РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе,
в публично заседание на 13 април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА
КАЛОЯНОВА |
|
|
СПАС
СПАСОВ |
При
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 39 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.И.М.
***, депозирана чрез адв.-пълномощник Г. Г. ***, против Решение № 6 от 05.01.2022
г., постановено по АНД № 2302/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0002795 от 28.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
2 000 лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на въззивното съдебно решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски,
направени и своевременно заявени пред първата съдебна инстанция, съгласно
представен списък на разноските (л. 13 от делото).
Касационният ответник не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въззивният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка по делото: на 10.04.2021 г.,
около 00:40 часа, в гр. Русе, на ГКПП „Дунав мост“, изход от Република България,
от служители на РД „Автомобилна администрация“ - Русе била извършена проверка
на лек автомобил, категория N1, с рег. № Р 5254 КН, с прикачено ремарке,
управляван от жалбоподателя. При тази проверка в автомобила били установени 8
броя пътници, които дали обяснения, че пътуват от Република България за
Кралство Белгия, като част от лицата посочили и каква цена са заплатили за
превоза си. Въз основа на това
контролните органи преценили, че жалбоподателят извършва обществен международен
превоз на 8 броя пътници срещу заплащане без заверено копие на лиценз за
извършване на международен превоз на пътници - лиценз на Общността, за което
деяние срещу водача бил съставен АУАН за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. В срока на закона жалбоподателят депозирал
допълнителни възражения, като формално твърдял, че не е извършил нарушение. Впоследствие
било издадено и обжалваното пред РС – Русе наказателно постановление за
наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Отговорил е на възраженията на жалбоподателя, по-конкретно относно твърдението
му, че в случая е налице т.н. „споделено пътуване“ и ги е отхвърлил като
неоснователни и недоказани. Преценил е, че правилно е приложена санкционната
норма. В заключение въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е
неоснователна, поради което е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Превозът на пътници (обществен
превоз) по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр е услуга с търговска цел, която
се извършва срещу заплащане, по който същностен белег този превоз се отличава
от понятието „превоз на пътници за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4,
б. “б“ от ДР на ЗАвПр, представляващ превоз на пътници без заплащане, „с нетърговска или нестопанска цел“.
Заплащането на самата услуга по
превоз следва да се разграничава от заплащането от страна на пътниците само на част от
разходите за горивото и/или пътните такси, характерно за т.н. „споделено
пътуване“. Тези разходи съставляват само един от компонентите, формиращи цената
на услугата по превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни.
В този смисъл е и константната практика на ВАС, намерила отражение например в Решение
№ 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о., Решение № 70
от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о., Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о. и др.
Събраните в хода на въззивното
производство доказателства, противно на приетото от контролираната съдебна
инстанция, не установяват факта на извършено плащане или наличието на уговорка
за извършване на плащане на възнаграждение за самата услуга по превоз на
пътници, което да позволи извършеният превоз да бъде квалифициран като
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвПр.
От писмените
доказателства, съдържащи се в приобщената към въззивното дело
административнонаказателна преписка, се установява, че в хода на производството
пред АНО са били снети писмени обяснения само от две от общо пътувалите в
провереното МПС осем лица: Ц.В.Б. и Б.Г.Ж., както и от самия водач.
В снетите писмени
обяснения Б. заявява, че пътува от България за Белгия, като с водача се
познавали от доста години и поддържали връзка постоянно. При последното им
виждане споделила, че ще пътува за Белгия при нейни близки. Разходите до Белгия
й били 70 евро, които платила на водача.
В снетите писмени
обяснения, записани от служители на РД АА - Русе поради нейната неграмотност, Живкова
твърди, че пътувала от България за Белгия, с нейния съпруг и нейния син, с цел
да работят. Заявява, че с водача не се познават. Посочва, че разходите им до
Белгия били 300 евро за тримата, като 100 евро платили предварително на водача,
а другите 200 евро ще платят след като пристигнели в Белгия.
В обясненията си
пред АНО жалбоподателят заявява, че като водач на товарен автомобил марка
Мерцедес с рег. № Р 5254 КН, превозвал 8 броя пътници от България за Белгия.
Разходите до Белгия били около 400 - 500 евро. Заявява, че разходите си ги
споделяли с трима от пътниците като тази сума си я разделяли 4 човека, а
останалите пътници били познати на неговия баджанак.
При така
депозираните пред АНО писмени обяснения изцяло необоснован се явява направеният
от наказващия орган, а впоследствие и от първата съдебна инстанция извод, че се
касае до обществен превоз на пътници.
На първо място видно
от съдържанието на снетите от М. писмени обяснения, той още пред контролните
органи е твърдял, че в случая става въпрос за т.н. „споделено пътуване“, при
което водачът и пътниците си поделят само разходите за пътуване, без да се
заплаща на водача възнаграждение за услуга „превоз на пътници“. Това е видно от
твърдението му, че разходите за пътуването до Белгия били 400-500 евро, като
същите били поделени между четирима човека, а с останалите изобщо липсвала
уговорка да поемат каквито и да било разходи. Нито контролните органи, нито
впоследствие АНО са изяснили тези твърдения на водача, като е следвало да бъдат
снети писмени обяснения и от останалите пътници в превозното средство, за да се
установи дали те ще потвърдят или отрекат заявеното от водача, което от своя
страна е довело до неизясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства.
Освен това всички
лица, от които са били снети писмени обяснения, в хода на производството пред
АНО, говорят за „разходи“ до Белгия, а не че са заплатили на водача цена/възнаграждение
за услуга „превоз“ до там. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото
решение заплащането на цената за услугата „превоз на пътници“ се различава от
заплащането на разходите по самото пътуване като например за гориво, пътни
такси, което именно е характерно за т.н. „споделено пътуване“, като никога
цената на услугата по превоз не е еквивалентна на разходите по пътуването.
В този смисъл
правилният анализ на събраните по делото писмени доказателства води на извод,
че нито едно от лицата, дали
обясненията, включително жалбоподателят М., не установява, че заплатената на
последния сума включва в себе си и възнаграждение за самата услуга по превоз от
България до Белгия.
За превоз при
условията на т.н. „споделено пътуване“, доколкото не се касае до международен
обществен превоз на пътници, не е необходимо за МПС да има издадено заверено
копие към лиценз на Общността и то да е вписано в списъка на МПС към такъв
лиценз.
При гореизложеното
касационната инстанция намира, че по делото е останал недоказан вторият елемент
от понятието „обществен превоз на пътници“, а именно наличието на възмездна
транспортна услуга.
При тези данни
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.
6, ал. 1 от ЗАвПр се явява недоказано, а издаденото наказателно постановление –
незаконосъобразно и необосновано.
С оглед горното, като е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Русе е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на
основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството по
оспорване на НП пред въззивната инстанция. Същите са в размер на 500 лева -
възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие (л. 25 от въззивното дело). Основателно
се явява и възражението на РД АА - Русе, направено пред въззивната инстанция,
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза
на 370 лева (300 лева + 7% за горницата над 1 000 лева). Според съда, предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото, същото следва да бъде
редуцирано до този размер – 370 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат възложени в тежест на ИА „Автомобилна
администрация“ – София, която има
качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на ИА АА.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 05.01.2022 г.,
постановено по АНД № 2302/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 38-0002795 от 28.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
38-0002795 от 28.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение
на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000
лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 370
лева – деловодни разноски пред Районен
съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.