РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Сандански, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100146 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след отмяна на решение
постановено по гр.д.№ ***/2022г. по описа на Районен съд-Сандански и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания на Административен
съд Благоевград по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът е сезиран от Е. С. Х., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“С.“, № *, която е
подала жалба срещу решение №2194 от 12.03.2015г. на Общинска служба по земеделие
гр.С., с което е определено на наследниците на К.Д.К., б.ж. на гр.С., обезщетение със земя на
стойност 5753лева.
Правно основание чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.
В жалбата се твърди, че атакуваното решението е незаконосъобразно, тъй като не е
мотивирано. Твърди се в жалбата също, че решението е и неправилно, тъй като опредЕ.та
стойност на обезщетението не съответства на действителната стойност на земята, която се
отказва да им бъде възстановена, както и че в близост до отказаните им за възстановяване
имоти има свободни площи, с които могат да бъдат обезщетени. Иска се съдът да отмени
атакуваното решение и да върне преписката на Общинска служба по земеделие гр.С. за
определяне на реалната пазарна стойност на отнетите имоти или да бъдат обезщетени със
земя в землището на гр.С..
Ответникът чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като недопустима и
евентуално като неоснователна. Твърди се, че жалбата е недопустима, тъй като атакуваното
решение е станало известно още в хода на адм.д.№*/21г. по описа на РС-Сандански. Твърди
се, че жалбата е неоснователна, тъй като е постановено от компетентен орган, при спазване
на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, при
съобразяване с определения коефициент за общината по чл.16 по отношение на
наследодателя на жалбоподателката.
1
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е една от наследниците на К.Д.К., б.ж. на гр.С., починала на
22.12.1976г. (удостоверение за наследници).
Със заявление вх.№ 2194/18.12.1991г. А.С.Х., в качеството му на наследник на К.Д.К.,
е сезирал ОбСЗ-С. (преди ОбПК) с искане да бъде възстановено правото на собственост
върху земеделските земи, които наследодателката му е притежавала в землището на гр.С.,
подробно описани в заявлението. Към заявлението като доказателства за правото на
собственост е приложил заявление-декларация и опис-декларация за членство в ТКЗС на
името на своята наследодателка, както и удостоверение на Светиврачкия мирови съдия по
гр.пр.д.№***/1927г., а също и декларация по чл.13, ал.2 от ППЗСПЗЗ. По така подаденото
заявление ОбСЗ-С. се е произнесла с решение № 01А/Д от 24.10.1995 година, с което е
признала правото на собственост на наследниците на К.Д.К. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху три от заявените имоти, но е отказала да възстанови
собствеността, като е изложила подробни мотиви. С последващо решение-№ П2194 от
06.08.2000г., постановено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10б и чл. 35 от ЗСПЗЗ, на
наследниците на К.Д.К. е определено правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 4,100 дка, V
кат. 7,0 дка VI кат., за обезщетяване със земя и/или поименни компесационни бонове на
обща стойност 5753 лева, от които за 3317лева за 4,100дка-Vкагегория и 2436лева за 7дка-
VІкатегория. На 12.03.2015г. ОбСЗ –С. е постановила решение № 2194 по реда на чл. 19, ал.
17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е определила на наследниците на К.Д.К. обезщетение със земя
на стойност от 5 753 лева. Решението е било връчено на лицето С.П.А. на 03.08.2015г. От
удостоверение за наследници на К. К. е видно, че това лице не е от кръга на наследниците. С
решение № 2194О от 19.01.2021г. ОСЗ- С. обезщетява наследниците на К.Д.К. чрез
предоставяне в собственост на 14,033 дка земеделски земи на обща стойност 5 753 лева
съгласно плана за обезщетяване в землището на с. С., общ. С., както следва: с 14, 033 дка, на
стойност от 5 753 лева, шеста категория, местност „К.“ от ПИ с идентификатор 68223.69.8
по плана за обезщетяване, представляващ нива. Това решение е отменено с решение №
901713 от 18.10.2021г. на Районен съд-Сандански, постановено по адм.д.№3/2021г. и
влязло в сила на 25.05.2022г. Със същото решение е върната преписката на ОбСЗ-С. за ново
произнасяне съобразно мотивите в обстоятелствената част на решението, а именно:
определяне на обезщетение на наследниците съобразно изискванията на Наредба за реда за
определяне на цени на земеделските земи относно поливност и бонитетен бал.
