№ 4981
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110207549 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, с ЕИК ХХХХ срещу наказателно
постановление №562597-F589661 / 23.02.2021 г. на зам.-директор на ТД на
НАП София, с което на основание чл.74 ал.1 ЗСч му е наложена имуществена
санкция в размер на 9 800 лв. за нарушeние на чл. 38 ал. 1 т.1 ЗСч.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като не са спазени давностните срокове по чл.34 ЗАНН,
тъй като датата на установяване на нарушението е 01.10.2020 г., а не
14.12.2020 г., поради което АУАН е съставен извън тримесечния срок.
Излагат се доводи за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН. Редовно призовано, дружеството се представлява от адв. К., който не
се явява в последното с.з.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от
юрисконсулт Пенчева, която предлага на съда да потвърди наказателното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
1
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Контролните органи на въззиваемата страна получили на 14.12.2020 г.
информация с вх. №12-00-353/14.12.2020 г., предоставена на основание чл. 38
ал. 13 от Закона за счетоводството от Агенцията по вписванията относно
юридическите лица, които не са подали ГФО за 2019 г. в Търговския регистър
и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30.09.2020 г. и
не са подали декларация по чл. 38 ал. 9 т. 2 ЗСч.
На 11.02.2021 г. в ТД на НАП София при извършена справка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
при Агенцията по вписванията било установено, че /дружество/, ЕИК ХХХХ
не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на годишния
финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок - до 30.09.2020 г.,
съгласно чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗСч вр. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
/дружество/ е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. с вх. №
300И0148098/14.02.2021 г. по описа на ТД на НАП София, офис София
област, съгласно която за 2019 г. нетните приходи от продажби възлизат на 9
801 131,65 лв.
Контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение по
смисъла на чл.38 ал.1 т.1 ЗСч, като с ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г., същата разпоредба е изменена, като в настоящата редакция
разпоредбата не се явява по-благоприятна за нарушителя, тъй като
предвиденият срок за подаване на ГФО е идентичен - 30 септември на
следващата година. Нарушението е извършено на 01.10.2020 г. - денят,
следващ крайният срок за подаване на ГФО за календарната 2019 г. в гр.
София.
Свидетелката И. Ц. Сл. на длъжност Инспектор по приходите в
Териториална дирекция СОФИЯ Офис София-област, съставила и връчила
надлежно на представляващ АУАН № F589661 от 11.02.2021 г.
Дружеството-жалбоподател се е възползвало от възможността,
предоставена му по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, като е подало възражения срещу акта с
доводи, идeнтични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
2
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелката И. Ц. Сл. - актосъставител и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в
своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа
обстановка, която не се и оспорва от страните в производството.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При извършване на тази проверка съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на
установените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Наказателното
постановление и АУАН отговарят на изискванията съответно на чл. 42 и на
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат всички изискуеми от закона реквизити,
включително описание нарушението, на обстоятелствата, при които е било
извършено и посочване на съответстващата му правна квалификация. При
съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 и ал. 43 ЗАНН, като
по изложените съображения съдът намери, че при издаване на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му
само на това основание.
След преценка за процесуална законосъобразност на атакуваното НП,
съдът намери, и че санкционираното дружество действително е осъществило
състава на вмененото му нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗСч всички търговци по
смисъла на ТЗ следва да публикуват годишния си финансов отчет чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър в
3
срок до 30 юни на следващата година. До промените с ДВ, брой 92 от 2017 г.,
в сила от 01.01.2018 г. посоченото задължение съществува за всички търговци
и не е поставено в зависимост от това дали търговецът е осъществявал
дейност през предходната година, съответно - дали има финансов резултат. С
ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., същата разпоредба е изменена,
като в настоящата редакция разпоредбата не се явява по-благоприятна за
нарушителя, тъй като предвиденият срок за подаване на ГФО е идентичен -
30 септември на следващата година.
Задължението за публикуване на ГФО е уредено отделно и независимо
от задължението за подаване на декларация по чл. 92 ЗКПО, поради което
това обстоятелство е неотносимо към преценката за обективна
съставомерност на административното нарушение.
Нарушението е осъществено чрез бездействие - чрез непредприемане
на дължимото се поведение, и е довършено с изтичане на срока, през който
дружеството е могло и е било длъжно да осъществи дължимото действие.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че нарушението е станало
известно на контролните органи още на дата
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е
безпредметно да се изследва субективната страна – налице е обективна
безвиновна отговорност съобразно чл. 83 ал. 1 ЗАНН.
Съдът намира, че процесният случай не разкрива признаците на
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не се установиха смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат на извода, че санкционираното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи от този вид.
Нарушението по чл. 38 ал. 1 т. 1 ЗСч е формално и признаците на
състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат.
Налице е деяние на просто извършване, при което с факта на установяването
му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения
обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
административно наказателна санкция.
В конкретния случай неизпълнението на административното
задължение по ЗСч касае значими обществени отношения, свързани с
4
изискването за публичност в дейността на търговските субекти и вярно
представяне на информацията относно търговската им дейност, които
отношения са охранявани от нормите на този нормативен акт.
В тази връзка, следва да се посочи, че за неспазване на тези разпоредби
законодателят е предвидил значителни по вид и размер санкции, чието
прилагане съдът намира за оправдано, без оглед степента на засягане на тези
отношения. Действително една от основните цели на приложимите в случая
материалноправни норми е осигуряване на публичност на информацията за
стопанските субекти. Това, че нарушението е първо, не може да
характеризира случая като маловажен. Тези факти могат да бъдат отчетени
като смекчаващо отговорността обстоятелство при преценката за размера на
санкцията, която следва да се понесе. Задължението за публикуване на ГФО е
вменено от законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица
и търговци, доколкото публикуването на отчетите дава възможност за
информиране за финансовото състояние на търговеца. Финансовите отчети
следва да представят вярно и честно имущественото и финансовото
състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в
паричните потоци и в собствения капитал и има за цел да се осигури
възможност за сравнимост на финансовите отчети на предприятието с тези за
предходни години и с ФО на други предприятия. Съгласно чл. 2 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
Търговският регистър е обща електронна база данни, съдържаща
обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на
закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци. Основен
принцип, при който се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и
достъпът до Търговския регистър е принципът на публичност. Т.е, всички
предприятия, респективно лицата, които ги представляват, са длъжни да
публикуват годишните си финансови отчети независимо дали развиват
дейност и са реализирали приходи, тъй като това са показатели, които следва
да бъдат известни на всички трети лица с оглед извършването на съпоставка с
предходните отчети на предприятието и с тези на останалите предприятия.
Правилно е посочена санкционната радпоредба на чл.74 ал.1 ЗСч – за
това нарушение се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто
от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
5
За 2019 г. нетните приходи от продажби на дружеството-жалбоподател
възлизат на 9 801 131,65 лв., като 0,1 на сто е съответно 9,801.1 лв. или 9 800
лв., както е посочено в НП.
Предвид всичко гореизложено обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
при съобразяване с процесуалните правила, а подадената срещу него жалба,
за неоснователна.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №562597-
F589661/23.02.2021 г. на зам.-директор на ТД на НАП София, с което на
/фирма/, с ЕИК ХХХХ, на основание чл.74 ал.1 ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 9 800 лв. за нарушение на чл. 38 ал. 1 т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК ХХХХ, да заплати на ТД на НАП София
сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6