Решение по дело №1178/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на И.И.А. ***, срещу Решение № 2153-03-68/28.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата от 28.03.2023 г. на И.И.А. срещу Разпореждане № 031-00-4170-7/15.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Жалбоподателката моли да бъде отменен оспореният акт. Няма доказателствени искания.

Ответникът- Директор на ТП НОИ Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че правилно и законосъобразно директорът на НОИ Варна е потвърдил разпореждането на ръководителя на осигуряването, за безработица, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на И. И. А., тъй като не е изпълнено едно от кумулативно дадените изисквания на чл.54а, ал. 1 от КСО – не е придобила право на пенсия за старост в друга държава. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба от И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Разпореждане № 031-00-4170-7 / 15.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт (ТП - Варна на НОИ), с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО.

Със заявление вх. № 031-00-4170 / 09.09.2021 г., И.И.А. е поискала отпускане на ПОБ. Към заявлението прилага Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1121 / 02.09.2021г., издадена от „СЕТЕКОСА“ ЕООД, ЕИК ***, съгласно която трудовото й правоотношение е прекратено, по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), считано от 02.09.2021 г. Посочва, че е придобила право на пенсия в Русия и получава такава.

От отдел „Пенсии“ е извършена проверка дали са налице предпоставките по КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Установено е, че същата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, но е придобила право на пенсия за старост в друга държава - Руска федерация. Това обстоятелство е декларирано лично ог нея. Поради което, с Разпореждане № 031-00-4170-3 /11.10.21г., на осн.чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1, т.2 от КСО и е отказано отпускане на ПОБ.

С решение № 2153-03-135 / 17.11.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ е отхвърлена подадената от И.И.А. жалба вх. № 1012-03-364 / 25.10.2021г. срещу посоченото разпореждане за отказ № 031 -00-4170-3 / 11.10.2021 г.

По подадена срещу посоченото решение № 2153-03-135 / 17.11.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ жалба, е образувано адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна. С решение № 91 / 02.02.2022 г. по посоченото адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, Решение № 2153-03-144 / 02.12.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на И.И.А. срещу Разпореждане № 031-00-4170-3 / 11.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, е отменено и преписката по Заявление вх. № 7759 / 09.09.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от нея, е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, за ново разглеждане и произнасяне след събиране на относими доказателства от Руската Федерация, касаещи осигурителен стаж, размер на отпусната пенсия в Русия.

В изпълнение на указанията на съда от администативния орган са изпратени съответните запитвания до Руската Федерация.

С писмо вх. № 1013-03-607#1 / 06.12.2022г. заместник управителят на Пенсионния фонд на Руската федерация уведомява Директора на ТП - Варна на НОИ, че запитването е изпратено по компетентност в отдела на Пенсионния фонд на Руската федерация - К. област, гр. К.. В писмото се посочва, че към настоящия момент И.И.А. получава пенсия за старост от 23.12.2013 г. на територията на Руската Федерация.

С писмо вх. № 2113-03-3611#1 / 04.01.2023 г. от заместник управителя на отдела на Пенсионния фонд на Руската федерация - К. област, гр. К. до Директора на ТП - Варна на НОИ, е изпратена справка за осигурителния стаж на И.И.А., видно от която тя има зачетен осигурителен стаж в Руската федерация съгласно Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., през времето от 18.04.1979 г. до 01.06.1999 г. с периоди на прекъсване общо 17 год. 08 мес. 09 дни.

В писмото се съдържа и уведомление, че на И.И.А. е отпусната предсрочна трудова пенсия за старост по чл. 27, т. 1, подточка 1 от 17.12.2001 г. „За трудовите пенсии в Руската Федерация“ от 23.12.2013г. Посочено е, че съгласно чл. 27, т. 1, подточка 1 от Закона, пенсия се отпуска при навършване на 45 годишна възраст за жените, работили подземни работи, при вредни условия и в горивни цехове, ако имат поне 07 год. 06 мес. осигурителен стаж на посочените работи и общ осигурителен стаж 15 години. В случай, че посочените лица са работили повече от половината период и имат изискуемия общ осигурителен стаж, на същите се отпуска трудова пенсия при намаляване на възрастта по чл. 7 от закона (55 години за жените), като възрастта се намалява с по една година за всяка пълна година при такива работи. Към датата на отпускане на пенсията, същата е в размер 5885, 61 рубли (141.25 лева), като към 10.10.2022 г. е в размер на 11786, 37 рубли (282.87 лева).

С Разпореждане № 031-00-4170-6 / 14.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от И.И.А. заявление вх. 031-00-4170 / 09.09.2021г. е възобновено, с мотиви, че е получен отговор на направеното запитване до Пенсионния фонд на Руската федерация в изпълнение на влязло в сила на 30.05.2022г. решение № 91 /02.02.2022г. по адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, съгласно което административният орган следва да събере допълнителни доказателства по линия на международното сътрудничество, установяващи релевантни за преценката на правото на парично обезщетение за безработица факти.

С обжалваното Разпореждане № 031-00-4170-7 / 15.03.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ).

Мотивите за отказа са, че „ в изпълнение на влязло в сила на 30.05.2022 г. решение № 91 / 02.02.2022 г. по адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, с което съдът отменя Решение № 2153-03-135 / 17.11.2021 г. на директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-364 / 25.10.2021 г. от И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Разпореждане № 031-00-4170-3 / 11.10.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ГП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка е чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО и изпраща преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, за ново произнасяне по заявление вх. № 031-00-4170 / 09.09.2021 г. от И.И.А., ЕГН **********, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно които следва „административния орган да укаже на жалбоподателката да представи документи установяващи релевантните за преценката относно правото на парично обезщетение при безработица факти, както и да събере допълнителни доказателства по линия на международното сътрудничество, установяващи релевантните за преценката относно правото на парично обезщетение при безработица факти“, въз основа на представените от жалбоподателката документи, и получените от Пенсионния фонд на Руската Федерация документи, се установи следното:

На И.И.А., ЕГН **********, е отпусната пенсия за старост от Пенсионния фонд на Руската Федерация, при условията на ранно пенсиониране 23.12.2013 г., при навършена възраст 52 години и зачетен осигурителен стаж 17 год., 08мес.; 09 дни в Руската федерация, съгласно удостоверение от 09.12.2022 г.( посочено в разпореждането 20 год.08 мес. 09 дни, според справка от 10.10.2022 г.) по чл. 27, т. 1, подточка 1 от Закона за трудовите пенсии в Руската Федерация, съгласно който пенсия се отпуска при навършване на 45 годишна възраст за жените, работили подземни работи, при вредни условия и в горивни цехове, ако имат поне 07 год. 06 мес. осигурителен стаж на посочените работи и общ осигурителен стаж 15 години. В случай, че посочените лица са работили повече от половината период и имат изискуемия общ осигурителен стаж, на същите се отпуска трудова пенсия при намаляване на възрастта по чл. 7 от закона (55 години за жените), като възрастта се намалява с по една година за всяка пълна година при такива работи. И.И.А. има осигурителен стаж при специфични условия 03 год. 10 мес., т.е. отговаря на изискването за 1 / 2 от 07 год. 06 мес. = 03 год. 09 мес. осигурителен стаж при специфични условия, затова пенсията й е отпусната при навършена възраст 52 години (55 год. - 3 год.). Към датата на отпускане на пенсията, същата е в размер 5885, 61 рубли (141.25 лева), като към 10.10.2022 г. е в размер на 11786, 37 рубли (282.87 лева). Пенсията е в пълен размер, като от 01.01.2014 г. към нея има социална добавка от 114,26 рубли (2.74 лева). За сравнение аналогичната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване в Република България към датата на подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица - 09.09.2021 г. е в минимален размер - 300.00 лв. съгласно ЗБДОО/2021г.

И.И.А. няма право на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като е придобила право на пенсия за старост в Русия, която й е отпусната считано от 23.12.2013 г.“

Със заявление вх. № 2113-03-3611 / 12.12.2022 г., И.И.А., ЕГН **********, е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 а от КСО - в намален размер до една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1. Изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените за 2022г. е 61год. 10 мес., към датата на подаване на заявлението тя има навършена възраст 61 години, общ осигурителен стаж 37 год. 01 мес., 15 дни, от които 19 год. 05 мес. 06 дни в Република България и 17 год. 08 мес. 09 дни в Руската Федерация, при изискуем осигурителен стаж 36 год. 02 мес. за жените за 2022г.

С разпореждане № ********** / 17.03.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, по заявлението вх. № 2113-03-3611 / 12.12.2022 г., на И.И.А., ЕГН **********, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО и във връзка с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., от 12.12.2022 г., в размер на 263,22 лв.

След извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане и предвид възраженията на жалбоподателката, административният орган установява, че са съобразени всички законови разпоредби и правилно е отказано отпускане на ПОБ.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право па ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят едновременно на условията (т. 1 - 3): да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

В конкретния случай не се спори относно наличието на предпоставките по чл. 54а, ал.1, т. 1 от КСО - И.И.А. има регистрация в Агенцията по заетостта (АЗ) на 09.09.2021 г., и по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО - не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО, предвид представената от нея със заявлението Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1121 / 02.09.2021 г., издадена от „СЕТЕКОСА“ ЕООД, ЕИК ***, съгласно която трудовото й правоотношение е прекратено, по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), считано от 02.09.2021 г., както и от подадените данни в Регистъра на трудовите договори (РТД) и Регистъра на осигурените лица (РОЛ).