В приложената по делото преписка по заявление вх.№ 2194/18.12.1991г. се съдържа
молба с вх.№ 548/09.12.1994г., подадена от М. И. С. (една от наследниците на К.Д.К.) във
връзка с протоколно решение № 01А/0 от 01.09.1994г. на ПК (каквото протоколно решение
не се съдържа в преписката), в която молба се заявява желание за обезщетяване със земя, а
не с инвестиционни бонове. Заявление за обезщетяване със земя е подадено и на
22.07.1993г.-вх.№404/22.07.1993г., което не е подписано.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Жалбата е допустима-подадена е от лице имащо интерес от оспорването
(жалбоподателката е сред наследниците на К.Д.К., за възстановяване на чиято собственост
върху земеделски земи е сезирана ОбСЗ-С.), в законоопределения срок (по делото не се
представят доказателства за връчване на атакуваното решение на някой от наследниците на
К.Д.К., поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок /връчването на решението
на лицето С.П.А. на 03.08.2015г. е ирелевантно, тъй като това лице не е от кръга на
наследниците на К.Д.К./. В хипотезата на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ законодателят не е
предвидил, че решението подлежи на оспорване пред съответния съд, поради което реда за
оспорване е този предвиден в дял трети на АПК /така напр.определение № 81 от 20.05.2008г.
на ВАС по адм.д.№ 64/2008г., 5-членен състав/ -в 14 дневен срок от съобщаването му) и
пред съда, на когото спорът е родово и местно подсъден (съгласно пар.19, ал.1 от ЗИД на
АПК-ДВ, бр.39 от 20.05.2011г., изм.бр.58 от 18.07.2017г.).
Възражението на пълномощника на ответника, че жалбата е недопустима е
неоснователно по следните съображения:
2
Административният акт се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл.18а от
АПК. По делото няма данни атакуваното решение да е съобщено на жалбоподателката или
на друг от наследниците на К.Д.К. по някои от начините предвидени в чл.18а от АПК.
Фактът на представяне на един административен акт като доказателство по друго дело, в
което е участвало заинтересованото лице, сам по себе си не води до надлежно връчване,
респ. няма за последица съобщаване на този акт, за да започне да тече срока за обжалването
му.
Жалбата е основателна:
Атакуваното решение е постановено на основание чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, на основание на влязлото в сила
решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на
обезщетението: 1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с
поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал.
16; 2. с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали
дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и
в случаите по чл.19а, ал.9 ЗСПЗЗ. Следователно, за да постанови решение по 19, ал.17 от
ППЗСПЗЗ следва да е налице влязло в сила решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ-решение за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в
което се посочва стойността на обезщетяването.
По процесната преписка административният орган по поземлена собственост е издал
решение № П2194 от 06.08.2000г., постановено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10б
и чл. 35 от ЗСПЗЗ, с което на наследниците на К.Д.К. е определено правото на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи,
както следва: 4,100 дка, V кат. 7,0 дка VI кат., за обезщетяване със земя и/или поименни
компесационни бонове на обща стойност 5753 лева. По делото няма данни това решение да
е връчено на наследниците на К.Д.К., поради което съдът намира, че то не е влязло в сила.
Следователно, административният орган е постановил обжалваното решение
преждевременно-без да е приключила процедурата по връчване и влизане в сила на
решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. При това положение административният орган не е
спазил изискването на закона да има влязло в сила решение за определяне стойността на
обезщетението, поради което е налице липса на предписано от закона правно основание за
постановяване на атакувания административен акт, респ.налице е съществено нарушение на
административно-процесуалните правила по издаване на акта. Както е посочено в решение
№ 16202 от 30.12.2009г. на ВАС по адм.д.№6358/2009г., ІV о., липсата на предписаното от
закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е
изискването на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл.19,
ал.8 от ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на административния
акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи
служебно. В този смисъл са и други решения на ВАС (напр. решение № 16757 от
19.12.2011г. по адм.д.№3770/2011г., ІVо., решение № 3826 от 17.03.2011г. по
адм.д.8070/2010г., ІVо.).
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК съдът намира, че
следва да обяви за нищожно обжалваното решение.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.143 от АПК съдът възлага в тежест на
административния орган (Областна дирекция „Земеделие-Благоевград в структурата на
която е ОбСЗ-С., в съответствие с пар.1, т.6 от ДР на АПК) направените от жалбоподателя
разноски в размер общо на 1117 лева (300лв.-адвокатско възнаграждение, 747лв.-разноски за
вещо лице и 70лв.-държавна такса за касационно обжалване).
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК и чл.143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение №2194 от 12.03.2015г. на Общинска служба по
земеделие гр.С., с което е определено на наследниците на К.Д.К., б.ж. на гр.С., обезщетение
със земя на стойност 5753лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Благоевград, с адрес-гр.Благоевград,
3
ул.“Васил Коритаров“, № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. Х., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С.,
ул.“С.“, № * сумата от 1117 лева (хиляда сто и седемнадесет лв.) за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Благоевград
в 14-дневен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4