АКЦЕНТ ИНВЕСТ"
ООД, чрез адв. Р.Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна
излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. Твърди се, че в
договора за посредничество не са посочени конкретни идентификатори на
обекти, т.к. цялата сграда е собственик на един продавач. Излага, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
основателността на претенцията. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът се представлява от особен представител адв. Н.С. от ВАК, която
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представената писмена защита
вх. №14545/20.07.2021г. по същество се излагат доводи за основателност на
жалбата и неоснователност на предявения иск.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемото дружество се представлява от адв. Р.Д., която моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В представените писмени бележки вх. №14875/23.07.2021г. по
същество се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
2
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
"АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД срещу Л. М. М. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 4104
евро с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение по
договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от
28.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.03.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът твърди, на 28.01.2019 г. между "АКЦЕНТ ИНВЕСТ"
ООД, в качеството му на посредник, и Л. М. М. - възложител, бил сключен
договор, по силата на който ответницата възложила на ищцовото дружество
да намери и предложи за закупуване подходящ имот в центъра на гр. Варна,
срещу насрещното нейно задължение за заплащане на комисионно
възнаграждение в размер на 3% без ДДС от продажната цена на закупения
имот в тридневен срок от сключването на предварителен договор или от
изповядване на нотариалната сделка за покупко-продажба. Излага, че на
същата дата бил извършен оглед на самостоятелни обекти, разположени в две
жилищни сгради в гр. Варна, а именно: жилищна сграда с идентификатор
10135.1508.123.5, находяща се на ********, и жилищна сграда с
идентификатор 10135.1508.157.3, находяща се на ********, за което било
съставено и подписано съответното приложение № 1 от 28.01.2019 г.,
съставляващо неразделна част от договора за посредничество. При
извършените огледи Л.М. проявила интерес за закупуване на апартамент №
141, разположен в жилищата сграда на ********, но тогава не разполагала със
средства за заплащане на продажната цена на имота в пълен размер и
продавачът „Сентер консулт“ ЕООД уведомил ищцовото дружество, че били
постигнали съгласие за разсрочено плащане. На 09.12.2019 г. между „Сентер
консулт“ ЕООД и Л.М. бил сключен окончателен договор за покупко-
продажба на посочения имот, обективиран в нотариален акт № 190, том XI,
рег. № 15414, дело № 1797 от 2019 г. по описа на нотариус Жана Тикова с №
214 в НК, при уговорена продажна цена от 114 000 евро. На 01.10.2019 г.
продавачът по сделката „Сентер консулт“ ЕООД заплатил в полза на ищеца
дължимото комисионно възнаграждение за извършената посредническа
услуга, за което била издадена фактура № **********/01.10.2019 г.
3
Ответницата не заплатила дължимото възнаграждение от 4104 евро с ДДС
нито в уговорения тридневен срок от сключване на сделката, нито след
изпратената й изрична покана за доброволно изпълнение.
С писмен отговор особеният представител на ответницата излага
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че в подписаното от
страните приложение № 1 към договора за посредничество било отразено, че
посредникът предоставил информация на възложителя за апартаменти, офиси
и ателиета в две жилищни сгради с посочени идентификатори №
10135.15.08.123.5 и № 10135.1508.157.3, но конкретно закупеният апартамент
с идентификатор № 10135.15.08.123.5.41 не фигурирал в приложението,
поради което не можело да се направи категоричен извод, че точно този имот
е бил предложен от посредника, респ. че за същия се дължи претендираното
комисионно възнаграждение. Счита за ирелевантно заплащането на такова
възнаграждение от продавача по сделката, доколкото същото касаело отделно
негово правоотношение с ищеца и не обвързвало по никакъв начин
ответницата.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
От представения в първоинстанционното производство договор за
4
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2019 г. (л.
7, дело ВРС) е видно, че "АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД се е задължил да намери и
предложи на ответника Л.М. недвижими имоти за покупко-продажба,
съобразно предварително зададени от възложителя критерии, срещу
насрещното негово задължение при осъществено успешно посредничество да
заплати на посредника комисионно възнаграждение. Според чл. 2.2. от
договора посредничеството е успешно, в случай че възложителят реши да
закупи и подпише предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, за който е получил информация от посредника. Клаузата на чл. 2.3.
предвижда, че размерът на възнаграждението е 3 % без включен ДДС от
продажната цена на имота, описан в приложение – неразделна част от
договора. Съгласно чл. 2.7 същото е дължимо в тридневен срок от подписване
на предварителния договор. От приложение № 1 към договора от 28.01.2019
г. (л. 8, дело ВРС), се установява, че посредникът е дал информация на
възложителя за апартаменти, офиси и ателиета, находящи се в жилищна
сграда с идентификатор 10135.1508.123.5 – ********, както и апартаменти,
офиси и ателиета, находящи се в жилищна сграда с идентификатор
10135.1508.157.3 – ********.
Видно от приложения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.02.2019 г. (л. 67-69, дело ВРС), „Сентер консулт“
ЕООД, като продавач, и И.И. М. като купувач, са договорили да бъде
сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесния апартамент
№ 141 между „Сентер консулт“ ЕООД и посочено от купувача по
предварителния договор лице, а именно нейната дъщеря Л. М. М., срещу
продажна цена от 114 000 евро, платима на две вноски, първата от които в
размер на 80 000 евро, платима до 31.07.2019 г., а втората в размер на 34 000
евро, платима в срок до 19.12.2019 г., но преди сключване на окончателния
договор в нотариална форма. С анекс от 21.08.2019 г. (л. 71, дело ВРС),
сключен между „Сентер консулт“ ЕООД, И.И. М. и Л. М. М., купувачът по
предварителния договор И. М. е заместен от Л.М.. Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 190, том XI, рег. № 15414, дело №
1797 от 2019 г. на нотариус Жана Тикова с рег. № 214 на НК (л. 4-5, дело
ВРС), на 09.12.2019 г. „Сентер консулт“ ЕООД е продало на Л. М. М.
процесния апартамент № 141 при продажна цена от 114 000 евро.
5
Въззивният съд намира за основателно възражението на особения
представител, че съгласно т.1.5. от договора се дължи възнаграждение само за
конкретни обекти, описани в приложение №1, а процесният имот, закупен на
09.12.2019 г., не е описан в приложение №1. Действително, в приложение №1
е записано апартаменти, офиси и ателиета, находящи се в жилищна сграда с
идентификатор 10135.1508.123.5 – ********, но конкретно закупеният
апартамент № 141 с идентификатор № 10135.15.08.123.5.41 не е записан.
Твърдяното извършено посредничество не се установява и от
показанията на свид. М.Н.. От една страна, показанията й досежно огледа на
апартамент № 141 са неконкретни, а от друга страна показанията й не се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Показанията й са
твърде общи и въз основа на тях не може да се направи обоснован извод, че
на ответницата е бил предложен точно апартамент № 141.
Според свидетелката на огледа е присъствал и посредник на
строителната фирма, който е вписал в документ („нещо като договор“)
клиентите и апартаментите, които те са гледали, след което този документ е
бил подписан и клиентите са заявили, че са много са харесали въпросния
апартамент. Показанията й са в явно противоречие със становището на
„Сентер консулт“ ЕООД. В отговор на искането по чл.192 от ГПК
дружеството е заявило, че няма практика да съставя протоколи за проведени
огледи с потенциални купувачи на обекти, поради което не е съставен от
представител на „Сентер консулт“ ЕООД и няма наличен протокол за оглед
на апартамент № 141, извършен на 28.01.2019г.
От неподписаната фактура № **********/01.10.2019 г., издадена от
ищеца "АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД с получател „Сентер консулт“ ЕООД за
сумата от 4422.50 лв. с ДДС, представляваща аванс във връзка с
посредническа услуга при продажба на ап. 141 на ********, също не
установява твърдяното от ищеца посредничество в полза на ответницата.
Няма данни фактурата да е била връчена на „Сентер консулт“ ЕООД и
съответно това дружество да е извършило плащане по фактурата. Въззивният
съд намира, че отношенията между "АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД и „Сентер
консулт“ ЕООД по никакъв начин не обвързват ответницата.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че ищецът не доказа
6
закупуването на апартамент № 141 с идентификатор № 10135.15.08.123.5.41
от ответницата да е с осъществено от него посредничество.
Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло и вместо него бъде
постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 261049/24.03.2021 г. по гр. дело №
3744/2020г. по описа на РС-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АКЦЕНТ ИНВЕСТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Граф
Игнатиев“ № 32, ет. 2, ап. 4 против Л. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4104 (четири хиляди сто и четири) евро с ДДС, представляваща
неизплатено комисионно възнаграждение по договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 28.01.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.03.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7