Р Е Ш Е Н И Е № 3
Гр.Сливен, 03.02.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари, през двехиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря С.
В., като разгледа докладваното
от съдията т.дело № 57 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са седем обективно кумулативно съединени
преки иска на увредени
лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация
чл. 432 ал.1 КЗ и цена на всеки иск
- 150 000лв .
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2018
г., в с Самуилово , М.Д.И., като водач на л.а. „Рено Меган Сценик с рег. №
СН ****
АК, нарушение на правила за движение по пътищата и ударила пешеходеца Ю.С.Д., в
резултат на което е причинена и смъртта му. За пътния инцидент бил съставен
констативен протокол от същата дата и образувано ДП № 1190/2018 г. на РУ МВР
Сливен.
Твърди се, че починалият при
инцидента е баща на първите шест ищци и
съпруг на седмия ищец. Всички били едно задружно семейство, силно
привързани един към друг, като съпрузите отгледали с любов своите деца, а
именно първите шестима ищци. Между членовете на семейството имало изградена силна емоционална връзка. Те се обичали
и живеели в разбирателство. Всички изключително тежко понесли загубата на своя
баща и съпруг. Той е бил за тях пример и опора в живота. Бил винаги до тях,
показвал своята обич, като бил изключително любящ съпруг и баща.
Твърди
се, че след неговата смърт дъщерите Х.С.
и З. Д. станали напрегнати, страдали от
затруднена концентрация и разсеяност, а синовете Б.Д. и Н.Д. се затворили в
себе си, трудно влизали в контакт с другите хора и избягвали да общуват извън
семейството. Другите двама ищци - Ю.Д. и Ю.С. станали печални и разсеяни. Често
се натъжавали, спомняйки си за своя баща. Всички деца тежко изживявали липсата
му, защото много го обичали, а той бил за тях пример и опора.
Твърди се, че след смъртта на своя
съпруг, Р.Д. станала затворена в себе си, тревожна, асоциална, често плачела и
си спомняла за щастливите мигове прекарани заедно със съпруга си.
Твърди се, че виновният водач,
управлявал автомобила, с който причинил смъртта на пострадалото лице, е сключил
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна от
18.09.2018 г. до 17.08.2019г.
На 26.10.2018 г. всички ищци
отправяли претенция до застрахователя на виновния на ПТП водач, с искане да им определи и изплати дължимото
застрахователно обезщетение, но до настоящия момент, въпреки че е изтекъл
законния срок, застрахователят нито е определил, нито изплатил застрахователно
обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Молят за постановяване на съдебно
решение, с което ответника бъде осъден да им заплати по 150 000лв на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени
болки и страдания от настъпилата на 16.09.2018г в резултат на ПТП смърт на техния съпруг и баща Ю.С.Д., ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 16.09.2019г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита исковете за
допустими, но неоснователни.
Оспорва всички искове по размер, твърдейки, че са прекомерно
завишени и не съобразени с принципа за
справедливост и съдебна практика.
Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по
застраховка “ГО“, сключена за процесния
автомобил.
Оспорва твърдението на ищците, че в
резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди, като вид,
характер, интензитет.
Твърди,
че приживе между тях и увреденото от ПТП лице , не са съществували близки
емоционални връзки и отношения, поради което
смъртта му не е причинила за тях болки и страдания.
Оспорва,
че ищците са разчитали на финансова и морална опора от страна на загиналия при
ПТП и че неговата смърт им е причинила неописуема мъка, стрес, безпокойство,
ранимост, загуба на надежда и пр.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постр. Ю.С.Д.,
който извършил нарушение на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Същият не съобразил
приближаването на превозното средство преди да навлезе на платното за движение,
удължил ненужно времето за пресичане и спрял без да е нужно на пътното платно,
навлязъл внезапно на платното; бил под въздействие на алкохол, с което
спомогнал за настъпване на собствената си смърт.
Оспорва началния момент,
от който се претендирала законна лихва, като счита, че този момент е
уредено в разпоредбата на чл. 429 ал.3 КЗ
Счита, че лихва би могла да се претендира от
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя 27.01.2019г, т.к. били уведомени за
настъпване на застрахователното събитие на 14.11.2018г,, след което изискали от
ищците допълнителни документи от значение за основателността на тяхната
претенция, които те не постъпили.
Ищците
са подали допълнителна ИМ в срока по чл.372 ГПК
С нея оспорват всички възражения на
ответника,направени с отговора на
исковата молба. Уточняват, че претендират законна лихва върху всяко
обезщетение, считано от датата на уведомяването на застрахователя на настъпилото ПТП, а именно
от 26.10.2018г.
Ответникът е подал допълнителен отговор
в срока по чл. 373 ГПК, в който твърди, че поддържа възраженията в отговора на
исковата молба.
В с.з. ищците, ред. призовани, не се
явяват. Представляван от процесуален
представител, който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени . Претендира
разноски. Представя списък с разноските.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се
представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа възраженията,
направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани,
алтернативно като прекомерно завишени по размер. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК. Подробни съображения излага в писмени
бележки.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ищците Б.Ю.Д., Н.Ю.Д., Х.Ю.С., З.Ю.Д., Ю.Ю.Д. и Ю.Ю.С., са деца
на Ю.С.Д. , починал при ПТП на 16.09.2018г, а седмият ищец - Р. Б.Д.
е негова съпруга.
На 16.09.2018г., на път 2079, км. 14, в
землището на гр.Сливен, при управление на лек автомобил „Рено Меган
Сценик" с рег.№ СН **** АК, М.Д.И.
нарушила правилата за движение: чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Ю.С.Д. ***, на
60 години.
В резултат
на удара, постр.Ю.С.Д., получил несъвместими с живота травми и починал в деня
на инцидента.
За случая бил
съставен констативен протокол за ПТП №
337/16.09.2018г
и образувано ДП № 1190/2018 г. на РУ МВР-
Сливен.
С
присъда № 15/25.06.2019г по НОХД № 295/2019г по описа на СлОС, водачът на лекия автомобил „Рено Меган Сценик" с рег.№ СН ****
АК- подс. М.Д.И. е призната за виновна в това, че 16.09.2018г., на път 2079, км. 14, в землището на гр.Сливен,
при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик" с рег.№ СН 0096 АК,
нарушила правилата за движение: чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Ю.С.Д., поради
което и на основание
чл. по чл.343 ал.1, б.“В“ предл.1,вр. чл.342 ал.1 НК, й е наложеното съответното
наказание.
Към датата на ПТП по
отношение на автомобила, с който е причинено ПТП- „ Рено Меган Сценик" с рег.№ СН **** АК, е била
сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица №ВG/30/118002419131, валидна от 18.08.2018г до 17.08.2019г
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
установява механизма на ПТП и
техническата причина за възникването му.
Механизмът
на удара е следния : лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с водач М.И.,
се е движил по пътя от с. Самуилово за гр. Сливен със скорост на движение от
около 67 km/h. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието,
при суха пътна настилка.
В същия момент, вдясно на платното се е намирал пешеходецът Ю.Д.. Той е
бил в статично положение върху платното, като имал намерение да пресече платното отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Когато автомобилът се е
приближил на около 53 метра от мястото на удара, пешеходецът е предприел пресичане на платното. Водачката
на автомобила е закъсняла с реакцията си, като е възприела опасността на около
33 метра от мястото на удара.
Настъпил е удар между челната част на
автомобила и лявата странична повърхност на тялото на пострадалия.
Разположението
на пешеходеца в момента на удара е в съответствие със значителните увреждания
на лявата странична повърхност на тялото - счупване на левите ребра, контузия
на левия бял дроб и др. При този удар тялото е попаднало върху капака и го е
деформирал. След удара тялото е изтласкано напред и леко наляво.
Съгласно експертното заключение, мястото на удара е в дясната пътна
лента за движение, гледано спрямо посоката на движение на автомобила.
Скоростта на движение на автомобила „Рено Сценик“ преди ПТП е около 67
km/h, а към момента на удара около 56 km/h.
Опасната зона за спиране на автомобила е около 47 метра.
Водачката на автомобила е възприел опасността
на разстояние около 33 m от мястото на удара. Това разстояние е
изминато за време от 1,63 s.
Тя е имала техническата възможност да възприеме пешеходеца
значително по-рано.
Пешеходецът е престоял значително време върху платното.
В момента на предприетото пресичане на платното, което е с начално
положение на около 0,8 m до 1 m от дясната граница
автомобилът е бил на разстояние около 53 m от мястото на
удара.
Водачката на автомобила е закъсняла с реакцията си спрямо момента на
предприетото пресичане на платното. Тя е имала достатъчно време и разстояние да
се убеди в положението на пешеходеца върху платното, да намали скоростта и
предотврати ПТП при избор на безопасна скорост за движение.
Пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме автомобила,
неговото положение и скорост на движение преди да предприеме пресичане на
платното за движение. Той е бил върху платното за движение при наличие на
приближаващ се автомобил, което е технически неправилно.
Пред водачът на автомобила и пред пешеходеца
не е имало преграда, която да е ограничавала видимостта един към друг.
Видимостта в района на настъпване
на ПТП е била напълно достатъчна водачката на автомобила и пешеходеца да се
възприемат взаимно и да предприемат необходимите действия за предотвратяване на
ПТП.
Според заключението на САТЕ, техническите причини, довели до възникването
на ПТП са следните: 1/технически
неправилното и прекалено дълго оставане на пешеходеца върху платното за
движение при наличие на приближаващ се автомобил и без да се съобрази със
скоростта и положението на автомобила. Технически правилно било пешеходецът да
се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила, като го
изчака, а след това предприеме пресичане на платното за движение ;2/
предприетото пресичане на платното за
движение от пешеходеца при наличие на приближаващ се автомобил и 3/технически
неправилното поведение на водача на автомобила при възприемане на човек върху
платното за движение. Технически правилно е водачът на автомобила, при
възприемане на опасността да предприеме намаляване на скоростта, за да е в
състояние да спре при предприетото пресичане на платното.
В
с.з. вещото лице пояснява, че пешеходецът е
предприел пресичане на платното за движение, а към момента на удара във всички
случаи е бил на платното за движение. Прекалено дълго се е забавил при
пресичането. Задържането му на платното за движение означавало бавен ход при
пресичане на платното, т.е. не с максималната скорост, при която е могъл да
пресече, ако е имал намерение да пресича. Било установено, че той е пресичал с
бавен, спокоен ход на движение, но във всички случаи е могъл да пресече с
по-висока скорост, при която би избегнал удара с автомобила.
Според вещото лице, нямало
достатъчно факти и обективни находки за да се определи от къде точно
пострадалия е предприел пресичането - от банкета или от пътното платно,
но дали водачката е възприела опасността
от момента на пресичане на пешеходеца от пътното платно или от банкета, и в
двата случая е имала възможност да намали скоростта и спре, за да пропусне пешеходеца и да предотврати ПТП.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели, преди смъртта на постр.Ю.Д.,
той е бил стожер за семейството си, съпругата му Р.Б.Д. и неговите шест пълнолетни
деца- ищците Б.Ю.Д./
на 34г/ , Н.Ю.Д./ на 38г/, Х.Ю.С./ на 29г/, З.Ю.Д./ на 43г/, Ю.Ю.Д./ на 40г/ и Ю.Ю.С./
на 36г/
Отношенията
им били топли и сърдечни, като постр.Ю.Д. се радвал на обичта и уважението на
всичките си деца и на съпругата си. Те били изключително сплотени и си
помагали. Празнували заедно всички празници, а синовете ходели на помагат на
баща си, който бил овчар и отглеждал стадо овце и осигурявал прехраната на
семейството. Помагал финансово на децата
си и бил тяхна опора в живота, построил къща за семейството, задомил ги и се радвал на внуци и правнуци.
Двамата със съпругата си се обичали, уважавали и подкрепяли. Заедно
отгледали шестте си деца, а
съпругът поел издръжката на своята
съпруга.
Всичките им деца били семейни и
имали свои деца, а някои дори и внуци. Живеели
в отделни домакинства, като само синът Н.Ю.Д. останал да живее при своите
родители и до смъртта на баща си ежедневно му помагал при отглеждането на
животните.
Всички
братя и сестри, с изключение на З. Ю.Д., живеели в една и съща махала в
с.Самуилово и почти всеки ден ходели при своите родители, които живеели наблизо.
Децата
и съпругата на Ю.Д. посрещнали вестта за
внезапната му смърт с голяма мъка и и
още страдали от тежката
загуба.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими,
допустими и неоспорени.
Приема заключението на САТЕ, като
подробно, обосновано и ясно.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните
по делото свидетели, които възприе като
релевантни, преки и непосредствени, но и съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК,
отчитайки тяхната възможна заинтересованост
от изхода на делото, тъй като са роднини
на ищците, с изключение на свидетелите Недялка И. и Илия Колев, чийто показания
кредитира изцяло.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са седем преки иска по чл. 432
ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на пострадали лица срещу застрахователя на
деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени
по същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на
увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищците е
изпълнили задължителната процедура по
чл. 498КЗ за доброволно уреждане на
спора със застрахователя. Приключването
на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния
рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия
случай то е приключило.
За да възникне субективното право по
чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“
на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички елементи от неговия фактически състав, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като деликвента е осъден с вляза в сила присъда, съгласно чл. 300 ГПК, гражданският съд е
обвързан от влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това дали е
извършено деянието, неговата провитивоправност и виновността на дееца, като всички тези обстоятелства са доказани в наказателния процес и са
безспорни.
В тежест на ищците е да докажат единствено
вида и размера на претърпените вреди и че са настъпили в причинна връзка от
същото ПТП.
Вредите
като вид, интензитет и продължителност са установени по делото от
еднопосочните показанията на осем
свидетели.
От техните
свидетелските показания се установи, че между съпрузите, както и между всички
деца и техния баща Ю.Д., е имало обич,
привързаност и разбирателство.
Въпреки че пет от децата живеели в отделни домакинства, а само синът Н.Д.
живеел при родители си, те се виждали ежедневно и били много сплотени. Всички
деца на постр.Ю.Д. били отдавна пълнолетни и семейни, но разчитали на
подкрепата на своя баща, а внезапната му смърт ги лишила завинаги от неговата
обич и подкрепа.
Смъртта на родител и съпруг, независимо от възрастта, е тежък удар за неговите деца и съпруга и
много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни
болки и страдания от загубата, която обичайно се преживява мъчително
и продължително.
Съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, тежест,
продължителност и интензитет на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените
болки и страдания, настъпилите неблагоприятни
последици, понесени конкретно от всяко увредено лице, емоционални, психически сътресения.
При
смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението следва да е обусловен от
съществуващата връзка между родител-дете и между съпрузите, нейния характер, продължителност,
степен на близост в отношенията, мястото, което починалия е заемал в живота на
увредените.
Съобразявайки възрастта на починалия/
60г/ и обстоятелството, че неговите шест деца/ четирима синове и две дъщери/ са
отдавна пълнолетни, семейни, със свои деца и внуци, а също така, че петима от
тях живеят самостоятелно, че отношенията между тях и починалия родител
са били в рамките на нормалните, характеризиращи се с взаимна обич, подкрепа,
разбирателство и уважение, съдът намира за справедливо обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на техния баща сумата от 80 000лв
Обезщетението съдът присъжда в еднакъв размер
на всички деца на постр.Ю.Д., тъй като не се установи някой от тях да е страдал повече от другите, а и те са
претендирали обезщетение за неимуществени
вреди в еднакъв размер, поради което съдът намира за справедливо да им бъде
присъдено в еднакъв размер, а именно
сумата 80 000лв..
