М о т и в и   към присъда №55, постановена на 03.11.2010 година по н.о.х.дело № 493  по описа за 2010 година на Районен съд Велинград :

                   Обвинение против  Б.В.Б. – роден на *** ***, живущ ***,български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с основно образование, с ЕГН **********, в това, че от 26.05.2010 година до 29.05.2010 година във Велинград, при условията на продължавано престъпление, е  отнел чужди движими вещи – дамска чанта, мобилен телефон “Нокиа 7500”, дезодорант Би-ю, кутия цигари “Мерилин”, секретен ключ, лична карта и сумата 10 лева , всичко на обща стойност 103.30 лева от владението на Ф.А.С. ***  и златен синджир 14.7 г. на стойност 808.50 лева от владението на Н.Г.Г. *** , всичко на обща стойност 911.80 лева, с намерение противозаконно да ги присвои , като е употребил за това сила, престъпление по чл. 198,ал.1 от НК  ,във връзка с чл.26,ал.1 от НК.

                   Подсъдимият се признава за виновен и не оспорва обстоятелствата изложени в обвинителния акт,поради което производството е проведено по реда на глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.

                   От самопризнанието на подсъдимия и събраните по делото доказателства по време на досъдебното производство , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                   Свид. Ф.А.С. работи като барман-сервитьор към хотел „Орхидея” във Велинград.На 26.05.2010 година ,в около 23.10 часа,  си тръгнала от работа,заедно с колежката си невена,по посока към центъра на Велинград.С. си била сложила чантата през рамо.В близост до павилион,след сградата на ДЛС”Чепино” Велинград тя усетила,че някой дърпа чантата й  - първоначално по-слабо,а след това по-силно,но този който дърпал чантата не успял да я издърпа,поради начина й на носене.Свид. С. се обърнала и видяла,че зад нея има човек с качулка,който я хванал за ръцете,ритнал я в гърба и я повалил на земята.В същото време продължавал да дърпа чантата и тъй ,като дръжката не се късала той я въртял по земята,докато не се скъса.След това взел чантата,сложил я под мишница и побегнал.В чантата си свид. С. имала  мобилен телефон “Нокиа 7500”, дезодорант „Би-ю”, кутия цигари “Мерилин”, секретен ключ, лична карта и сумата 10 лева.На другия ден пострадалата отишла в болницата на преглед,тъй като изпитвала болки в кутрето на лявата ръка,като там й казали че пръста й е счупен и тя се снабдила с медицинско свидетелство.Мобилния телефон е предаден от подсъдимия и е върнат на пострадалата.

                   От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно,че С. е получила травматични увреждания – повърхностна  травма на кръста двустранно с размери 5х5 см. и счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка,представляващи леки телесни повреди,като те отговарят на механизма на причиняване – падане на земята и нанесени удари с крак в областта на кръста.

                   От извършената по делото съдебно–икономическа експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи - мобилен телефон “Нокиа 7500”, дезодорант Би-ю, кутия цигари “Мерилин”, секретен ключ е 93.30 лева т.е общо с отнетите  10 лева – 103.30 лева.

                   Свид. Н.Г.Г. работи като младши инспектор към РИОКОЗ Велинград.На 29.05.2010 година,в около 1.15 часа,си тръгнала към къщи от ресторант „Корона” Велинград.В около 1.30 часа била пред входната врата на двора на дома си.Спряла там и започнала да рови в чантата си,за да извади ключа.В този момент някой се хвърлил на врата й отзад,хванал я и започнал да й бърка в деколтето към гърдите.Тогава хванал златния й ланец,скъсал го,взел го и хукнал да бяга.Тя видяла само,че лицето е с качулка.На другия ден подс. Б. дал ланеца на майка си свид. Б.Б.,за да го заложи.Тя отишла в заложна къща „Доверие”  и заложила ланеца на свид. К.,която я познавала добре,като постоянен клиент.Ланеца бил златен,14,7 гр. и свид. К. дала на Б. 410 лева.Впоследствие ланеца е предаден от служителката на заложната къща  и с разписка е върнат на свид. Г..

                   Според извършената съдебно-ювелирна експертиза стойността на златния ланец е 88.50 лева.

                  Общата стойност на отнетите вещи е 911.80 лева.

          Подсъдимия Б.В.Б.  е осъждан както следва:1.С Присъда № 118/11.11.2005 година, влязла в сила на 29.11.2005 година, постановена по НОХД № 352/2005 година на Районен съд – Велинград, за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 от НК,във вр. с чл. 63 от НК,  на лишаване от свобода за срок от 10 месеца,като изпълнението на наказанието на осн. чл. 66 от НК е отложено за срок от 3 години. 2.С Присъда № 200/20.12.2006 година, влязла в сила на 05.01.2007 година, постановена по НОХД № 487/2006 година на Районен съд – Велинград, за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.5  от НК,във вр. с чл. 63 от НК,  на лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на осн. чл.25,ал.1от НК, във връзка с чл.23,ал.1 от НК е определено  на подсъдимия едно общо наказание по двете присъди  – лишаване от свобода за срок от десет  месеца ,изпълнението на което се отлага при условията на чл.66 от НК за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила .

              От представената полицейска справка е видно,че подсъдимия е роден и живее във Велинград,има три сестри и пет братя,криминално проявен е ,има заведени 10 материала против него,контактува с криминално проявени лица,злоупотребява с алкохол и е агресивен.Декларирал е,че семейството му се състои от него;не получава трудово възнаграждение и не притежава недвижими имоти и МПС.

                 С оглед на горното е видно, че Б. ***   , от обективна и субективна страна е осъществил  състава на престъпление по чл.198,ал.1 от НК,във вр. с чл. 26,ал.1 от НК:

   - от 26.05.2010 година до 29.05.2010 година във Велинград, е  отнел чужди движими вещи – дамска чанта, мобилен телефон “Нокиа 7500”, дезодорант Би-ю, кутия цигари “Мерилин”, секретен ключ, лична карта и сумата 10 лева , всичко на обща стойност 103.30 лева от владението на Ф.А.С. ***  и златен синджир 14.7 г. на стойност 808.50 лева от владението на Н.Г.Г. *** , всичко на обща стойност 911.80 лева, с намерение противозаконно да ги присвои , като е употребил за това сила. Двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,ал.1 от НК – те осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.Изложеното до тук се установи от самопризнанието  на подсъдимия и доказателствата – събрани по време на досъдебното производство – свидетелски показания, протоколите за доброволно предаване  и експертизи.

          -  деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал това.Този извод следва от самопризнанието на подсъдимия и обстоятелствата,при които са извършени двете деяния.

          При определяне на наказанието ,  съдът се съобрази с високата  степен на обществена опасност на деянието и  на  дееца, причините за извършване на престъплението –материалното положение на подсъдимия и средата,в която се движи ,подбудите за извършване на престъплението – користни,отегчаващите вината обстоятелства – предишните осъждания на подсъдимия и лоши характеристични данни  и  смекчаващите вината обстоятелства – самопризнание и връщане на част от отнетите вещи .  Поради изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства в минималния размер на санкцията – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.С оглед на обстоятелството,че производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК”Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,на основание чл. 58а,ал.1 от НК съдът н а м а л и  така определеното наказание  с 1/3 т.е с една година и осъди Б. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,при  първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг”, в затворническо общежитие от закрит тип,на основание чл. 60,ал.1 във вр. с чл. 61,т.2 от ЗИНЗПС / подс. Б. е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер/.В този вид и размер  наказанието е  в състояние да осъществят целите на наказанието,определени в чл. 36 от НК.

          Съдът счита,че искането на защитата за приложение на чл. 66,ал.1 от НК т.е за отлагане изпълнението на наказанието,е неоснователно.На първо място – подсъдимият не е реабилитиран по право,тъй като е осъждан два пъти.На второ място – дори и да се приеме,че той е реабилитиран по право,поради приложението на чл. 25 от НК ,не следва да се приложи института на условното осъждане,тъй като целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия не могат да се постигнат без ефективното му изтърпяване. Този извод следва от обстоятелството,че с две присъди,за две квалифицирани кражби   подсъдимия е осъден условно,като е определено общо наказание и изпитателния срок е изтекъл през месец януари 2010 година и няколко месеца след това той върши двете деяния,включени в процесния грабеж.Освен това от характера на тези две деяния и характеристичните данни за подс. Б. трудно може да се направи извода,че той може да се поправи и превъзпита без да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

              Подсъдимия Б.В.Б. ,следва  да заплати разноски по делото:  на Държавата -   125  лева плюс 5 лева за служебното издаване на изпълнителния лист и  на Районен съд – Велинград – 40  лева плюс 5 лева за служебното издаване на изпълнителния лист;

                   По изложените съображения бе постановена настоящата присъда.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :