№ 34963
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110132536 по описа за 2023 година
Ищецът Ж. Н. Х. твърди, че на 14.09.2020г. между нея и
Държавния логопедичен център е сключен срочен трудов договор №
343/14.09.2020 г., по силата на който Ж. Х. заема длъжността
“Логопед”. На 31.05.2021г. със заповед № 313/31.05.2021 г трудовият
договор на Ж. Х. е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.З от КТ -
поради изтичане на уговорения срок.
На 29.12.2021г. е постановено Решение №5155/29.12.2021 г. по
гр.д. №40387/2021г. на СРС, 145 с-в, с което е уволнението на Ж. Н.
Х. е признато за незаконно и същата е възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност. Същата не се е явила да заеме
длъжността, на която е възстановена от съда и трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 2 от КТ на
25.03.2022 г.
Ищцата твърди че към момента на прекратяване на трудовия й
договор възнаграждението й било в размер на 1325.20 лева, а
платеният й годишен отпуск е в размер на 48 работни дни. Според
исковата молба от датата на първоначалното прекратяване на
трудовото правоотношение до датата на окончателното е изтекъл
период от десет месеца.
Като се позовава на съдебни решения от практиката на СЕС Х.
счита, че за посочения по-горе период, в който не е полагала труд при
работодателя, по вина на работодатебя, тя има право на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск. За калкулираните в исковата
молба 39 работни дни е посочената сума е в размер на 2349.22 лева.
На 23.02.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на настоящия ищец среду
длъжника Държавния логопедичен център. Поради постъпило
1
възражение е образувано разглежданото дело. Ж. Х. моли съда да
признае за установено, че Държавния логопедичен център дължи на
Ж. Н. Х. сумата от 2349.22 лева, представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.06.2021 г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва за периода от
23.02.2023г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане на
сумата.Претендира разноски в заповедното е исковото производства.
В писмения си отговор ответника оспорва иска по размер.
Ответникът предлага друго тълкуване на практиката на СЕС. Според
това тълкуване отговорността на работодателя следва да бъде
ограничена във времето и обезщетението по чл.224 КТ не следва да се
присъжда за целия период от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което се отменя уволнението като незаконосъобразно. Ответникът
предлага систематично тълкуване на практиката на СЕС във връзка с
чл.225 и чл.177 КТ, съгласно което процесното обезщетение следва да
бъде ограничено за период от шест месеца или в съответствие с
минимално допустимата за ЕС продължителност на платения годишен
отпуск от 20 дни. Ответникът претендира разноски.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по спорния предмет и доказателствата след
изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да
се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 02.02.2024г., от 9:40 ч., за която дата и час да се призоват страните
с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2