№ 10366
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110153910 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против ответниците Л. Б. Н., В. Б. С.
и Б. П. С. при условията на разделна отговорност, положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
съществуване на вземане по заповедно производство на сума в размер на 2181,78лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 395,71лв. – законна
лихва за забава за периода от 15.09.2019год. до 07.04.2021год. върху главницата
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сума в размер на 26,39лв. –
главница за дялово разпределение за периода от м.11.2018год. до м.04.2020год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021г., до окончателното изплащане на
сумата и сума в размер на 3,76лв. – законна лихва за забава за периода от 31.12.2018год. до
07.04.2021год. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.04.2021год. по ч.гр.д.№
21961/2021год. по описа на СРС, 65 състав, при следните квоти:
Л. Б. Н., отговаряща за 1/6 от общото задължение, а именно: сумата от 363,63 лв.-
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2017год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 65,95 лева – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019год. до 07.04.2021год. върху
главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата от 4,40
лева – главница за дялово разпределение за периода м.11.2018год. до м.04.2020год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 0,63 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018год. до 07.04.2021год.
В. Б. С., отговарящ за 1/6 от общото задължение, а именно: сумата от 363,63 лв.-
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
1
м.05.2017год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 65,95 лева – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019год. до 07.04.2021год. върху
главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата от 4,40
лева – главница за дялово разпределение за периода м.11.2018год. до м.04.2020год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 0,63 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018год. до 07.04.2021год.
Б. П. С., отговарящ за 4/6 от общото задължение, а именно: сумата от 1454,52 лв.-
главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.05.2017год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.04.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 263,81 лева – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019год. до 07.04.2021год. върху
главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сумата от 17,59
лева – главница за дялово разпределение за периода м.11.2018год. до м.04.2020год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 2,51 лева - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2018год. до 07.04.2021год.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“, бл.49, вх. „Г“, ет.6, ап.88, аб. № 46158
топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като
ответниците не са престирали насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Не оспорват да са
извършвани плащания за суми за топлинна енергия, които да погасяват процесните суми. Не
оспорват правилността на изравнителните сметки за процесния период, тяхната стойност. Не
оспорват размера на приспаднатите суми от въведените изравнителни сметки за суми за
топлинна енергия. Не оспорват размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния
период за главница общо и по отделни пера. Не оспорват размера на законната лихва върху
главницата , считано от 07.04.2021 г. Оспорват дължимостта на претендираните суми, не и
техния размер. Оспорват правното основание, въз основа, на което се претендира лихвата
върху главницата, считано от датата на изпадане в забава, като считат, че клаузите на чл. 32
и чл. 33 от ОУ на ищцовото 4 дружество са нищожни, поради неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП. Не оспорват ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния
период, извършеното разпределение на топлинна енергия през процесния период от страна
на „Техем Сървисис“ ЕООД, стойността на изравнителните сметки, изготвяни от „Техем
Сървисис“ ЕООД. Не оспорват , че сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Не оспорват, че са отчислявани
за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД технологичните разходи на топлинна енергия в
абонатната станция. Не оспорват общия топломер, монтиран в абонатната станция да е
преминал през първоначална и последващи метрологични проверки. Оспорват средствата за
2
търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали метереологична проверка.
Ответниците не били вещно-правни ползватели на имота. Оспорват, че за процесния имот
ищцовото дружество е имало валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение.
Оспорват, че процесния имот е бил топлоснабдяван. Оспорват наличието на строителни
книжа, удостоверяващи изградена инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот.
Оспорват да е извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот.
Оспорват ищцовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и
„ОиВ“. Оспорват измервателните уреди да са сертифицирани. Считат, че Протокол от
23.03.2002 г. на Общото събрание на етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба1“, бл. 49, вх.“Г“ е подписан от лица, които не притежават представителна власт,
както и че не съдържа достоверна дата, установяваща кога е подписан. Твърдят, че исковата
претенция или част от нея е погасена по давност. Твърдят, че претенцията за лихви на ищеца
е нищожна по смисъла на ЗЗП. Нямало доказателства относно изискуемостта на
задължението. Оспорват правното основание въз основа, на което е начислена лихвата върху
главницата за топлинна енергия, така и за сумата за дялово разпределение. Ответниците не
били собствениците или вещно-правно ползватели, нито облигационно такива на процесния
имот до оспорената с възражението част. От исковата молба ищецът не установявал по
безспорен начин нито едно от обстоятелствата, които следвало да докаже в производството
по подадения от него установителния иск. Претендират разноски в заповедното и исковото
производство.
С определение 26.04.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем
Сървисис”ЕООД,който в становище счита исковете за основателни и доказани.Представя
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим
имот,съгласно НПЖДЖФ от 06.09.1970год. ,че Б. П. С. и Славка В.ева С.а са придобили
правото на собственост върху апартамент № 88,вх.Г,ет.6,находящ се в гр.София,ж.к.“Гара
Искър“,бр.№49.
Съгласно Удостоверение на СО,район Искър,съгласно новата номерация на
блоковете в район Искър,ж.к.“Гара Искър“ става ж.к.“Дружба“ 1 част.
Видно от Удостоверение за наследници Славка В.ева С.а е починала на
01.01.2013год. и оставила наследници по закон – Б. П. С. – съпруг и В. Б. С. и Л. Б. Н.-
низходящи.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2017год. до
30.04.2020год. ответниците Б. П. С. ,В. Б. С. и Л. Б. Н. са потребители на топлинна
енергия,т.е. битов клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по
продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове,тъй като
същите са собственици на недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е
топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
3
отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
На основание чл.183 от ГПК ,съдът е изключил от доказателствения материал
Договор от 18.04.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажната собственост и
Протокол от 23.03.2002 г. на Общото събрание на етажната собственост на адрес: гр. София,
ж.к. „Дружба1“, бл. 49, вх.“Г“ ,тъй като ищецът не е изпълнил указанията на съда да
представи оригиналите на същите или официално заверени преписи.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
4
третото лице помагач за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки
месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на
първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са
били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.В периода 01.05.2017год. –
30.04.2020год. е отчитан водомера в имота ,с изключение на периода 2017-2018год.,когато
не е бил осигурен достъп до имота като са били попълвани документите за главен отчет.В
имота няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпледелители.В имота има две щранг липи за отопление в баня и коридор,за които
се изчислява служебно ТЕ отдадена от щранга ,съгласно НТ.В имота се ползва топла вода
,и има водомер за топла вода ,по който се отчита разхода.За периода 2017-2018год. поради
липса на отчет ,разходът на топла вода е изчислен на 2броя потребители при норма от 140
литра на потребител за едно денонощие,съгласно чл.69,ал.2 от НТ. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за
отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в
Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по проект 144м3,на
която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също така от
експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
5
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 406,06лв.,ТЕ за отопление на имот – 765,73лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 1115,46лв. или в общ размер от 2287,25лв.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
От страна на ответника не е оспорена констатацията на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза – че за отчетен период 2017/2018 г. не е осигурен достъп за отчет
на водомера, което и се установява и от представения от третото-лице помагач Протокол за
неосигурен достъп на дата 03.05.2018год. и Протокол за неосигурен достъп на дата
12.05.2018 г. (неоспорени от ответника доказатества).
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът
намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с
него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за отопление за отчетен период 2017/2018 г.
Начислените задължения включват топлинна енергия за отопление с 2 бр. щранг-
лира , за "сградна инсталация" и задължения за топла вода.
По силата на § 1, т. 37 от ДР на Закона за енергетиката, щранг-лирите са
отоплителни тела ,тъй като според дефиницията , "Отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни елементи ,и в
случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово
разпределение и регулиране, отдадената от тях топлинна енергия се определя по
изчислителен път.Те не са елемент от сградната инсталация, а общо отоплително тяло за
апартаментите от вертикалата. Не е доказано демонтиране на щранг - лирите, както и не е
доказано ,че тръбите ,преминаващи в процесното жилище не са щранг –лири,каквото е
основното възражение на ответника.
Отдадената от щранг – лира топлинна енергия,след като няма уред за отчитане ,
няма как да бъде изчислена по друг начин, освен по изчислителен път – на база мощност.
Независимо ,че от показанията от всички радиатори в жилището са нулеви,т.е. няма
потребление, според приетото като неоспорено от страните експертно заключение на вещото
лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза в същото има 2 броя щранг- лира, от
която е отдадена топлинна енергия, определена по изчислителен път, за която се дължи
6
определената в експертното заключение цена от 765,73лв..
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 144м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,която възлиза на сумата от 406,06лв.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 2 броя потребители.Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период този разход ,съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на 1115,46лв.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
16.04.2021г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 16.04.2018г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
7
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното погасени по давност на всички задължения за периода
01.05.2017год. – 30.04.2018год. в размер на 1242,72лв.
За останалата част от периода,а именно от 01.05.2018год. до 30.04.2020год. в размер
на 939,06 лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е основателно.
Предвид ,че отговорността на ответниците е разделна ,то всеки един от тях следва да
поеме съответната на правото му на собственост от процесния топлоснабден имот идеална
част.Ето защо ответникът Б. С. дължи на ищеца 4/6 части или сумата от
626,04лв.,представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 16.04.2021год. до окончателното й заплащане,а до
пълния предявен размер от 1454,52 лв., представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2017год. до 30.04.2018год.,претенцията на ищеца следва да бъде
отхвърлена като неоснователна,погасена поради давност.
Съответно ответникът Л. Б. Н. дължи на ищеца 1/6 част или сумата от 156,51лв.,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
8
заявлението в съда – 16.04.2021год. до окончателното й заплащане,а до пълния предявен
размер от 363,63 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017год. до 30.04.2018год.,претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна,погасена поради давност.
Ответникът В. Б. С. дължи на ищеца 1/6 част или сумата от 156,51лв.,
представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 16.04.2021год. до окончателното й заплащане,а до пълния предявен
размер от 363,63 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017год. до 30.04.2018год.,претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна,погасена поради давност.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018год. – 30.04.2020год.,тъй
като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на стойност 26,39лв.,предвид издадените
фактури за услугата дялово разпределение.От тази сума ответникът Б. С. дължи 4/6 части
или 17,59лв.,съответно Л. Н. и В. С. дължат по 1/6 или всеки сумата от 4,40лв.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,16.04.2021год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
9
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019 г.,а за м.05.2019год. – м.04.2020год.,на
31.07.2020год.Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде
изчислено за периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 15.03.2021 г. ,което върху
уважената главница от 939,06лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 114,70 лева, а до
пълния предявен размер от 395,71лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съответно ответникът Б. С. дължи 76,46лв.,а до пълния предявен размер от
263,81лв. претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответниците Л. Н. и В. С. дължат по 19,12лв. ,като до пълния предявен размер от
65,95лв. претенцията на ищеца за мораторна лихва е неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
3,76лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 102,15лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо този ответник се следва сумата от
42,31лева.От тази сума ответникът Б. С. дължи 4/6 части или 28,21лв. ,а Л. Н. и В. С.
съответно по 1/6 част или по 7,05лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
386,18лв. – 86,18лв. д.т. ,200лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 159,96 лева.От тази сума за разноски Б. С. е задължен за 4/6 части или 106,64лв. ,а Л.
Н. и В. С. съответно по 1/6 част или по 26,66лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Ответникът Б. С. е представил с писмения отговор списък на разноските ,съобразно
който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360лв./за предоставена безплатна
адвокатска помощ ,платими пряко на адвоката.В случая съгласно договор за правна помощ
и съдействие на Б. С. е била оказана безплатна правна помощ от адв.В. като не е уговорено
възнаграждение ,на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като в случая се претендира
минималния размер от 360лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника Б. С. се следват разноски в
размер на 210,88лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. на
10
адвокат В. .
Ответникът В. Б. С. също е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК като
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. ,платимо директно на адвокат
Николай Илчев ,оказал безплатна адвокатска помощ.С писмения отговор не е представен
договор за правна помощ и съдействие между В. Б. С. и адвокат Илчев,като в тази насока
съдът е дал указания на страната да представи такъв,което обаче не е сторено.Ето защо
съдът счита ,че не са налице доказателства на този ответник да е оказана безплатна
адвокатска помощ и на адвокат Илчев не се дължи възнаграждение.
Ответникът Л. Б. Н. е представил с писмения отговор списък на разноските
,съобразно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360лв./за предоставена
безплатна адвокатска помощ ,платими пряко на адвоката.В случая съгласно договор за
правна помощ и съдействие на Б. С. е била оказана безплатна правна помощ от адв.К. като
не е уговорено възнаграждение ,на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,след като е предоставена от страна на
адвоката безплатно правна помощ,ако насрещната страна е осъдена на разноски ,то адвоката
,оказал тази помощ безплатно има право на възнаграждение.Това възнаграждение се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,като в случая се претендира
минималния размер от 360лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника Л. Н. се следват разноски в
размер на 210,87лв.,които следва да бъдат присъден ,на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. на
адвокат Красимира Билева.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски за оказана безплатна
адвокатска помощ и в заповедното производство.
По отношение на разноските в заповедното производство, настоящата инстанция
счита , че такива не се дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като
едностранно, защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в
случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материално правната защита на длъжника / в този
смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че Б. П. С. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 626,04 лева ,представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от
16.04.2021год., до окончателното й заплащане,сумата от 76,46лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 07.04.2021год.,сумата в размер на 17,59 лева
,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018год. до 30.04.2020год.,
ведно със законната лихва от 16.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,за които
11
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.04.2021год. по ч.гр.д.№21961/2021год. по описа на СРС,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Б. П. С. ,ЕГН : ********** ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 626,04лв. до пълния предявен
размер от 1454,52лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017год. до 30.04.2018год. ,ведно със законната лихва от 16.04.2021год. до
окончателното й заплащане като неоснователен и погасен по давност ,както и предявените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия , за разликата от 76,46лв. до пълния предявен размер от 263,81лв. ; както
и за лихва за забава на главницата за дялово разпределение ,за сумата в размер на 2,51 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 07.04.2021 г.като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че В. Б. С.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 156,51 лева ,представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от
16.04.2021год., до окончателното й заплащане,сумата от 19,12лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 07.04.2021год.,сумата в размер на 4,40 лева
,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018год. до 30.04.2020год.,
ведно със законната лихва от 16.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.04.2021год. по ч.гр.д.№21961/2021год. по описа на СРС,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу В. Б. С.,ЕГН : **********,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 156,51лв. до пълния предявен
размер от 363,63лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017год. до 30.04.2018год. ,ведно със законната лихва от 16.04.2021год. до
окончателното й заплащане като неоснователен и погасен по давност ,както и предявените
искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия , за разликата от 19,12лв. до пълния предявен размер от 65,95лв. ; както и
за лихва за забава на главницата за дялово разпределение ,за сумата в размер на 0,63 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 07.04.2021 г.като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че Л. Б. Н.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 156,51 лева ,представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от
16.04.2021год., до окончателното й заплащане,сумата от 19,12лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 07.04.2021год.,сумата в размер на 4,40 лева
,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2018год. до 30.04.2020год.,
ведно със законната лихва от 16.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
22.04.2021год. по ч.гр.д.№21961/2021год. по описа на СРС,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Л. Б. Н.,ЕГН : **********,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 156,51лв. до пълния предявен
размер от 363,63лв.,представляваща стойността за потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017год. до 30.04.2018год. ,ведно със законната лихва от 16.04.2021год. до
окончателното й заплащане като неоснователен и погасен по давност ,както и предявените
12
искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за
топлинна енергия , за разликата от 19,12лв. до пълния предявен размер от 65,95лв. ; както и
за лихва за забава на главницата за дялово разпределение ,за сумата в размер на 0,63 лв. за
периода от 31.12.2018 г. до 07.04.2021 г.като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. П. С. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 106,64
лв. ,разноски по исковото производство и сумата в размер на 28,21лв. ,разноски в
заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Б. С.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 26,66лв.
,разноски по исковото производство и сумата в размер на 7,05лв. ,разноски в заповедното
производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Б. Н.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
1,бл.49,вх.Г,ет.6,ап.88 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 26,66лв.
,разноски по исковото производство и сумата в размер на 7,05лв. ,разноски в заповедното
производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат В. ,с адрес в гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1 ,на основание
на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. сумата от 210,88
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска
помощ на ответника Б. П. С..
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат К. ,с адрес в гр.София,ул.“Гургулят“ № 31,ет.1 ,на основание
на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. сумата от 210,87
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно адвокатска
помощ на ответника Л. Б. Н..
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, като
трето лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13