Решение по дело №245/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.128, ал.1, т.6 от АПК, вр. чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Шумен с Определение № 8018/27.06.2024г. по АД № 6234/2024г. по описа на ВАС.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. А. Н. от [населено място] против Административен съд – Варна за присъждане на обезщетение в общ размер на 5120,00 лева, от които 5100,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с постановено Решение № 576/26.04.2023г. по КАНД № 840/2022г. по описа на Административен съд – Варна и 20,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с постановено Решение № 576/26.04.2023г. по КАНД № 840/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалвано от него наказателно постановление на Пътна полиция – Варна, в Районен съд – Варна е образувано НАХД № 2256/20, после КНАХД № 2450/20 при АдмС – Варна, на основание чл.226, т.2 от АПК новото първоинстанционно дело е образувано под номер 1673/21 на РС – Варна, после КНАХД № 840/22 на АдмС – Варна. При обжалване на всяко едно наказателно постановление наказващият орган изпраща „справка нарушител“, като такава е налична и към материалите по НАХД № 2256/20 при РС – Варна. От същата ясно се виждало, че валидността на издаденото му СУМПС е до месец май 2022г. Заявява, че при разглеждане на НАХД № 1673/21 при РС – Варна и постановяване на Решение № 877/12.11.2021г. по същото дело, съдията пропуска и не изисква справка нарушител, от където щял да установи наличието на валидна ЗППАМ, издадена на основание чл.171, ал.1, б. „а“ от ЗДвП. Н. А. Н. сочи, че с касационната жалба срещу решението по НАХД № 1673/21 при РС – Варна е претендирал наличие на влязла в сила ЗППАМ, както и че според ВКС липсата на валидно СУМПС е равно на липса на правоспособност. Съдиите, разгледали КАНД № 840/22 при АдмС – Варна, постановили решение № 576/26.04.2023г., с което потвърдили решението на РС – Варна и наказателното постановление, с което се отнема СУМПС, въпреки че ищецът няма СУМПС, тъй като съгласно ЗППАМ, издадена на 02.10.2020г., същото му е отнето. В исковата молба се твърди, че е налице противоправно деяние от страна на съдиите, постановили решение № 576/26.04.2023г. по КАНД № 840/22 на АдмС – Варна, с което му се отнема СУМПС за срок от един месец, без да има СУМПС към 26.04.2023г., доколкото и самото СУМПС е със срок на валидност до май 2022г., от което ищецът е претърпял неимуществени вреди, възлизащи на 5100 лева.

На следващо място, твърди се в исковата молба, че съдиите от тричленния състав на АдмС – Варна, постановил решение от 26.04.2023г. по КНАХД № 840/2022г. по описа на същия съд, са нарушили вътрешното право, като са издали решение, противоречащо на ТР № 8/16.09.2021г. по ТД № 1/2000г. на ВАС и са приложили закони, които са влезли в сила след издаване на решението на РС – Варна. Счита, че с решението от 12.11.2021г. по НАХД 1673/21г. РС – Варна неправилно преквалифицира деянието, позовавайки се на ТР № 8/16.09.2021г. по ТД № 1/2000г. на ВАС, като в подадената от него касационна жалба е възразил, че НАХД № 1673/21 на РС – Варна не е типично първоинстанционно дело, а е такова по реда на чл.226, ал.2 от АПК, което вече е преминало през касационен контрол, поради което няма как на този етап да се преквалифицира деяние. Релевира аргументи за неправилност на мотивите на касационния състав, изложени в решението от 26.04.2023г. по КНАХД № 840/22 на АдмС – Варна. Твърди нарушение на материалния закон, приложение на разпоредби, които са влезли в сила след издаване на решението на РС – Варна, в резултат на което е претърпял имуществени вреди в размер на 20 лева, каквато е стойността на глобата, наложена с наказателното постановление.

Ответникът – Административен съд – Варна не изразява становище по предявения иск.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата молба, като сочи, че не са налице неправомерни или незаконосъобразни действия на ответника. Счита за недоказани твърденията на ищеца за настъпили вреди – както по основание, така и по размер. Според прокурора по делото липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че лицето е претърпяло твърдените неимуществени и имуществени вреди.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите, съдържащи се в АНД № 2256/2020г. по описа на РС - Варна, приобщено към настоящото дело по искане на ищеца, с наказателно постановление № 20-0819-001533/14.05.2020г. на началник група към ОДМВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна на Н. А. Н. са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 20,00 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Н. А. Н. обжалвал наказателното постановление пред РС – Варна. С решение № 260012/13.08.2020г., постановено по АНД № 2256/2020г., Варненски районен съд потвърдил изцяло НП.

