№ 911
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.05.2025 г. по гр.д. № 9861/21 г., СРС, ІІ ГО, 66 с-в е
признал за установено по предявения от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
"В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“******* срещу „Х.“
АД, ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“*******, иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. че ответникът дължи на ищеца сумата от 2
700 лв., получена на отпаднало основание от ответника във връзка с развален
договор за изработка от м.11.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 21 839/2020 г. по описа на СРС, 66 състав. Осъдил е
Х. АД ЕИК *******, с адрес гр.София, ул.“******* да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с
адрес гр.София, бул.“*******, сумата от 154 лв. - разноски в исковото
производство, както и сумата от 368,29 лв. - разноски по гр. д. № 21 839/2020 г.
по описа на СРС, 66 състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Х.“ АД, ЕИК
*******, със седалище е адрес на управление: гр.София, район Възраждане,
1
ул.“*******, представлявано от Изпълнителния директор В.Б., чрез
пълномощника адвокат Г. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
бул.“******* ******* с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че не отговаря на
обективната истина направения от първоинстанционния съд извод, че по
делото не е налице приемане на възложената от ищеца работа. От
приложените по делото доказателства е установено, че ответникът е изпълнил
своите задължения за доставка и монтаж на плъзгаща се врата с механизъм на
Военно общежитие „Пети километър“, бул. „*******, гр.София, посредством
трето лице „П и П Г. 16“ ООД. Приетото от първоинстанционния съд, че „не
е необходимо да се изследва подробно дали ищецът се противопоставил на
действието подписване на протокола незабавно“ противоречи на разпоредбата
на чл. 301 от ТЗ, посредством която се установява презумпция за мълчаливо
съгласие на търговеца със сключена сделка без представителна власт, ако не
се е противопоставил веднага след узнаването й. Приложението на
презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки
това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт
действия. В Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., Т. К., II Т. О., ВКС е посочил,
че „за да се приложи чл. 301 от ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се
ползва от целения с тях правен резултат.“ Счита за безспорен факта, че ищецът не се е
противопоставил на извършената от ответното дружество работа, а напротив
същия е приел изпълнението и се е ползвал от него. От мотивите на
решението става ясно, че съдът намира за установено, че въпросната врата е
поставена на 03.02.2020 г., като кредитира както приемо-предавателния
протокол между „П и П Г. 16“ ЕООД и ответника, така и свидетелските
показания на В., т.е. става ясно, че много преди получаването на отговора
ищецът е приел и е бил съгласен е изпълнението на възложената работа, без
да изтъкне каквито и да било забележки. Вратата е била монтирана на входа
на паркинга на общежитието и ползвана от множество лица от момента на
монтажа й, който датира преди получаването на отговора от ищеца. Счита за
неоснователно твърдението на първоинстанционния състав относно това, че ответникът не е
доказал, че Д.А. е упълномощен от ищеца да приеме работата. Видно от Решение №103 от
25.07.2014 год. на ВКС, Търговска колегия „законодателят е обвързал
незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
2
представителна власт, или при превишаване пределите на представителната
власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени
специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея:
уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от
трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от
тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър;
уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване“. Не
приема твърдението на съда, че „ответникът на основание чл.55, ал. 1, ЗЗД
дължи реституция на полученото по него“. Отпадането на правното основание
може да се дължи на разваляне на договора, било то извънсъдебно, или
съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване на прекратително
условие, но в случая ответникът е изпълнил задължението си за доставка и
монтаж на вратата, макар и да не е в срока по договора. Забавата при
изпълнението на възложената работа не е основание възложителят да откаже
да заплати уговореното възнаграждение за изпълнената и приета по
надлежния ред работа. При изпадане на изпълнителя в забава възложителят
разполага с правото да развали договора по реда и при условията на чл. 87, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не се е възползвал от правото си да развали договора
или да се откаже от поръчката в резултат на забавата, напротив приел е
резултата, което е извършено с подписването на двустранния протокол без
забележки. Той е имал право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря
на поръчката му, тоест е налице забавено изпълнение и липса на интерес от
приемането му, но в случая не е така, той не е упражнил това си право. Дори и
да се приеме, че изпълнението е закъсняло спрямо уговорения срок, то е
налице приемане на забавеното изпълнение от ищеца. При липса на
възражения за неточно изпълнение, работата се счита за приета от
възложителя. В тази връзка договорът не е развален, поради което липсва
отпаднало с обратна сила основание на възникналия между страните
юридически факт от облигационно правоотношение по договора, а
извършеното плащане на възнаграждение в размер на 2 700 лева, получено за
доставка и монтаж на врата се основава на валидно правно основание.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да отхвърли изцяло предявения иске. Претендира разноски да
двете съдебни инстанции.
3
Въззиваемата ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК
*******, с адрес гр.София, бул.“*******, представлявана от Изпълнителния
директор И.К., чрез пълномощника юрисконсулт В. оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД от ИА „В.К.И В.-П.Д.“ срещу „Х.“ АД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 700 лв ., получена на отпаднало
основание от ответника във връзка с развален договор за изработка от м.
11.2019 г. и договор ОП-100/13.11.2018 г., ведно със законна лихва за периода
от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение от 24.11.2020 г. по гр. д. № 21 839/2020 г. по описа на СРС, 66
състав.
Ищецът ИА „В.К.И В.-П.Д.“ твърди, че по силата на договор за
обществена поръчка от 13.11.2018 г. ответникът е доставил и поставил
плъзгаща се врата на обект, стопанисван от ищеца, а именно-военно
общежитие 5 километър. Вратата била увредена от трето лице и с писмо изх.
№ 15955/13.11.2019 г. ищецът е направил запитване дали ответникът ще
монтира нова врата и при какви условия. Ответникът е подал оферта вх. №
14414/21.11.2019 г., която е приета и е сключен договор. Ищецът/възложител
4
е заплатил на ответника на 18.12.2019 г. възнаграждение от 2700 лв., но
ответникът не престирал. С уточнителна молба от 27.04.2021 г. ищецът сочи,
че договорът е развален с изявление, съдържащо се в исковата молба.
Ответникът не е поставил врата съгласно уговореното, като ищецът го канил
няколкократно да изпълни, а към настоящия момент изпълнението е ненужно
и безполезно за възложителя.
Ответникът „Х.“ АД оспорва иска. Не оспорва получаване на сумата от
2700 лв., но твърди, че е изпълнил точно задълженията си, за което били
подписани два приемо-предавателни протокола и работата била приета. Сочи,
че ответникът е получил възлагателно писмо изх. №505/14.01.2020 г., с което
договорът е сключен. Вратата била монтирана от „П и П Г. 16“ ЕООД,
съконтрахент на ответника, за което е съставен приемо-предавателен
протокол между ответника и „П и П Г. 16“ ЕООД от 03.02.2020 г. и в
последствие ищецът приел работата от ответника според писмен протокол,
без забележки.
С молба от 26.11.2021 г. ищецът оспорва да е приел работата по
договора за изработка. Сочи, че на първо място не се е съгласявал за
превъзлагането на работата на третото за спора лице – подизпълнител, а на
второ място заявява, че не е приемал работата. Протоколът е непълен, неясен,
без дата. Оспорва лицето Д.А. да е служител на ищеца, оспорва да е узнал за
приемането и то да го обръзва.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че между ищеца като възложител и ответника
като изпълнител е сключен писмен договор № ОП-100/13.11.2018 г., по
силата на който по възлагане по ЗОП ответникът като изпълнител се е
съгласил срещу заплащане в срок до 25 дни от откриване на строителната
площадка да извърши следната работа със свои средства и труд - изграждане
на ограда и електрозахранване на вход/изход врати. Безспорно е, че
договорът е изпълнен точно и от двете страни и процесната врата е
електрозахранена. Предмет на договора от 2018г. не е последващо ремонтно
обслужване на поставените/електрозахранени врати. В чл. 16 от договора са
уговорени гаранционни срокове, но те се отнасят до проявени дефекти, а
страните не спорят, че процесната врата е увредена чрез насилствено
отваряне от наемател във военното общежитие, стопанисвано от ищеца.
5
Безспорно е още, че между ответника като изпълнител и ищеца като
възложител е сключен договор за изработка от м. 11.2019 г., по силата на
който ответникът се задължил да достави и постави плъзгаща се врата на
обект, стопанисван от ищеца, а именно - военно общежитие 5 километър; че
ответникът е получил сумата от 2700 лв. на 18.12.2019г. - възнаграждение по
договора. Следователно поправката на вратата не е била предмет на договор
№ ОП -100/13.11.2018 г., нито се покрива от гаранциите, говорени в него.
Касае се за отделен писмен договор, сключен между страните за подмяна на
врата в общежитие, стопанисвано от ищеца. Безспорно е, а и се установява, че
с писмо на ищеца изх. № 15995/13.11.2019 г., получено от ответника на
14.11.2019г., ищецът е уведомил ответника, че врата на общежитието е
отворена насилствено и е повредена, поради което е необходим ремонт. С
писмо вх. № 14414/21.11.2019 г., получено от ищеца на тази дата,
ответникът/изпълнител е дал оферта, като изпълнителят е установил, че
вратата следва да се подмени; предложил цена от 2 250 лв. без ДДС и срок за
изпълнение-7 работни дни след сключване на договора. С докладна записка
от 05.12.2019 г. служител на ищеца предложил на изп. директор да бъде
сключен договор с ответника „Х.“ АД при условията съгласно
предложението, съдържащо се в писмо вх. № 14414/21.11.2019 г. Докладната
е резолюирана с .,ДА“ от изп. директор на 10.12.2019 г., с което офертата е
приета. От ищеца/възложител е издадена фактура от 13.12.2019 г. за сумата от
2700 лв. с вкл. ДДС, наредена с наредена с платежно нареждане от 18.12.2019
г. на отпветника. Няма данни платежното нареждане да е заверено като
изпълнено на същата дата, поради което следва да се приеме, че договорът е
сключен с достигане на приемането на възложителя на дата 15.01.2020 г., на
която дата според разписката от куриер ответникът е получил писмо изх. №
505/14.01.2020 г. на ищеца. С това писмо ищецът като възложител приема
предложението така, както е направено и възлага вратата на бъде подменена
при тези условия. Според офертата на изпълнителя, при която е сключен
договорът, срокът за изпълнение на работата от ответника е 7 работни дни
считано от сключване на договора. Договорът е сключен на дата 15.01.2020 г.,
към която дата възнаграждението е преведено на изпълнителя, т.е.
възложителят е престарал точно по договора и в срок. Срокът за поставяне на
вратата изтича на 24.01.2020 г. /петък.
От правна страна:
Спорно между страните по делото е дали ищецът е имал право да
развали договора с връчване на исковата молба, дали е било налице
неизпълнение от страна на ответника/изпълнител. В тежест на ответника е да
докаже, че е престарал точно по договора, както и че ищецът е приел работата
по подмяна на врата по см. на чл. 301 ТЗ чрез А., т.е. относно фактическия
състав и приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие
на търговеца със сключената без представителна власт сделка.
6
Ответникът твърди, че е поставил вратата чрез свой подизпълнител на
дата 03.02.2020 г., за което е съставен приемо- предавателен протокол между
„П и П Г. 16“ ЕООД като подизпълнител и ответника като възложител.
Настоящата инстанция също кредитира това писмено доказателство и намира
за установено, че вратата е поставена на тази дата, т.е. след уговорения в
договора от 15.01.2020 г. срок, обстоятелство, което не се отрича от
ответника. В този смисъл са и свидетелските показания на свидетеля В., който
твърди, че през м. 02.2020 г. като подизпълнител е поставил вратата, за което
му било платено от ответника като възложител.
Действително, работата е била извършена извън срока, но важен момент
е установяването на факта дали ищецът е приел работата. За установяването
му по делото е представен приемо-предавателен протокол между „П и П Г.
16“ ЕООД като подизпълнител и ответника като възложител от дата
03.02.2020 г., който не обвързва ищеца. Има представен и втори приемо-
предавателен протокол без дата, написан на ръка на лист от тетрадка. С него
се удостоверява поставянето на врата на обекта на ищеца. За предал
/изпълнител/ за ответника „Х.“ АД се е подписал свидидетеля П. В., който и
видно от справката от ТР и от свидетелките показания, не е законен
представител или лице, работещо по трудов договор при ответника, а е
управител на подизпълнителя „П и П Г. 16“ ЕООД, поради което е допуснат
да свидетелства като трето за процесното правоотношение лице. Дори да се
4
приеме, че ответникът „Х.“ АД е упълномощил П. В. да предаде работата на
възложителя /ищеца, за което няма, то недоказано остана работата да е приета
надлежно от ищеца. В този протокол подпис за ищеца е положило лицето
Д.А., но ответникът не е доказал Д.А. да е упълномощен от ищеца да приеме
работата.
Направено е възражение от ответника по чл.301 ТЗ, по което в тежест на
ответника/ изпълнител е да докаже момента /датата/, на която ищецът е узнал
за обстоятелството, че Д.А. е приел работата за ищеца и дали ищецът да е
узнал преди завеждане на настоящото дело /запознаване с отговора/ за
приемането на работата от Д.А..
Прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 ТЗ е
обусловено от извършването на действия от лице от името на търговец без
представителна власт, узнаването на действията от търговеца и
7
непротивопоставянето му веднага след узнаването. Законодателят е обвързал
незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт, или при превишаване пределите на представителната
власт сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени
специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея:
уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от
трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от
тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър;
уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване.
Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна
власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката
поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето
си и извършеното му веднага след узнаване на сделката.
Настоящата инстанция приема, че от показанията на свидедетеля П. В.
не се установява ищецът да е уведомен за приемането на работата.
Свидетелят сочи, че след поставяне на вратата на място, минал човек, който
казал, че директорът го няма и че той самият е военен. Този човек
/предполагаем с имена Д.А. / казал „аз мога да съдействам“ и се подписал на
протокола. Това обаче не е равнозначно на узнаване от ищеца за приемането
на работата чрез лицето Д.А.. Напротив, видно от писмо изх. №
2763/26.02.2020 г. на ищеца, получено от ответника на 28.02.2020 г.; и писмо
изх. № 5361/13.04.2020 г. на ищеца, получено от ответника на 14.04.2020 г., то
ищецът сочи, че работата не е изпълнена и подканва ответника да изпълни,
т.е. ответникът не е доказал ищецът да е узнал за извършване на работата -
поставяне на врата на обект на ищеца, макар и извън уговорения по договор
срок, не е доказал и работата да е била приета. При изследване на действието
дали ищецът се е противопоставил незабавно на подписване на протокола,
каквото е изискването на чл.301 ТЗ, то по делото не се установяват факти, че
и след посочените дати на 26.02.2020 г. и 13.04.2020 г., както и преди
получаването на отговора на исковата молба на 01.06.2021 г., ищецът е узнал
по някакъв начин/ бил е уведомен от ответника/ за извършване на работата,
поставяне на врата на негов обект. След като по делото не е доказано, че
работата е приета, то не е налице приемането й.
Изводът е същият, а именно, че ответникът не доказал да е престарал
точно по договора, поставил е вратата след изтичане на уговорения срок и не
8
се доказал работата да приета от ищеца като изпълнена извън срока.
Ответникът/ изпълнител не е изпълнил точно по договора; налице е виновно
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Поради това на осн.
чл. 262, ал. 2 пр.1 вр. чл. 87, ал. 2 ГПК ищецът/възложител е развалил
надлежно договора, като в случая поради забава на длъжника изпълнението е
станало безполезно. Договорът е развален и ответникът дължи връщане на
полученото от него на основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2022 г. по гр.д. № 9861/21 г. на
СРС, ІІ ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище е адрес на управление:
гр.София, район Възраждане, ул.“*******, представлявано от Изпълнителния
директор В.Б., чрез пълномощника адвокат Г. С. от САК, със съдебен адрес:
гр.София, бул.“******* ******* да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "В.К.И В.-П.Д." ЕИК *******, с адрес гр.София, бул.“*******,
представлявана от Изпълнителния директор И.К., чрез пълномощника
юрисконсулт В. направените разноски за въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10