Р Е Ш Е Н И Е
№1477/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на пети август две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1466 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ф.Н.Ч. *** против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0239-000139 от 15.06.2020 г. на
началника на РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според жалбоподателката оспорената заповед е неправилна, защото не е
извършила нарушение, налице е била крайна необходимост. Иска се отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправни-те
предпоставки, съдържа мотиви и фактическата обстановка отговаря на истината.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично срещу подпис на жалбоподателката на 19.06.2020 г., поради което жалбата е
допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Фолксваген Джета“, с рег.№ РВ2233ХР, на 14.06.2020 г. в с.
Тополово жалбоподателката е предоставила управлението на автомобила на Генадий
Друмев, който е бил с чуждестранно национално свидетелство – образец Република
Турция, неиздадено от държава членка на ЕС, като са изминали повече от три
месеца от датата на влизането му в Република България – 08.03.2020 г., видно от
справката за пътуване на български гражданин. с което виновно е нарушил чл.162,
ал.1 ЗДвП и заради което е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото
съдебно производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение е отразена
описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ, който по
безспорен начин установява извършеното административно нарушение и което не се
оспорва по принцип от жалбоподателката.
Без правно значение за законосъобразността на наложената мярка са
причините, поради което Генадий Друмев е управлявал автомобила, както времето,
изтекло след трите месеца, в които българският гражданин може да управлява МПС
с чуждестранно свидетелство. Единственият правнорелевантен факт е именно
управлението на МПС след изтичане на срока по чл.162, ал.1 ЗДвП, който факт се
признава от жалбоподателката и е установен категорично от контролните органи.
Обявеното в страната извънредно положение и удължаването на срока на
валидност на българските лични документи с 6 месеца не влияят върху
съставомерността на нарушението по чл.162, ал.1 ЗДвП, защото водачът не е
притежавал българско свидетелство за управление на МПС, чийто срок може да се
счете за продължен, а е притежавал единствено чуждестранно такова, издадено от
Република Турция.
Жалбоподателката нито твърди, нито доказва водачът да е притежавал българско
свидетелство за управление на МПС, а и от представената декларация за
идентичност на имена (л.29) е видно, че самият Генадий Друмев е посочил, че
притежава единствено българска лична карта.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.3 ЗДвП – жалбоподателката е собственик
на МПС, което е управлявано на 14.06.2020 г. от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Законът е категоричен, че
български граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията
на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Водачът е влязъл в страната на 08.03.2020 г. и следователно на 14.05.2020 г. е
нямал право да управлява МПС със свидетелството за управление, издадено в
Турция.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на задължителна администрация и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки
са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
При
извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 АПК съдът констатира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от
06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на
писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Пълно и точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка, и
са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички
участници в движението и да се преустановят административните нарушения по
ЗДвП.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да бъде
уважено и да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ОДМВР Пловдив 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Н.Ч., ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0239-000139 от 15.06.2020 г. на
началника на РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА Ф.Н.Ч., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 100 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: