№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 5907 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 40985/15.02.2019г.,
постановено по гр. д. № 22566/2018г., Софийски районен съд (СРС) е отхвърлил
предявените от ищеца ЗД „Е.“ АД срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД обективно кумулативно
съедини установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 313,95лв., ведно със законната лихва от 31.01.2018г.
до окончателното плащане, представляваща заплатено по застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно
произшествие на 17.01.2016г. в гр. Габрово между лек автомобил „Фолксваген
Бора“ с рег. № ***** и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, както и
сумата 58,98лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
28.03.2016г. до 31.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.02.2018г. по ч. гр. д. № 7343/2018г. по
описа на СРС.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца срещу първоинстанционното решение. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост
на изводите на районния съд и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че са
ангажирани доказателства за установяване механизма на ПТП. Моли се за отмяна на
обжалваното решение, като бъде поставено друго, с което да се уважат
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия ответник, с който същата се оспорва. Моли се
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач – ОБЩИНА ГАБРОВО, не е изразило
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната
част, а по същество
е правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в
мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният
съд намира следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
§22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
КЗ (01.01.2016г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на КЗ.
В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право,
което възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в
правата на увредения срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят по имуществена
застраховка разполага с възможността да предяви вземанията си и направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) отговорността на
причинителя да е обезпечена чрез сключен действителен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ и застрахователното събитие да е настъпило в срока на
действието му; 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователното обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК процесуално задължение на ищеца е да установи
чрез пълно и главно доказване посочените правнорелевантни факти, като при
установяване обективните предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вината на
делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД и в тежест на ответната страна е
да обори тази законова презумпция.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във
въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг.
чл. 269, изр. 2 ГПК и въззивният съд дължи произнасяне само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба. Спорът пред настоящата съдебна
инстанция, въведен чрез релевираните оплаквания във въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали е налице виновно и противоправно
поведение на застрахования по задължителната застраховка „Гражданска и дали
това поведение се намира в причинно-следствената връзка с настъпилите
вредоносни последици.
От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод
за механизма на настъпване на процесното ПТП и в частност, че същото е
настъпило по вина на водача, чиято гражданска отговорност е обезпечена от
ответника. Представеният двустранен констативен протокол от 17.01.2016г. представлява
частен удостоверителен документ, поради което има само формална доказателствена
сила по чл. 180 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно
отразените в него обстоятелства и се преценява от съда по вътрешно убеждение с
оглед всички останали доказателства по делото. Същият е съставен от трети за
спора лица, а също така не съдържа и достатъчно данни относно обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП. В скицата на пътната обстановка не е
посочено точно къде е настъпил ударът, а единствено кой автомобил в коя посока
се е движил. В графа „забележка“ водачите са отбелязали, че пътят е бил
непочистен и неопесъчен. Следователно дори протоколът да обвързваше съда да
приеме, че фактите са настъпили така както са описани, то информацията в него е
недостатъчна, за да се направи извод относно начинът, по който е настъпило
пътно-транспортното произшествие.
Не представлява годно доказателствено средство за установяване на спорните
обстоятелства и представената по делото декларация от К.С.Г./л. 8/, в която
същият е посочил причините и обстоятелствата, при които е възникнало събитието.
Чрез този документ се възпроизвеждат свидетелски показания, които са дадени в
писмена форма, което е недопустимо доказателствено средство. Съгласно правилата
на ГПК свидетелските показания представлява гласно доказателствено средство и
се събират единствено посредством процесуалния способ разпит. По тази причина
този документ не може да бъде приет като годно доказателство за установяване на
правнорелевантните факти по делото. Ищецът не е поискал своевременно разпит на
лицето, което е съставило документа. Доказателствено искане в тази насока е
направено за пръв път с въззивната жалба, като възможността за събирането му на
този етап от производството вече е била преклудирана съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК.
Изводите на настоящият съдебен състав не се променят и от изслушаната в
първоинстанционното производство съдебна авто-техническа експертиза. В
заключението си вещото лице е посочило, че по делото липсват данни за
поведението на участниците преди настъпване на произшествието, поради което не
е дал отговор на въпроса какъв е механизмът на настъпване на процесното ПТП.
При изслушването в откритото съдебно заседание на 03.10.2018г. експертът е
заявил, че няма обективни находки, от които да се определи мястото на удара. Доказателственият
материал по делото е недостатъчен, за да може вещото лице да изгради обосновано
и категорично заключение относно причините и начинът на настъпване на
застрахователното събитие, фактическите му съждения са разколебани и чрез тях
не се дава отговор на съществените за изхода на делото въпроси. По тези причини
това доказателствено средство също се явява недостатъчно за установяване
горните обстоятелства.
По изложените съображения, съдът приема, че до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция не беше проведено главно и пълно доказване, че
процесното ПТП е настъпило по начина описан в исковата молба, съответно че е
причинено от противоправното поведение
на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е обезпечена от
ответника. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, а първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право на претендираните и
доказани във въззивното производство разноски, които са в размер на 360лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представените договор за
правна защита и съдействие, фактура и извлечение от интернет банкиране.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
40985/15.02.2019г., постановено по гр. д. № 22566/2018г. по описа на Софийски
районен съд, Трето гражданско отделение, 140-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Триадица“, бул. „*****, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на въззиваемия ответник ДЗИ – О.З.“ ЕАД – ОБЩИНА
ГАБРОВО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.