№ 940
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф. Е. Ш., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 5593275, издаден от ОД МВР - Бургас, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.12.2021 г., в 09:20 ч., в гр. Бургас, по път I-6, км. 494+910, до магазин „Егло
България“, в посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, автоматизирано техническо
средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M 510, засякло и заснело
движещ се със скорост от 85 км/ч лек автомобил Фолксваген Т. с рег. № *******, при
максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 34061“. От представената по
делото справка за собственици на превозното средство /л. 11/ се установява, че заснетият
автомобил е собственост на Ш. М. Ш.. Установено е, че скоростта следва да се счита на 82
км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) или с 32 км/ч над
разрешената скорост.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M 510, към
датата на заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи - протокол от проверка (л. 13), удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и писмо (л. 12).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
1
протокол (л. 14) по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички
законоустановени реквизити.
От приложения препис-извлечение от акт за сключен граждански брак се установява,
че Ш. М. Ш. и Ф. Е. Ш. са сключили граждански брак на 19.06.2010 г.
От приложеното по делото писмо /л. 29/ се установява, че автомобилът към дата
29.05.2012 г. е регистриран в системата на КАТ на името на Ш. М. Ш..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че на 03.07.2021 г. Ш.
М. Ш. е починал, като е оставил за свои наследници по закон - съпругата си Ф. Е. Ш. и
малолетните си деца М. Ш. Ш. и А. Ш. Ш..
Видно от представеното по делото удостоверение /л. 8/ Ф. Е. Ш. е вписала отказ от
наследството на съпруга си.
Електронният фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
наказание "глоба" в размер на 400 лв.
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола от проверката и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
2
смисъла на закона.
От протокола за използване на АТСС /л. 14/ безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено общо ограничение на скоростта до
50 км/ч.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД МВР - Бургас, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване
на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с
по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също
така и разликата между засечената и разрешената скорост - 32 км/ч, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за
видеоконтрол, както и протокол за използване на АТСС, от които става ясно, че скоростта е
била засечена на 24.12.2021 г. в 09:20 ч. Доколкото посочената снимка е изготвена със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на МПС, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП.
Въпреки изложеното настоящият състав счита, че неправилно е определен субектът
на административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателката, което е
довело до незаконосъобразност на санкционния акт и налага неговата отмяна.
От представената по делото справка за регистрация на МПС се установява, че с
посочения номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил Фолксваген Т. с
рег. № *******, собственост на Ш. М. Ш.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е
предоставено МПС, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. В конкретния случай не се ангажираха
достатъчно доказателства за отговорността на жалбоподателката. Видно от представеното
по делото удостоверение за наследници на Ш. М. Ш., починал на 03.07.2021 г.,
жалбоподателката действително се явява един от неговите наследниците по закон. Но от
приложеното към делото удостоверение /л. 8/ става ясно, че няколко дни след смъртта му, на
19.07.2021 г., жалбоподателката Ф. Е. Ш. е направила отказ от наследството на съпруга си,
по време, предшестващо датата на нарушението - 24.12.2021 г. Поради което следва извода,
че на това основание тя не може да се легитимира като собственик на автомобила, респ. не
може да носи административнонаказателна отговорност за въпросното нарушение на ЗДвП.
По делото няма данни тя да е била и ползвател на заснетото МПС. Наред с това, по делото
липсват и безспорни доказателства за наличието на съпружеска имуществена общност по
отношение на автомобила. От актa за сключен граждански брак и от писмото на Пътна
полиция се установява, че жалбоподателката Ф. Е. Ш. и Ш. М. Ш. са сключили граждански
брак през 2010 г., а въпросният автомобил е бил регистриран на името на Ш. М. Ш. в
системата на МВР през 2012 г., т.е. след сключването на брака. От писмото на Сектор ПП /л.
29/ обаче не може да се установи с категоричност кога /на коя дата/ и как /на какво правно
основание/ е придобито МПС. Тези две обстоятелства имат съществено значение за
преценката дали МПС е било придобито по време на брака на Ф. Ш. и Ш. Ш., както и дали
същото е съпружеска имуществена общност /чл. 21 от СК/ или лично имущество на Ш. М.
3
Ш. /чл. 22 от СК/. При липсата на данни за съпружеска имуществена общност на
автомобила, то жалбоподателката няма качеството на съсобственик и не може да носи
отговорност на това основание.
В случая, жалбоподателката не може да носи административнонаказателна
отговорност и на основание, че същата има качеството на законен представител на
останалите наследници по закон на Ш. М. Ш. - малолетните деца М. Ш. Ш. и А. Ш. Ш.. Това
е така, защото разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП не предвижда отговорност на законния
представител на малолетното дете, каквато отговорност е изрично предвидена за законните
представители на юридическите лица /чл. 188, ал. 2 ЗДвП/. Жалбоподателката Ф. Ш., като
родител на децата, не може да носи отговорност и на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН, защото
посочената обща разпоредба предвижда да се търси отговорност от родителя, но само ако
нарушението е извършено лично от детето, а по делото няма подобни данни. Отговорността
по чл. 188 от ЗДвП е обективна и безвиновна, а тази по чл. 26, ал. 3 ЗАНН е за съзнателно
допускане извършване на нарушението, т.е. следва да се докаже вина /умисъл в поведението
на родителя/. Нещо повече. Видно от съдържанието на ЕФ, в него липсват изобщо
твърдения за отговорност на жалбоподателката на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН, а само за
това, че е имала качеството на собственик /ползвател/ на МПС, което обстоятелство обаче не
се доказа по делото.
Поради това съдът приема, че за извършеното с МПС нарушение не следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателката и ЕФ следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5593275, издаден от ОД
МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателката Ф. Е. Ш. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4