Недоволен от съдебния акт, Н. А. Н. подал касационна жалба, въз основа на която е образувано КАНД № 2450/2020г. по описа на Административен съд – Варна. С Решение № 86/26.01.2021г. АдмС - Варна отменил решението на РС - Варна и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

След връщане на делото, същото е образувано под номер 1673/2021г. С решение № 77/12.11.2021г., постановено но НАХД № 1673/2021г. по описа на Районен съд - Варна, съдът приел, че Н. А. Н. е осъществил състав на нарушение по чл.183, ал.2 от ЗДвП, поради което наказателно постановление № 20-0819-001533/14.05.2020г. е изменено в частта, с която на Н. А. Н. на основание чл.185 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като административното наказание от 20,00 лева е наложено на основание чл.183, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение съдът потвърдил наказателното постановление в частта, в която на Н.Н. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Срещу решение №77/12.11.2021г. по НАХД № 1673/2021г. на РС – Варна е подадена касационна жалба от настоящия ищец. Със свое решение №576/26.04.2023г., постановено по КАНД №840/2022г., състав на Административен съд – Варна оставил в сила касирания съдебен акт. Варненският административен съд споделил изцяло изложените от предходния съдебен състав мотиви досежно безспорната установеност на санкционираното деяние, както и касателно правната квалификация, възприета от съда и възможността за изменение на наказателното постановление в хипотеза, идентична с процесната, при която при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, респективно – да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение.

С постановяване на решение № 576/26.04.2023г. по КАНД №840/2022г. на АдмС – Варна, с което е оставено в сила решение № 877/12.11.2021г. по АНД № 1673/2021г. на РС – Варна, наказателно постановление №20-0819-001533/14.05.2020г., с което на Н. Н. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева; административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, е влязло в сила.

От приобщените към АНД №1673/2021г. на РС – Варна се установява, че спрямо Н. Н. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-001128/02.07.2020г., с което на основание чл.171, т.1, б. „а“ от Закона за движение по пътищата е постановено „временно отнемане на СУМПС на водач“ до отпадане на основанието за това.

Налице са данни, че СУМПС на Н. Н. е отнето на 02.10.2020г., обстоятелство, което е отразено на екземпляр от НП, приложен на л.20 от КАНД № 2450/2020г. на АдмС – Варна.

По делото не са налице доказателства ищецът да е платил глобата от 20 лева, наложена с въпросното НП.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По отношение на приложимите правни норми свързани с допустимостта на исковата претенция за обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от АПК, която указва, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Съгласно чл.128, ал.1, т.6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Според чл.203, ал.1 и ал.3 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Нормата на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Въз основа на цитираните разпоредби и при отчитане разпоредбата на чл.13 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от Хартата на основните права, съдът намира исковата претенция за допустима. Съдебният състав отчита и указанията на смесен състав на ВКС и ВАС, дадени с определение №2618/29.05.2024г. по гр.д. № 1673/2024г. касаещи подсъдността на настоящия спор.

Предявеният иск за обезщетение за вреди е с правно основание чл.128, ал.1, т.6 от АПК. Приложимият за разглеждането му процесуален ред е този по чл.203 и следващи от АПК, който за неуредените въпроси препраща към разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Разгледана по същество исковата претенция се приема за неоснователна поради следните съображения:

Отговорността за вреди по чл.128, ал.1, т.6 от АПК е обективна. За нейното реализиране е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - незаконосъобразна правораздавателна дейност на съда, настъпила вреда от такава дейност и причинна връзка между тях. Вредите следва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз съгласно чл.2в от ЗОДОВ, т.е. увреждащото деяние (акт, действие или бездействие) трябва да съставлява нарушение на съюзна правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, и това нарушение трябва да е достатъчно съществено. Тежестта за установяване на обективните елементи на този фактически състав е на ищеца, като липсата на който и да е от тях изключва отговорността на ответника.