В Регистъра на трудовите договори (РТД) има подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор от „СЕТЕКОСА“ ЕООД, БИК ***, на 25.05.2019 г. и уведомление за прекратяване от 02.09.2021 г. В Регистъра на осигурените лица (РОЛ) са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от посочения осигурител „СЕТЕКОСА“ ЕООД, ЕИК ***, за И.И.А. за периода от 26.05.2019 г. до 31.08.2021 г.

Изпълнено е и изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. В настоящия случай, 18-те месеца обхващат периода от 02.03.2020 г. до 01.09.2021 г. вкл. - датата на прекратяване на трудовата дейност, за която жалбоподателката подлежи на задължително осигуряване по КСО и през този именно период е налице осигуряване (да са внесени или дължими осигурителни вноски) за фонд „Безработица“ е продължителност не по-малка от 12 месеца. От служебно извършената проверка в информационните регистри, се установява, че през 18-месечния период, И.И.А. има осигурителен стаж (като е осигурявана и за фонд „Безработица“) за положения от нея труд, за периода от 02.03.2020 г. до 01.09.2021 г. вкл. в „СЕТЕКОСА“ ЕООД, ЕИК ***, с продължителност - 12 мес.

В хода на административното производство е изяснено и наличието на предпоставките по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО - да не е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или да не се получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КСО, "Пенсия за осигурителен стаж и възраст" по раздел III (Парични обезщетения за безработица) от глава четвърта е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 696, чл. 69в и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби.

Установено е, че към момента на подаване на заявление вх. № 031-00-4170 /09.09.2021г. за отпускане на ПОБ, жалбоподателката не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, но е придобила право на пенсия за старост в друга държава - Руска федерация.

Това обстоятелство е декларирано лично от нея в заявлението за отпускане на ПОБ. Подкрепя се и от приложения към жалба вх. № 1012-03-364 / 25.10.2021 г. срещу разпореждане за отказ № 031-00-4170-3 / 11.10.2021 г. документ - справка от 20.10.2021 г., издадена от Пенсионния фонд на Руската федерация - гр. К., район К., съгласно който И.И.А. получава пенсия за старост от 23.12.2013 г. в Русия, като са посочени и получените от нея суми за пенсия помесечно за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. - 9866,31 рубли ( 236,79 лв.), като за м. 09.2021 г. има допълнително плащане 10000,0рубли (240.00лв.). Потвърждава се и от представеното от нея със заявление вх. № 2153-03-135#15 / 30.06.2022г., удостоверение № 051571 / 20.01.2014 г., издадено от Пенсионния фонд на Руската федерация - гр. К., район К., съгласно което на И.И.А. е отпусната пенсия за старост от 23.12.2013 г. в Русия в размер на 5885,61 рубли (141.25 лева).

С разпореждане № ********** / 17.03.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна па НОИ, по заявлението вх. № 2113-03-3611 / 12.12.2022г., на И.И.А., ЕГН **********, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО и във връзка с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г. при зачетен общ осигурителен стаж 37 год. 01 мес. 15 дни, от които 19 год. 05 мес. 06 дни в Република България и 17 год. 08 мес. 09 дни в Руската Федерация, при изискуем осигурителен стаж 36 год. 02 мес. за жените за 2022 г. и при спазване на изискването за навършена изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените за 2022 г. 61 год. 10 мес., като към датата на подаване на заявлението тя има навършена възраст 61 години, от 12.12.2022 г., в размер на 263,22 лв.

Наличието на осигурителен стаж съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, се удостоверява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 37, ал. 2 от НПОС, осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава.

Разпоредбата на чл. 68а от КСО определя предпоставките за придобиване право на пенсия в намален размер, като съгласно ал. 1 лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО, размерът на пенсията по чл. 68а се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 год. 10 мес. от жените и осигурителен стаж 35 год., 02 мес. за жените. От 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31.12.2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 01.01.2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО от 31.12.2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 01.01.2022 г. - при възраст 61 год. 10 мес. за жените и осигурителен стаж 36 год. 02 мес. за жените.

В конкретния случай, жалбоподателката отговаря на условията на чл. 68а, ал. 1 от КСО - набира изискуемия осигурителен стаж за жените за 2022г. 36 год. 02 мес., като има общ осигурителен стаж в Република България и Руската федерация 37 год. 01 мес. 15 дни.

По отношение размера на пенсията следва да се има предвид, че в случая е приложимо изключението от правилото на чл. 48, ал. 1 от НПОС, съгласно което когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него (съгласно чл. 10 от ЗБДОО/ 2022 г., минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за 2022 г. е от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. - 370,00 лв. и от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г. - 467,00лв.), а именно чл.48, ал. 2 от НПОС. Тъй като жалбоподателката само с български стаж не придобива право на пенсия, се определя размер под минималния - 263,22лв.

В настоящия случай, въз основа на всички събрани в хода на административното производство документи, безспорно е установено обстоятелството, че на И.И.А., ЕГН **********, е отпусната пенсия за старост от Пенсионния фонд на Руската Федерация, при условията на ранно пенсиониране, на 23.12.2013 г., при навършена възраст 52 години и зачетен осигурителен стаж 17 год. 08 мес. 09 дни в Руската федерация, съгласно удостоверение от 09.12.2022 г.( посочено в разпореждането 20 год.08 мес. 09 дни съгласно справка от 10.10.2022 г.) по чл. 27, т. 1, подточка 1 от Закона за трудовите пенсии в Руската Федерация, съгласно който пенсия се отпуска при навършване на 45 годишна възраст за жените, работили подземни работи, при вредни условия и в горивни цехове, ако имат поне 07 год. 06 мес. осигурителен стаж на посочените работи и общ осигурителен стаж 15 години.

В случай, че посочените лица са работили повече от половината период и имат изискуемия общ осигурителен стаж, на същите се отпуска трудова пенсия при намаляване на възрастта по чл. 7 от закона (55 години за жените), като възрастта се намалява с по една година за всяка пълна година при такива работи. И.И.А. има осигурителен стаж при специфични условия 03 год. 10 мес., т.е. отговаря на изискването за 1 / 2 от 07 год. 06 мес. = 03 год. 09 мес. осигурителен стаж при специфични условия, затова пенсията й е отпусната при навършена възраст 52 години (55 год. - 3 год.).

Отпуснатата пенсия в Руската федерация е аналогична на пенсията по чл. 696, ал. 2 от КСО - пенсия на лица, работещи при условията на втора категория труд.

Административният орган се е позовал на относимата съдебна практика относно размера и дължимостта на ПОБ, при положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход и по размер е много по-ниска от минималния размер на пенсията в Република България, като лицето не трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (Решение № 14597 / 04.12.2014 по адм. дело № 8783 / 2014 г. на ВАС, 6 отд., Решение № 4931 / 26.04.2016 г. по адм. дело № 9122 / 2015 г., на ВАС, 6 отд., Решение № 7728 / 25.06.2015 г., по адм. дело № 855 / 2015 и др.). Само в тази хипотеза се приема, че при настъпване на осигуреното събитие „безработица“ същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица.

Върховният административен съд е коментирал, че след като получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, по размер е много по-ниска от минималния размер на пенсията в Република България, като лицето не трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, самов тази хипотеза се приема, че при настъпване на осигуреното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. В конкретния случай, размерът на пенсията за старост отпуснат на жалбоподателката в Русия не е много по-нисък от РБългария, а и тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към началната дата от периода, за който се претендира ПОБ пред българския осигурителен орган. Налице е законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица, в случай че лицето има придобито субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Идеята на законодателя е със създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2, предл. първо от КСО отрицателно условие да се предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд. Затова съобразно чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО изплащането на ПОБ се прекратява с придобиване на осигурителен стаж и възраст в Република България. Старостта, причиняваща неработоспособността, изключва безработицата като причина на неработоспособността на същото лице. Затова правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране изключва правото на парично обезщетение за безработица.

В конкретния случай макар и получаваната пенсия за старост в другата държава - Руска федерация да е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж ( отпусната е само въз основа на зачетения осигурителен стаж в Руската Федерация) и жалбоподателката да не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България към датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, то размерът на пенсията за старост, отпусната в Руската федерация не е нисък, а се доближава до размера на минималната пенсия съгласно ЗБДОО.

По делото не е спорно, че размерът на отпуснатата пенсия в Руската Федерация на жалбоподателката към 10.10.2022 г. - 11786,37 рубли (282,87 лв.) е по-голям от на отпуснатата на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от KCО в Република България от 12.12.2022 г. - 263, 22 лв.

Следователно въз основа на всички събрани доказателства се установява, че отпуснатата пенсия за старост в Руската Федерация може да бъде приета за изместваща правото на обезщетение за безработица в Република България.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.А. ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2153-03-68/28.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата от 28.03.2023 г. на И.И.А. срещу Разпореждане № 031-00-4170-7/15.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

ОСЪЖДА И.И.А. *** ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО.

	Съдия: