РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Сандански, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100787 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М./Л./, с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, чрез Еднолично адвокатско
дружество”Д.М.”, представлявано от Д.М.М., срещу „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес
център „България”, представлявано от С.Р.Я. и срещу „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес
център „България”, представлявано от И.М.Ш., с която са предявени обективно и
субективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за
паричен заем № ****** от 30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Кредисимо“-ЕАД,
поради противоречие със закона-ЗПК и ЗЗП, поради заобикаляне на закона-ЗПК и поради
накърняване на добрите нрави, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 и чл.16 от ЗПК и във вр. с чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване
нищожността на клаузата предвидена в чл.4, ал.1 от договор за паричен заем № ****** от
30.09.2020г., като неравноправна, с правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от
ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от
30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Ай Тръст“-ЕООД, поради липса на основание и
накърняване на добрите нрави, с правно основание- чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 51,23лв., представляваща недължимо платена сума
1
по договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., с правно основание- чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 30.09.2020г. е сключила с „Кредисимо“-ЕАД договор за паричен
заем № ******, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 2500лв., а видът на
вноската-месечна, както и че е посочен размер на ГПР, но не е ясно кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, поради което не е спазено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в чл. 4 от този договор е уговорено, че страните се съгласяват
в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита,
същият следва да предостави на кредитора байкова гаранция съгласно Общите условия или
да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок
48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, а в ал. 3 е посочено, че в случай,
че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно
одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е
валидно 10 дни. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с „Ай Тръст“-ЕООД, чийто
капитал е собственост на „Кредисимо“-ЕАД, договор за предоставяне на поръчителство, по
силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз основа на сключения договор за
предоставяне на поръчителство В. М. се е задължила да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер на 750 лв. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство се
изплаща директно на „Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната
вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по
договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Твърди се, че съгласно договора за
поръчителство В. М. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо"
ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД
да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че с чл.4, ал.1 от договора
за паричен заем кредиторът е въвел изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и
какво да бъде то, а също и че изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, както и че по този начин кредиторът е
целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество,
каквото е „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
невключвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се, че
кредиторът е следвало да включи възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР,
тъй като възнаграждението за поръчителство е сигурен разход за потребителя, за който
разход кредиторът е знаел, като при включването на възнаграждението за поръчителство
към ГПР то действителният ГПР ще е в размер на над 100%. Твърди се, че целта на
договора за поръчителство е да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
2
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е
посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено
възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е
прибавена при изчисляване на посочения ГПР, като по този начин макар формално да се
изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит,
кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е
предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя и по
този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези
условия. Твърди се, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е
лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите
нрави, защото уговорената като възнаграждение сума е в размер почти сумата по
главницата, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на
капитала и не цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя. Твърди се, че
ищцата е плащала договореното възнаграждение за поръчителство. По изложените
съображения ищцата предявява настоящите искове.
Ответниците оспорват исковете, като неоснователни. Същите оспорват твърдяната
нищожност на договорите. Първият ответник твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, както и че разходът за
него не се включва в ГПР. Същият твърди, че към датата на сключване на договора не е имал
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, както и че последният е договор за поръчка, по който той не е страна.
Твърди, че задължението по договора за потребителски кредит е погасено. Вторият ответник
твърди, че е сключил с „Кредисимо“-ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по процесния договор за
поребителски кредит. Твърди, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на
задължения на контрагенти, която дейност не е забранена от закона. Твърди, че уговореното
по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение е дължимо само за периода,
за който е гарантирано задължението по кредита, като ищцата е погасила предсрочно
задължението си към кредитодателя, преди падежа на първата погасителна вноска, както и
че по договора за предоставяне на поръчителство са извършени плащания в размер на 5лв.
Твърди, че в договора за предоставяне на поръчителство е предвидена възможност за
клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това може
да стане по сметка на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което е отделно юридическо лице.Този ответник
оспорва, че обезпеченият от него договор за кредит е нищожен на твърдените основания по
3
съображения идентични с тези на първия ответник.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2020г. между „Кредисимо“-ЕАД, в качеството на кредитодател, и В. Й. М., с
ЕГН-**********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
******, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2500лв., а кредитополучателят се е
задължил да го върне в срок от осем месеца, чрез осем месечни погасителни вноски, с
размер на всяка вноска от 355,77лв., с дати на плащане посочени в приложение № 1 към
договора-с първата погасителна вноска на 10.11.2020г., а последната-на 10.06.2020г., при
лихвен процент -35,70% и годишен процент на разходите по кредита-42,16%, с посочена
общо дължима сума от кредитополучателя в размер на 2846,16 лева. Договорът е сключен
при Общи условия за предоставяне на кредити /приложени по делото/, които са неразделна
част от договора. Във връзка със сключването на договора на кредитополучателя е бил
предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Съгласно чл.4 от договора /както и раздел III, т.12 от ОУ/, в случай, че
кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да
предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни
от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от кредитодателя юридическо лице /поръчител-гарант/ в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Съгласно договора и общите условия, срокът за одобрение на
заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предоставено обезпечение е 24 часа от
представянето на обезпечението, а в хипотезата на непредставяне на обезпечение-14 дни от
подаване на заявлението.
На същата дата /30.09.2020г./ В. Й. М., в качеството си на потребител, е сключила с „Ай
Тръст“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-гаранционни сделки), в
качеството му на поръчител, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по
силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу платимо от потребителя на
поръчителя/гарант/ възнаграждение в размер на 215,16 лева. В чл.8, ал.4 са уговорени
начините на плащане на възнаграждението на поръчителя, а именно: по банкова сметка на
поръчителя или по посочена в договора банкова сметка на „Кредисимо" ЕАД, или по
начините установени в договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, като „Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/. По договора
4
за предоставяне на поръчителство В. М. е заплатила сума в размер на 51,23лева
/представената от „Ай Тръст“-ЕООД справка/.
„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“-ЕООД /безспорно
между страните и справка в търговския регистър/, като и двете дружества са с един адрес на
управление.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и първия ответник са страни по договор за паричен заем, а ищцата и втория
ответник са страни по договор за предоставяне на поръчителство, които договори са
нищожни, поради което не дължи възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
По основателността на предявените искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на 30.09.2020г. между В. Й.
М. и „Кредисимо“-ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ******, а между В.
Й. М. и „Ай Тръст“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за
изпълнение на задълженията на В. М. към „Кредисимо“-ЕАД по договора за потребителски
кредит. Макар отношенията между кредитополучателя и кредитодателя и между
кредитополучателя и поръчителя да са регламентирани в отделни договори /съответно в
договор за потребителски кредит и в договор за предоставяне на поръчителство/ съдът
намира, че се касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно,
поради което следва да се разглеждат като едно цяло.
Тъй като ищцата твърди няколко основания за нищожност на процесните договори, то
съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на договорите не в поредността
заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от
най-тежкия към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални
/предвидени в специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/, тъй като съдебната
практика приема, че в този случай съдът е сезиран с множество обективно съединени
искове, предявени в условията на евентуалност.
За сключения от ищцата и първия ответник договор за потребителски кредит важат
разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от
ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити,
един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е
налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но
не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя
да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
5
Установи се, че в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 42,16%, но
този размер не отразява действителният ГПР, тъй като в него не е включено
възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство. Съдът
счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, тъй като
представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за кредит, който разход е известен на
кредитодателя. В тази насока съдът взе предвид както, че кредитодателят и поръчителят са
свързани лица, които са и с един и същ адрес на управление и че кредитодателят е овластен
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, така и клаузите на
договора за потребителски кредит /чл.4/ и общите условия към него/раздел III/, с които
кредитодателят цели да насочи потребителя към свързаното с него юридическо лице-
поръчител предвид и факта, че става въпрос за т.нар.”бързи кредити”.
Кредитодателят като не е взел предвид този разход е въвел в заблуждение потребителя
относно реалните разходи по заема, които ще направи, а с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК законодателят цели да защити правата на потребителите като им гарантира, че те ще
имат информация за максималната цена, която биха заплатили за предоставената им услуга
за периода на погасяване на кредита. Като не е взел предвид този разход при определяне на
посочения в договора размер на ГПР, кредитодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а
това води до недействителност на договора за потребителски кредит по силата на чл.22 от
ЗПК.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи иска на В. Й. М. срещу
„Кредисимо“-ЕАД като прогласи нищожността на договор за потребителски кредит №
****** от 30.09.2020г., поради противоречие със закона-ЗПК. Съдът не разглежда второто и
третото по тежест посочено основание за нищожност на договора за паричен заем-
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като никоя сделка не може да е
нищожна на повече от едно основание, а и предвид гореизложеното, че заявените основания
съдът разглежда като предявени при условията на евентуалност.
Поради уважаване на главния иск, съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на клаузата предвидена в чл.4, ал.1 от договора за
потребителски кредит.
Съдът намира, че следва да уважи и предявения от ищцата иск за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., сключен с „Ай
Тръст“-ЕООД, защото след като договорът за потребителски кредит е нищожен, то е
нищожен и договорът за предоставяне на поръчителство, поради липса на основание, тъй
като договорът за предоставяне на поръчителство е сключен за да обезпечи договора за
потребителски кредит, т.е. обусловен е от него (явява се акцесорен на договора за кредит).
Може да се обезпечава само действително задължение и затова договорът за предоставяне
на поръчителство може да съществува само ако съществува действително задължение по
договора за кредит.
Съдът не разглежда второто по тежест посочено основание за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство-накърняване на добрите нрави, тъй като заявените
основания съдът разглежда като предявени при условията на евентуалност.
Установи се, че по сключения между В. Й. М. и „Ай Тръст“-ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила сумата от 51,23лева. След като
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, то същият не е породил правно
действие, поради което извършването на плащане по него е при начална липса на основание
и платената сума подлежи на връщане, съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
Относно държавната такса и разноските по делото:
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса. Поради уважаване на
предявените от нея искове и на основание чл.78, ал.6 от ГПК първият ответник следва да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 113,85 лева, а вторият ответник-
100лева.
6
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, от ГПК ответниците дължат
заплащане на направените от ищцата по делото разноски. По делото ищцата е
представлявана от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М..
Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско дружество „Д.М.“ договор за правна защита
и съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Процесуалният представител на ищцата претендира разноски. Предвид посоченото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответниците по делото следва да бъдат осъдени да заплатят на
пълномощника на ищцата по делото –Едноличното адвокатско дружество „Д.М.“,
представлявано от Д.М.М., адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на
600лева с ДДС.
Искането на ответниците да не им бъдат присъждани разноски за процесуално
представителство на ищцата с оглед на възражението им, че тя не е материално затруднена е
неоснователно, тъй като материалното затруднение на ищцата е установено от съда при
постановяване на определението си по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от
заплащане на държавна такса и разноски по делото. От друга страна на адвоката се дължат
разноски съгласно чл.78 от ГПК, тъй като те са реално извършени-той е предоставил по
делото правна помощ и защита на ищцата.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит № ****** от
30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:*********, поради
противоречие със закона- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за предоставяне на поръчителство от
30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: *********, поради липса
на основание.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от И.М.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Л. /М./, с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**,
вх.*, ет.*, сумата от 51,23лева /петдесет и един лв. и 33 ст./, представляваща недължимо
платена сума по договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., ведно със
законната лихва от 04.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от С.Р.Я. и „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от И.М.Ш., ДА ЗАПЛАТЯТ на Еднолично адвокатско дружество”Д.М.”, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София,
7
бул.”Александър Стамболийски”, № 125-2, ет.5, офис 5.3, представлявано от Д.М.М.-
управител, сумата от 600 лева (шестстотин лв.), съставляваща възнаграждение за
предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. М./Л./.
ОСЪЖДА „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от С.Р.Я., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 113,85лева /сто и
тринадесет лв. и 85 ст./, съставляваща държавна такса по делото, както и 5 лева /пет лв./ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от И.М.Ш., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 100 лева /сто
лв./, съставляваща държавна такса по делото, както и 5 лева /пет лв./ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8