№ 75
гр. Тервел , 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Милена Т. Димова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20243250100192 по описа за 2024 година
Производството е по осъдителен иск с правно основание 79 ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 538 от Търговския закон във вр. с чл. 535 от ТЗ .
Предявен е иск от В. Д. М., ЕГН********** с постоянен адрес
хххххххххххх, чрез процесуалния и представител -адвокат Р. В. Б., с адрес
за кореспонденция хххххххххххххххххххх, срещу- К. Г. П., ЕГН**********
с посочен адрес за призоваване - хххххххххххххххххх.
Предявен е осъдителен иск с посочено по- горе правно основание ,за
осъждане на ответницата да изпълни реално задължението си за плащане на
сумата от 3400,00 / три хиляди и четиристотин лева / лева , като и
изплати същата сума на ищцата , произтичащо от запис на заповед, издаден
от ответницата на 15.05.2023 година в гр. Тервел ,място на издаване-
Нотариална кантора на нотариус ХХ в гр. Тервел , с падеж на 15.05.2024
година ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 13.06.2024 година до окончателното
изплащане на задължението.Направено е искане за разноски.
Ищцата обосновава предявения иск, навеждайки по обстоятелствената
част на исковата молба следните фактически твърдения:
Ищцата твърди ,че тя и покойният и вече съпруг били собственици на
недвижим имот, жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор
72271.501.905.2 (седем, две, две, седем, едно точка пет, нула, едно точка девет,
нула, пет, точка, две) по КККР на гр.Тервел, одобрени със Заповед РД - 18 -
91/19.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
50.00кв.м.(петдесет квадратни метра), селскостопанска сграда с
идентификатор 72271.501.905.1 със застроена площ от 11,00 кв.м. , друг вид
сграда за обитаване с идентификатор 72271.501.905.3 със застроена площ от
13,00 кв.м. , построени върху държавно дворно място – поземлен имот с
идентификатор 72271.501.905 по КККР на гр. Тервел .
Ищцата твърди ,че на 10.05.2015год. сключила договор за наем по
1
отношение на процесния недвижим имот . Ищцата твърди ,че по силата на
договора от една страна е положила подпис и се е задължила в качеството на
наемодател , като по договора в качеството на наемател се е задължил ХХХ,
като по силата на договор ищцата предоставила на наемателя за временно
и възмездно ползване следния недвижим имот : жилищна сграда,
еднофамилна с идентификатор 72271.501.905.2 (седем, две, две, седем, едно
точка пет, нула, едно точка девет, нула, пет, точка, две) по КККР на гр.Тервел,
одобрени със Заповед РД - 18 - 91/19.12.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, със застроена площ от 50.00кв.м.(петдесет квадратни метра), срещу
договорена между страните наемна цена за заплащане в размер на 150.00лева
на месец, заплащана от наемателя .В тази връзка с исковата молба е
представено писмено доказателства - / лист №/8 по делото / .
По исковата молба ищцата твърди че от този именно и момент
наетия недвижим имот се ползва от наемателя ХХХ ,като той ползва този
имот с ответника К. Г. П., с която според твърдения на ответницата
наемателя съжителствал на семейни начала от години .
С исковата молба са обективирани твърдения, като и същите се
подкрепят от представеното с исковата молба писмено доказателство-
предварителен договор за покупко- проджба на недвижим имот- за жилищна
сграда, еднофамилна с идентификатор 72271.501.905.2 (седем, две, две, седем,
едно точка пет, нула, едно точка девет, нула, пет, точка, две) по КККР на
гр.Тервел, одобрени със Заповед РД - 18 - 91/19.12.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК - от 13.09.2021 година сключен в гр. Добрич , между
страни- настоящата ищца в качеството на продавач а в качеството на
купувач- ХХХ..В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди ,
че със сключването на предварителния договор купувача се е задължил
пред продавача - настоящата ищца окончателният договор (нотариален акт)
да бъде сключен до 01. 10.2022г., като страните по предварителния договор
постигнали съгласие и за продажната цена – страните постигнали съгласие
за размера на продажната цена та, като приели тя да е в размер на 20000,00
/двадесет хиляди/ лева.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата налага твърдения
, че на договорената по предварителния договор дата купувача не се е явил
в кантората на нотариуса и сделка не е била изповядана.
Ищцата твърди , че по-късно е публикувала обява за това ,че
имота се продава , предвид обстоятелството ,че лицата, които ползвали
имота в качеството на наематели – именувани : Д. и К. – има се в предвид
купувача по предварителния договор ХХХ и жената с която живее на
семейни начала –К. Г. П. - ответницата по настоящото дело , към 01.10.2022
година преустановили и заплащането на дължимият наем за имота . Твърди
се от ищцата , ,че след като узнали за публикуването на обява за
продажбата на имота предмет на предварителния договор сключен на
13.09.2021 то наемателите на имота Д. и К. започнали да убеждават ищцата,
да не продава имота на друго лице, че те няма другаде къде да живеят и че при
продажба на имота на тях, К. ще поеме ангажимента да изплати на
собственика дължимия по договора наем, който според ищцата по
настоящото дело възлизал към момента на преговорите между страните в
размер на 3400.00лева /три хиляди и четиристотин / лева .
Според твърдения на ищцата обективирани по исковата молба на
15.05.2023г. ищцата се е явила пред нотариус ХХ за продажба на имота, като
2
купувач на имота се е явил низходящия на наемателя ХХХ и ответницата по
настоящото дело К. Г. П. –сина им МДС .Според ищцата именно и в
кантората на нотариуса - при и по повод продажбата настоящата ответница
декларирала пред ищцата ,че наемателите признават задължението ,при
което и ответницата заявила ,че тя работи на трудов договор и тя ще бъде в
състояние да изплати задължението по договора за наем , като и заявила на
ищцата ,че в едногодишен срок ще изплати сумата представляваща
неплатени наемни вноски.В кантората на нотариус Д. П – нотариус с район
на действие РС Тервел ответницата по настоящото дело издала и
подписала запис на заповед- с нотариална заверка н подписа удостоверена от
нотариуса – заверка рег.- № 1729 от 15.05.2023 година с който се е задължила
пред ищцата за сумата от 3400,00 / три хиляди и четиристотин / лева с падеж
15.05.2024година- представляваща неплатен наем , като заявила пред
нотариуса, че тъй като тя работи на трудов договор, няма да има затруднения
да заплати дължимото до 15.05.2024година вместо наемателя, с който тя
съжителства , тъй като той не е на трудов договор и не реализира постоянни
доходи.
Задължената по Запис на заповед според твърдяното по
обстоятелствената част на исковата молба не е платила дължимото
задължение и на 23.05.2024г. настоящата ищца и е изпратила Нотариална
покана за напомняне за плащане на поетото задължение, но сумата не и е
била изплатена.
Предвид установеното ищцата моли съдът да осъди ответницата да
заплати на ищцата следното парично задължение :
-сумата от 3400лева(три хиляди и четиристотин лева), по издадена и
подписана запис на заповед от 15.05.2023г. ведно със законна лихва за забава
от 13.06.2024год. до окончателното изплащане.
С исковата молба е инициирано производство по чл. 390 и сл от ГПК
във вр. с чл. 397 ал. 1 предл. 2 от ГПК. С Определение № 146 от 13.06.2024
година по настоящото дело съдът уважи молбата , като допусна
обезпечение на осъдителния иск предявен от В Д. М. срещу ответницата К.
Г П. по всички сметки на ответницата в посочените по молбата банки до
размера на претендираното задължение в размер на 3400,00 лева ,като и
съдът издаде в полза на ищцата Обезпечителна заповед №1 от 13.06.2024
година .
С разпореждане № 311 от 13.06.2024 година , съдът намери исковата
молба за редовна и разпореди препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея да се изпратят на ответницата на осн. Чл. 131 от
ГПК. Разпореждането е съобщено на ответницата на 18.06.2024 година. В
законоустановения срок от ответницата не е депозиран писмен отговор на
исковата молба .
С Определение 0 187 от 24.07.2024 година съдът изготви проекто
доклад по делото с който е разпределил доказателствената тежест между
страните и даде правна квалификация на иска.
