Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.Варна, 13.12.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря С.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9280
по описа за 2016
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от Д.Б.Б.
срещу Н.С.М., с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на режима на лични
отношения на бащата Неджет М. с детето С. Н.М., определен с одобрено
споразумение между родителите по гр.д. № 3163/2014 год., по описа на ВРС, ХХІV
състав, чрез определяне на следния режим до навършване на 7-годишна възраст на
детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 14.00ч. без
преспиване, на 26, 27 и 28 декември от 09.00ч. до 17.00ч. без преспиване,.
Твърди се в молбата, че страните живели на съпружески начала,
от което съжителство е родено детето С. Н.М.. От началото на
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.С.М. не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по иска.
Дирекция „Социално подпомагане”
– гр. Варна в изготвения социален доклад изразяват становище, че в интерес на
детето е то да контактува с баща си, които контакти бъдат съобразени с
възможността той да осигури сигурна, без риск среда, както и да не бъде
въвличано в конфликтите между тях. Изразява становище, че препоръчително е
контактите на детето с бащата да бъдат без преспиване на С..
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото по делото
удостоверение за раждане на л. 20, че страните са родители на малолетното дете С.
Н.М., което понастоящем е навършило 4 години /родена на *** год./.
С протоколно определение от 18.07.2014
год. по гр.д. № 3163/2014 год. по описа на ВРС, ХХІV състав, е одобрено
споразумение между родителите, с което упражняването на родителските права е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето
от 09.00ч. до 13.00ч., без преспиване и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск и на 26, 27 и 28 декември, без преспиване, от
10.00ч. до 16.00ч. всеки ден; след навършване на 3-годишна възраст на детето,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00ч. сутринта в събота до
17.00ч. в неделя, с преспиване, както и на 26, 27 и 28 декември, с преспиване,
от 10.00ч. на 26 декември до 16.00ч. на 28 декември.
Изготвен и приет по делото е
социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна /л. 33-36/
В представените и приети като доказателства по делото социален доклади са
отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен
път, установяват, следното: преките и непосредствени грижи за детето С. се
полагат от неговата майка, който е споделила пред социалните работници, че
срещите на бащата с детето са хаотични и не са съобразени с постигнатото между
родителите споразумение. Споделила е, че е имало случаи, при които не е давала
детето на бащата, тъй като същият е идвал да взема детето вечерно време, или
пък въпреки постигната между тях договорка режима да се осъществява в дома на
бабата по бащина линия на детето, ответникът е държал да отведе С. в дома с в
гр. Варна, за който майката нямала данни къде се намира и какви са условията в
него. В социалния доклад е пресъздаден случай, при който бащата е посетил
посещаваното от детето детско заведение. По споделеното от възпитателя на
детето от детската градина, бащата, през м. септември 2016 год., по обяд, е
посетил детската градина, като е искал да се види с дъщеря си и да я вземе със
себе си. Първоначално детето се разстроило при вида на баща си, като повтаряло
„това не е моя татко“. В отговор бащата отвърнал „как бе Сиси
виж ме, аз съм твоя татко“. Детето се успокоило, прегърнало го. Срещата между
бащата и детето продължила не повече от 10 минути, като ответникът бил
адекватен, спокоен, не е проявявал агресия към детето или персонала на детското
заведение. След като уведомили майката за посещението на бащата, същата взела
детето по-рано от детска градина. По време на осъществената среща с детето,
социалните работници са установили, че детето общува свободно с майка си.
Първоначално е отказвала да разговаря със социалните работници, като постепенно
се е отпуснало, отговаряло без притеснение на поставените му въпроси свързани с
играта, но е отказало да разговаря по теми свързани с ежедневието му. Майката
на детето е споделила пред социалните работници, че С. не говори за баща си и
тя на говори на момичето за него. Ако случайно детето нещо я попита, тя му
отговаря на въпроса и разговора приключва. Посочено в доклада е, че среща с
бащата не е осъществена. При първия разговор с Н.М. същият е споделил, че вече
не живее на посочения от майката адрес, а е на квартира при приятели или при
родителите си в гр. Девня. Уговорено било до 18.10.2016 год. Н.М. да предостави
адрес ***, на който да бъде извършено домашно посещение, което той не е сторил.
На последвалите след тази дата позвънявания от страна на социалните работници,
ответникът или не е отговарял на обажданията, или ги е отхвърлял.
Ангажирани са гласни
доказателства от ищцата чрез разпит на свидетелите Мариела Данчева Димитрова и
Светла Добрева Владимирова.
Свидетелката Димитрова излага,
че се е създала приятелство с ищцата по време на престоя им в Кризисен център,
което са запазили и след напускането му. Излага, че през повечето от почивните
дни, прекарва времето си заедно с ищцата и С., като не са били редки случаите,
при което Д. е приготвяла детето за среща с баща му, но той така и не е идвал
да вземе дъщеря си. Излага, че когато е гледала снимки с бащата на детето, С.
не го разпознава.
Свидетелката Владимирова /леля
на ищцата/ излага, че познава Н. по повод връзката му с Д.. Събирали са се на
празници и си е позволявал да пие малко повече, без да има мярка. В резултат на
това започвал да приказва много, ставал агресивен, обиждал. Пресъздава случай
от лятото на миналата година, при който ответникът се е обадил по телефона в
1.00ч. след полунощ, отправяйки обвинения, че свидетелката и съпругът й крият Д.
и детето. Все през лятото на миналата година излага да е била свидетел на
посещение на Н., при което същият е искал да вземе дъщеря си. Бил сам, с
автомобил. Тъй като в автомобила нямало столче за детето, Д. поискала да тръгне
с тях, но Н. не се съгласил и си тръгнал. Свидетелката не е говорила с детето
за баща му и не е чувала то да говори за него.
С определение № 10540/03.10.2016
год., съдът е постановил изслушване на двамата родители, като е задължил същите
да се явят в съдебно заседание на 14.11.2016 год. Независимо от личното
уведомяване на ответника /разписка л. 32 от делото/, същият не се е явил в
о.с.з. на посочената дата и не е представил доказателства, сочещи на уважителни
причини за това.
В обясненията си майката на
детето излага, че бащата не е полагал самостоятелно грижи за дъщеря си, не знае
как да я облече, как да реагира в дадена ситуация. В единствения случай, когато
детето е било взето от бащата с преспиване, той го е завел при своята майка, на
която е поверил грижите за С.. Изразява притеснения и с оглед факта, че бащата
чест употребява алкохол.
Така установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Действащата уредба на
изменението на мерките относно децата се съдържа в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, който предвижда, че изменение на предходните мерки се допуска при изменение
на обстоятелствата. Съответно, това изменение следва да е от такова естество,
че промяната да е в безспорен интерес на детето.
За уважаване на сезиралата съда
молба, в тежест на ищцата е да установи наличието на променени обстоятелства, настъпили след определяне на
мерките по споразумението между родителите по гр.д. № 3163 по описа за 2014 год.
на ВРС, ХХІV състав, които обуславят изменение на режима на лични отношения на
бащата с детето, както и че тази промяна е в интерес на детето. В тежест
на ответника е да докаже, че е в интерес на детето да бъдат запазени мерките, определени с одобреното
между страните споразумение.
Съгласно ППВС № 1/1974 год. и
константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, промяна в
обстоятелствата, обосноваващи необходимост от промяна на определения режим на
лични отношения между детето и родителя е налице, когато са изменени
обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на личните отношения между детето и неупражняващия родителските
права родител. По вътрешното им съдържание тези обстоятелства могат да имат
различни проявни форми. Едни от тях могат да се
отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната
среда, до жилищните или битовите условия, или пък нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето. Изменението на обстоятелства може да се
изразява и в нововъзникнали права или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени
мерки, отчуждаване на детето по вина
отглеждащия родител спрямо другия или
обратно, пречки на родителя, при
когото е детето за осъществяване на лични отношения
с другия родител, невръщане на детето
след осъществяване на лични отношения
с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване
на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи обаче
от значение е как тези обстоятелства се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките.
Анализирайки събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и изготвения социален доклад, съдът намира за
установено, че в резултат на недобрите отношения между родителите на детето се
е стигнало до променени на практика мерки по упражняване на личните отношения
между детето и неговия баща. Това обаче съдът приема, че се дължи както на
поведението на самия баща, така и на поведението на майката, която е поставяла
условия как и по какъв начин ще бъде осъществяван режима на личен контакт
/съобразно изнесеното от родителя пред социалните работници/, при все това, че
същата е знаела адреса на бащата в гр. Варна /аргумент за което е и посочения
към датата на сезиране на съда актуален адрес на бащата/, както и че същият е
можел да разчита на подкрепата на съжителстващата с него жена, за която нито
има данни, нито се твърди да има поведение, което би поставило детето в риск. Липсата
на пълноценно общуване на бащата с детето от момента на фактическата раздяла
между страните през 2014 год., когато С. е била на 2 години и понастоящем, не е
позволило родителят да опознае актуалните нужди и потребности на детето, а то
от своя страна да изгради емоционална връзка и такава на доверие с родителя си.
Отчитайки тези обстоятелства, както и факта на цялостното процесуално поведение
на ответника, а така също и на липсата на ангажирани от ответника доказателства
за неговата отседналост /с оглед изнесеното пред
социалните работници, че към настоящи момент не живее на известния по делото
адрес, а на квартира с приятели или при родителите си/ и в този смисъл липсата
на яснота дали същият би могъл да осигури необходимия минимум за осигуряване на
спокойна и сигурна среда за детето, съдът намира, че интересът на последното би
бил охранен в най-голяма степен с изменение на утвърдените мерки на лични
отношения, като отпадне възможността ответникът да взема детето през
ежемесечните свиждания с преспиване.
Въпреки горното обаче, не са налице основания за определяне на режим на
лични отношения на бащата с детето изцяло съобразно отправеното искане.
Определянето на режим на лични отношения при разделно живеене на двамата
родители и липса на общо съгласие помежду им, изисква съобразяване както на
възможността детето да расте и се развива под грижата и подкрепата на двамата
родители, а така също и да способства за изграждане и поддържане на пълноценна
връзка, което може да бъде постигнато в най-пълна степен с продължителен
контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права. В този
смисъл ограничаване на режима, чрез отпадане на възможността бащата да прекарва
по-дълъг период със С. от исканите 5 часа за по четири дни в месеца, съдът
намира, че не е в интерес на детето. За удачно съдът преценява определеният
период от 30 дни да бъде редуциран до 10 дни, като периодът от време от
изменението на режима до осъществяването на летния такъв, съдът намира, че е
достатъчен да бъде изградена връзка на довереност между детето и бащата, така
щото то да не изпитва притеснения при тези срещи. Тук съдът намира за
необходимо да отбележи, че майката има задължение да подпомага детето за
изграждане на пълноценна връзка между дъщеря си и нейния баща, като не избягва
или ограничава разговорите си със С. за другия родител, а насърчава същите.
Същевременно майката следва да пази авторитета на бащата пред детето и с поведението
си да не става причина за създаване в бъдеще на конфликт на лоялност у
него.
Поради това, съдът намира, че молбата е частично основателна и са налице
обстоятелства, обуславящи частично изменение на предходно определения режим на
лични отношения. С оглед на това, следва одобреното споразумение между
родителите по гр.д. № 3163 по описа за 2014 год. на ВРС, ХХІV състав да бъде изменено в частта, на определения режим на
личен контакт на бащата с детето за периода до навършването му на 7-годишна
възраст, за който период бащата да има право на вижда и взема детето си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 14.00ч., без преспиване, всеки
един от дните 26, 27 и 28 декември от 09.00ч. до 17.00ч., без преспиване, както
и 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. В
останалата част – за времето след навършване на 7-годишна възраст на детето режимът
следва да бъде запазен съобразно постигнатото съгласие между родителите.
С оглед отправеното искане в
полза на ищцата следва да се присъдят реализираните от същата в хода на
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и
адвокатско възнаграждение от 650 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 СК режима на лични отношения на
бащата Н.С.М., ЕГН ********** с детето С. Н.М., ЕГН **********,
определен с одобрено споразумение между родителите по гр.д. № 3163 по описа за
2014 год. на ВРС, ХХІV
състав, като определя следния режим на
лични отношения с детето до навършването му на 7-годишна възраст: бащата има
право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00ч. до 14.00ч., без преспиване, всеки един от дните 26, 27 и 28 декември от
09.00ч. до 17.00ч., без преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката
не ползва платен годишен отпуск. В останалата част – за времето след навършване
на 7-годишна възраст на детето, определеният с одобрено
споразумение между родителите по гр.д. № 3163 по описа за 2014 год. на ВРС, ХХІV състав, режим на личен контакт на бащата с детето се запазва.
ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Д.Б.Б., ЕГН **********,***, сумата от 675.00 лева /шестстотин седемдесет и пет
лева/, представляваща направените в хода на производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: