Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на пети март през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Симона Углярова
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 2494 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 01045/31.01.2020
г. по описа на ЧСИ А., с рег. № 919, подадена от длъжника „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД срещу разпореждане от 14.01.2020 г. на съдебния
изпълнител в частта, с която е оставено без уважение възражението на длъжника
за намаляване на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство за
разликата над 200 лв. до приетия размер от 1 815 лв. в полза на взискателя по изп. дело № 20199190400399.
В жалбата се твърди, че изп.
дело е без правна и фактическа сложност, а процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия по чл. 10, т. 2 Наредба 1/2004
г., които да оправдаят заплащане на адвокатско възнаграждение, извън минимално
предвиденото такова за образуване на изпълнителното дело. Поддържа се довод за нередовност
на молбата за образуване на изп. дело поради липса на
посочен способ за изпълнение предвид изискването на чл. 426 ГПК. Сочи се, че
дължимата сума е изплатена в срока за доброволно изпълнение – четири дни след
получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Въз основа на изложеното се иска намаляване
на адвокатското възнаграждение до 200 лв. и редуциране съобразно този размер на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски – държавна такса за жалбата и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателката по изпълнителното
дело - А.А.не взема становище по жалбата в законоустановения срок.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба от 27.11.2019 г. на взискателката А.Г.А., чрез адв. Д.Ш.е
образувано изп. дело №
20199190400399 по описа на ЧСИ С. А.с
рег. № 919, в която е направено искане за събиране на сумата по
приложения изпълнителен лист в размер на 90 000 лв., ведно със законна
лихва от 14.01.2016 г. до окончателното плащане, адвокатското възнаграждение от
2 700 лв. (по представен Договор за правна защита и съдействие) и е направено
искане за налагане на запор върху всички вземания на длъжника по
банкови сметки.
В поканата
за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 16.12.2019 г. са отразени
следните задължения по изпълнителното дело: 90 000 лв. – главница; 35 679,
22 лв. – законна лихва за периода 14.01.2016 г. – 11.12.2019 г.; 2 700 лв.
– адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 7 019, 85 лв. –
разноски по изпълнителното дело по Тарифата към ЗЧСИ. На 16.12.2019 г. е
наложен запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. В срока за доброволно изпълнение /на
23.12.2019 г./, процесните суми преведени на съдебния
изпълнител в резултат на наложения запор. На 18.12.2019 г. дружеството-длъжник
е подало възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и е направило искане за намаляването му
до 200 лв. С разпореждане от 14.01.2020 г. съдебният изпълнител е намалил
адвокатското възнаграждение от 2 700 лв. до размера от 1 815 лв., а в
останалата част възражението е оставено без уважение.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни
способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които / при
възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава
тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ, и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на
частен съдебен изпълнител, комуто може да бъде възложено да определя
изпълнителния способ.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено
от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършване на действия
по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство. Видно от данните по делото, такива действия /извън
подаването на молба за образуване на изпълнително дело/ не са предприемани,
като е налице плащане на задължението в срока на доброволно изпълнение, макар и
в резултат на наложения запор, поради което не са налице предпоставките,
предвидени в чл.10, т.2 от Наредбата за дължимост на
възнаграждение за защита и съдействие по изпълнителното дело. Ето защо,
пълномощникът на взискателя има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от
Наредбата в размер на 200 лв., но не и за осъществяване на процесуално
представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго
действие.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва
да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната сума, а
съгласно разпоредбите на чл. 78, ал.1, т.1 и чл. 83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния
лист, т.е. тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена
като процент от събраната сума, която е в общ размер на 125 975, 87 лв., като
в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Следователно
таксата по т. 26, б. „е“ е в размер на 5 739, 52
лв. или 6 887, 42 лв. с ДДС.
С оглед
изложеното, атакуваното разпореждане от 14.01.2020 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 20199190400399 следва да бъде отменено и вместо него следва
да се постанови намаляване на същото до размера от 200 лв.
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящето производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и размера на разноските, поради което не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017
г. по ч. гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д.
№ 2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС.Ето
защо, макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 01045/31.01.2020
г. по описа на ЧСИ А., с рег. 919, подадена от длъжника „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК ******срещу разпореждане от 14.01.2020 г. на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказано намаляване на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя по изп.дело № 20199190400399 и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските
за адвокатско възнаграждение за адв. Д.Ш.-
пълномощник на взискателя А.Г.А. по горепосоченото
изпълнително дело № 20199190400399, от 1
815 лв. на 200 лв., като отменя
таксата по т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ за разликата над 6 887,42 лв. до
приетия размер от 6 945,10 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2