По делото ищцата редовно призована се явява лично , представлява се
от упълномощения процесуален представител – адвокат Р.Б. от гр. Тервел
адвокат при АК Добрич.Иска се подържа по основание и размер . В хода на
проведените по делото съдебни заседания ищцата, чрез своя процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне
3
по същия.
По делото ответницата редовно призована не се явява , по делото
се представлява от адвокат В. К. от гр. Добрич – адвокат при Добричка
адвокатска колегия . В цялост упълномощения процесуален представител на
ответницата оспорва иска, като приема от анализа на обстоятелствената част
на исковата молба а и от събраните доказателства , че ответницата не е
получавала никакви суми и по тази хипотеза и ответницата не дължи нищо
по иска на ищцата . В цялост ответницата чрез процесуалния си
представител подържа по протокола от воденото съдено заседание с дата
18.11.2024 година защитни тези , но следва да се отчете , че от ответницата не
се направиха по делото никакви доводи за неистинност на документа ,
служещ като основание на предявения иск, не се твърди записът на заповед
да е неавтентичен или пък положения в документа подпис да не е изпълнен
от ответника.
Съдът , след като взе предвид представените по делото доказателства –
писмени и гласни / показанията на двама свидетели водени от ищцовата
страна / по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.05.2023 година в гр. Тервел в кантората на нотариус Д. П преди
да е изповядана сделка – договор за покупко- продажба на недвижим имот -
обективирана в нотариален акт № 183, том 1 , рег. № 1733 , дело № 154/
2023 година , по описа на нотариус Д. П вписан под № 174 на Нотариалната
камара на Р. България , с район на действие РС Тервел , нот. Акт вписан при
СвП гр. Тервел вх. Рег. № 883 от 15.05.2023 година , акт № 101 , том 3 , дело
№ 294/ 2023 година , в унисон с от преди постигната договорка е било
постигнало съглашение в следната насока:
Между продавача . настоящата ищца и родителите на купувача се е
постигнало споразумение за размера на незаплатената задължение за наем
от 10.09.2015 година , като страните приели това задължение да е в размер
на 3400,00 лева , при което и без да се изплати това задължение продавача
няма да сключи договора за покупко – продажба. При установен между
страните факт – в насока ,че наемателя бащата на бъдещия купувач е без
редовни доходи , се е приело ,че така договорената незаплатена наемна
цена ще се изплати отделно от договорената по сделката продажна цена ,
като и именно ответницата заявила ,че тя като лице с трайни и стабилни
доходи, тъй като е на постоянен труов договор ще е в състояние за срок от
една година за напред да изплати на продавача- до този момент наемодател
дължимия и се наем. Именно и по повод договореното между страните на
15.05.2023 година в гр. Тервел, в кантората на нотариус Д. П ответницата
К. Г. П. е издала запис на заповед, с който безусловно и без протест се е
задължила да заплати на В. Д. М. – настоящата ищца сумата от 3400,00 /
три хиляди и четиристотин / лева.Издателя на цената книжа е посочил
падежа – 15.05.2024 година .
По несъмнен ред се установи ,че на 10.09.2015 година в гр. Тервел е бил
сключен договор за наем – сключен между страни : наемодател - В. Д. М. и
наемател Д. СГ .
4
В хода на делото не се обори от ответницата твърдението на ищцата ,че
купувача по цитирания договор за покупко- продажба от 15. 15.05.2023
година е низходящ на ответницата по настоящото дело , както и не се обори
твърденията , че наемателя по договора от 10.09.2015 година е баща на
купувача по цитирания договор .
Не е оспорено твърдението на ищцата , че от 10.09.2015 година до дата
на продажбата имота е нает от бащата на купувача по договора за покупко –
продажба от 15.05.2023 година .
Не се оспори автентичността на ценната книга , не се оспори авторството
на документа с менителничен ефект .
Не се доказа плащане на сумата в размер на поетото от издателя на
ценната книга задължение .
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на осъдителния иск по реда на чл. 538, ал. 1 от
ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е издал в негова полза
валиден запис на заповед, по силата на който едностранно и безусловно се е
задължил да му заплати посочената сума, както и настъпването на падежа на
задължението.
Настоящия съдебен състав на Тервелски районен съд приема, че
представеният по делото менителничен ефект, от който черпи права ищеца се
явява действителен - записът на заповед притежава изискуемите от чл. 535 от
ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател и удостоверява
безусловно поето от него задължение за плащане на вписаната в
съдържанието му парична сума. Ценната книга има формална редовност .
Анализирайки твърденията на ищцата – че записът на заповед е
подписан от ответницата по повод неизплатено задължение по наемен
договор , което се следва на ищцата от мъжа с който ответницата
съжителства на семейни начала в общ размер съгласно волята на страните в
размер на 3400,00 / три хиляди и четиристотин / лева , за да се гарантира на
наемодателя поетото от заемателя задължение за неплатени наемни вноски –
в така посочения размер , решаващият състав приема същите за доказани
.Това е така , доколкото факта на твърдяното от ищцата наемно
правоотношение с мъжа , който живее на съпружески начала с ответницата
не се оспори . Съдът намира ,че ищцата с ангажираните писмени и гласни
доказателства доказа и установи наличието на едно каузално
правоотношение – наемно правоотношение между ищцата и мъжа с който
живее на семейни начала ответницата , за чието обезпечаване свързано с
неплатени наемни вноски – в общ размер договорен и неоспорен от
страните в размер на 3400,00 лева е поет менителничният дълг.
Гаранционно - обезпечителната функция на ценната книга се приема от съда
за безспорна. С оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца бе вменено да установи, че има изпълняемо право
и неговия размер.
В хода на настоящото производство ищцата , навела положителните
5
твърдения досежно факта и вида на каузалното правоотношение, ангажира
писмени и гласни доказателства , установяващи по категоричен начин факта
на валидно сключен между ищцата в качеството и на наемодател и от друга
страна в качеството на наемател – мъжа с който съжителства на семейни
начала ответницата , доказа се размера на неплатения наем- по който и
страните не са и спорили , което дава основание на съда да приеме , наличие
на форма на договор за поръчителство , по повод наемния договор , сключен
между настоящите страни ,правната уредба на който се съдържа в
разпоредбите на чл. 138 – чл. 148 ЗЗД.Именно наличието на валидно
сключено съглашение между наемодател и настоящата ответница
обосновава и възникването на задължение в тежест на ответника – за
плащане на сумата 3400,00 лева-неплатени наемни вноски от мъжа с който
жевее на семейни начала , като и не се оспори факта,че домакинството на
ответницата ползва жилището .
Съдът кредитира и цени показанията на разпитаните по делото
двама свидетели ,намира показанията им да обективни и правдиви , не се
намери уклон в пристрастност или заинтересованост от дадените показания.
Съдът се съобрази с разпоредбата начл. 164 ал.1 от ГПК . Свидетелските
показания са недопустими само за фактите, които са изчерпателно посочени в
цитираната правна норма, като визираните хипотези не могат да бъдат
разширявани чрез договори между страните, поради което такива съглашения
са недействителни.
За яснота и прецизност - ограничението по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК,
изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5000 лева не е приложимо когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на
отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.
При издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и
установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички
доказателствени средства.
Ищцовата претенция се основава на запис на заповед издаден в полза на
ищеца, като в доказателствена тежест на поемателя – ищеца по записа на
заповед съдът вмени да установи, по реда на пълното и главно доказване ,на
всички предпоставки за съществуване на вземането – т.е. фактите, от които то
произтича. Това са обстоятелствата свързани със съществуване на валидно
възникнало менителнично задължение, по което е кредитор, а ответницата -
длъжник, както и настъпването на неговата изискуемост.
Ответницата от своя страна следва да докаже всички свои
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването
на вземането.
Възраженията на длъжника срещу вземането могат да бъдат абсолютни -
те могат да са срещу формата на записа на заповед и неговото съдържание,
или лични основани на отношенията му с кредитора.
По делото ищцата доказа съществуването на редовен от външна
6
страна запис на заповед ,подлежащ на изпълнение.
При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записътна
заповед, всяка страна доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и , които обусляват претендираното , съответно отричаното
право.
Във всички случаи доказателствената тежест се разпределя съобразно
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая ищцата поддържа, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение - договор за наем по
който договор страна наемател се явява близък на ответницата и тя в случая
към момента на изповядване на сделката между ищцата и сина и
обезпечава задължението на свой близък,без което обезпечения е било
въпрос дали ще се осъщетви продажбата на имота .
Ответницата не оспорва общо наличието на договор за наем, но
приема,че той не е обезпечен с процесния запис на заповед, без да твърди, че
ценната книга е издадена за обезпечаване на друго каузално
отношение.Същевременно ответницата не излагала твърдения че е погасила
задълженията си по записа на заповед, чрез погасяване (изпълнение) на
задълженията по друго каузално правоотношение. В закрючение следва да се
отчете от решаващия състав, че ответницата не
се позоваа на конкретно каузално правоотношение .
Ответницата не противопостави правоизключващи или правопогасяващи
възражения срещу вземането по записа на заповед , основани на такова
правоотношение. Може да се приеме ,че възражението на ответницата ,че не
дължи плащане на суми по ЗЗ съставлява едно общи оспорване на вземането
и според задължителната съдебна практика н есе налага от своя страна
доказване от страна на ищеца – поемател на записа на заповед на казално
провоотношение, като основание за менителничното задължаване- съгл. ТР №
4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС .
Възраженията на ответницата поддържани по делото се намират от
настоящия състав на Тервелски районен съд за неоснователни.
По смисъла на чл. 535 ТЗ записът на заповед е формална сделка, чието
задължително съдържание е императивно определено от законодателя и е
условие за валидността на акта. Само в изрично и изчерпателно посочените от
закона случаи, липсата на някои от изброените в нормата па чл. 535 ТЗ
реквизити, не се отразява на действителността на менителничния ефект
(случаите на ал. 2, 3 и 4 чл. 535 ТЗ). Във всички други случай, съгласно чл.
536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл.
535 ТЗ, не е валиден запис на заповед.
Процесният запис на заповед от 15.05.2023 година съдържа
наименованието „запис на заповед“ в текста на документ на езика, който е
написан, налице е изявление, което съставлява безусловно обещание да се
плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, на
определено лице на определен ден – падеж на 15.05.2024 година - падежът е
7
определен по начина, посочен в чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ - в определен ден. За да
настъпи изискуемостта на вземането не е необходимо предявяване на записа
на заповед – така съгласно т. 3 от TP № 1 от 28.12.2005 г., по тълк. д. № 1/2004
г., ОСГТК на ВКС, понеже падежа е на определен ден.
Съдът е мотивиран да приеме ,че
редовният от външна страна запис на заповед е самостоятелен източник на задължение за плащане на обещаната от издателя парична сума и този факт е достатъчен за уважаване на иск
като записа на заповад е с настъпил падеж и ответницата по настоящото дело
не доказа погасяване на поетото от нея задължение.
По изложените съображения съдебният състав приема, че в конкретния
случай са налице елементите от фактическия състав на чл. 538, ал. 1 от ТЗ,
поради което предявеният на това основание иск се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен .
Постановеният правен резултат и направеното с исковата молба от ищцата
искане за присъждане на реализираните от него съдебно деловодни разноски
по делото, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива,
обуславя положителното произнасяне по това искане на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, следния порядък - в резмер на 136,00 лева – внесена държавна
такса по делото и адвокатски хонорар в разме на 700,00 лева .
Мотивиран от така изложените съображения, състав на Тервелски
районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН********** с посочен адрес за призоваване -
хххххххххххххххххх да заплати по иска с правно основание по чл. 79 ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 228 и сл. От ЗЗД и във вр. с чл. 538 от Търговския закон
във вр. с чл. 535 от ТЗ , на ищцата В. Д. М., ЕГН**********с постоянен
адрес хххххххххххх сумата от 3400,00 / три хиляди и четиристотин / лева ,
дължима по запис на заповед от 15.05.2023 година , издаден в гр. Тервел за
посочената сума , с падеж 15.05.2024 година , ведно със законна лихва върху
главницата от датата на превяване на иска 13.06.2024 година до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН********** с посочен адрес за призоваване -
хххххххххххххххххх да заплати на ищцата В. Д. М., ЕГН**********с
постоянен адрес хххххххххххх сумата от 836,00 / осемстотин тридесет и
шест/ лева , представляваща разноски сторени от ищцата в производството, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8