Решение по дело №2601/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

№                           

20.11.2019г. 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, гражданско отделение, на двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

при секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2601 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на С.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 7827/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница по с Договор за поръчителство/гаранция/ от 04.01.2016г. сключен между С.Г.А. и „*** Банк” ЕООД, във връзка с Договор за кредит № ***04.01.2016 год., сключен между С.Г.А. и „*** България” ЕООД, сумата 161,00 лв. /сто шестдесет и един лев/ договорна лихва за периода от 03.02.2016 год. до 29.12.2016 год., сумата 80,00 лв. /осемдесет лева/ - такси, сумата 539,00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/ - гаранция по кредитната сделка, сумата 35,62 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 30.12.2016 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „*** Банк”ЕООД, регистрационен № С 56251. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 04.01.2016г. между „*** България“ ЕООД и С.Г.А. бил сключен договор за кредит № ***04.01.2016 год, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 700 лв. за срок от 360 дни. За ползваната сума била начислена договорна лихва в размер на 161 лв. На 04.01.2016г. между С.Г.А. и „*** Банк“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство /озаглавена гаранция/ на задължението по кредита срещу възнаграждение в размер на 539лв. Поради неизпълнение на задължението за връщане на заема на падежа му, гарантът го погасил и встъпил в правата на заемодателя съобразно договора. Поради забавата продължила повече от 20 дни на заемателя била начислена съобразно т.10 от ОУ и такса разходи за събирането на задължението от 80 лв. По силата на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017г. и Приложение Г/01.12.2017г., сключени между „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „*** Банк“ ЕООД  цялото непогасено вземане по договора за заем било придобито от ищеца. За извършеното прехвърляне на вземането, ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка, евентуално и с приложено към исковата молба писмо.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 23.10.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства –   Копия на Договор № № ***04.01.2016 год. за предоставяне на потребителски кредит сключен между ,,*** България“ ЕООД и С.Г.А.; Договор за гаранция (поръчителство) между ,,*** Банк” ЕООД  и С.Г.А., Договор за гаранция № 332887 от 04.01.2016г., ведно с Общи условия; Договор за продажба на необслужвани потребителски кредити (цесия) с Приложение от 01.12.2017г., ведно с потвърждение за извършена цесия и уведомление за цесия,  се установява   съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и адвокатско възнаграждение, са в общ размер от 462 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

Р   Е   Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** и С.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 7827/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 700,00 лв. /седемстотин лева/ – главница по с Договор за поръчителство/гаранция/ от 04.01.2016г. сключен между С.Г.А. и „*** Банк” ЕООД, във връзка с Договор за кредит № ***04.01.2016 год., сключен между С.Г.А. и „*** България” ЕООД, сумата 161,00 лв. /сто шестдесет и един лев/ договорна лихва за периода от 03.02.2016 год. до 29.12.2016 год., сумата 80,00 лв. /осемдесет лева/ - такси, сумата 539,00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/ - гаранция по кредитната сделка, сумата 35,62 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ - мораторна лихва за периода от 30.12.2016 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018г., до окончателното й изплащане, вземането за което е прехвърлено с Договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017 год. сключен между „А.з.к.н.п.з.” ООД и „*** Банк”ЕООД, регистрационен № С 56251.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК С.Г.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление *** сумата от 462 лева, представляващи разноски по настоящото дело и разноски по ч.гр.д. № 7827/2018г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: