Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 14.09.2020 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На трети септември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД № 172 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред
вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от С.Р.Х., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 20-4635-000133 от 27.05.2020 год. на Началника
на РУ- Приморско, с
което на С.Р.Х., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане
на административно наказателното производство, в хода на което е издадено
обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с
материалния закон. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно
уведомени, не изпращат представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства.
Разпита се актосъставителят.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2020 год. актосъставителя- служител в РУ- Приморско,
изпълнявал контрол на автомобилния транспорт, в района на полицейското
управление. Около 15,53 часа на същата дата, полицейския служител установил, че
жалбоподателя- в качеството му на технически ръководител на строителен обект-
допуснал затваряне на ул. „Странджа“ в гр. Приморско, с поставяне на пътното
платно на бетоновоз, без съответно разрешително от Община Приморско. Констатираното
нарушение, мотивирало актосъставителя, да
състави акт за установяване на административно нарушение № 181266 от 19.03.2020
год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и изчерпателно. АУАН
бил връчен на жалбоподателя лично и приет от него без възражения. Наказващият
орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е
описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл. 9, ал. 3, от ЗДвП и санкционирано на
основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителя- полицейски служител- които кредитира изцяло.
Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по
делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и
не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като
съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер, като същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено
ли е виновно от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН
относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус, съда констатира следното:
В случая, от
доказателствата по делото безспорно се установява, че на процесната дата
бетонпомпа и бетоновоз е бил паркирал същия на ул. „Странджа“ в гр. Приморско,
за да извършва разтоварване на бетон. Не се спори, че жалбоподателя е бил
технически ръководител на строителния обект, обслужван от бетонпомпата.
В този смисъл безспорно
е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, която предвижда,
че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя,
несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая паркираната бетонпомпа
на пътното платно, съставлява "предмет", поставен в обхвата на пътя,
несвързан с предназначението на пътя и е следвало водачът на бетон-помпата да
има в себе се разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя,
за да може законосъобразно да паркира на процесното място.
Тук на първо място
следва да се отбележи, че според съда, не жалбоподателя- като технически ръководител
на строежа- е следвало да бъде санкциониран, а водача на бетонпомпата
/евентуално дружеството отговарящо за дейностите с нея/. По делото няма данни,
жалбоподателя да е е отговарял за бетонпомпата.
На следващо място,
за констатираното деяние е ангажирана отговорността на жалбоподателя, въз
основа на санкционната разпоредба на чл.
178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, който текст предвижда отговорност за лице, което „променя
въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството
на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя“. За да е налице
съставомерно нарушение по този текст обаче, следва да има въведена организация
на движение в процесния участък във връзка с извършване на СМР и привлеченото
лице да е извършило деяние, с което да промени тази създадена организация,
каквото деяние не е установено по делото жалбоподателя да е извършил. Това е
така, защото с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП е допуснат
разрешителен режим за поставянето на предмети или извършването на дейност в
обхвата на пътя, несвързани с предназначението му само след разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя. А
административно-наказателната разпоредба на чл.
178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е с изпълнително деяние "променя"
организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а за
съгласуване, което означава, че поставянето на предмети или извършването на
дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от промяната организацията на
пътя. Правната квалификация по чл.
178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не съответства на фактическата обстановка, описана
в наказателното постановление, предвид обстоятелството, че не е осъществено изпълнителното
деяние "променя" организацията на пътя, както и при така направеното
описание жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно разрешение, респ. да
носи в себе си такова разрешение, а не да съгласува промяната на организацията
на пътя. Предвид изложеното съдът счита, че е допуснато нарушение на
материалния закон, като фактическата обстановка не е правилно квалифицирана под
съответната правна норма, поради което наказателното постановление следва да
бъде отменено. В същото време не става ясно какво точно разрешение е следвало
да представи отговорното лице за извършваните дейности, респективно какво е
съответното за тези дейности разрешение-дали се касае за разрешение за
извършване на самите строително-ремонтни дейности или за разрешение за поставяне
на предмети или извършване на дейности на самото пътно платно. Липсва описание
на изискуемото в този смисъл разрешение, поради което описанието на нарушението
се явява непълно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-4635-000133 от 27.05.2020
год. на Началника на РУ- Приморско, с което на С.Р.Х., ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000,00 лв. за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
СЪДИЯ :