Седмият ищец - преживялата
съпруга Р.Д. следва да получили обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер, тъй
като остава сама, без съпруг, издръжка и подкрепа, на които изцяло е разчитала.
Със
своя съпруг имали топли и сърдечни отношения, били силно привързани един към
друг. Обичали се и се подкрепяли. Заедно отгледали шестте си деца. Несъмнено
загубата на съпруга й, е причинила на Р.Д. болки и страдания, но не е
допринесла за драстична промяна в нейния живот и емоционално състояние, нито преживените
болки и страдания надхвърлят обичайните за такава загуба.
Съобразявайки всички тези
обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди сумата 100 000 лв.
В отговора на исковата молба,
ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия твърдейки, че не е съобразил приближаването на лекия
автомобил, удължил ненужно времето си за пресичане; навлязъл внезапно на
платното и бил под въздействие на алкохол, с което нарушил чл.108, чл.113 и чл. 114 от ЗДвП и спомогнал за настъпване на собствената си
смърт.
Възражението е основателно.
Релевантно за съпричиняването по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение-
действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява
пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не би се
стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха
били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,
те имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД.
Налице са данни от приключилото наказателно
производство, че постр. Ю.Д. не е употребил
алкохол в деня на инцидента.
Установи се от заключението
на САТЕ, че процесното ПТП е
настъпило поради технически
неправилни действия и на двамата
участници в него.
Противоправното
поведение и вината на водача на лекия автомобил, е безспорна, тъй като е налице влязла в сила присъда.
От
експертното заключение се установява, че техническите причини, водели до
настъпване на ПТП са три :1/технически
неправилното и прекалено дълго оставане на пешеходеца върху платното за
движение при наличие на приближаващ се автомобил и без да се съобрази със
скоростта и положението на автомобила. Технически правилно било пешеходецът да
се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила, като го
изчака, а след това предприеме пресичане на платното за движение ;2/ предприетото пресичане на платното за
движение от пешеходеца при наличие на приближаващ се автомобил и 3/.технически
неправилното поведение на водача на автомобила при възприемане на човек върху
платното за движение. Технически правилно било водачът на автомобила, при
възприемане на опасността, да предприеме намаляване на скоростта, за да е в
състояние да спре при предприетото пресичане на платното.
Вещото
лице е категорично, че ако пострадалият пешеходец е пресякъл пътното платно с по-бърз
ход, е щял да избегне удара с лекия автомобил.
Преди да предприеме пресичане на пълното платно, е следвало първо да се огледа
и при наличие на приближаващ автомобил, да съобрази неговото
положение и скорост, да го
пропусне да премине и едва тогава да пресече.
Той е бил зрял мъж, на 60години, без да
е употребил алкохол в деня на ПТП и е можел да предвиди опасността на пътя и да
я избегне. А дали е предприел пресичане от банкета или от пътното платно, е ирелевантно,
тъй като е имал видимост към приближаващия се автомобил и в двата случая.
Водачът на лекия автомобил също е
могъл да възприеме пешеходеца, да намали скоростта и да спре преди пресичането
на пешеходеца, с което да избегне удара. Той
обаче закъснял с реакцията си спрямо момента на предприетото пресичане
на пътното платно от пострадалия, но е имал достатъчно време и разстояние да се
убеди в положението на пешеходеца, да
намали скоростта и да избегне удара.
Ето защо, съдът намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия при инцидента Ю.Д.,
което е 50%, поради което,на основание чл.51ал.2 ЗЗД, следва да намали
наполовина размера на обезщетенията за неимуществени вреди на всички ищци: за
съпругата от 100 000 лв на 50 000лв., а за децата: от 80 000лв на 40 000лв.
Върху тази сума се дължи законна лихва
,считано от 26.10.2018г до окончателното изплащане. Ищците са предявила писмено застрахователната
си претенция до ответника на 26.10.2018г., поради което, следва да се приеме,
че това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от
тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
Тъй като ищците
претендира законна лихва върху всяко обезщетение, считано от датата на
увреждането - 16.09.2018г, претенцията им за законна лихва следва да се
отхвърли за периода от 16.09.2018г до 25.10.2018г.
Всички искове до пълните им размери от
150 000лв, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
разноски на ищците съразмерно на уважената част от техните искове.
В договора за правна защита и
съдействие е уговорено безплатна адв.защита на всеки
ищец, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Според уважения
размер на исковите претенции, на
основание чл.38 ал.2 ЗА, вр. с ч 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в полза на
процесуалният представител на ищците, следва да бъде присъдено адв.възнаграждение за
оказана безплатна адв.защита на всичките седем ищци, в общ размер на сумата 12 410
лв.
На
основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска ищците
дължат на ответника разноски в общ размер
на сумата 201.62 лв от общо 730лв, включващи: 300лв- юриск.
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 ГПК вр с чл. 25 ал.1 от НПП, 400лв –депозит за вещо лице и 30 лв- депозит
за призована на свидетели/.
Върху
уважения размер на исковите претенции /290 000лв/, ответникът дължи заплащане
на д.т в размер от 4%, или общата сума 11 600лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Д.“№1,
ЕИК- *********,
представлявано заедно от б.г.и. и Р.В.М., да
заплати на Р.Б.Д. ***, с ЕГН-********** и съдебен адрес:г***, чрез
адв.Р.М., сумата 50 000лева /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата при ПТП на 16.09.2018г смърт на нейния съпруг Ю.С.Д., ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“,
ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Д.““№1, ЕИК- *********, представлявано заедно от б.г.и. и Р.В.М., да заплати на Б.Ю.Д. с ЕГН-
**********, Н.Ю.Д. с ЕГН- **********, Х.Ю.С. с ЕГН - **********, З.Ю.Д. с ЕГН-**********, Ю.Ю.Д. с ЕГН-********** и Ю.Ю.С. с ЕГН-, **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Р.М., сумата 40 000лв/ четиридесет хиляди лева/
на всеки от тях, представляваща
обезщетение на неимуществени вреди-
болки и страдания от настъпилата при ПТП
на 16.09.2018г смърт на техния баща Ю.С.Д., ведно със законната лихва върху всяка
главница, считано от 26.10.2018г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Б.Д., ЕГН-********** , Б.Ю.Д. с
ЕГН- **********,
Н.Ю.Д. с ЕГН- **********, Х.Ю.С. с
ЕГН - **********, З.Ю.Д. с ЕГН-**********, Ю.Ю.Д. с ЕГН-********** и Ю.Ю.С. с ЕГН-, **********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“ ,бул.„Г.М.Д.“ № 1, с ЕИК- *********, искове
до пълните им размери от 150 000лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ, както и претенцията им за присъждане за
законна лихва върху всяко обезщетение, за периода от 16.09.2018г до 25.10.2018г.
ОСЪЖДА
Р.Б.Д., ЕГН-********** , Б.Ю.Д. с ЕГН-
**********, Н.Ю.Д. с ЕГН- **********, Х.Ю.С. с ЕГН - **********, З.Ю.Д. с ЕГН-**********, Ю.Ю.Д. с ЕГН-********** и Ю.Ю.С. с ЕГН- **********,***, да заплатят на„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“
,бул.„Г.М.Д.“ 1, ЕИК- *********, общата сума 201.62 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Д.““№1, ЕИК *********,
представлявано заедно от б.г.и. и Р.В.М.,
да заплати на адв. Р.И.М.
от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски
съвет № ********** и адрес на дейност:
гр.София, ул.“Цар Асен“1, ет.4, сумата 12410 лева/ /дванадесет хиляди, четиристотин и десет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищците по търг.дело № 57/2019г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Изгрев“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Д.““№1, ЕИК- *********, представлявано заедно от б.г.и. и Р.В.М., да заплати по сметка на
Сливенски Окръжен Съд
държавна такса в размер на 11 600лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: