РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VI-ти състав, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.
дело № 716 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 214
т.
3 вр. чл. 225а от ЗУТ (Закон
за устройство на територията), вр. с чл.
145 и сл. по глава X от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от К.П.Ч. ***, против Заповед № РД 01-2984/03.10.2019 г. на кмета на
Община Русе, с която е разпоредено на жалбоподателя в качеството му на
извършител, да премахне незаконни строежи V (пета) категория: "Основен
ремонт на помещенияв североизточна част на жилищна сграда“ и „Пристройка
северозападно от жилищната сграда“, находящи се в урегулиран поземлен имот
(УПИ) VІІІ-859, кв. 64, по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с
адрес: ***.
Наведени
са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствието му с материалния
закон и целта на закона. Твърди се, че процесният строеж е търпим, тъй като е
изграден през 2000 г. и не подлежи на премахване. През 2012 – 2013 г. е
извършено единствено саниране на жилищната сграда, което не касае описаните в
заповедта строежи.
Иска
се от съда да отмени заповедта и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Н.Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
всички процесуални правила и норми са спазени в хода на административното
производство, при което са безспорно установени всички релевантни за
произнасянето на административния орган факти, въз основа на които е направен
обоснован извод за наличието на незаконни строежи в процесния имот.
Иска
от съда да остави жалбата без уважение, както и да присъди на ответника направените
по делото разноски.
Като
заинтересована страна в производството е конституиран В.К.Ч. – собственик на
УПИ VІІІ-859 в кв. 64 по регулационния план на с. Червена вода, който чрез
пълномощника си адв. Е.К. поддържа становище за основателност на подадената
жалба.
След
преценка на всички събрани по делото доказателства съдът установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Оспорва се индивидуален административен акт, изрично
посочен в закона – чл. 214, т. 3, във вр. с чл. 225а от ЗУТ. Подадена е в
предвидения законов срок видно от приложената по преписката разписка (л. 5 от преписката)
и извършеното входиране на жалбата в деловодството на административния орган
(л. 3 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице
правен интерес от оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, назначена
строително-техническа експертиза и извършен оглед на място, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Заповед № РД 01-2984/03.10.2019 г. на
кмета на Община Русе. Със заповедта на основание чл. 225а, ал.1 и ал. 2, във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8, чл. 48, ал.
8, чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 142, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2,
т. 3 и т. 4 от ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Констативен акт №
НС-12/19.07.2019 г., съставен от служители на Община Русе и декларации от
лицата Г.А., С.П. и К.Ч., е наредено на последния в качеството си на извършител
да премахне два незаконни строежа V (пета) категория - "Основен ремонт на
помещения в североизточна част на жилищна сграда“ и „Пристройка северозападно
от жилищната сграда“, и двата находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ)
VІІІ-859, кв. 64, по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с адрес:
***. С оглед на това, че оспорената заповед има за предмет премахване на
незаконни строежи V категория същета е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кметът на общината.
Заповедта
е издадена в писмена форма като съдържа фактическите и правните основания, на
които се позовава административният орган при постановяването й. Налице е
мотивираност на административния акта, която позволява извършването на съдебна
проверка за законосъобразност на административния акт. Съответствието между
изложените от органа мотиви – фактически и правни и направените въз основа на
тях изводи е въпрос на материалната законосъобразност на оспорваната заповед.
Съдът
намира че, в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административното производство, водещи до невъзможност да се установи
дали правилно е приложен материалния закон.
Спазено
е изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ относно процедурата, която следва да
бъде проведена преди издаването на заповедта, като в хода на административното
производство е съставен Констативен акт № НС-12/19.07.2019 г. (л. 75-77 от
преписката), който е връчен на жалбоподателя по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ
(л. 96 от преписката).
В
оспорената заповед, както и в съставения преди това констативен акт се посочва,
че процесните строежи са изградени без изискващите се строителни книжа,
съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и са недопустими, съгласно изискванията на чл.
169, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ. При това позоваване очевидно се приема,
че за процесните строежи от една страна липсва разрешение за строеж
(обстоятелство, което не се оспорва от страните и е изрично посочено в
съставения констативен акт), а от друга страна административният орган очевидно
е приел, че строежът не отговаря на изискванията за механично съпротивление и
устойчивост, безопасност в случай на пожар и достъпност и безопасност при
експлоатация на строежа, като аргумента за този извод се състои в това, че липсва
одобрен инвестиционен проект и становище от инженер конструктор.
Според
съставения Констативен акт, констатациите от който са изцяло възприети от
административния орган в оспорената заповед, имот УПИ VІІІ-859, кв. 64 по
регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе е собственост на В.К.Ч.
съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том ІІІ, дело № 451
от 2006 г. на нотариус с район на действие РРС (л. 19 от преписката). Според
отразеното в констативния акт, в имота от жалбоподателя К.П.Ч. са извършени
следните два строежа: „Основен ремонт на помещения в североизточната част на
жилищна сграда“ и „Пристройка, северозападно от жилищната сграда“,
представляващи строеж по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, от V
категория.
Първият строеж е описан като събаряне на
съществуващи стари помещения, изграждане на нови помещения, с нови основи, нови
тухлени зидове, без стоманобетонови колони в тях и нов дървен покрив със стар и
нов дървен материал, покрит със стари керамични керемиди. Посочено е, че
новоизграденото помещение е с размери в план около 12,00 м/3,00 м и височина до
най-високата точка на покрива около 3,40 м. Строежът се намира на
североизточната фасада на къщата.
Вторият
строеж според констативния акт и заповедта се състои в изграждане на изцяло
нови основи и изпълнение на нова дървена носеща конструкция от колони и греди,
с покривно покритие от ламарина като между дървените колони са изпълнени
ограждащи стени от плътна част и дограма. Постройката е с размери в план около
8,40 м/4,40 м и височина в най-ниската точка на покрива около 2,20 м. Строежът
се намира на северозападната фасада на къщата.
Въз
ооснова на декларации от К.Ч. и С.П. е установено, че описаните строежи са
извършени в периода 2010 г. – 2012 г.
В
раздел ІІ "Представени строителни книжа и документи" от констативния
акт е отразено, че няма представени: одобрени инвестиционни проекти в т. ч.
съгласувани и одобрени части на проекта; разрешение за строеж; протокол за
определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга на строежа. Изведен е
извод, че строежите са изпълнен без изискващите се строителни книжа и не са
допустими по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и
изискванията на ЗУТ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3,
чл. 142, ал. 1, чл. 144, чл. 148, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУТ.
Прието е, че се касае за незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ, за които следва да започне производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Изрично в констативния
акт е посочено, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че строежът
е изграден през периода 2010-2012 г.на база представените декларации.
В
хода на настоящото съдебно производство за изясняване на спорните обстоятелства
е назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от приетото и неоспорено
заключение в УПИ VІІІ-859, в кв. 64 хо плана на с. Червена вода до
североизточната фасада на намиращата се в имота жилищна сграда е разположена
пристройка с размери в плав 8,30 м/3,30 м и височина в най-ниската част – 2,20
м. Пристройката представлява едно помещение, в което са изпълнени СМР, които не
са завършени. Според вещото лице в посочената пристройка няма изградени нови
помещения с нови основи, нови тухлени стени и нова дървена покривна конструкция
или замяна на конструктивни елементи. Вложени са нови елементи в покривната
конструкция, представляващи греди с дължина около 1,00 м, с които са удължени
съществуващите ребра и е оформена стряха. Според експертизата Пристройката в
североизточната част на жилищната сграда е елемент от плана, одобрен със
Заповед № 1336/07.07.1964 г. При ремонта не е извършвана замяна на
конструктивни елементи, но е увеличена експлоатационната годност на сградата. До
северозападната част на жилищната сграда е изпълнена нова дървена конструкция
от колони и греди. Дървените колони стъпват върху бетонов зид. Между колоните е
монтирана ПВЦ дограма с ролетни щори. Към момента на огледа на имота от вещото
лице върху гредите няма положено покривно покритие. Вещото лице посочва в
експертизата още, че при огледа в имота и от прегледа на приложените по делото
скици-извадки от устройствени планови не установява наличие на съборени
помещения , както и изградени нови на тяхно място.
По
делото са разпитани като свидетели лицата, подписали декларации в хода на
административното производство. Налице са две групи свидетелски показания. В
първата група са показанията на свидетелите на жалбподателя, които посочват, че
от североисточната страна на къщата от много отдавна съществува стопанска
постройка – дам и сайвант, в който родителите на жалбоподателя са отглеждали
крави. Този дам е бил с кирпичени стени от към границата със съседния имот и
около 2000 година жалбоподателят го е ремонтирал като е подменил кирпичната
стена с тухлена без да разпокрива постройката и без да променя покрива. Относно
постройката в северозападната страна на жилищната сграда свидетелите посочват,
че там винаги е имало лятна кухня, която е била покрита с ламалина върху
винкелови подпори, които жалбоподателят е заменил с дървена конструкция. В
показанията си свидетелите на ответника също посочват, че от североизточната
страна на жилищната сграда е съществувал дам с кирпичени стени, но твърдят (св.
Петров), че е бил покрит с ламарина. Освен това тези свидетели сочат, че цялата
пристройка – дам е била съборена през 2010 г. и построена отново с тухли и
покрив с керемиди като дори била разширена. Построената от северозападната
страна лятна кухня била нова, тъй като там не било имало никакви постройки.
За
изясняване на противоречията в показанията на свидетелите съдът проведе
изнесено съдебно заседание на 11.06.2020 г., в което извърши лично оглед на
процесния имот като констатациите са отразени в съставения протокола от заседанието
(л. 113-114).
Анализирайки
всички събрани по делото доказателства, включително огледа на процесните
строежи съдът намира, че издадената заповед за премахване на незаконни строежи
не съответства на релевантните фактически обстоятелства. Административният
орган е индивидуализирал строежите, предмет на заповедта, по следния начин:
„Основен ремонт на помещения в североизточната част на жилищна сграда“ и
„Пристройка, северозападно от жилищната сграда“, като по отношение на първия е
приел, че представлява „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ,
а за втория – строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Също така е
определил категорията на тези строежи – V (пета), съответно за първия строеж на
основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ („реконструкции, преустройства,
основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория“) и чл.
11 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и за
втория строеж – на основание чл. 137, ал.1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ („строежи от
допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“) и чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 1/2003 г.
От
събрани по делото доказателства безспорно се установява, че от североизточната
страна на построената в УПИ VІІІ-859, кв. 64 по регулационния план на с.
Червена вода, жилищна сграда е изградена стопанска постройка – дам. Тази
постройка е съществувала и е елемент от регулационния план на селото от 1964
г., видно от приложените по делото скици, както и от заключението на вещото
лице. В регулационния план от 1991 г. по неизвестни причини пристройката и
жилищната сграда са нанесети като обща постройка, но липсват данни за включване
на пристройката към жилището, напротив и към момента на огледа от съда,
съществуващата от североизточната част пристройка е без връзка с жилищната
сграда като единствено се допира нейната североизточна стена. При това
положение неправилно извършените строително-ремонтни работи по пристройката,
които съдът счита, че се изразяват в подмяна на кирпичената стена по протежение
на регулационната линия със съседния имот с тухлена, са определени от
административния орган като основен ремон на помещения на жилищната сграда.
Селскостопанската пристройка представлява самостоятелна сграда, макар и
долепена до жилищната сграда и не се включва в обхвата на понятието „жилищна
сграда“ и респективно „жилище“ по смисъла на § 5, т. 29 и т. 31 от ДР на ЗУТ,
доколкото липсва въобще функционална връзка на пристройката с жилищните
помещения от жилижната сграда. От своя страна пристройката със селскостопанско
предназначение (липсват данни за промяна на предназначението й към настоящия
момент) представлява допълващо застрояване по силата на чл. 44, ал. 1 от ЗУТ и
съобразно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ
представлява строеж от VІ (шеста) категория. Отделно от това в оспорената
заповед този строеж е описан като събаряне на стари помещения и частично
изграждане на нови помещения с нови основи, нови тухлени зидове и нов покрив от
стар и нов дървен материал. Това описание коресподнира с показанията на
свидетелите на ответника, които показания обаче съдът не кредитира, тъй като
счита че се опровергават от останалия доказателствен материал. Както сочи
вещото лице в изготвената СТЕ, а и както се убеди лично съдът, в процесния
случай на място е била изгравена тухлена стена на пристройката – дам, по
границата със съседния имот, за която стена всички свидетели са единодушни, че
преди това е била кирпичена. Тухленият зид очевидно е изграден на мястото на
стария кирпичен зид, върху съществуващи каменни основи, т.е. липсва каквото и
да е разширяване на помещението или негово преустройство. Липсват също така
доказателства за изграждане на нова покривна конструкция, точно обратното - налице
е съществуващ керемиден покрив, на който единствено е удължена страхата. Всичко
изложено до тук сочи, че процесният първи строеж, индивидуализиран от ответния
административен орган като „Основен ремонт на помещения в североизточната част
на жилищна сграда“ не съответства на действително извършените строителни дейности,
а освен това е и неправилно квалифициран като вид на строежа и като категория.
От тук несъответна се явява и преценката дали и какви строителни книжа следва
да има за този строеж, както и отговаря ли на изискванията на чл. 169 от ЗУТ.
По
отношение на втория незаконен строеж, чието премахване е разпоредено с
оспорената заповед, съдът намира, че също е налице неправилно индивидуализиране
и квалифициране на строежа. В заповедта този строеж е посочен като „Пристройка,
северозападно от жилищната сграда“ и е прието, че представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е V (пета) категория като строеж от
допълващото застрояване извън тези от шеста категория. Очевидно
административният орган е приел, че в конкретния случай е налице нов строеж, т.е.
новоизградена пристройка. Този извод обаче се опровергава от събраните в хода
на делото доказателства. От една страна част от свидетелите сочат, че
северозападно на къщата в имота на жалбоподателя е съществувала лятна кухня,
изградена от метални (винкелови) подпори с ламаринен покрив. Такава пристройка
е нанесена и в плана на имота от 1964 г. Освен това при огледа на място от
съда, се установи, че в част от северозападната стена на новата пристройка все
още съществува прозорец с такава метална дограма, видимо от старата винкелова
конструкция. При това положение не се касае за нов строеж, а за основен ремонт
на съществуваща пристройка, при който ремонт безспорно са подменени
конструктивни елементи. Отделно от това от свидетелските показания на св. Саджаклиев,
св. Бонева и св. Минчев се установява, че съществуващата пристройка от
северозападната страна на жилищната сграда е била с предназначение на лятна
кухня, която по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ представлява второстепенна
постройка на допълващото застрояване и на основание чл. 137, ал. 1, т. 6 във
връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ представлява строеж VІ (шеста) категория.
Както и при първия строеж и тук несъответствието при индивидуализирането и
квалифицирането на строежа намира отражение върху изводите относно това какви
точно са изискваните, респективно липсващите, строителни книжа.
В
обощение на всичко изложено до тук съдът счита, че в конкретния случай
административният орган изначално неправилно е описал и конкретизирал
процесните строежи, което препятства преценката относно тяхната
законосъоразност и съответния извод за наличие на незаконен строеж. Това води
до необоснованост на издадената заповед за премахването на тези строежи,
доколкото строежи, такива, каквито са описани в заповедта, всъщност не
съществуват на място в имота. Незаконосъобразната заповед следва да бъде
отменена.
Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт. Жалбоподателят К.Ч. е представляван от адв. Е.К. на база пълномощно / л.5/
Процесуалния
представител на жалбоподателя претендира разноски по представен списък и
договор за правна помощ в размер на 600лв- адвокатско възнаграждение, 10 лв.-
д.т. и 200лв.разноски за експертиза. Видно от договора за правна помощ /л.17/ уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено от В.Ч. /заинтересована страна/ в полза
на баща си К.Ч./ жалбоподател/. Видно от платежно нареждане / л.90/ разноските
за депозит на вещо лице също за платени от В.Ч.. Таксата от 10лв е заплатена от
адв.К./ л.12/
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която на
възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски - "Заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска.", приложима на основание чл.144 АПК и нормата на чл.143 АПК изискват
разноските да са направени от подателя на жалбата, а не от трето лице,
незадължено за разноски.
За да бъдат присъдени
разноски е необходимо страната, направила искане за това да е направила искане
за това до приключване на устните състезания по делото и да е представила
доказателства за реалното заплащане на разноските. Отговорността
за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от
процесуалния закон. Представените доказателства не сочат на извод, че
жалбоподателят е направил претендираните от него разноски, поради което претенцията
е неоснователна в частта за разноските.
При този изход на спора и своевременно заявеното от
заинтересованата страна искане за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв, платени по договор за правна помощ
в брой/л.18/ е основателно, която сума ответника –Община Русе като ЮЛ следва да
заплати
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени
направените по делото разноски 10 лв-д.т.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.П.Ч. ***, Заповед № РД
01-2984/03.10.2019 г. на кмета на Община Русе, с която е разпоредено на
жалбоподателя в качеството му на извършител, да премахне незаконни строежи V
(пета) категория: "Основен ремонт на помещения в североизточна част на
жилищна сграда“ и „Пристройка северозападно от жилищната сграда“, находящи се в
урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ-859, кв. 64, по регулационния план на с.
Червена вода, общ. Русе, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на В.К.Ч. ЕГН**********
*** направените в съдебното производство разноски общо в размер на 300 /триста/
лева за адвокатско възнаграждение
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: