Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260046/11.11.2020 г.
гр.Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2020
год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 133/2020 год. по
описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е молба с вх. № 260977/07.10.2020 год. от д-р- В.Г.К.-И., чрез процесуален представител – адв. Б.К. за
поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК, допусната в
диспозитива на решение № 260016/28.09.2020 год. за поправка на решение №
91/16.07.2020 год. по в.гр.д. № 133/2020 год. на Апелативен съд – Варна.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор от насрещната страна.
Съставът на Апелативен съд, намира
следното:
Разглеждайки въззивната жалба, подадена
от „ДКЦ-1-Добрич“ ООД срещу решение № 91/22.05.2018 год. по гр. д. № 150/2017
год. на Окръжен съд – гр. Добрич, съставът на Апелативен съд – гр. Варна е
изложил мотиви, поради които е приел, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 2 от ГПК за сумата в размер на 157 760.52
лева е неоснователен. За неоснователен е приел и иска за заплащане на законна
лихва за забава върху главницата от деня на причиняване на вредата до
01.12.2016 год. в размер на 47 016,15 лева.
Макар и по различни мотиви, крайният
извод на въззивната инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение се явява правилно, но с коригиращ диспозитив с
различните основания за погасяване на вземането – част от него по давност, а в
останалата част – чрез прихващане.
Опущението на съда се изразява, в това,
че в диспозитива на решение № 260016/28.09.2020 год., неправилно е посочил, че
потвърждава решение № 91/16.07.2020 год. по в.гр.д. № 133/2020 год. на
Апелативен съд - Варна, вместо решение № 91/22.05.2018 год. по гр.д. № 150/2017
год. на Окръжен съд – гр. Добрич. Пропускът следва да бъде коригиран по реда на
чл. 247 от ГПК, като в диспозитива на съдебното решение след „ПОТВЪРЖДАВА“ да
се чете „решение № 91/22.05.2018 год. по гр.д. № 150/2017 год. на Окръжен съд –
гр. Добрич“ вместо „решение № 91/16.07.2020 год. по в.гр.д. № 133/2020 год. на Апелативен
съд - Варна“.
Съдът намира, че е видна формираната
воля за цялостно отхвърляне на исковата претенция за заплащане на законна лихва
за забава от датата на увреждането до 01.12.2016 год. в общ размер на 47 016.15 лева, доколкото в
диспозитива на решение № 260016/28.09.2020 год., е посочено, че вземането е
погасено по давност за сумата в размер на 12 339,60
лева и погасено чрез прихващане за сумата в размер на 34 676.55 лева. Въпреки горното, за прецизност съдът намира,
че в диспозитива на решението следва изрично да посочи, че отхвърля и иска за
заплащане на законна лихва за забава в общ размер на 47 016.15 лева. С
оглед на горното, налице е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде
коригирана като след текста „вземане в размер на 157 760.52 лева,
представляващо обезщетение за имуществени вреди“ се добави текста „и иска за
сумата в размер на 47 016.15 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от деня на причиняването на вредата до 01.12.2016 год.“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 260016/28.09.2020 год., с което е поправено решение №
91/16.07.2020 год. по в.гр.д. № 133/2020 год. на Апелативен съд – Варна, г. о.,
по реда на чл. 247 от ГПК като:
След „ПОТВЪРЖДАВА“ да се чете: „решение № 91/22.05.2018 год. по гр.д. №
150/2017 год. на Окръжен съд – гр. Добрич“ вместо „решение № 91/16.07.2020
год. по в.гр.д. № 133/2020 год. на Апелативен съд- Варна“ и след текста
„вземане в размер на 157 760.52
лева, да се чете: „представляващо обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни разпоредителни действия в
качеството й на управител на дружеството за периода от 01.01.2011 до 01.03.2011
год, от които 22 632,97 лв, като
погасени по давност и 135 127,55 лв – като погасени
поради прихващане по реда на чл. 103 от ЗЗД с насрещното вземане на В.Г.К. за
обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, както и иска за сумата 47 016,15 лв, представляващо обезщетение за забава върху
главницата, от които 12 339,60 лв –
за периода от 01.01.2011 год до 01.11.2011 год, и 34 676,55 лв – за периода от 01.11.2011 год до 01.12.2016 год,
за които суми е издаден акт за начет № 11-04-25/01.12.2016 год на Агенция за
държавна финансова инспекця и Заповед № 419/08.03.2017 год за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 706/2017 год на Районен съд Добрич“.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)