В случая исковата молба се основава на твърдения за допуснати нарушения на националното законодателство от тричленния състав на Административен съд – Варна, постановил Решение №576/26.04.2023г. по КАНД № 840/2022г. по описа на същия съд. С оглед очертания от ищеца предмет в настоящото производство, съдът установява, че сочените обстоятелства не попадат в обхвата на нарушени норми от правото на Европейския съюз, от което следва, че в случая не е налице първата от предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки, които да обуславят основателността на предявен иск. По същество релевираните с исковата молба фактически и правни съображения са идентични с исканията на ищеца, повдигнати в касационната жалба против решение №№ 877/12.11.2021г. по АНД № 1673/2021г. на РС – Варна. Същите са разгледани и обсъдени от състав на Административен съд – Варна по КАНД №840/2022г. По възведените доводи касателно правомощията на първоинстанционния съд в производство по реда на ЗАНН да се произнесе по законосъобразността на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, като при наличие на законовите предпоставки измени дадената от административно наказващия орган правна квалификация на санкционираната деятелност, съдът се е произнесъл с Решение № 576/26.04.2023г. по КАНД № 840/2022г. по описа на АдмС – Варна. Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и спорът не подлежи на последващо пререшаване. Недопустимо е също така, да се твърди нарушение на правни норми, като същевременно се цели пререшаване на разрешен вече правен спор. Правилността на дадено съдебно решение, постановено по конкретен съдебен спор, е различно от това дали в съдебното производство по неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, а и на националното законодателство, както се твърди в исковата молба. В случая не е налице първата предпоставка, няма доказателства за наличието на нарушени правни норми на Съюза, които предоставят на ищеца права като гражданин на общността.

Наред с изложеното, от приобщените към настоящото дело материали, съдържащи се в КАНД №840/2022г. на АдмС – Варна не се установява съществено нарушение на националното право при разглеждане на делото. За ищеца е била налице възможността да получи достъп до съд, като видно от фактите по делото, той се е възползвал от нея в пълен обем, за което свидетелстват подаваните от него жалби и молби в съдебното производство. Установява се, че ищецът активно е участвал във всички производства, като е изразявал писмени становища, които са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Обстоятелството, че страната не е доволна от окончателния съдебен акт не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на вътрешното право на РБ.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че не установява да е осъществено нарушение от АдмС - Варна, изразяващо се в несъобразяване със задължителното за прилагане ТР №8/16.09.2021г. по ТД № 1/2020г. на ВАС, в каквато насока са твърденията на ищеца. Отговорността на съд, действащ като касационна инстанция, може да бъде ангажирана само в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по очевиден начин приложимото право на ЕС, а в настоящото производство такова нарушение не се твърди, поради което съдът приема, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността за вреди от правораздавателната дейност на АдмС - Варна.

Не се установява и втората предпоставка, обуславяща отговорността на ответната страна. Липсват доказателства за настъпване на каквито и да е вреди. Твърдението, че разглеждането на съдебното производство и постановяването на решение по КАНД № 840/2022г. на АдмС – Варна, съставлява „гавра“ срещу ищеца, се приема за несъстоятелно. Съдебното производство е възможност за страната, от която Н. Н. се е възползвал като е подал жалба против наказателното постановление. Следва да се отбележи, че доводите на ищеца относно отнемането на СУМПС, което се е случило след издаване на наказателното постановление, но преди същото да е влязло в сила, са относими към изпълнението на този акт. Същите са ирелевантни при преценка законосъобразността на наказателното постановление в рамките на осъществения съдебен контрол, поради което и постановеното съдебно решение по КАНД № 840/2022г. по описа на АдмС – Варна само по себе си не би могло да причини негативните емоции в сочения от ищеца аспект. Недоказана се явява претенцията за претърпени имуществени вреди в размер на 20,00 лева, предвид липсата на доказателства за плащане на наложената глоба. Предвид изложеното съдът приема, че в съдебното производство не се доказа по несъмнен начин настъпването на неимуществени и/или имуществени вреди и то в претендирания размер.

На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконосъобразна правораздавателна дейност на административния съд. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на съда по реда на ЗОДОВ. В случая не се установява незаконосъобразна правораздавателна дейност на ответника - Административен съд – Варна, нито настъпили вреди на настоящия ищец, които да са в причинно следствена връзка с дейността на съда.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че не е осъществен фактическият състав на отговорността за вреди по чл.128, ал.1, т.6 от АПК, поради което предявеният срещу Административен съд – Варна иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Н. от [населено място] против Административен съд – Варна иск по чл.128, ал.1, т.6 от АПК за присъждане на обезщетение в общ размер на 5120,00 лева, от които 5100,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 20,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с постановено Решение № 576/26.04.2023г. по КАНД № 840/2022г. по описа на Административен съд – Варна.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.